Р E Ш Е Н И Е
№ 236
гр. Плевен, 26.05.2022 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр. Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Дилова
ЧЛЕНОВЕ: Цветелина Кънева
Венелин Николаев
при секретаря Бранимира Монова и с
участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия НИКОЛАЕВ
касационно административно дело № 309 по описа на Административен съд - Плевен за 2022 год. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба,
подадена от л.св.
Н.Д.Х., изтърпяващ наказание в Затвора – Белене
срещу ГДИН - София, чрез служебния
му защитник адв. А.Д. ***, срещу Решение № 89 от 28.02.2022 г., постановено по адм. дело № 412/2021
г. по описа на Административен съд –
Плевен, с което е отхвърлена исковата молба, подадена по реда на чл. 284 и сл.
от ЗИНЗС срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София за присъждане на обезщетение в размер на 10
000 лв. за претърпени неимуществени вреди за периода от 15.02.2020 г. до 21.05.2021 г. – датата на завеждане на иска, в резултат на поставянето му в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в
Затвора Белене.
В касационната жалба се твърди, че
с исковата молба ищецът претендира присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди за периода 15.02.2020 г. до 21.05.2021 г. в резултат от
поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание „лишаване
от свобода“ в Затвора гр. Белене. Твърди се, че не е спазено законното му право - с оглед
размера на наказанието му – 14 години и факта, че към датата на подаване на ИМ
от тях са оставали 3 месеца и 27 дни - според ищеца е следвало да бъде настанен
в „по-леки условия“ с цел реинтеграцията му и да му бъде осигурена работа /л.3
от ИМ/ , като твърди, че и двете не са изпълнени. Твърди се, че посоченият отрицателен факт не
се опровергава от събраните
по делото доказателства. Твърди се още, че дейността по осигуряване на адекватни
битови условия в местата за изпълнение на наказанието лишаване от свобода (арг.
чл.128 от ЗИНЗС) е задължение на ГДИН, което е самостоятелно юридическо лице, а
затворите са нейни териториални служби, респективно служителите в затворите са
служители на ГДИН.
Сочи се,
че прякото ръководство и контролът върху
дейността на местата за лишаване от свобода се осъществяват единствено от
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (чл.12, ал. 1 от ЗИНЗС), като
съгласно чл. 128 от същия закон в нейно задължение е при изпълнение на
наказанието лишаване от свобода да създава условия за опазване на физическото и
психическото здраве на лишените от свобода.
В заключение се прави искане да
бъде отменено постановеното решение като неправилно и необосновано и да бъде постановен съдебен акт, с който да се уважи
предявения иск по справедливост.
В
допълнително уточнение към касационната жалба се навеждат доводи, че първоинстанционното решение е
необосновано с оглед направения анализ
на събраните по делото доказателства.
Сочи се, че свидетелските показания са ясни и недвусмислени относно
репресивното отношение към жалбоподателя от страна на затворническата
администрация в резултат на това, подавал искове и жалби. Твърди се, че тези
показания не са опровергани по никакъв начин в хода на делото, въпреки това съдът не само, че не ги е
кредитирал, но е стигнал до изводи, които абсолютно противоречат на гласните
доказателства, което безспорно е индиция за необоснованост на съдебния акт в
резултат на нарушение на процесуалните правила – анализ и оценка на всички
събрани по делото доказателства.
Постъпил е писмен отговор по касационната жалба от ответника ГДИН - София,
представляван от юрк. П., в който се излагат доводи, че касационната жалба е неоснователна и следва
да бъде оставена без уважение. Изразява се становище, че твърденията в
жалбата, че решението е неправилно и необосновано, са абсолютно несъстоятелни, неоснователни и недоказани. Твърди, че Административен съд - Плевен е постановил решението
си в осъдителната му част при пълно изясняване на делото, като правилно е
ангажирал всички събрани по делото доказателства и правилно е приложил Закона.
Сочи, че съдът правилно е приел, че в
помещенията, в които е пребивавал през исковия период е била осигурена
изискуемата минимална жилищна площ от 4 кв.м. на един лишен от свобода, тъй
като са били настанявани не повече от 5 лишени от свобода в помещение 205, в
което е пребивавал ищецът, с обща площ 24.37 кв.м., включващо и обособения в
него санитарен възел. Битовите и хигиенни условия в Затвора - Белене са били
добри и са отговаряли на законовите изисквания. Сочи, че не е констатирано обостряне на
заболяванията на ищеца през процесния период, осигурено е необходимото
медицинско обслужване и не са
регистрирани оплаквания, свързани с влошаване на психичното му здраве. Твърди
се, че на ищеца е предоставена подходяща диета за заболяванията му. Навеждат
се доводи, че в хода не производството
не е доказано и твърдяното необосновано,
преднамерено и несправедливо отношение
на затворническата администрация спрямо ищеца във връзка с възможността за
намаляване размера на наказанието чрез работа, условно предсрочно освобождаване
и по-леки условия за изтърпяване на наказанието преди освобождаването.
Твърди
се, че съдът правилно е приел, че за
процесния исков период не е било налице жестоко, нечовешко и унизително
отношение по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС, изразяващо се в поставянето на ищеца в
неблагоприятни условия на изтърпяване на наказанието и настъпили в резултат от
тях неимуществени вреди.
В заключение моли да бъде потвърдено Решение № 89/28.02.2022 г. по
административно дело № 412/2021 г. по описа на АС- Плевен, а жалбата на адв.А.Д. – особен представител на Н.Д.Х. да бъде оставена без уважение.
Редовно призован за съдебно заседание касаторът се
представлява от адв. Д. ***, която не сочи нови доказателства, няма
доказателствени искания и по същество поддържа доводите, изложени в
касационната жалба.
Ответната страна - Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" София се представлява от юрк. П., която поддържа становище за неоснователност
на касационната жалба.
Процесуалният представител на Окръжна прокуратура -
Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че
обжалваното съдебно решение е правилно и законосъобразно, поради което следва
да бъде оставено в сила.
Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на
страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:
Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Пред първостепенния л.св. Н.Д.Х. е предявил, срещу Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" (ГДИН) иск с правно основание чл. 284, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията
и задържането под стража (ЗИНЗС),
При анализа на
събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, първоинстанционният
съд е приел, че предявеният от Х. иск за заплащане на обезщетение за
причинените му неимуществени вреди от нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС, е неоснователен и го е отхвърлил. За да обоснове
този извод, първоинстанционният съд е изяснил релевантните за исковата
претенция факти, обсъдил е доказателствата, становищата на страните,
свидетелските показания и приложимата правна уредба, като е приел, че исковата
претенция за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, е
неоснователна и недоказана.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
В случая не е налице твърдяната от касационния
жалбоподател неправилност на обжалваното решение, основана на нарушение на нарушение
на процесуалните правила и необоснованост. Въз основа на събраните по делото
доказателства в обжалваното решение е изведен правилния извод за
неоснователност на предявения иск, при неустановяване на сочените в исковата
молба обстоятелства, от които ищецът извежда причинени неимуществени вреди.
Решаващият съд е обсъдил свидетелските показания, на които се позовава
касаторът. Съдът обаче не може да основе изводите си само на част от събраните
доказателства, а е длъжен да ги прецени в съвкупност с останалите такива,
събрани в хода на съдебното дирене. В конкретния случай са налице писмени
доказателства, обективиращи направените искания от страна на ищеца към
администрацията на затвора, респ. предприетите от затворническата администрация
действия, свързани с горните искания.
В тази насока първостепенният съд е изложил
подробни мотиви, с които настоящият съдебен състав, поради което не следва да
ги повтаря, по аргумент от разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК. По
делото по безспорен начин е установено, че с протокол от 26.02.2020 г. по ЧНД №
88/2020г. на ОС - Плевен е била оставена без уважение молбата на Х. за
предсрочно условно освобождаване. Становището на затворническата администрация в
тази връзка е било отрицателно. Въпреки постигнатия известен напредък в
изпълнение целите на присъдата и многобройните награди за положен труд, според
администрацията, все още са налице значителни дефицити в социализацията,
личностовата промяна и мотивация, наблюдава се обвинителна нагласа към околните
и е налице риск от рецидив. Установено
е, че
през исковия период е работил за кратко през м. май 2020 г. като
помощник бакар в столовата. Причина да не му се предлага работа в този период
са здравословните му оплаквания, както и липсата на представено становище от
лекуващия лекар за вида подходяща работа според здравословното му състояние. В
хода на съдебно производство е
представено становище от Медицински център при Затвора Белене от 25.06.2021 г.,
от което е видно, че ищецът желае да
работи и се препоръчва да му се предостави лека физическа работа съобразно
здравословното състояние.
Обосновано от доказателствата и правилно от гледна точка на
закона първоинстанционният съд е приел, че в помещенията, в които е пребивавал ищеца през исковия период е била осигурена
изискуемата минимална жилищна площ от 4 кв.м. на един лишен от свобода, тъй
като са били настанявани не повече от 5 лишени от свобода в помещение 205, в
което е пребивавал ищецът, с обща площ 24,37 кв.м., включващо и обособения в
него санитарен възел. Битовите и хигиенни условия в Затвора – Белене са били
добри и отговарят на законовите изисквания. Приел е, че не се констатира обостряне на заболяванията на
ищеца през процесния период, осигурено е необходимото медицинско обслужване. Изложил
е мотиви, че не се регистрират оплаквания, свързани с влошаване на психичното
му здраве. Предоставена е подходяща диета за заболяванията му.
Настоящият съдебен състав е съгласен
и с доводите, че причините да не бъде предложен
за условно предсрочно освобождаване и за ТПО, въпреки множеството награди и
променения режим на наказанието към по-лек, са значителните дефицити в
нагласата, които са аргументирани и обосновани с поведението на ищеца в представеното
до прокуратурата становище.
Ищецът се е възползвал от
възможността сам да подаде молба до съда, която не е била уважена, с което се
доказва неоснователността на претенцията му, респективно, че не е била
настъпила онази промяна в социалното му поведение и нагласи с оглед риска от
рецидив, която да обоснове условното му предсрочно освобождаване и настаняване
в ТПО при по-леки условия и с цел по-плавна ресоциализация след освобождаването
му. Обосновано съдът е
приел, че не са налице твърдените незаконосъобразни действия и бездействия на
затворническата администрация - поставяне на ищеца в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, изразяващи се в лоши битови и
хигиенни условия и неосигурено медицинско обслужване в Затвора Белене.
Не
е установявано обостряне на заболяванията през процесния период, в този смисъл
не е било налице влошаване на физическото и психическото му здраве.
Съгласно
разпоредбата на чл. 284, ал.
1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от
свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който
в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да
бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на
административна дейност. Според чл. 284, ал.
5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени
вреди се предполага до доказване на противното.
От изложеното по-горе е видно, че от събраните в хода
на първоинстанционното производство доказателства не се установява твърдяното в ИМ
незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация, което да е в
нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, поради което касационната инстанция споделя
доводите на първостепенния съд, че не е
налице първата предпоставка на иска по чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС, обуславяща
неговата основателност. Не са доказани и настъпили за ищеца вреди, които да са
в резултат на нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС. Ето защо исковата претенция правилно
е отхвърлена като неоснователна и недоказана. При формиране на горното решение
не са допуснати твърдяните от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК.
С оглед на гореизложеното касационната инстанция
намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените в
касационната жалба основания за отмяната му, поради което следва да бъде
оставено в сила.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 89 от 28.02.2022 г., постановено по адм. дело № 412/2021
г. по описа на Административен съд –
Плевен.
Решението не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.