Решение по дело №2660/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260463
Дата: 30 декември 2022 г.
Съдия: Румяна Димова Христова
Дело: 20213110102660
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№260463

Гр.Варна;30.12.2022год.

 

 

 

В    И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Варненският районен съд, XVІ – ти състав в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора   година, в състав:

 

                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: РУМЯНА ХРИСТОВА 

 

при секретаря  Галя Дамянова  като разгледа докладваното от съдията гр. дело №2660  по описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Кумулативно съединени искове с правно основание чл.  415, ал.4 ГПК във вр. чл. 422 от ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът Ю.Б., ЛНЧ********** дължи на ищеца З. К. „Л. И.“ АД, сумата в размер на 88.20лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане, за която сума има издадена заповед за изпълнение в производството по ч.гр.дело №13792/20год.

Моли  да му бъдат  присъдени  сторените в производството съдебно - деловодни разноски, включително и тези за адвокатско възнаграждение, както в заповедното, така и в исковото производство.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право: 

Депозира  заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника, за което е образувано ч.гр.д. № 13792/2020г. по описа на Районен съд - гр. Варна.

Съобразно указанията на заповедния съд и в указания едномесечен срок ищецът депозира настоящата исковата молба за установяване на вземането си.

Основанията, фактите и обстоятелствата, от които произтича  вземането са следните:

 На 14.04.2016год. в град Варна на ул.Ивайло №6 ответникът управлява л.а. Форд Галакси ДКН * и при паркиране причинява ПТП с паркирания л.а. Киа Соул ДКН  В * НК, като му причинил щети и виновния водач напуснал мястота на ПТП. Виновният водач е установен по-късно от органите на МВР, като му е съставен АУАН №411262/14.04.2016год.

За настъпилото ПТП е издаден протокол за ПТП №1647146/14.04.2016год. В протокола за ПТП е отразено, че виновният водач е напуснал местопроизшествието без да уведоми и изчака контролните органи като виновно се е отклонил от проверка на алкохол,поради което не е бил изпробван непосредствено след произшествието.

При ПТП са причинени материални вреди на л.а. Киа Соул ДКН  В * НК.

Към датата на събитието отговорността на водача на виновния л.а. Форд Галакси ДКН ** е застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ в З. „Л.И.“ АД, обективирана в застрахователна полица № ВЖ/22/115001453167 със срок на валидност  от 29.05.2015год. до 28.05.2016год.

След предявена претенция от собственика на л.а. Киа Соул ДКН  В * НК към застрахователя по гражданска отговорност е образувана  щета №0003-5060-16-301997, извършени са оглед и опис на вредите от ПТП, експертиза и остойностяване на същите, на собственика на пострадалия л.а.Киа Соул ДКН * е определено застрахователно обезщетение в размер на 88.20лв. Сумата в размер на 88.20лв. е изплатена на собственика на пострадалия л.а.Киа Соул ДКН *.

Във връзка с изплатеното обезщетение по задължителна застраховка  „Гражданска отговорност“ на основание чл.500,ал.1,т.1 и т.3 от КЗ с изплащане на застрахователното обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, З. „Л.И.“ АД придобива право на регрес срещу виновния водач напуснал мястото на ПТП, отклонявайки се от проверка на алкохол до размера на изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 88.20лв.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът,чрез назначения от съда особен представител депозира отговор. Намира предявения иск за допустим. По отношение основателността на иска сочи, че ще вземе отношение след събиране на доказателствата по делото.

          В съдебно заседание ищецът поддържа иска.

В съдебно заседание ответникът,чрез назначения от съда особен представител поддържа отговора на исковата молба.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

По ч.гр.д. №13792/2020год.  по описа на ВРС - ХVI състав срещу ответника е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за сумата от 88,20 лв. (осемдесет и осем лева, двадесет ст.), представляваща изплатено застрахователно обезщетение по сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, по застрахователна полица №BG/22/115001453167 със срок на валидност от 29.05.2015г. до 28.05.2016г., протокол за ПТП № 1647146 от 14.04.2016г. и регресно право възникнало срещу виновния водач – Ю.Б.,ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 29.10.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 410 ГПК,както и за сторените по делото съдебно деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, от които държавна такса  в размер от 25,00 лв. (двадесет и пет лева) и 50,00 лв. (петдесет лева) юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.

Вземането произтича от следните обстоятелства: изплатено застрахователно обезщетение по сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, по застрахователна полица №BG/22/115001453167 със срок на валидност от 29.05.2015г. до 28.05.2016г., протокол за ПТП № 1647146 от 14.04.2016г. и регресно право възникнало срещу виновния водач – Ю.Б..

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 от ГПК. С разпореждане №262369/2021год., заповедния съд указва на заявителя за възможността да преди иск в едномесечен срок от съобщаването. Препис от това разпореждане е връчено на заявителя на 05.02.2021год.Исковата молба е депозира на 23.02.2021год. , т.е. в указания от съда едномесечен срок.

По делото са приети в заверен препис изисканите за нуждите на настоящото производството документи, както следва: Заверено копие на НП №16-0819-002644/15.07.2016год.; Заверено копие на АУАН серия Г №411262-1, Заверено копие на протокол за ПТП №1647146; Заверено копие на обяснения от Я.Й. ; Заверено копие на обяснения от Г.И.;Заверено копие на ДЗ УРИ:819р-15002/12.07.2016год.; Заверено копие изг. От мл.инсп.Пл.В.;Заверено копие от решение на ВРС №537/17.03.2017год. по НАХД №5734/2016год., ; Заверено копие от решение на ВАС по КАНД №1329/2017год.; изисканата за нуждите на настоящото производство от ОД на МВР Варна, Сектор „Пътна полиция“ административна наказателна преписка във връзка с ПТП настъпило на 14.04.2016г. отразена в протокол за ПТП №1647146 от 14.04.2016г. и Акт за установяване на административно нарушение №411267 от 14.04.2016г.

В полза на ищеца са ангажирани гласни доказателства, чрез показанията на св.Я.Й.Й.,без родство и дела със страните. От показанията на св.Й. се установява следното: Нейният автомобил е Киа Соул с рег.№ * НК. Има магазин в близост и е паркирала автомобила си на улица Ивайло, на платното. След малко  съседи и  казват, че колата и е изместена и охлузена. Тя е на две години. Оказва се, че господинът е паркирал на самия тротоар, на което няма право и се оказва, че доста е охлузен. След малко и се обаждат, че водачът е отишъл до колата да отиде да види какво става. Отива и го пита какво прави. Той мълчи. С един съсед го питат дали говори български, той пак мълчи. Изтегля назад  колата си, за да може той да мине, защото пак ще я  охлузи. След малко той избягва. Вижда,че колата и е охлузена. Колата на извършителя е сива. Тя е там. После и се обаждат колеги, че той е в колата и иска да излиза, но той така е паркирал, че не може да излезе, докато тя не му даде път назад. Дръпва колата назад и той след малко избягва. Избягва от местопроизшествието и се обаждат на полицията. Напуска местопроизшествието. Полицаите го откриват, докарват го и се оказва, че живее на **. Тогава се разбира, че е рускоговорящ. Съставен е документ от полицията за събитието. Тя го подписва. Той казва, че не разбира и оттук нататък не може да каже какво е, защото полицаите и казват да се прибира, че те ще се оправят.Уврежданията по нейния автомобил са отзад, доколкото разбира и парктроника е ударен.

От заключението на ВЛ по САвт.Е,което съдът цени като обективно и компетентно дадено се установява следното:  На 14.04.2016 г. Участник II с лек автомобил „Киа Соул", с per. N: В *, собственост на Д. Г. Й., е паркирал своя автомобил в **, успоредно на оста на пътя. Около 10:30 часа Участник I с лек автомобил „Форд Галакси" с per. N: * управляван от Ю.Б., при извършване на маневра при движение на заден ход, удря паркирания от лявата му страна лек автомобил „Киа Соул", с per. N: В *. След удара водачът на лек автомобил „Форд Галакси" с per. N: Bl * напуска местопроизшествието. Произшествието е посетено от служители на ОД МВР - Варна и е съставен Протокол за ПТП № 1647146/14.04.2016 г. За събитието е уведомен застрахователя и след оглед на автомобилите от негов представител са съставени Опис-заключение по щета №0003-5050-16-301997. Вследствие на удара са настъпили материални щети по автомобилите. За лек автомобил „Форд Галакси" с per. N: Bl * ударът е в предна лява част на автомобила, с видими щети според Протокол за ПТП - „охлузена предна лява част". За лек автомобил „Киа Соул", с per. N: В * ударът е в задна дясна част на автомобила, с видими щети според Протокол за ПТП - „охлузена задна дясна част". При съпоставка уврежданията на лек автомобил „Киа Соул", с per. N: В * (описани от застрахователя в задна част на автомобила), схемата в Протокол за ПТП, експертизата счита, че реалният и възможен механизъм на настъпване на застрахователното събитие е следния - пряк контакт между две превозни средства, при който превозно средство Б е в покой, а превозно средство А извършва маневра при движение на заден ход и промяна на траекторията си на движение и се удря косо в задна дясна част на паркираното превозно средство Б.Уврежданията, който са установени по автомобила при извършения оглед от представител на застрахователя са в зоната на удара и са вследствие на пряк контакт с приплъзване с твърд предмет с неправилна форма, какъвто би могъл да бъде външен детайл от друго превозно средство. При съпоставяне на механизма на произшествието, описан в Протокол за ПТП, скицата в Протокол за ПТП и установените увреждания става ясно, че е налице причинно-следствена връзка между процесното ПТП и настъпилите вреди за лек автомобил „Киа Соул", с per. N: В *, и е възможно същите да са причинени по степен и вид от настъпилото ПТП. Експертизата приема уврежданията, установени при оглед на автомобила от представител на застрахователя, описани в Опис-заключение по щета №0003-5050-16-301997 и видими на предоставения снимков материал, а именно: Броня задна облицовка - боядисване, Парктроник облицовка - боядисване.Общият размер на действителната стойност на щетите по лек автомобил „Киа Соул" per. N: * към деня на настъпване на ПТП, е в размер на 349.47 лв., който включва следните позиции:

Общо за Облицовка броня задна - 263.19 лв.

Общо за Облицовка парктроник - 15.03 лв.

Общо за Общи операции - 71.25 лв.

           Размерът на заплатеното от застрахователя обезщетение - 88.20 лв. съответства на нужните средства за отстраняването на причинените щети, съобразно действащите към момента на събитието пазарни цени и методиката за определяне на обезщетения по застраховка „Гражданска отговорност.

 Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Предявеният иск с правно основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК има за предмет да  установи съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. За успешното провеждане на  установителния иск, в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че ответникът му дължи сумите за които е издадена заповед за изпълнение.

Съобразно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ, застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато: 1. при настъпването на ПТП е извършил нарушение по ЗДвП, като е управлявал МПС под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотици или други упойващи вещества или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества; 2. не е спрял и не е взел мерки за отстраняване на възникнала по време на движение повреда или неизправност в МПС, която застрашава безопасността на движението, и ПТП е възникнало в резултат на това; 3. е напуснал мястото на настъпването на ПТП преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина; в този случай тежестта на доказване носи виновният водач; 4. умишлено е предизвикал ПТП; 5. е предизвикал ПТП по време на извършване на умишлено престъпление съгласно НК, включително, когато се е опитвал да избяга от задържане.

При изложената в исковата молба фактическа обстановка съдът намира, че ищцовото дружество  твърди да е встъпило в правата на увреденото лице против причинителя на вредата"  във възможни хипотези съгласно  чл. 500, ал. 1, т. 1 и  т. 3 от КЗ.

При хипотеза на чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ, за възникване на регресното право на застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" е необходимо да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: договор за застраховка "Гражданска отговорност", осъществен деликт от застрахованото лице, което да е управлявало МПС под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотици или други упойващи вещества или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества и плащане от застрахователя на увреденото лице на обезщетение за причинените вреди. За основателност на претенцията, при условията на пълно и главно доказване, ищецът следва да установи, че в причинна връзка с противоправното поведение на ответника е настъпило събитие ПТП, което съставлява покрит риск по договор за застраховка "Гражданска отговорност", за което, в качеството си на застраховател, носи риска; че поради причиняване на описаните имуществени щети е заплатил обезщетение на увреденото лице в размер не по-голям от стойността на действителните вреди; твърдения механизъм на ПТП, в причинна връзка с който са нанесени повреди на автомобила и размера на обезщетението, както и, че ответникът е причинил виновно събитието и е управлявал МПС под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотици или други упойващи вещества или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества. В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, както и да установи обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват вземането, а при установяване на горните факти от ищеца - да докаже, че е платил търсената сума.

В настоящия случай безспорно между страните е, че автомобилът, управляван от ответника, е бил застрахован при ищцовото дружество по застраховка "Гражданска отговорност" към датата на процесното ПТП. Безспорно е и настъпването на ПТП, причинено от ответника.

От представения по делото протокол за ПТП е документирано процесното ПТП. Протоколът за ПТП е съставен и подписан на място от органите на МВР, след издирване на ответника от органите на реда, като в протокола е написано, че ответникът е извършил нарушения на закона за движение по пътищата. В протокола е записано , че ответникът отказва да го подпише. Липсват констации в протокола ,че ответникът е бил канен  да бъде проверен за наличие на алкохол в кръвта или пък след такава покана да се е отклонил, знаейки, че е обект на такава проверка. С оглед на това настоящият съдебесн състав намира,че основанието за регресното право на ищеца, произтичащо от хипотезата на чл.500,ал.1,т.1,предложениение 4 не е възникнало.  За да възникне правото на регрес на застрахователя по този текст, се изисква виновния водач  освен да е извършил нарушение на ЗДвП, тези нарушения да обвързани с иницииране на проверка за алкохол  и отклоняване на ответника от такава, доказателства в която насока липсват.  

         По отношение на твърденията , относно хипотезата на чл.500,ал.1,т.3 от КЗ.

Съгласно чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от него обезщетение, заедно с лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпване на ПТП преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон. За основателност на претенцията реализиране на хипотезата на чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, при условията на пълно и главно доказване, ищецът следва да установи : че в причинна връзка с противоправното поведение на ответника е настъпило събитие - ПТП, което съставлява покрит риск по договор за застраховка "Гражданска отговорност", за което, в качеството си на застраховател, носи риска; че поради причиняване на описаните имуществени щети е заплатил обезщетение на увреденото лице в размер не по-голям от стойността на действителните вреди; че твърдения механизъм на ПТП е в причинна връзка с  нанесените  повреди на автомобила и размера на обезщетението; че ответникът е причинил виновно събитието, след което е напуснал местопроизшествието преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, а посещаването на местопроизшествието от тях е било задължително по закон. В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, както и да установи обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват вземането, а при установяване на изложените факти от ищеца - да докаже, че е платил търсената сума.

За да възникне регресното право е необходимо освен водачът да е напуснал ПТП преди идването на органите на КАТ, тяхното посещение да е било задължително по закон. Хипотезите за това са изброени в чл. 125 от ЗДвП.  В настоящият случай с влязло в сила решение по НАХД №5734/2016год. на ВРС с решение по КАНХД №1329/2017год. на ВАС е прието , че при процесното ПТП, ответникът е напуснал мястото на настъпване на ПТП преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещението на местопроизшествието от тях е задължително. От законните последици на това решение настоящият съдебен състав е обвързан, защото с него със сила на присъдено нещо е решен въпроса за осъществено от страна на ответника нарушение в горния смисъл. Освен това , съвкупната преценка на доказателства по делото също налага приетия по НАХД №5734/2016год. на ВРС с решение по КАНХД №1329/2017год. на ВАС извод в следния смисъл: Разпоредбата на чл.123,ал.1,т.3,б.в“ ЗДвП установява задължение за водач, който е участник в пътнотранспортно произшествие в случаите, когатого са причинени само материални щети, но няма съгласие относно обстоятелствата свързани с него, без да напуска местопроизшествието ,да уведоми контролните органи и да изпълнява дадените от тях указания.Видно от ангажираните по настоящото дело писмени и гласни доказателства в настоящият случай на осъществено от страна на ответника виновни  ПТП са нанесени само материални щеги, но при липсата на съгласие, относно обдтоятелства при които е осъществено ПТП, ответникът е напуснал местопроизшествието без да уведоми контролните органи и да изпълни указанията им. Така осъщественото нарушение по същество покрива и хипотезата на  чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, която аргументира и основателност на заявения иск. Размерът на иска безспорно се установява от заключението на ВЛ по САвт.Е. Плащането на обезщетението от ищеца се установява от приетото по делото на л.18 платежно нареждане.

Вземайки предвид горното настоящият съдебен състав постановява решение , с което уважава иска .

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, с оглед изхода на делото за ищеца следва да се присъдят разноски в размер от 370лв./25лв. държавна такса, 150лв. разноски за особен представител, 25лв. депозит за свидетел, 120лв. депозит за САвт.Е и 50лв. юк.възнаграждение/ и 75лв. разноски за производството по ч.гр.13792/2020год. на ВРС.

Водим от горното,  съдът

 

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът Ю.Б., ЛНЧ********** ДЪЛЖИ на ищеца З. К. „Л. И.“АД, ЕИК** сумата в размер на 88.20лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение, за виновно осъществено от ответника на  14.04.2016год. в град Варна на ул.Ивайло №6 ПТП, когато  управлявайки  л.а. Форд Галакси ДКН ** при паркиране причинява ПТП с паркирания л.а. Киа Соул ДКН  В ** НК, в резултат на което му причинява  щети и напуска мястота на ПТП,преди идването на органите на реда, за която сума е издадена заповед за изпълнение в производството по ч.гр.дело ч.гр.13792/2020год. на ВРС, на основание чл.  415, ал.4 ГПК във вр. чл. 422 от ГПК във вр.  чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ.

ОСЪЖДА Ю.Б., ЛНЧ********** да заплати  на ищеца З. К. „Л. И.“АД, ЕИК**, сумата от 370лв. за сторените по настоящото дело разноски и сумата от 75лв. сторени разноски по ч.гр.13792/2020год. на ВРС, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.

  

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                                                               /Р.Христова/