Р
Е Ш Е
Н И Е №2173
гр.
Русе, 20.12.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, II-ри граждански състав в публично
заседание на 20-ти декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: МИЛЕН ПЕТРОВ
при секретаря Т. ПЕТРОВА и в присъствието на прокурора……………….., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 5616 по описа на 2019
г., за да се произнесе съобрази:
Предявен е иск с правно
основание чл.422 ГПК от „Енерго-Про Продажби” АД-гр.Варна срещу Р.Д. *** за признаване на установено
в отношенията между страните, че ответника
дължи на ищеца следните суми, присъдени му със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №4464/2019г. по описа на РРС: 4692.82 лв.- главница за незаплатена ел.енергия по
фактура от 07.02.2019г.
за периода 05.07.2017г.-04.07.2018г., 187.71 лв., представляваща мораторна лихва до 12.07.2019г.,ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда до окончателното ѝ изплащане. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на „Енерго-Про
Продажби”АД-гр.Варна с клиентски номер 1700102852, във връзка с продажба на
ел.енергия за обект на потребление, находящ се в гр.Ветово, с абонатен номер **********. Сочи, че на 04.07.2018г.
служители на „Електроразпределение Север“ АД са извършили проверка на СТИ, отчитащо потребената в имота на ответника
електроенергия. За извършената проверка, бил съставен протокол № 1801165/04.07.2018г.,
като било демонтирано СТИ и на негово място монтирано друго. При извършена
метрологична експертиза от БИМ било констатирано, че при софтуерно четене е
установена външна намеса в тарифната схема на електромера, установено е наличие
на преминала енергия на тарифа 1.8.4 – 025208,5 кВтч, която не е визуализирана
на дисплея, електромерът съответства на метрологичните характеристики и
отговаря на изискванията за точност при измерването на електрическата енергия,
но не съответства на техническите характеристики. За резултатите от
експертизата бил съставен КП № 64/24.01.2019г. Поради тази причина и на основание съставения
констативен протокол за резултатите от метрологичната експертиза, „„Електроразпределение Север“
АД е изготвило становище за
начисляване на ел. енергия от 04.02.2019г.,
според което за периода от 05.07.2017г. до 04.07.2018г на ответника било начислено допълнително количество ел. енергия в размер на 25208 кВтч. Тази
корекция била извършена на основание чл.50
ПИКЕЕ и софтуерен прочит на паметта на електромера. Издадена е след това
фактура № **********/07.02.2019г. на стойност 4692.82 лв. с ДДС. Счита, че Общите условия на ответното дружество също
предвиждали възможност за него въз основа на предоставени от „Електроразпределение Север“
АД справки за преизчислени
количества пренесена електрическа енергия да коригира сметките на клиентите за
този период. Твърди, че след настъпване изискуемостта на задължението му до
настоящия момент ответникът не е заплатил сумите по фактурата.
В срока по
чл.131 ГПК ответникът Р.Д. *** е депозирал писмен отговор, в
който оспорва изцяло исковете.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.д. №4464/2019г.
по описа на РРС е видно, че в полза
на „Енерго-Про Продажби”АД-гр.Варна е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК от 22.07.2019г. срещу Р.Д.Д. за заплащане на сумата от 4692.82 лв. - главница за незаплатена ел.енергия по
фактура от 07.02.2019г.,
сумата от 187.71 лв., представляваща мораторна лихва до 12.07.2019г, законната лихва върху главницата, считано от 19.07.2019г. до окончателно то ѝ изплащане,
както и разноски. В предвидения в закона срок, длъжникът е направил
възражение, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за
изпълнение, за което заявителят е уведомен на 20.08.2019 г. Настоящето дело е
образувано на 20.09.2019г., поради което искът е процесуално допустим.
По делото не се
спори, че ответника е клиент на ищцовото дружество, като имота му е присъединен
към електрическата мрежа, регулирана от ищеца, с клиентски № 1700102852 и абонатен № **********, с адрес: гр.Ветово, ул.“Александър
Стамболийски“ №1.
На 04.07.2018г., съобразно разпоредбата на
чл.83 ЗЕ и ОУ, служители на „Електроразпределение Север" АД извършили
проверка в обект на посочения по-горе адрес, на СТИ с фабричен №1115031500738665.
Отразили констатациите от проверката в
протокол 1801165 от с.д.
Демонтираното
СТИ е предадено за метрологична експертиза. В т.5 от експертизата /КП №64/24.01.2019г./
се сочи, че при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема
на електромера; установено е наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.4. –
025208,5 кВтч, която не е визуализирана на дисплея, електромерът съответства на
метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при
измерването на електрическата енергия, но не съответства на техническите
характеристики Въз основа становище от 04.02.2019г., "Енерго - Про
Продажби" АД издало фактура
№
**********/07.02.2019г. на
стойност 4692.82 лв. с ДДС, за доставена ел.енергия в периода 05.07.2017г.
– 04.07.2018г.
В хода на
производството е възложена и приета, неоспорена от страните съдебно – техническа
експертиза, чието заключение съдът цени като ясно, всестранно, компетентно,
обосновано и обективно. Вещото лице е установило, че класът на точност на СТИ
отговаря на изискванията за търговско измерване на консумираната електрическа
енергия, съобразно Наредба №3 за устройство на електрическите уредби и
електропроводните линии, а електромерът е експлоатиран в срока си на
метрологична годност. Указало е предназначението на регистрите на уреда и е
пояснило какви данни се записват в тях. Констатирано е, че по тарифа 1.8.4 има
натрупана електрическа енергия в размер на 25208 кВтч. Поддържа, че
математически правилно е извършено изчислението на стойностите на определеното
задължение за плащане, съобразно утвърдените от КЕВР цени за периода, за който
е извършена корекцията.
Свидетелят на ищцовата страна П.Н. твърди, че
всички такива проверки, като процесната, се извършват със специализиран
софтуер. Свидетелят установява и механизма на проверката, извършена на 04.07.2018г.
Предвид установеното, съдът прави следните изводи:
По предявения положителен
установителен иск за установяване съществуване на вземането си ищецът следва
при условията на главно и пълно доказване да установи наличието на следните
предпоставки: наличието на валидно договорно правоотношение между него и
ответника, изпълнението на договорните задължения от негова страна – доставката
на претендираната за заплащане ел.енергия, както и размера на
исковата си претенция.
Правният спор по делото е съсредоточен върху наличието на предпоставките за
възникване на правото на ищцовото дружество
служебно да коригира сметките за електроенергия за минал период от време, както и дали отчетената
ел.енергия по тарифа 1.8.4 е реално потребена от абоната и за какъв период от
време.
Безспорно
установен по делото е факта, че между страните, през процесния период,
съществува облигационно правоотношение, основано на договор за продажба на
ел.енергия за обект на потребление клиентски № 1700102852 и абонатен № **********, с адрес: гр.В., ул.“А. С.“
№.., по което ответника, като краен клиент, който купува ел. енергия е
„потребител на енергийни услуги“ по смисъла на т.41б, б.“а“ от ДР на ЗЕ.
В чл.83, ал.1,
т.6 ЗЕ законодателят е предвидил възможност да бъдат извършвани корекции на
сметките на потребителите в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена ел.енергия, но при спазване на определени правила. По силата на
законовата делегация /чл.83, ал.2, вр.чл.83, ал.1, т.4 – 6, вр.чл.21, т.3 ЗЕ/
за приемане на подзаконов нормативен акт, уреждащ спорната възможност за
корекционна процедура, с решение на КЕВР са приети ПИКЕЕ, влезли в сила на
16.11.2013г. Разпоредбите на посочените правила са в сила и имат действие до
06.02.2017г. По силата на влязло в сила Решение №1500/06.02.2017г. по адм.дело
№2385/2016г. на ВАС са отменени, с изключение на чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51
ПИКЕЕ. Въз основа Решение №13691/08.11.2018г. по адм.дело №4785/2018г. на ВАС,
обнародвано в ДВ бр.97/23.11.2018г. са отменени и чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51
ПИКЕЕ.
Корекционната
процедура е сложен фактически състав, който не се изчерпва с техническа
проверка на СТИ и обективиране констатациите й в съставяне на констативен
протокол, а включва и изготвяне на становище /справка/ за начисление на ел.енергия,
съответно и издаване фактура за корекционната сума.
В случая
техническата проверка на СТИ, обективирана в КП №1801165 е извършена на 04.07.2018г.
Метрологичната експертиза на СТИ е изготвена на 29.01.2019г., а процесната
фактура – на 07.02.2019г., т.е. след отмяна нормите на ПИКЕЕ. Следователно не
съществува правно основание за начисляване на корекционната сума, което
установява нейната недължимост. Правото на корекция на ответника в случаи на
неизмерена ел.енергия трябва да се регламентира от ПИКЕЕ /чл.83, ал.2 ЗЕ/,
които след 23.11.2018г. са отменени в цялост. Липсата на нормативна уредба,
която урежда реда за възникване правото на оператора да извърши едностранна
корекция на сметката не може да бъде заместена по аналогия с прави норми
съществуващи в други източници на правото. Следва да се отбележи, че съгласно
чл.83, ал.2 ЗЕ, Правила се приемат от КЕВР, но по предложение на енергийните
предприятия. След като законодателят е признал правото на последните да
установят по облекчен ред своите претенции по отношение на абонатите,
енергийните предприятия не могат да се ползват от собственото си бездействие да
запълнят съществуващата към момента нормативна празнота в Правилата, в частта
уреждаща реда за извършване на едностранни корекции. Това обуславя извода, че
към датата на проверката и предвид отмяната на чл.41 – 47 ПИКЕЕ липсват правила
и ред за извършване проверки за метрологична, функционална и техническа
изправност на СТИ, въз основа на които да бъдат приложени корекционни процедури
по отменените по-късно разпоредби на ПИКЕЕ /чл.48 - чл.51/.
Предвид изложените
съображения, съдът приема, че ищеца не е установил предпоставките, обосноваващи
корекция на сметката за потребление в обекта на ответника, като същевременно не е установено и
наличието на законосъобразно проведена корекционна процедура, поради което и предявения иск следва да бъде отхвърлен изцяло.
С оглед изхода на делото и
на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени направените от него разноски за производството. Неоснователно е възражението
за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение на ищцата поради прекомерност, направено от процесуалния
представител на ответника в о.с.з. на 12.02.2019г. Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за производството по
настоящото дело се дължи минимално възнаграждение от 300.00 лв. + 7 % за горницата над 1000.00 лв. Направено е възражение
за прекомерност на заплатеното в брой възнаграждение в размер на 600.00 лв. по договор за правна защита и
съдействие/л.69/. Следва да се отчете обаче, че съгласно чл.2, ал.5 от
Наредбата, възнагражденията се определят съобразно
вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно, т.е. сумата от 600.00лв. не
надвишава минималните размери. На ищеца не следва да се присъжда претендираната
в списъка по чл.80 ГПК сума от 50.00 лв. за пътни разходи, поради липсата на
доказателства такива разходи действително да са сторени. Освен това, отговорността
за разноски е ограничена, защото не включва всякакви други разходи и пропуснати
ползи от страната по делото /напр. пътните разноски
за явяването на страните пред съда/.
Сумите за пътни разходи не са съдебно-деловодни разноски, поради което не могат да се претендират на
основание чл.78 ГПК /в т.см. Решение № 192/25.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5663/2013 г., IV
г. о., Определение №51/08.02.2017 по
дело №2024/2016 на ВКС, ГК, IV г.о. и др./
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Енерго-Про
Продажби” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.”Владислав Варненчик” № 258,
Варна-Таурс-Г, представлявано от П. С. С. и Г. К. иск за признаване за установено по отношение на Р.Д.Д., ЕГН:********** *** съществуването на вземането на „Енерго-Про
Продажби” АД, ЕИК ********* за
сумата от 4692.82 лв.- главница за незаплатена ел.енергия по
фактура от
07.02.2019г. за периода 05.07.2017г.-04.07.2018г., сумата от 187.71 лв., представляваща мораторна лихва до 12.07.2019г., ведно с законната лихва върху главницата, считано от 19.07.2019г. до окончателно то ѝ изплащане,
за които суми е издадена заповед по
чл.410 ГПК от 22.07.2019г. по ч.гр.дело №4464/2019г.
по описа на РРС.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, бул.”Владислав Варненчик” № 258, Варна-Таурс-Г,
представлявано от П. С. С. и Г. К. да заплати на Р.Д.Д.,
ЕГН:********** *** сумата от 600.00лв.-разноски по делото.
Решението подлежи на
обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: