Решение по дело №174/2020 на Районен съд - Брезник

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 146

гр. Брезник, 11.01.2021 г.

 

В     И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

БРЕЗНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - Гражданска колегия, в открито заседание на 18.12.2020 г., II-ри състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Веселин Хайдушки

 

при секретаря Марияна Гигова като разгледа гр.дело № 174 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от “НД Мениджмънт” ООД с ЕИК: *********, адрес: *********, чрез пълномощника си адв. К.Т. срещу Н.Н.Н., адрес: ***, с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, с цена на исковете общо 870.00лв.

По реда на чл. 417 ГПК дружеството се е снабдило със заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч.гр. д. № 23/2017 г. на Брезнишкият районен съд срещу Н. за заплащане на сумите: 1. главница: 870.00лева, ведно със законната лихва, считано от 27.01.2017 г. до изплащане на вземането, както и разноски по заповедното производство в размер на 100,00 лв. – адвокатско възнаграждение и 25.00лв. – държавна такса. Суми въз основа на Запис на заповед /без протест/ от 19.03.2012г., със срок на плащане на 07.10.2015г., предявен на 07.10.2015г. Ищцовото дружество обосновава правния интерес от предявяване на иск с петитум да бъде признато за установено, че ответникът дължи процесните суми в условията на евентуалност е предявен осъдителен иск. Претендират се разноски в исковото производство.

Ответника е получил препис от исковата молба, приложенията към същата и разпореждането на съда на 17.09.2020 г. и в рамките на указания едномесечен срок е подала писмен отговор по исковата претенция, като по подробно изложени доводи оспорва иска по основание и размер, като заявява, че договора е нищожен, поради липса на съгласие и поради противоречие със закона. Счита договора за недействителен, като не е породил правно действие. Моли иска да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Брезнишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч.гр.дело № 23/2017 г. по описа на РС Брезник, съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, с която е разпоредено длъжникът Н.Н.Н. да заплати кредитора "НД Мениджмънт" ООД гр. Перник сумата от 870 лв., представляваща главница по запис на заповед, издаден на 19.03.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от 27.01.2017 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 25,00 лв. за ДТ и 100лв. за адвокатско възнаграждение- разноски по заповедното производство.

Въз основа на заповедта за незабавно изпълнение, на 30.01.2017 г. е издаден изпълнителен лист по чл. 418 ГПК в полза на кредитора против длъжника.

Видно от разписката, оформена върху гърба на поканата за доброволно изпълнение до длъжника по изп.дело № 20201710400011 на ДСИ Е. В., образувано за събиране на вземането по издадения изпълнителен лист, същата е връчена лично на длъжника Н.Н.Н. на 22.05.2020 г.

В срока по чл. 414 ГПК е постъпило писмено възражение от длъжника Н.Н.Н. което е обусловило правния интерес на ищеца от завеждане на настоящия установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК.

Видно от представения по ч.гр.дело № 23/2017 г. по описа на РС Брезник в оригинал запис на заповед от 19.03.2012 г., предявен за плащане на 07.10.2015 г., със същия ответницата Н.Н.Н. в качеството си на издател на записа на заповед неотменимо и безусловно се е задължила да заплати на ищеца "НД Мениджмънт" ООД или на негова заповед на предявяване сумата в размер на 870 лв., като записа на заповед е издаден без разноски и без протест./л. 3 от приложеното ч.гр.дело № 23/2017 г. на БрРС/ Ответницата Н. не оспорва обстоятелството, че е подписала лично процесния запис на заповед. От същия е видно, че е предявен за плащане на издателя на 07.10.2015 г., като подписът на ответницата, удостоверяващ това обстоятелство, не е оспорен по надлежния ред.

По делото е представен договор за паричен заем № ****/19.03.2012 г., от който е видно, че с подписването му на 19.03.2012 г. ищецът "НД Мениджмънт" ООД е предал на ответницата Н.Н.Н. сумата от 750 лв. срещу задължението за връщане на сумата от 870 лв. за срок от 8 седмици, при размер на седмичната погасителна вноска от 108.75 лв., дата на първата погасителна вноска 27.03.2012 г., платима всеки вторник на адрес гр. ************************. Видно от текста на договора, сумата е предадена в собственост на длъжника със задължението да я върне на заявителя в срок до 15.05.2012 г., съгласно приложение № 1 към договора. Ответникът не оспорва подписа си под текста на договора, поради което съдът приема, че фактът на предаване на заемната сума се установява от същия документ, който се полза с материална доказателствена сила за така удостовереното неизгодно за издателя обстоятелство.

От така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на предявения иск

Предявеният иск има за предмет установяване дължимостта на сума, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, поради което е процесуално допустим.

По основателността на предявения иск.

По така предявения иск в производството по чл. 422 ГПК взискателят следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът - възраженията си срещу вземането. При въведено твърдение на ищеца с исковата молба по чл. 422 ГПК, че вземането му по издадената заповед за изпълнение произтича от конкретно каузално правоотношение, изпълнението по което е било обезпечено с издадения запис на заповед, не се променя предметът на делото. Ищецът - кредитор, сочи обезпечителната функция на записа на заповед спрямо каузалното правоотношение, като доказва вземането си, основано на менителния ефект. При заявени релативни възражения от ответника - в случая за невъзникване на вземането и за погасяването му с плащане, в тежест на същия е да ги докаже / в този смисъл е и т. 17 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК/.

Съдът намира, че при наличие на безспорни данни,че записът на заповед като абстрактна сделка обезпечава изпълнението на друго каузално правоотношение между ищеца кредитор и ответника длъжник, в производството по чл. 422 ГПК за установяване вземането на кредитора, следва да бъдат събрани доказателства и да се изследва въпроса както за действителността/недействителността на менителничния ефект, така и за каузалната сделка, за чието обезпечение е издаден записът на заповед. Недействителното каузално правоотношение препятства както възникването на поетите с конкретната сделка права и задължения, така и на поетите със записа на заповед менителнични права и задължения. Същевременно погасяването на паричното задължение по каузалната сделка, обезпечено със запис на заповед, ще има за последица и погасяване на абстрактното задължение, обективирано в съдържанието на записа на заповед. Съдът намира, че гореописаният договор, подписан от страните на 19.03.2012 г. установява наличието на валидно каузално правоотношение- договор за паричен заем по силата на който ищецът е предоставил на ответника в заем сумата 750.00 лева. Видно от отбелязването върху цитирания договор за заем е удостоверено, че ответницата на същата дата 19.03.2012 г. е получил от заемодателя цялата главница по заема, а именно сумата от 750.00 лева с подписване на договора, в брой. Съгласно чл. 4.1.  същата се е задължила да върне взетата в заем сума в 8-седмичен срок от дата 27.03.2012г, т.е в срок до 15.05.2012 г., заедно с дължимите лихви. Представеният по делото запис на заповед от 19.03.2012 г. е редовен от външна страна и съдържа всички изискуеми реквизити на чл. 535 от ТЗ. В него е посочено наименованието "запис на заповед" и същият съдържа безусловното обещание на ответницата Н.Н.Н. да заплати на ищеца сумата от 870.00 лева. Посочен е падеж на задължението -07.10.2015 г. и мястото на плащане- гр. Перник, като същият е подписан от Н.Н.Н.. При преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема, че е установено както наличието на валидно каузално правоотношение между страните-договор за заем на процесната сума, така и валидността на менителничната сделка- запис на заповед, обезпечаващ изпълнението по договора за заем.

Предвид гореизложеното и като се има предвид, че процесния запис на заповед като редовен от външна страна и съдържащ всички предвидени от закона реквизити има менителничен ефект, предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен. Ищеца има задължение да докаже наличието на каузални отношения само ако процесния запис на заповед е недействителен, тъй като тогава като кредитор би имал интерес да установи, че недействителния менителничен ефект се е конвертирал в друга действителна сделка /например, че нищожния поради липса на реквизит запис на заповед се е конвертирал в договор за заем и следва да се разглежда като разписка за плащане/. Тъй като в случая процесния запис на заповед е редовен и действителен, менителничното задължение по него е възникнало за автора на волеизявлението /ответницата по делото/ по силата на менителничния ефект, който е настъпил с факта на издаването на ценната книга, независимо от причините за нейното издаване. Ето защо следва да се приеме, че в конкретния случай е ирелевантно за спора какви са били каузалните отношения между страните, тъй като процесния запис на заповед е действителен и в настоящото производство ответницата не излага твърдения и не прави възражения за нередовност или неавтентичност на записа на заповед, за пороци на волята /измама/ при издаването му, както и не излага твърдения и не представя доказателства, че е платила на ищеца претендираната сума по записа на заповед. Ето защо, предвид действителността на процесния запис на заповед като издаден при спазване на изискванията на чл. 535 ТЗ, същия в качеството си на абстрактна сделка има менителничен ефект, който не може да бъде дерогиран единствено чрез подаване на възражение от ответницата по чл. 414 ГПК, в което не излага никакви съображения, още повече неподкрепени с никакви доказателства по делото твърдения, че не се дължи сумата по записа на заповед. Съгласно т. 17 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК в производството по установителния иск по чл. 422 от ГПК, ищецът -кредитор доказва вземането основано на менителничния ефект - съществуващ редовен от външна страна запис на заповед подлежащ на изпълнение. В случая се установи, че запис на заповед от 19.03.2012 г. е редовен от външна страна и съдържа реквизитите по чл. 535 от ТЗ. Предвид на изложеното предявения установителен иск е основателен и доказан.

По разноските:

Съгласно ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по иска разпределя отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

Ищецът доказва и претендира разноски в исковото производство общо 325.00 лв., от които 25.00 лв. – заплатена ДТ, и 300 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, които с оглед изхода на спора му се дължат изцяло от ответника.

С оглед изхода на спора по исковото производство, на ответника не се дължат разноски както в исковото, така и в заповедното производство.

Подлежат на присъждане и направените от ищеца разноски в заповедното производство общо в размер на 125.00 лв. (25.00 лв. – заплатена ДТ и 100 лв. –адвокатско възнаграждение), които с оглед изхода на спора му се дължат изцяло.

 

Предвид изложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК по отношение на Н.Н.Н., ЕГН:**********, адрес: ***, че дължи на “НД Мениджмънт” ООД с ЕИК: *********, адрес: *********, представлявано от Л. Д., сумата в размер на 870.00лева, представляваща главница по запис на заповед, издаден от Н.Н.Н. в полза на НД Мениджмънт” ООД на 19.03.2012 г., предявен за плащане на 07.10.2015 г, ведно със законната лихва върху главницата от 27.01.2017 г. до изплащане на вземането, за която сума са издадени заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.дело № 23/2017 г. по описа на РС Брезник.

ОСЪЖДА Н.Н.Н., ЕГН:**********, адрес: ***, да заплати на “НД Мениджмънт” ООД с ЕИК: *********, адрес: *********, представлявано от Л. Д., сумата 325.00 лв. - разноски по исковото производство.

ОСЪЖДА Н.Н.Н., ЕГН:**********, адрес: ***, да заплати на “НД Мениджмънт” ООД с ЕИК: *********, адрес: *********, представлявано от Л. Д., сумата 125.00 лв. - разноски по заповедното производство.

След влизане на решението в сила, частно гражданско дело № 23/2017г. по описа на БрРС да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от влязлото в сила решение.

           РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

  

РАЙОНЕН СЪДИЯ: