Решение по дело №1613/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Дирекция Инспекция по труда гр. Бургас, заявена чрез юк.В.Н. против Решение № 95/12.07.2023 г., постановено по НАХД № 121/2023г. на Районен съд-Айтос, за отмяна на Наказателно постановление /НП/ № 02-2300021 от 21.02.2023 година на Директора на Дирекция Инспекция по труда гр. Бургас, с което на „Леспром“ ЕООД с ЕИК-********* за нарушение на чл.62, ал.1, вр.чл.1, ал.2 КТ и на осн.чл.416, ал.5, вр.чл.414, ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция от 1 500 лв..

В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон.

Касаторът - Дирекция "Инспекция по труда" в съдебно заседание се представлява от процесуален представител. Юрисконсулт Н. моли обжалваното решение да бъде отменено като наезаконосъобразно на посоченото в жалбата основание. Поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че в конкретния случай, правоотношението между страните има гражданскоправен, а не трудовоправен характер.

Процесуалният представител на ответника по касационната жалба оспорва жалбата като неоснователна и пледира за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

Прокурорът при ОП-Бургас намира касационната жалба за основателна, изразява становище за незаконосъобразност на оспореното решение и неговата отмяна като такова.

Пред касационната инстанция не са правени искания за доказателства.

Настоящият касационен състав, като обсъди посочените в жалбата пороци на решението и провери служебно за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, на осн. чл. 218 АПК, вр. с чл. 63, ал.1 ЗАНН, прие следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

Оспореното съдебно решение е валидно и допустимо, като постановено по подадена в срок жалба, срещу подлежащо на съдебен контрол НП и пред компетентния да я разгледа съд. Не са изтекли давностни срокове, обуславящи недопустимост на административнонаказателното производството.

Видно от събраните пред въззивния съд доказателства „Леспром“ ЕООД, е санкционирано за това, че при извършена проверка на място – на 22.11.2022 година около 11:30 часа, в обект № 2252, подотдел 420-б, намиращ се в района на Държавно горско стопанство Айтос – ТП, изпълняван от дружеството, съгласно договор за възлагане на услуга – сеч, извоз, сортиране и рампиране до временен склад на маркираната дървесина, е установено, че Николина Георгиева Онцова с ЕГН-********** престира труд като „събирач“ – събира отсечена дървесина, без да е налице сключен писмен трудов договор. На место е попълнена справка декларация от всички установени да престират труд лица, включително и от Онцова, в която последната писмено е декларирала, че работи за „Леспром“ ЕООД от 21.11.2022 като събирач на отсечена дървесина в същия отдел, в който е извършена проверката; има работно време т 08,00ч. до 15,00ч. с 1 час почивка на ден, почивни дни-събота и неделя и уговорено възнагреждение в размер на 50лв. на ден. Установено е при проверката, че трудовото правоотношение между „Леспром“ ЕООД и Онцова не е било оформено с трудов договор в писмена форма, подписан от двете страни, в нарушение на чл. 62 ал. 1 от Кодекса на труда.

Видно от решаващите мотиви в обжалваното решение, въззивният съд е приел, че в процесния случай е налице договаряне за постигане на определен резултат – събиране/сеч на дърва, което се е осъществило по силата на неформален граждански договор, сключен между лицето и дружеството – жалбоподател, поради което не са налице останалите елементи на трудовото правоотношение, затова няма и извършено административно нарушение. По тези съображения наказателното постановление е отменено.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН, решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Според чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

С разпоредбата на чл. 62 ал. 1 от КТ е вменено задължение на работодателя да сключи трудов договор в писмена форма с работника преди постъпването му на работа. За да е осъществен състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на търговеца, е необходимо наличие на трудово правоотношение, което се характеризира с определени особености: работно време, работно място, характер на извършваната работа (трудова функция), трудово възнаграждение, за което правоотношение няма сключен трудов договор в писмена форма.

Според настоящия съдебен състав, в производството пред РС-Айтос са установени всички съществени елементи на правоотношението между „Леспром“ ЕООД и Онцова, от които може да бъде направен несъмнен извод, че между тях е съществувало трудово, а не гражданско правоотношение. При проверката Онцова изрично е декларирала кой е работодателят й – кой й осигурява/възлага конкретна работа, определя къде/на кое место ще работи и й заплаща уговореното възнаграждение от 50лв. на ден; уговорено е работното й време, почивките в рамките на работния ден и почивните дни, както и длъжността, която изпълнява. Следователно установени са всички елементи, характерни за трудовото правоотношение. При гражданскоправните правоотношения, в които възложителят и изпълнителят са равнопоставени страни, като, обичайно, изпълнителят се задължава да изпълни целият обем възложена му работа, със свои сили и за своя сметка срещу определено възнаграждение – характеристики, които не се установяват в настоящия случай. Предвид съдържанието на справката, напълно неоснователно тя не е кредитирана от РС при установяване на обективната истина по делото.

При така установеното, настоящият състав приема, че мотивите на РС-Айтос за липсата на трудово правоотношение между дружеството и работника Онцова са неправилни. От анализа на доказателствата по делото се установява наличие на трудово правоотношение и за това правоотношение е следвало да бъде сключен писмен трудов договор, подписан от работодателя и работника. След като писмен трудов договор в случая не е съставен, правилно и законосъобразно на търговеца е наложена имуществена санкция на минимума, предвиден в закона.

По горните съображения, се установява соченото касационно основание - неправилно приложение на закона по чл. 348, ал.1, т.1 вр. ал. 2 от НПК, поради което оспореното съдебно решение, като постановено при неправилно приложение на закона следва да бъде отменено, като не потвърди наказателното постановление.

С оглед изхода на делото и своевременно отправено искане за присъждане на съдебни разноски за двете инстанции, в полза на АНО следва да бъдат присъдени сторените в касационното производство разноски за юк.възнаграждение в размер на 80лв. и 80лв. за въззивното производство, съобразно разпоредбата на чл.63д, ал.5 ЗАНН, вр.чл.143 АПК, вр.чл.37 ЗПП, вр.чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Предвид изложените съображения, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 95/12.07.2023 г., постановено по НАХД № 121/2023г. на Районен съд-Айтос, за отмяна на Наказателно постановление № 02-2300021 от 21.02.2023 година на Директора на Дирекция Инспекция по труда гр. Бургас, с което на „Леспром“ ЕООД с ЕИК-********* за нарушение на чл.62, ал.1, вр.чл.1, ал.2 КТ и на осн.чл.416, ал.5, вр.чл.414, ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция от 1 500 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 02-2300021 от 21.02.2023 година на Директора на Дирекция Инспекция по труда гр. Бургас, с което на „Леспром“ ЕООД с ЕИК-********* за нарушение на чл.62, ал.1, вр.чл.1, ал.2 КТ и на осн.чл.416, ал.5, вр.чл.414, ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция от 1 500 лв..

ОСЪЖДА „Леспром“ ЕООД с ЕИК-********* да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“-Бургас сумата от 160лв./сто и шестдесет/ лева, представляващи сторените съдебни разноски във въззивното и касационното производство по КАНД № 1316/2023г. по описа на Административен съд-Бургас за юк.възнаграждение.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: