Р Е Ш Е Н И Е
№ 87 27.06.2022 г.
град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- гр.Търговище,
на двадесет и пети май две хиляди двадесет и втора година,
в публично съдебно заседание, в
следния състав:
Председател: Албена Ст.а
Секретар- Янка Ганчева,
като разгледа докладваното от председателя административно дело № 37 по описа за 2022 година на
съда, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на Раздел I, Глава десета
от АПК, във връзка с чл.68, ал.1
от Закона за защита от дискриминация /ЗЗД/.
Образувано е
по обективно съединените оспорвания в жалбата на Т.М.М., ЕГН**********
и М.М.Е., ЕГН**********, с посочени по делото съдебни
адреси: гр...., подадена чрез адвокат Г.Г. *** срещу
Решение № 61/24.01.2022г. по преписка №37/2021г. на Комисия за защита от
дискриминация /КЗД/ гр.София.
В жалбата се
излага становище за липса на мотиви относно наложените на оспорващите
наказания. Излагат се подробни доводи, обосноваващи че Комисията е издала
оспореното Решение при превратно тълкуване на фактическата обстановка. Излага
се становище, че от страна на оспорващите по отношение на Б.М. не е проявено
различно отношение от останалите лица, паркирали на същото място. Обосновава
се, че по отношение на М. е проявено
равно третиране и по никакъв начин не е осъществена дискриминация. Моли
се оспореното Решение на КЗД да бъде отменено като незаконосъобразно.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание оспорващите се явяват лично и с
адвокат Г.Г. *** и поддържат жалбата на изложените в
нея основания. Излага се становище, че при така събраните по делото
доказателства се доказва, че на същия ден 29.01.2021г. оспорващите като
контролни органи за същото нарушение, за което са съставили фиш на Б.М. при
същите условия са съставили множество фишове и на други лица. Навежда се, че при съставяне
на фиша на Б.М. е спазена цялата процедура. Моли се оспореното решение да бъде
отменено като незаконосъобразно. Представят се писмени бележки, в които се
излагат подробни доводи, обосноваващи липса на осъществен акт на дискриминация
от страна на М.М.Е.
по отношение на Б.М. и още по-малко доказан такъв на Т.М.М..
Ответната
страна по оспорването – Комисия за защита от дискриминация в съдебно заседание не
изпраща представител. Представено е писмено становище от процесуалния и представител юрисконсулт В.
Г.. В последното се излагат подробни
доводи, обосноваващи издаване на оспореното решение при спазване на
процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. Моли се
жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за
прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на оспорващите.
Заинтересованата страна Б.Х.М. в съдебно заседание се
явява лично и счита жалбата за неоснователна. Представя писмено становище, в
което излага подробни доводи, обосноваващи проявено на 29.01.2021г. по отношение на него
дискриминационно отношение като лице с увреждане от страна на М.М.Е. и Т.М.М.. Моли оспореното решение да бъде потвърдено като
законосъобразно.
От събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Производството пред Комисията за
защита от дискриминация /КЗД/ е образувано по жалба с
вх.№44-00-394/09.02.2021г. на Б.Х.М., с която е поискано установяване наличие
по отношение на него на дискриминация по признак „увреждане“, проявена на
29.01.2021г. при съставянето му на фиш от служителите на РУ-Омуртаг - М.М.Е.
и Т.М.М..
Във връзка с така подадената
жалба с Разпореждане №234/12.02.2021г. на Председателя на КЗД е образувана
преписка с № 37/2021г. Със същото разпореждане са определени членовете на комисията.
След определяне на докладчик на решаващия състав е проведена процедура по
проучване по реда на чл.55-чл.59 от ЗЗД, в хода на което са искани становища,
информация и доказателства. М.М.Е. и Т.М.М. са уведомени, че срещу тях е образувано производство за
нарушение по глава четвърта от ЗЗД по жалба на Б.Х.М. с писма, както следва с
Писмо с изх.№16-11-10/14.04.2021г. и с Писмо с изх.№16-11-11/14.04.2021г. От
страна на М.М.Е. в хода на производството е
представено становище с вх.№16-11-15/23.04.2021г., а от страна на Т.М.М. становище с вх.№ 16-11-16/23.04.2021г. Налице е изготвен
доклад-заключение от член –докладчика на Комисията /стр.89 от преписката/. На
21.09.2021г. е проведено открито заседание на КЗД, за което са били редовно
призовани Б.Х.М. и М.М.Е. и Т.М.М..
В хода на проведеното заседание страните
са били приканени да се помирят. След проведеното заседание на 24.01.2022г. е
постановено оспореното Решение № 61/24.01.2022г. по
преписка №37/2021г. на Комисия за защита от дискриминация гр.София. С него на основание чл.65, т.1 от ЗЗД е установено по отношение на М.М.Е., ЕГН**********,
че същият в качеството му на младши полицейски инспектор в група „Охранителна
полиция“ към РУ - Омуртаг при областна дирекция на МВР - Търговище е извършил
нарушение на ЗЗД въз основа на признак „увреждане“ и на основание чл.78, ал.1
ат ЗЗД на същия е наложена санкция
„глоба“ в размер на 500 лева. Със същото решение на основание чл.65,т.1 от ЗЗД е установено по
отношение на Т.М.М., ЕГН**********, че същият в качеството му на младши полицейски инспектор в група
„Охранителна полиция“ към РУ - Омуртаг при областна дирекция на МВР- Търговище,
е извършил нарушение на
ЗЗД въз основа на признак „увреждане“ и на основание чл.78, ал.1 ат ЗЗД на
същият е наложена санкция „глоба“ в размер на 500 лева.
За извеждането на тези си изводи
решаващият състав на КЗД е приел за установено следното: На 29.01.2021 г.
след като патрулирали в района на Автогарата на гр.Омуртаг, младши полицейски
инспектор – и М.М.Е. и младши полицейски инспектор Т.М.М. в група „Охранителна полиция“ към РУ - Омуртаг при
областна дирекция на МВР- Търговище установили
паркиран автомобил с рег. №..., след забранителния знак В-1. Посоченият
автомобил бил паркиран на маркираното място на територията на автогарата за
спиране и престой на автомобили, превозващи лица с увреждания и лица с намалена
подвижност, за ползване на услугите на автогарата. Тъй като водачът не бил при
автомобила си, полицейските инспектори издали фиш за налагане на глоба в негово
отсъствие. След пристигането на водача на същия бил съставен в негово
присъствие нов фиш за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, във връзка с чл.183,
ал.3,т.5 от ЗДвП с който му била наложена „глоба“ в размер на 30 лева.
Не се спори, че водачът на паркирания
автомобил с рег. №...
Б.Х.М. е имал карта за паркиране на хора с увреждания № 19 издадена от община
Антоново, валидна до 01.07.2022г., която е била поставена в предната част на
превозното средство, където е била видима при проверката.
При така установеното решаващият
състав на КЗД е приел, че М.М.Е. и Т.М.М. като
контролни органи не са спазили процедурата при съставянето на фиша, а именно да
прочетат правата на Б.Х.М..
Решаващият състав на КЗД е приел, че с тези си действия М.М.Е.
и Т.М.М. са извършили дискриминация по признак
„увреждане“ по чл.4, ал.1 от ЗЗД и въз основа на тези си правни изводи е издал
оспореното Решение № 61/24.01.2022г. по преписка №37/2021г.
Решението е съобщено на М.М.Е. и на Т.М.М. на 16.02.2022г.
по пощата, съгласно приложените по преписката
известия за доставяне /стр.118 и стр.119/ .
Жалбата на М.М.Е.
и Т.М.М. срещу Решение № 61/24.01.2022г. по преписка
№37/2021г. на КЗД е подадена до Административен съд-Търговище на 04.03.2022г.
чрез органа, издал оспореното Решение с вх.№16-11-15/04.03.2022г.
От приложеното по делото
уведомление по чл.186, ал.3 от ЗДвП се установява, че първоначално на Б.Х.М. на 29.01.2021г. е бил съставен фиш в
негово отсъствие. С посочения фиш на Б.Х.М.
за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП е било наложено наказание „глоба“ в размер на
30 лева. От представения по делото в оригинален екземпляр Фиш
№0499389/29.01.2021г. по делото се установява, че на посочената дата на Б.Х.М.
е бил съставен и фиш в негово присъствие за същото нарушение на чл.6, ал.1 от ЗДвП,във връзка с чл.183, ал.3,т.5 от ЗДвП изразяващо се от обективна страна в
неспазване и навлизане в зона обозначена със пътен забранителен знак В-1.
Посоченият фиш е съставен от младши полицейски инспектор М.М.Е. и с него на Б.Х.М. е наложена „глоба“ в
размер на 30 лева.
От приложените към
административната преписка пред КЗД фиш /стр.70 от преписката/ по делото се
установява, че на същата дата 29.01.2021г. е бил съставен от младши полицейски инспектор Т.М.М. фиш и на друго лице за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, във
връзка с чл.183, ал.3,т.5 от ЗДвП изразяващо се от обективна страна в
нарушаване на пътен
забранителен знак В-1 на територията на Автогара в гр.Омуртаг, а именно на водача на МПС-Е. Д. Е..
Видно от представеното с
преписката Уведомление с изх.№44-00-867/15.03.2021г. /стр.22/ Б.Х.М. е бил
уведомен от КЗД, че следва да посочи точния адрес, на който се намира
обозначеното със синя табела паркомясто, което той
споменава в жалбата си, като приложи и снимков материал. Видно от приложения
отговор на горепосоченото уведомление и снимков материал към отговора от Б.Х.М.
е видно наличието на територията на Автогара гр.Омуртаг, където се твърди да се
намира описаното в жалбата на М. паркоместото на забранителен
знак В-1.
От приложената по делото официална
справка с вх.№871/23.05.2022г./стр.48 от делото/ и приложената към нея Докладна
записка с рег.№275р-7089/23.05.2022г. по делото се установява, че за времето от
08.30ч. на 29.01.2021г. до 08.30ч. на 30.01.2021г. служителите при РУ – Омуртаг
в състав полицейски инспектор Н. Н., мл.полицейски инспектор М.Е.,
мл.полицейски инспектор Т.М., са извършвали контрол относно спазването на ЗДвП
с район „Градски“ в гр.Омуртаг като полицейски
инспектор Н. Н. е извършил справка в АИС на МВР за установяване на
собствениците на МПС, които по негови данни са паркирали в района на Автогарата
в гр.Омуртаг, нарушавайки пътен знак В1. В следствие на получената информация,
мл.полицейски инспектор М.Е. и мл.полицейски инспектор Т.М. са съставили фишове
за нарушаване на знаци В1 и В2. Видно от приложената по делото официална
справка за месец януари на 2021г., както и от представените по делото
фишове мл.полицейски инспектор М.Е. и
мл.полицейски инспектор Т.М. имат изготвени общо 15 глоби по фиш за нарушаване
на знаци В-1 и В-2 в
района на Автогарата в гр.Омуртаг.
От показанията на разпитания по
делото полицейски инспектор Н. Н. се
установява, че на 29.01.2021г. осъществявайки служебните си задължения и минавайки покрай Автогарата на гр.Омуртаг е установил два
автомобила да влизат от долната страна, т.е от изхода на Автогарата в нарушение
на пътен знак В-1. При пристигане на
място са установили, че автомобилите са четири. Извършили са справки с
оперативния дежурен при РУ и са изготвили фишове в отсъствието на водачите. По
отношение на паркирания автомобил с рег.
№..., паркиран на инвалидното място установили, че се управлява от Б.Х.М. като
по данни на неговия син последния е отишъл до аптеката и до магазина, за да
пазарува. След установяване на самоличността на водача на паркирания автомобил с рег. №... - Б.Х.М. на последния е съставен
фиш за нарушаване на пътен знак В-1. Не се спори по делото, че това е
приложения по делото Фиш №0499389/29.01.2021г. Последният е подписан без
възражения. По делото не са налице данни от страна на Б.Х.М. да са постъпвали писмени
възражения срещу така съставения му фиш.
От приложените към административната
преписка пред КЗД 2 броя фишове /стр.53 на гърба от преписката/ по делото се установява издадени такива от полицейски
инспектор М.М.Е. и на други лица Б. И.на 21.04.2021г.
и на М. И. на 10.03.2021г. Фишовете са съставени на посочените лица за същото
нарушение- чл.6, т.1 от ЗДвП, във връзка с чл.183, ал.3,т.5 от ЗДвП изразяващо
се от обективна страна в нарушаване на пътен забранителен знак В-1 на територията на Автогарата
в гр.Омуртаг.
Така установената фактическа обстановка се подкрепя от
събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Жалбата е допустима. Същата е подадена в срок от надлежни страни, адресати на Решението и при наличие
на правен интерес.
При разглеждане на жалбата по същество, съдът след като извърши служебна проверка,
съгласно чл.168 от АПК, прави следните правни изводи:
Оспореното Решение № 61/24.01.2022г. е издадено от компетентен
орган и при спазване на процесуалните правила от чл.50-чл.70 от Раздел I, Глава четвърта на ЗЗД. Посоченото обаче в
обстоятелствената част на решението дискриминационно нарушение не е ясно
описано от обективна страна, като не са изложени мотиви и не е дадена
квалификация на вида дискриминация- пряка или непряка. Изцяло липса воля на
органа, коя норма на чл.4 от ЗЗД органа
прилага - тази на ал.2 или тази на ал.3 от посочения член. В решението е
изведен само общ извод за дискриминация по признак „увреждане“ по чл.4, ал.1 от ЗЗД, като липсват мотиви /фактически правни основания/ на органа относно
наличието на материалните предпоставки по чл.4, ал.2 или ал.3 от ЗЗД, както и
дадена от органа квалификация на вида дискриминация. В оспореното решение
изцяло липсват мотиви на органа относно
преценката му за така определените размери на наложените санкции от 500 лева,
който са над предвидения в закона минимален размер, регламентиран в чл.78, ал.1
от ЗЗД.
На основание изложените съображения, съдът приема
оспореното решение за постановено при съществено нарушение на процесуалните
правила и на законовите изисквания за съдържание на акта, засягащи правото на
защита на М.М.Е.
и Т.М.М., което е достатъчно основание за отмяна на
акта.
Едновременно с гореизложеното съдът намира и че при
така събраните по делото доказателства не се доказа по-неблагоприятно третиране,
на лицето Б.Х.М. от страна на полицейските инспектори при сходни ситуации и
обстоятелства в сравнение с други водачи на МПС, паркирали на същото място, за
да се изведе извод за проявено дискриминационно отношение. Безспорно по делото
е, че на Б.Х.М. е съставен от полицейските инспектори фиш не затова, че е
паркирал на място за инвалиди, а за нарушаване на забранителен пътен знак В-1
„забранено влизането на пътни превозни средства“ в района на Автогара в гр.Омуртаг,
който знак следва да бъде спазван от всички водачи на МПС без значение дали
имат увреждания или не. По делото се доказа съставен на същия ден -29.01.2021г от
инспекторите Т.М.М. и М.М.Е. фиш, за същото нарушение - чл.6, т.1 от ЗДвП, във връзка с чл.183, ал.3,т.5
от ЗДвП и по отношение на друг водач- на МПС, паркирал на същото място в
района на Автогара гр.Омуртаг, а именно на водача Е. Д. Е..
По делото се доказа съставени през различни дни от двамата
инспектори множество фишове и на други водачи за същото нарушение, извършено на
същото място, при идентичност на фактическите обстоятелства.
Спазването на процедурата по съставяне на фиш и АУАН засяга законосъобразността на административнонаказателното
производство по тяхното съставяне, но от това не следва неравно трериране.
По изложените съображение съдът приема, че по делото
не се доказа проявено от страна на М.М.Е. и Т.М.М. неравно,
по-неблагоприятно третиране на Б.Х.М., а
още по-малко такова, основано на признака „увреждане“ по време на съставяне на М.
на 29.01.2021г. на фиш, за извършено нарушение на забранителен пътен знак В-1
в района на Автогара гр.Омуртаг. Налице е недоказаност наличието, както на материалните предпоставки по ал.2 на
чл.4 от ЗЗД, така и на материалните предпоставки по ал.3 на чл.4 от ЗЗД и в
тази връзка и недоказаност на проявена дискриминация от страна на М.М.Е. и Т.М.М. по отношение на Б.Х.М..
Административният орган не е извършил съгласно чл.35 от АПК и чл.7 от АПК
пълно, обективно и всестранно изясняване на релевантните за казуса факти и
обстоятелства и е постановил един материално незаконосъобразен акт.
По изложените съображения съдът приема оспореното
решение за постановено и при неправилно приложение на материалния закон.
На основание всичко гореизложено, съдът намира Решение
№ 61/24.01.2022г. по преписка №37/2021г. на Комисия за защита от дискриминация гр.София
за незаконосъобразно и следва като такова, същото да бъде отменено.
При така следващият се от решението резултат на
съдебния спор, съдът намира, че на основание на чл.143, ал.1 от АПК, следва
искането на оспорващите за присъждане на
направените по делото разноски да бъде
уважено. Следва на същите да бъдат
присъдени разноски в размер на 510 за
всеки от тях по отделно.
По изложените съображения и на
основание чл.172, ал.2, от АПК, във връзка с чл.68, ал.1 от ЗЗД, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалбата на Т.М.М.,
ЕГН********** и М.М.Е., ЕГН**********, с посочени по
делото съдебни адреси: гр...., подадена чрез адвокат Г.Г.
*** Решение № 61/24.01.2022г. по
преписка №37/2021г. на Комисия за защита от дискриминация гр.София.
ОСЪЖДА Комисия за защита от дискриминация гр.София да заплати на Т.М.М.,
ЕГН********** с посочен по делото съдебен адрес:*** разноски по делото в размер
на 510 /петстотин и десет/ лева.
ОСЪЖДА Комисия за защита от дискриминация гр.София да заплати на М.М.Е., ЕГН**********, с
посочени по делото съдебен адреси*** разноски
по делото в размер на 510 /петстотин и десет/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от неговото получаване.
Препис от Решението да се изпрати на страните.
Председател: