О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е №
260083
Гр. Пловдив, 10.11.2020 г.
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, трети граждански състав в закрито заседание на десети
ноември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева
Величка Белева
като разгледа докладваното от съдията В. Иванова
частно въззивно търговско дело № 660 по описа за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производство по реда на
чл. 278 във вр. с чл. 274, ал.1, т.1 от ГПК.
Обжалвано е определение № 260096, постановено в закрито съдебно заседание на 16.09.2020 г. от Окръжен съд-Стара
Загора по т.д. № 143/2020 г., с което е спряно изпълнително дело № 4369/2019 г. на ЧСИ Г.И.
до приключването на производството по т.д. № 143/2020 г. с влязъл в сила
съдебен акт.
Жалбоподателят „П.“АД-гр.С.моли
определението да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно по
съображения, изложени в частната жалба от 6.10.2020 г. Претендира за присъждане
на разноски.
Ответникът по частната жалба И.Г.И.
моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, изложени в
отговор от 28.10.2010 г. Претендира за присъждане на разноски.
Пловдивският апелативен съд
провери законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на
жалбоподателя, прецени обстоятелствата по делото и намери за установено
следното:
Производството
по т.д. 143/2020 г. на ОС-Стара Загора е образувано по подадената на 8.06.2020
г. искова молба от „П.“АД-гр.С., с която е предявен от банката против И.Г.И.
иск с правно основание чл. 422,ал.1 от ГПК за признаване за установено
наличието на вземанията на банката като кредитодател от ответника И. като
кредитополучател по договор № ***/14.05.2007 г. за банков кредит за следните
суми: 17 235,03 евро главница, 14 461,35 евро възнаградителна лихва
по т.9 от договора за банков кредит от 26.02.2010 г. до 31.10.2019 г.,
10 326 евро наказателна лихва за забава по т.11 от договора за банков
кредит от 28.04.2008 г. до 31.10.2019 г., 62,24 евро законна лихва по чл.
86,ал.1 от ЗЗД от датата на предсрочна изискуемост 1.11.2019 г. до 13.11.2019
г., 126,20 евро разноски за подновяване на ипотека по т.23 от договора за
банков кредит, начислени на 22.09.2017 г., и 61,30 евро разноски за обявяване
на предсрочна изискуемост по т.29.2, б.“а“ от договора за банков кредит,
начислени на 21.03.2019 г. и на 26.03.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 15.11.2019 г. до изплащане на олихвяемото вземане, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 от ГПК № 473/18.11.2019 г. по ч.гр.д. 739/2019 г.на РС-Раднево, срещу
която ответникът И. е възразил съгласно чл. 414 от ГПК. Препис от исковата
молба с приложенията е връчен на ответника на 16.06.2020 г.
На
7.07.2020 г. по делото е постъпила молба от ответника И. за възстановяване на
срока за отговор на исковата молба на основание чл. 64 от ГПК. Към молбата е
приложен отговор на исковата молба, както и молба за привличане в качеството на
трето лице на неговата съпруга К.Х.И.. В писмения отговор е заявено, че
ответникът прави възражение за нищожност на клаузата, касаеща наказателната
лихва, която е неравноправна, поради което моли тази искова претенция да бъде
отхвърлена. С определение от 7.08.2020 г. окръжният съд насрочва производството
по чл. 64 от ГПК за съдебно заседание на 14.09.2020 г., в което открито съдебно
заседание искането е разгледано.
На
14.09.2020 г. по делото е подадена молба от ответника И. за спиране на изп.д. 4369/2019 г. на ЧСИ Г.И.. В молбата е посочено, че
по искане на банката-ищец срещу него и съпругата му е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 от ГПК и е издаден
изпълнителен лист, като е образувано посоченото изпълнително дело. Посочено е,
че в началото на месец септември са получили съобщение от ЧСИ за предстояща
продажба на апартамент, ипотекиран в полза на банката. Заявено е, че във връзка
с исковата молба, послужила за образуване на делото, в съда са подадени
документи, съдържащи възражения за недължимост на претендираната сума поради
изтичане на давност, като и са направени твърдения, че клаузата в договора за
кредит, подписан с ищцовото дружество, определяща евентуално дължимите лихви
при забава, е нищожна като неравноправна. Заявено е искане на основание чл.
420,ал.5 във вр. с ал.2 от ГПК съдът да спре изпълнението по изпълнително дело
4369/2019 г. на ЧСИ Г.И. до приключване на правния спор с влязъл в сила съдебен
акт. Към молбата са приложени копия от съобщение от ЧСИ И.до И.И. и К.И. за насрочена публична продан по изп.д. 4369/2019 г. на недвижим имот-апартамент в гр.Р.в
периода от 15.09.2020 г. до 15.10.2020 г. и от обявление за публичната продан,
в което е отразено наличието на вписана ипотека в полза на банката-ищец по
делото.
На
16.09.2020 г. окръжният съд постановява обжалваното сега определение, в което е
цитирана нормата на чл.420,ал.2,т.2 от ГПК, посочено е, че е налице висящо
производство по чл. 64 от ГПК и в този смисъл не следва да се обсъждат
доказателствата, представени от ответника, както и че съдът служебно следи
относно наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
Посочено е, че с решение от 18.02.2016 г. по дело С-49/14 на СЕС се посочва, че
ефективна защита на произтичащите от Директива 93/13/ЕИО права на потребителите
може да бъде гарантирана само при условие, че системата на националното
процесуално право позволява в рамките на заповедното производство или на това
по изпълнението на заповед за плащане да се извърши служебен контрол относно
евентуално неравноправния характер на клаузите, съдържащи се в разглеждания
договор. След това е посочено, че с решение от 21.04.2016 г. по дело С-377/14
на СЕС се приема, че националният съд е длъжен да провери служебно дали са
нарушени някои разпоредби на правото на Съюза в областта на защитата на
потребителите, в който смисъл съдът изброява и решенията по дела С-243/08,
С-227/08 и С-32/12. След това съдът намира, че следва да бъде спряно
изпълнителното дело и постановява спирането му до приключването на търговското
дело с влязъл в сила съдебен акт.
На
2.10.2020 г. окръжният съд се поизнася по искането на ответника, заявено по
реда на чл. 64 от ГПК, като възстановява срока на ответника И. за подаване на
отговор на исковата молба.
За
определението на съда от 16.09.2020 г. ищецът е уведомен на 5.10.2020 г. и на 6.10.2020
г. подава частната жалба до апелативния съд. С нея жалбоподателят твърди, че определението
е неправилно, защото, на първо място, съдът го е постановил без да даде
възможност на ищеца да се запознае и да изрази становище по искането на
ответника за спиране на изпълнението по чл. 420 от ГПК. Освен това, на второ
място, твърди, че длъжници по изпълнителното дело са И.И.
и К.И., които отговарят солидарно спрямо банката, като възражение по чл. 417 от ГПК е подадено само от И., поради което окръжният съд в производството по
предявения от банката само против И. иск по чл. 422 от ГПК няма процесуално
правомощие по чл. 420,ал.5 във вр. с ал.2 от ГПТ да спре изпълнението и срещу
неподал възражение съдлъжник, който не е ответник по иска. Посочва, че с обжалваното
определение окръжният съд е спрял изпълнителното дело без да уточнява срещу
кого от съдлъжниците се спира изпълнението, поради което трябва да се приеме,
че изпълнението е спряно и по отношение на солидарния длъжник К.И., която не е
подала възражение срещу заповедта за изпълнение и не е ответник по търговското
дело. На трето място, жалбоподателят твърди, че при солидарна отговорност на
длъжниците в заповедното производство и подаване на възражение само от един
съдлъжник изпълнението не подлежи на спиране по отношение на имущество на
възразил против заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК съдължник,
с което той е обезпечил пред трето лице-кредитор изпълнението на дълга на
невъзразил солидарен длъжник. Твърди, че имуществената отговорност на невъзразилия
съдлъжник е самостоятелна и вземането на кредитора спрямо невъзразилия
солидарен длъжник не е предмет на иска по чл. 422,ал.1 от ГПК, че изходът на
исковото производство няма благоприятни правни последици за имуществената
отговорност на неподалия възражение солидарен длъжник, защото тя нито може да
се погаси, нито може да се намали, а невъзразилият съдължник
продължава да отговаря пред кредитора на основанието и в размера, посочени в
заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК, както и че изходът на производството
по иска по чл. 422,ал.1 от ГПК няма благоприятни правни последици и за
отговорността на подалия възражение солидарен длъжник в качеството му на
ипотекарен и заложен длъжник за обезпечение на чужд дълг, защото тя нито може
да се погаси, нито може да се намали, тъй като предмет на иска по чл. 422,ал.1
от ГПК не са обезпеченията, които подалият възражение съдлъжник е учредил за
дълга на невъзразилия солидарен длъжник към кредитора-ищец и следователно
кредиторът има право на предпочтително удовлетворяване от тези обезпечения
независимо от изхода на производството по иска по чл. 422,ал.1 от ГПК. Посочва,
че принудителното изпълнение по изпълнителното дело е насочено върху
апартамент, който е СИО на съдлъжниците И.И. и К.И.
като закупен от тях с банков кредит от банката-ищец и върху който на 16.05.2007
г. за обезпечаване на вземанията на банката по този договор за банков кредит е
вписана законна ипотека, която е подновена на 10.05.2017 г. Заявява, че дългът
на неподалия възражение солидарен длъжник К.И. към банката се обезпечава със
законната ипотека върху апартамента-СИО на съдлъжниците И.И.
и К.И., като в изпълнителното производство банката като ипотекарен кредитор има
право на предпочтително удовлетворение от пълната стойност на ипотекирания
апартамент, независимо от изхода на търговското дело, образувано във връзка с
подаденото от съдлъжника И. възражение по чл. 417 от ГПК. Посочва, че с
обжалваното определение на окръжния съд се постановява спиране на
изпълнителното дело, поради което трябва да се приеме, че изпълнението е спряно
и по отношение на ипотекирания апартамент, като с ипотеката се обезпечават
всички вземания на ипотекарния кредитор срещу съдлъжник, който не е подал
възражение срещу заповедта по чл. 417 от ГПК и който не е ответник по иска по
чл. 422,ал.1 от ГПК. На четвърто място, жалбоподателят твърди, че определението
е неправилно и защото окръжният съд не е изложил мотиви относно правния си
извод за основателност на искането на ответника за спиране на изпълнението по
чл. 420,ал.2,т.2 от ГПК, а са посочени решения на СЕС досежно задължението на
националния съд да извършва служебна проверка за наличие на неравноправни
клаузи в сключените с потребител договори. Посочва какво гласи нормата на чл.
420,ал.2,т.2 от ГПК и че в обжалваното определение на окръжния съд изобщо не се
уточнява нито коя е неравноправната договорна клауза, на която се основава
вземането на банката, нито в какво се състои неравноправността на тази клауза,
нито кои са писмените доказателства, които подкрепят искането за спиране на
изпълнението. Затова моли обжалваното определение да бъде отменено и да бъде
оставено без уважение искането на ответника И. за спиране на принудителното
изпълнение по посоченото изпълнително дело. Претендира за присъждане на
разноски за платената ДТ от 15 лв. за производството по частната жалба пред
апелативния съд. Към жалбата са представени в копия уведомление от 16.01.2020
г. до банката-взискател по изпълнителното дело с
длъжници К.И. и И.И. за насрочване на извършване на
опис на апартамент, разпореждане от 28.02.2020 г. по ч.гр.д. 739/2019 г. на РС-Р.за
указване на банката за постъпило възражение от длъжника И., изпълнителен лист
от 18.11.2019 г., издаден по ч.гр.д. 473/2019 г. на РС-Раднево, заповед №
473/18.11.2019 г. по ч.гр.д. 473/2019 г. на РС-Р.за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, молба от банката до СВ при
РС-Р.за подновяване на вписване на законна ипотека, молба от банката до СВ при
РС-Р.за вписване на законна ипотека.
С
подадения отговор ответника по частната жалба възразява, че е неоснователно
оплакването на жалбоподателя, че окръжният съд не му е дал възможност да се
запознае с молбата и да вземе становище по нея, защото то не е съобразено със
спецификата на изпълнителното производство и че целта на закона е да се окаже
своевременна защита на лице, което може да пострада от изпълнителните действия,
поради което за съда, сезиран с молбата за спиране, е вменено задължение да се
произнесе незабавно по подадената молба, без да връчва препис от същата на
заинтересованата страна. Относно оплакването, че изпълнителното производство не
е следвало да се спира изцяло, защото единият от съсобствениците на имота не е
подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, заявява, че доводите
са несъобразени със съдебната практика и че жалбоподателят е пропуснал да
посочи, че ответникът е подал молба за конституиране на К.И. като трето лице по
делото, по което искане няма произнасяне от окръжния съд, но при евентуалното
му уважаване и в зависимост от изхода на производството това би дало възможност
на К.И. да заведе конкретен иск срещу банката-жалбоподател. Заявява, че е
неоснователно и оплакването, че в съдебния акт липсвали мотиви, а само били
посочени решения на СЕС, тъй като окръжния съд е издал коректно обжалваното
определение, тъй като ако би коментирал така, както желае жалбоподателят,
съществуването или не на неравноправна клауза между страните по делото, това би
означавало, че вече е взел определено решение, без да е проведено съответното
производство, без да са събрани доказателства и без да е взето становището на
страните по делото, какъвто коментар в какъвто и да е било аспект досежно
наличието или не на неравноправна клауза би било основание за отвод към
решаващия състав. Счита, че окръжният съд е съобразил, че с издаването на
съдебен акт, с който се спира изпълнението на воденото срещу ответника изпълнително
производство, касаещо продажба на жилището му, не биха настъпили вреди за
ищеца, тъй като имотът е ипотекиран и възбранен в негова полза, и е постановил
своя аргументиран във всеки един аспект съдебен акт. Моли да бъде потвърдено
обжалваното определение. Претендира се да бъде присъдено на пълномощника на
ответника по частната жалба адвокат С.Ч. адвокатско възнаграждение по реда на
чл. 38,ал.2 от ЗА за производството пред апелативния съд по частната жалба.
Съгласно
разпоредбата на чл. 420,ал.5 от ГПК, когато е образувано исково производство,
компетентен да се произнесе по искането за спиране на изпълнението е съдът,
пред който е предявен искът по чл. 422,ал.1 от ГПК. Съгласно нормата на чл.
420,ал.2,т.2 от ГПК съдът, постановил незабавното изпълнение, може да го спре и
без да е необходимо обезпечението по алинея 1, когато е направено искане за
спиране, подкрепено с писмени доказателства, че вземането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител. В производството по
искане за спиране на незабавното изпълнение съгласно нормата на чл. 420,ал.5
във вр. с чл. 420,ал.2,т.2 от ГПК окръжният съд, разглеждащ иска по чл.
422,ал.1 от ГПК, следва да прецени, дали искането е заявено от потребител, дали
то се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с него като
потребител, дали то е подкрепено с писмени доказателства. Този вид производство
има обезпечителен характер, поради което съдът следва да се произнесе по
искането незабавно (в тази насока- решене № 118/18.07.2019 г. на ВКС по гр.д. №
706/2019 г., 3 ГО, ГК), без да изпраща искането за становище на другата страна.
Неоснователно е затова оплакването на
жалбоподателя, че обжалваното определение е неправилно, защото е постановено
без банката да е имала възможност да се запознае с искането и да изрази
становище по него. Този вид производство, както е посочено в нормата на чл.
420,ал.2 от ГПК, цели постигане на спиране на незабавното изпълнение. В случая
искането е направено от ответника И., поради което окръжният съд е следвало да
прецени дали има основание да постанови конкретно спиране на незабавното
изпълнение, постановено със заповед № 473/18.11.2019 г., и само по отношение на
И., а не да спира изпълнителното дело, при това изцяло. Основателно е затова
оплакването на жалбоподателя, че окръжният съд неправилно е спрял изпълнението
и по отношение на неподалия възражения длъжник К.И.. В предмета на проверката,
която предвижда нормата на чл. 420, ал.2, т.2 от ГПК, не е включена преценка
относно положението на неподалия възражение по чл. 414 от ГПК съдлъжник на
ответника по исковото производство по чл. 422,ал.1 от ГПК, включително дали
ответникът е дал обезпечение, касаещо и дълга на съдлъжника. Длъжникът, който
заявява искането за спиране на незабавното изпълнение по реда на чл.
420,ал.2,т.2 от ГПК, реализира така установено от закона негово право на
защита. Затова е неоснователно оплакването на жалбоподателя, че изпълнението не
подлежи на спиране по отношение на имущество на възразил против заповедта длъжник,
с което той е обезпечил пред трето лице-кредитор изпълнението на дълга на
невъзразил солидарен длъжник. Следва при тези обстоятелства да се прецени дали
има основание съдът да спре съгласно чл. 420,ал.2,т.2 от ГПК именно постановеното
незабавно изпълнение и конкретно спрямо молителя-ответник И., като в случая
очевидно няма основания да се спира изпълнението по изпълнителното дело изцяло,
както е поискал молителят.
В случая от ответника по делото И.И. с молбата от 14.09.2020 г. е заявено искане за спиране
на основание чл. 420,ал.5 във вр. с ал.2 от ГПК на изпълнението по
изпълнителното дело с твърдение, че във връзка с исковата молба в съда са
подадени документи, съдържащи възражения за недължимост на претендираната сума
поради изтичане на давност, като и са направени твърдения, че клаузата в
договора за кредит, подписан с банката-ищец, определяща евентуално дължимите
лихви при забава, е нищожна като неравноправна. В писмения отговор, представен
с молбата от 7.07.2020 г. за възстановяване на срока за подаването му, е
заявено дословно, че ответникът прави възражение „и за нищожност на клаузата,
касаеща наказателната лихва, същата е неравноправна“, поради което моли и тази
искова претенция да бъде отхвърлена. Липсва посочване коя конкретно е тази
клауза, както и твърдение защо според молителя тя е неравноправна. Окръжният
съд не е извършил никаква преценка на основателността на така заявеното искане
с обжалваното определение, посочил е само, че заради висящото производство по
чл. 64 от ГПК не следва да се обсъждат доказателствата, представени от
ответника (като по делото няма доказателства, които да са представени от
ответника, освен медицинска документация във връзка с искането по чл. 64 от ГПК
и двата документа към молбата от 14.09.2020 г., които са съобщение и обявление
за публична продан), както и че съгласно решение по дело С-49/14 на СЕС
ефективната защита на права на потребителите може да бъде гарантирана само при
условие, че системата на националното процесуално право позволява в рамките на заповедното
производство или на това по изпълнението на заповед за плащане да се извърши
служебен контрол относно евентуално неравноправния характер на клаузите,
съдържащи се в разглеждания договор, след което само са изброени още четири
решения по дела на СЕС. В случая твърдение за наличие на неравноправна клауза е
заявено само относно клауза, касаеща наказателната лихва. Предмет на исковото
производство по чл.422,ал.1 от ГПК обаче съгласно исковата молба е установяване
не само на вземане на банката спрямо ответника И. за сумата 10 326 евро за
наказателна лихва за забава по т.11 от договора за банков кредит, изчислена за
периода от 28.04.2008 г. до 13.11.2019 г., но и още редица вземания - за сумите
17 235,03 евро главница, 14 461,35 евро възнаградителна лихва по т.9
от договора за банков кредит от 26.02.2010 г. до 31.10.2019 г., 62,24 евро
законна лихва по чл. 86,ал.1 от ЗЗД от датата на предсрочна изискуемост
1.11.2019 г. до 13.11.2019 г., 126,20 евро разноски за подновяване на ипотека
по т.23 от договора за банков кредит, начислени на 22.09.2017 г., и 61,30 евро
разноски за обявяване на предсрочна изискуемост по т.29.2, б.“а“ от договора за
банков кредит, начислени на 21.03.2019 г. и на 26.03.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 15.11.2019 г. до изплащане на олихвяемото
вземане. Затова в случая незабавното изпълнение може да бъде спряно само по
отношение на вземането, основано според молителя на неравноправна клауза, т.е.
само за сумата 10 326 евро за наказателна лихва за забава по т.11 от
договора за банков кредит, изчислена за периода от 28.04.2008 г. до 13.11.2019
г., но не и за останалите вземания, посочени в исковата молба. Очевидно
неоснователно е и по тази причина искането на молителя за спиране на
изпълнението по изпълнителното дело изцяло.
Видно от представения от ищеца с
исковата молба в копие договор за банков кредит от 14.05.2007 г., той е сключен
от банката-ищец и от И.И. и К.И. като
съкредитополучатели, като съгласно чл. 4 от договора банката им предоставя банков
кредит в размер на 17 500 евро за закупуване на недвижим имот. При прочита
на договора е видно, че той не е сключен при общи условия. Несъмнено е, че така
сключеният договор е потребителски договор, тъй като е сключен между банката
като кредитодател, от една страна, и, от друга страна, от И. (и съпругата му)
като кредитополучател, който се явява потребител по смисъла на чл. 2, б.“б“ от
Директива 93/13/ЕИО, съгласно която разпоредба „потребител“ означава всяко
физическо лице, което в качеството си на страна по договорите, предмет на
Директивата, участва в договора поради интереси, които са извън рамките на
неговата търговска или професионална дейност, респективно по смисъла на §13,
т.1 от ДР на ЗЗП, която норма определя като потребител физическо лице, което
ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност, както и физическо лице, което като страна по договор по
ЗЗП действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Налице
е следователно договор, сключен с И. като потребител. Видно от чл. 11 от същия
договор, плащания, дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по
разплащателната сметка на съкредитополучателите в банката, се отнасят в
просрочие и се олихвяват с договорения в раздел V,
т.9 лихвен процент плюс наказателна надбавка от 20 пункта. Молителят не е
заявил защо счита тази клауза за неравноправна. Той не е представил по делото,
включително с молбата от 14.09.2020 г., писмени доказателства, с които да
подкрепя своето искане, както и по делото не се установява да са налице писмени
доказателства сред представените от ищеца, подкрепящи искането за спиране. Наличието
на неравноправна клауза в потребителски договор се преценява с оглед нормите на
чл. 143-чл.147 от глава VI „Неравноправни
клаузи в потребителски договори“ на ЗЗП, включително и служебно от съда, но
тази преценка е конкретна и следва както страната, когато се позовава на
неравноправна клауза, така и съдът, когато извършва проверка относно наличието
на такава клауза, включително и служебно, да посочат в каква насока се извършва
проверката. В случая молителят не се позовава на нарушение от видовете по чл.
143,ал.2 от ЗЗП. Окръжният съд въобще не е изложил съображения конкретно
относно оспорена от ответника и молител клауза. Изброените в определението
решения на СЕС по дела С-49/14, С-377/14 и останалите три (посочени в т. 62 от
решение С-377/14) – С-243/08, т.32, С-227/08, т.29 и С-32/12, т.39 – не
съдържат съображения, които да са относими конкретно към клаузата на чл.11 от
договора между страните по делото в насока очевидна нейна неравноправност. Апелативният
съд не констатира понастоящем, само с оглед прочита на клаузата на чл. 11 от
договора, тя да установява очевидна неравноправност. При липса на основание да
се приеме, че вземането на банката се основава на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, няма основания за приложение на специалната
норма на чл. 420,ал.2,т.2 от ГПК. Основателно е оплакването на жалбоподателя,
че окръжният съд в обжалваното определение не уточнява нито коя е
неравноправната договорна клауза, на която се основава вземането на
банката-ищец, нито в какво се състои неравноправността на тази клауза, нито кои
са писмените доказателства, които подкрепят искането за спиране на изпълнението,
поради което липсват съображения относно изброените обстоятелства, които са
правно значими за прилагане според точния смисъл на разпоредбата на нормата на
чл. 420,ал.2,т.2 от ГПК.
Установява се следователно, че частната
жалба е основателна, обжалваното определение като неправилно следва да бъде
отменено, като бъде оставено без уважение искането на ответника И., заявено с
молбата от 14.09.2020 г., на основание чл. 420,ал.5 във вр. с ал.2 от ГПК да
бъде спряно изпълнението по изп.д. 4369/2019 г. на
ЧСИ Г.И. до приключване на спора по т.д. 143/2020 г. та ОС-Стара Загора с
влязъл в сила съдебен акт.
От страна на банката-жалбоподател
се претендира за присъждане на разноски за настоящото производство по частната
жалба пред апелативния съд – на сумата 15 лв. за платената ДТ. Присъждане на
разноски не се дължи от апелативния съд в производство по частна жалба против
определение в производството по искане по чл. 420,ал.5 във вр. чл. 420,ал.2,т.2
от ГПК, тъй като производството по търговското дело продължава и разпределянето
на разноските следва да се извършва с крайния съдебен акт с оглед изхода по
спора.
Съгласно т.8 от ТР №4/18.06.2014
г. на ВКС по тълк.д. № 4/2013 г., ОСГТК следва да
бъде посочено, че настоящото определение не подлежи на обжалване.
С оглед на гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 260096,
постановено
в закрито съдебно заседание на 16.09.2020 г. от Окръжен съд-Стара Загора по т.д. № 143/2020 г., с което е спряно изпълнително дело № 4369/2019 г. на ЧСИ Г.И.
до приключването на производството по т.д. № 143/2020 г. с влязъл в сила
съдебен акт, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И.Г.И.,
ответник в производството по т.д. 143/2020 г. на ОС-Стара Загора, заявено с
молбата с вх. № 260893 от 14.09.2020 г., на основание чл. 420,ал.5 във вр. с
ал.2 от ГПК да бъде спряно изпълнението по изп.д.
4369/2019 г. на ЧСИ Г.И. до приключване на спора по т.д. 143/2020 г. на
ОС-Стара Загора с влязъл в сила съдебен акт.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: (1)
(2)