№ 973
гр. Варна, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Г.а
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20223100500078 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба депозирана от ЧСИ Н.П. Г.,
рег. № 716, район на действие-ВОС, адрес на кантората гр. Варна, ул. „Цар Асен“, № 1, вх.
А, ет. 1, офис 1, чрез адв. А.К., против решение № 262761/04.11.2021г. по гр.д. № 200/2021г.
на 51-ви състав на ВРС, с което е осъден да заплати на В. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, ул. „Г. С. Р.“ № 24, ап.16, сумата от 273.00лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително
изпълнение, изразяващо се в издаване на постановление за разноските по изпълнително дело
№ 20207160400320 по описа на ЧСИ Н.Г., инкорпорирано в ПДИ изх. № 7375/14.08.2020 г.,
отменено с влязло в сила решение № 1582/04.12.2020 г. по в.гр.д. № 3376/2020 г. по описа на
ВОС в частта относно определените такси по ТТРЗЧСИ за разликата над нормативно
установения размер от 246,77 лв. до определения такъв от 472,97 лв., което обезщетение е
формирано като сбор от следните суми: сумата от 48 лв., представляваща такси съгласно т.
5 и т. 8 от ТТРЗЧСИ, преведени по банков път в полза на ЧСИ Н.Г. за администриране на
жалба вх. № 5992/07.10.2020 г. по описа на ВОС, сумата от 25 лв., представляваща държавна
такса по чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
внесена по сметка на ВОС за разглеждане на жалбата, и сумата от 200 лв., представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането - 16.10.2020 г., до окончателно
изплащане на задължението, на основание чл. 441, ал. 1 ГПК вр. чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ, както
и сумата от 50.00 лв., представляваща сторените по първоинстанционното дело разноски за
заплатена държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, като решението е постановено
при участие на „Застрахователна компания Лев Инс“ АД , ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, в качеството му на трето
лице - помагач на страната на ответника ЧСИ Н.П. Г. с рег. № 716 на КЧСИ.
1
Счита първоинстанционното решение за неправилно, незаконосъобразно и
необосновано. ВРС е приел, че увреждащото ищеца действие на ЧСИ се състои в това, че
ЧСИ е възложил в тежест на ищеца-длъжник по изп.д. разноски за изпълнителни способи,
които не са приложени, обосновавайки този извод с разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 3 от
ГПК. Това незаконосъобразно според съда действие е станало причина ищецът да обжалва
пред ВОС постановлението за разноски по изп.д. и е получил благоприятно за себе си
решение по в.гр.д. № 3376/2020г. по описа на ВОС, но съдът е отказал да му присъди
сторените от него разноски в съдебното производство, като е приел, че ответникът Община
Варна не е дал повод за водене на делото. Направените в съдебното производство разноски
от ищеца в размер на 273.00лв. съдът е приел, че представляват имуществена вреда, която
следва да бъде репарирана от ЧСИ. Това решение е неправилно. При преценка за
законосъобразността на действията на ЧСИ, съдът следва да преценява дали всички
предприети от него действия за обезпечаване вземането на взискателя чрез налагане на
обезпечителни мерки в рамките на определен изпълнителен способ, са в необходимия обем,
за да гарантират успешното приключване на изп.производство. В конкретния случай, според
ЧСИ действията му са в необходимия обем и длъжникът дължи разноски, т.к. се отнасят до
законосъобразно приложени изпълнителни способи. Позовава се на разпоредбата на чл. 79,
ал. 1 от ГПК. Длъжникът е станал причина за След решението по в.гр.д. № 3376/2020г. на
ВОС, ЧСИ е възстановил на длъжника надвнесената сума. Настъпили са конститутивните
последици на съдебното решение, чиято проява изключва противоправността на действията
на ЧСИ, а без противоправност, няма деликтна отговорност-. Цитира практика на ВКС в
този смисъл.
Моли се обжалваното решение да бъде отменено и постановено друго, с което исковата
претенция отхвърлена. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от В. Г. Г. ЕГН **********
от гр. Варна, ул. „Г.С.Р.“, № 24, ет. 4, ап. 16 ,чрез адв. Р.Д., с който оспорва въззивната
жалба, като неоснователна. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира
присъждане на разноски.
Цитираната от въззивника съдебна практика не намира приложение по настоящия казус,
доколкото претенцията се отнася до имуществени вреди, представляващи сторени разноски
в съдебното производство по обжалване действията на ЧСИ. Не е налице необоснованост на
съдебното решение. Налице е и хипотезата на чл. 442, ал. 2 от ГПК. Освен това, длъжникът,
който не е платил доброволно публично задължение и е станал причина за завеждане на
изп.д., не следва да заплаща всички сторени разноски.
ВОС съобрази следното:
С исковата си молба В. Г. Г. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Г.С.Р.“, № 24, ет. 4,
ап. 16 ,чрез адв. Р.Д. е предявил срещу ЧСИ Н.П. Г., рег. № 716, район на действие-ВОС,
адрес на кантората гр. Варна, ул. „Цар Асен“, № 1, вх. А, ет. 1, офис 1, иск с правно
основание чл. 45 от ЗЗД, вр чл. 441, ал. 1 от ГПК, и чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ, като се моли да
бъде осъден ЧСИ да заплати сумата от 273.00лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително
изпълнение, изразяващо се в издаване на постановление за разноските по изпълнително дело
№ 20207160400320 по описа на ЧСИ Н.Г., инкорпорирано в ПДИ изх. № 7375/14.08.2020 г.,
отменено с влязло в сила решение № 1582/04.12.2020 г. по в.гр.д. № 3376/2020 г. по описа на
ВОС в частта относно определените такси по ТТРЗЧСИ за разликата над нормативно
установения размер от 246,77 лв. до определения такъв от 472,97 лв., което обезщетение е
формирано като сбор от следните суми: сумата от 48 лв., представляваща такси съгласно т.
5 и т. 8 от ТТРЗЧСИ, преведени по банков път в полза на ЧСИ Н.Г. за администриране на
жалба вх. № 5992/07.10.2020 г. по описа на ВОС, сумата от 25 лв., представляваща държавна
такса по чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
внесена по сметка на ВОС за разглеждане на жалбата, и сумата от 200 лв., представляваща
2
заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането - 16.10.2020 г., до окончателно
изплащане на задължението и сторените разноски.
В исковата молба излага, че по молба на Община Варна, ЧСИ Н.Г. е образувал и.д. №
20207160400320 на 29.06.2020г. срещу ищеца за принудително събиране на сумата от
1257.99лв., въз основа на акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК с №
МД-АУ-3721/06.04.2017г., влязъл в сила на 13.07.2017г., като в молбата взискателят е
упълномощил съдебният изпълнител да предприема всички изпълнителни действия за
събиране на вземането по реда на чл. 18 от ЗЧСИ.
На 08.09.020г. му е връчена ПДИ изх.№ 7375/14.08.2020г., с посочено в нея
задължение по изпълнителното дело в размер на 1730.96лв., от които 1257.99 лв.
неолихвяеми вземания и 472.97лв. такси по Тарифа към ЗЧСИ.
На 04.09.2020г. трето задължено лице – "ЦКБ" АД, в изпълнение на наложен запор
върху банковата сметка на длъжника, е извършило паричен превод за 1730.96 лв. с
получател ЧСИ Н.Г. и основание – номера на и.д. 20207160400320.
Срещу определения размер на разноските по изпълнението, посочени в ПДИ, е
депозирана жалба пред ВОС с вх. № 5992/07.10.2020г., по която е образувано в.гр.д. №
3376/2020г. С решение № 1582 от 04.12.2020г., влязло в законна сила на същата дата, ВОС е
приел за основателна жалбата му и е отменил атакувания акт на съдебния изпълнител, с
който са определени такси по Тарифа към ЗЧСИ за разликата над законоустановения размер
от 246.77лв. до приетия в размер на 472.97лв. С решението си ВОС е оставил без уважение
искането за присъждане на разноски в полза на въззивника като неоснователно, тъй като
въззиваемата страна – Община Варна, с поведението си не е дала повод за завеждане на
делото.
От друга страна той направил съдебни разноски за администриране на жалбата до
компетентния съд, разглеждането й по реда на ГПК и осъществена в съдебното
производство процесуална защита, представляващи внесени държавна и съгласно ТТРЗЧСИ
такси, както и възнаграждение за адвокат, в общ размер на сумата от 273.00лв., от които
сумата в размер на 48.00 лв., представляваща такси съгласно т. 5 и т. 8 от ТТРЗЧСИ,
преведени по банков път в полза на ЧСИ Н.Г. за администриране на жалбата, сумата в
размер на 25.00 лв., представляваща държавна такса по чл.16 от ТДТ към ГПК, внесена по
сметка на ВОС и сумата в размер на 200.00 лв., представляваща заплатен адвокатски
хонорар за извършена процесуална защита по аргумент на чл. 10, т. 5 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, заплатен в брой на
представляващия жалбоподателя адвокат.
Преди получаване на ПДИ, на 04.09.2020г. чрез извършен паричен превод от трето
задължено лице, дългът е погасен изцяло от него. Поради това ВОС е приел, че таксите
определени за изпълнителни способи, които не са приложени и попадащи в изключението на
чл. 79, ал. 1, т. 3 от ГПК не следва да бъдат поставяни в негова тежест, като длъжник по
изпълнението. Такива според ВОС са за насочване на изпълнението върху евентуално
получаваното трудово възнаграждение, недвижими имоти и М на МПС, за наложена
възбрана, за изпратените по пощата уведомления и за изпращане на съобщения зза
наложените възбрана и и запор на МПС . Доколкото е постъпило изпълнение, то тези
действия касаят изпълнителни способи, които не са осъществени. . Той не следва да носи
отговорността за заплащането на тези разноски. Сочи, че няма банкови сметки в "ПИБ" АД
и поради това дължи разноски за три запора, а не както е прието от ВОС за четири. ВОС е
приел, че ищецът следва да понесе разноските за пет броя справки за установяване
имуществото на длъжника, като счита, че този извод не кореспондира с нормата на чл. 442а,
ал. 1 ГПК. Съдът не е бил длъжен да изследва нейното на прекомерно обезпечение, предвид
характера на производството по чл. 435 ГПК.
3
В момента на образуване на производството по и.д. № 20207160400320 са били
налични пред ответника и.д. № 20207160400318, и.д. № 20207160400319, по които взискател
е също Община Варна и длъжник – ищеца. И по трите изпълнителни дела са извършени
идентични справки за наличието на имущество, собственост на ищеца, като счита, че
разноските по изпълнението за справките, свързани именно с проучване имущественото
състоянието на длъжника е можело да бъде спестено по настоящото изпълнително дело, като
има справката по предходните заведени изп. дела. Следвало е да понесе разноски само за
образуване на изп.д.-24.00лв., за връчване на ПДИ в размер на 24.00лв., за налагане на три
броя запори върху банковите му сметки в размер на 54.00лв. и пропорционалната такса
предвид размера на дълга от 114.77лв. или общ сбор на разноските от 246.77лв.. Доколкото
в ПДИ са определени 472.97лв., следва да се приеме, че ЧСИ е извършил процесуално
незаконосъобразни действия в изп.процес, което да ангажира неговата отговорност по чл.
441 от ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ЧСИ Н.П. Г. е депозирал отговор на исковата
молба, в който изразява становище за нейната неоснователност.
Не оспорва, че на 29.06.2020г. в кантората му е депозирана молба от Община Варна за
образуване на изпълнително дело срещу ищеца, като в същата молба взискателят му
възложил всички правомощия по чл. 18 ЗЧСИ, включително и определяне начина на
изпълнение. Въз основа на постъпилата молба е образувано и.д. № 20207160400320 и са
предприети следните действия за проучване имущественото състояния на длъжника и
налагане на мерки за обезпечаване принудителното събиране на задължението:
1.ПДИ,
2.справка за актуално състояние на действащите трудови договори,
3.справка за банкови сметки и сейфове на физическо лице,
4.справка в Агенция по вписванията за собственост на недвижими имоти,
5.справка до ОДП Варна – "ПП" за собственост върху МПС,
6.запорно съобщение до ОДП Варна за налагане на запор върху МПС, собственост на
длъжника,
7.запорно съобщение до "ПИБ" АД за налагане на запор върху банковата сметка на
длъжника до размера на дълга,
8.запорно съобщение до "ЦКБ" АД за налагане на запор върху банковата сметка на
длъжника до размера на дълга,
9.запорно съобщение до "Тексим Банк" АД за налагане на запор върху банковата
сметка на длъжника до размера на дълга,
10.запорно съобщение до "'Юробанк България" АД за налагане на запор върху
банковата сметка на длъжника до размера на дълга и
11.искане за вписване на възбрана върху 1/2ид.ч. от апартамент № 15, находящ се в
гр. Варна, ул. "Георги Р." № 24, ет. 4, собственост на длъжника.
След като на 04.09.2020г. от третото задължено лице – "ЦКБ" АД е извършен банков
превод по сметка на съдебния изпълнител в размер на 1730,96 лв., ответникът изпратил
съобщения до ОДП-Варна, горепосочените банки и Агенция по вписванията за вдигане на
наложените запори и възбрани.
На 08.09.2020г. длъжникът е получил ПДИ, след което на 07.10.2020г. е обжалвал
пред ВОС размера на определените такси. С решение по в.гр.д. № 3376/2020г. на ВОС,
съдът е отменил постановлението за определяне на размера на разноските за разликата от
нормативно определения размер от 246.77лв. до приетия от 427.97лв., след което в
изпълнение на съдебното решение, на 11.01.2021г. е възстановил по банкова сметка на
ищеца надвнесената сума в общ размер на 208.20лв.
4
Всички съобщения за налагане на запори върху банкови сметки на ищеца и върху
собственото му МПС, както и за налагане на възбраната върху недвижимия имот, са
изпратени на 14.08.2020г., т.е. преди 04.09.2020г. – датата на която „ЦКБ“ АД е извършила
плащане на задължението. Смята, че не може да се приеме, че тези изпълнителни способи не
са приложени. Още по-малко може да се приеме, че с налагането на обезпечителни мерки
преди извършено плащане на задължението по изпълнителното дело, съдебният изпълнител
е извършил неправомерни действия, за които дължи обезщетение.
Смята, че в конкретния случай липсва неправомерно действие, респективно няма как
да има причинно-следствена връзка между неправомерното действие, респ. бездействие и
няма как да има причинно-следствена връзка между извършените от ЧСИ изпълнителни
действия и имуществената вреда, причинена на ищеца. Има причинно-следствена връзка
между неправомерното поведение на ищеца, изразяващо се в продължително неплащане на
публични задължения, образуването на изпълнителното дело за тяхното принудително
събиране и направените от него разноски по в.гр.д. № 3376/2020г. по описа на ВОС. Ищецът
прави опит да черпи права от собственото си неправомерно поведение.
В производството по в.гр.д. № 3376/2020г. ВОС е приел, че въззиваемият – Община
Варна не е дал повод за иницииране на производството и е приложил правилото на чл. 78,
ал. 2 ГПК, като се предполага, че ищецът е запознат с възможността съдът да откаже да
възложи разноските на ответната страна и те да останат за негова сметка, и въпреки това е
сезирал с жалба съда преди да поиска от ЧСИ намаляване на разноските и едва ако получи
отказ от ЧСИ да сезира съда. Такова искане по изпълнителното дело не е депозирано.
Оспорва твърдението на ищеца, че не е било необходимо да се правят справки за
имущественото му състояние, доколкото такива са правени по други две изпълнителни дела,
както и че тези справки са способствали само за увеличение на задължението, но не и до
удовлетворяване на кредитора. В качеството си на съдебен изпълнител с възложени от
взискателя правомощия по чл. 18 ЗЧСИ е задължен да извършва съответните справки
относно проучване на имущественото състояние на длъжника по всяко конкретно
изпълнително дело и да ги приложи към делото. Взискателят не е поискал обединяване на
изпълнителните дела с оглед идентичността на страните по тях, а съдебният изпълнител не
може да направи това по собствена инициатива. Той е служебно задължен да извършва
необходимия обем изпълнителни действия по всяко едно от тях.
Позовавайки се на практиката на ВКС, приема, че съдът по деликтния иск преценява
процесуалната законосъобразност на действията и бездействията на съдебния изпълнител,
без да е обвързан за това дали са обжалвани и какво е решението на съда по жалбата.
Не става ясно кое от действията на съдебния изпълнител ищецът счита за извършено
в нарушение на вменените му от закона задължения и правомощия. Той е извършил
възложените му от взискателя изпълнителни действия.
Третото лице помагач ЗК „Лев Инс“ АД ЕАД депозира становище на 24.06.2021 г.,
като заявява, че поддържа писмения отговор на ответника и се присъединява към
изложените възражения. Не са налице елементите на правопораждащия фактически състав
на отговорността на ЧСИ. Липсва установено противоправно действие ил бездействие на
ЧСИ, и не е налице причинна връзка между противоправни действия и претендираните
обезщетения за вреди.
Моли да се постанови решение, с което да се отхвърли иска като неоснователен и
недоказан.
За да се произнесе съдът има предвид следното от фактическа страна:
Не са спорни между страните и се установява от представеното по
5
първоинстанционното дело препис от изп.д. № 20207160400320 на ЧСИ Н.Г., че същото е
образувано по молбата от 29.06.2020г. на взискателя Община Варна срещу длъжник В. Г. Г.,
като е приложен влезлия в сила на 13.07.2017г. Акт за установяване на задължения по чл.
107, ал. 3 от ДОПК № МД-АУ-3721/06.04.2017г. за дължимите от В. Г. Г. лихви върху данък
върху недвижим имот и лихва върху такса битови отпадъци в общ размер на 1257.99лв. С
молбата за образуване на изп.д. са възложени на ЧСИ всички правомощия по чл. 18 ЗЧСИ,
включително и определяне начина на изпълнение.
ЧСИ е предприел действия за проучване имущественото състояния на длъжника и
налагане на мерки за обезпечаване принудителното събиране на задължението. ЧСИ е
извършил справка в НБД Население за длъжника /л.9/, справка за актуално състояние на
действащите трудови договори /л.10/, справка за банкови сметки и сейфове на физическо
лице /л.11/, справка в Агенция по вписванията за собственост на недвижими имоти /л. 12-
18/, справка в Сл.по вписванията-Варна /л. 20/, справка от ОДП Варна – "ПП" за собственост
на МПС/л.22/. Изпратени са запорно съобщение до ОДП-Варна ПП за налагане на запор
върху лек автомобил собственост на ищеца /л. 23/, запорно съобщение до "ПИБ" АД за
налагане на запор върху банковата сметка на длъжника до размера на дълга /л.24/, запорно
съобщение до "ЦКБ" АД за налагане на запор върху банковата сметка на длъжника до
размера на дълга /л. 25/, запорно съобщение до "Тексим Банк" АД за налагане на запор
върху банковата сметка на длъжника до размера на дълга /л.26/, запорно съобщение до
"'Юробанк България" АД за налагане на запор върху банковата сметка на длъжника до
размера на дълга /л. 27/ и искане за вписване на възбрана върху 1/2ид.ч. от апартамент № 60,
находящ се в гр. Варна, ул. "Радост“, бл. 2, вх. А, ет. 13 – собственост на длъжника /л. 28/.
Видно от съобщение до ЧСИ вх.№ 5292/16.09.2020г. от „ЦКБ“ АД-Варна, същият е
уведомен от банката, че е извършен превод на сумата от 1730.96лв. с платежно нареждане
реф.№ 79000П-АЛ-6333/04.09.2020г.
На 17.08.2020г. ЧСИ е изпратил ПДИ изх.№ 7329/14.08.2020г. до длъжника, получена
от него лично на 08.09.2020г.
Длъжникът, чрез процесуален представител е депозирал жалба вх. №
20860/24.09.2020г. възразявайки срещу възложените му по изп.д. разноски, посочени в ПДИ
в общ размер на 472.97лв. за размера над дължимите според него 246.77лв. Образувано е
гр.д. № 3376/2020г. на ВОС-ГО. Като ищец В. Г. Г. е направил разноски в съдебното
производство по гр. д. № 3376/ 2020 г., като е заплатил 25.00лв. държавна такса по сметка на
ВОС /л. 56 от изп.д./, 48.00лв. такса по сметка на ЧСИ /л. 53 от изп.д./ и 200.00лв. заплатено
съгласно договор за правна защита и съдействие от 21.09.2020г. адвокатско възнаграждение
/л. 50 от изп.д/ и списък по чл. 80 отг ГПК /л. 58 от изп.д./.
С решение № 1582/27.11.2020г. по гр. д. № 3376/2020г. по описа на ВОС жалбата е
уважена, като е отменено постановлението за разноски на ЧСИ, обективирано в ПДИ,
изпратена по изп.д. № 20207160400320 на ЧСИ Н.Г., за размера над 246.77лв. до посочения
от ЧСИ-472.97лв., на осн. чл. 435 от ГПК. Съдът е отказал да присъди исканите по делото
разноски, като е приел, че Община Варна не е станала причина за иницииране на
производството. Тези разноски се претендират в исковото производство пред настоящия съд
ЧСИ Н.Г. е издал протокол за извършено погасяване от 08.01.2021г. и е възстановил
на 11.01.2021г. по банкова сметка на В. Г. Г. сумата в размер на 208.20лв., представляваща
надвнесена сума по изпълнителното дело. Вдигнал е вписаните запори и възбрана.
Видно от справката на л. 21 от изп.д. по едно и също време висящи пред ЧСИ Н.Г. са
изп.д. № 20207160400318, изп.д. № 20207160400319, изп.д. № 20207160400320 и изп.д. №
20207160400321, по които длъжник е В. Г. Г..
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
6
изводи:
Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, вр.
чл. 441 от ГПК, вр. чл. 74 от ЗЧСИ.
За да се явява основателен този иск, следва да е налице противоправно действие или
бездействие на ЧСИ, да е възникнал вредоносен резултат, да е налице причинно-следствена
връзка между противоправното поведени и възникналата вреда.
Според константната съдебна практика на ВКС, съдът по деликтния иск преценява
процесуалната законосъобразност на действията и бездействията на съдебния изпълнител,
без да е обвързан с това дали същите са били обжалвани и какво е решението на съда по
жалбата. Като елемент от фактическия състав на спорното вземане за обезщетение
противоправността се състои в процесуалната незаконосъобразност на действието или
бездействието на съдебния изпълнител
Спорният момент по настоящия казус е, налице ли е противоправно поведение на
ЧСИ, причинило имуществена вреда на длъжника по изпълнението, той и настоящ ищец-В.
Г. Г..
Предвид изложеното, настоящият състав следва да извърши проверка за
законосъобразност на извършените от ЧСИ Н.Г. действия/бездействия по изп.д. №
20207160400320, посочени в исковата молба, относно определените такси по изпълнението.
Основните възражения на ищеца са срещу начислените такси за изпълнителни
способи, които не са приложени и са във връзка с евентуалното получаваното от него
трудово възнаграждение, недвижимите имоти и МПС, притежавани от него. Освен това са
прекомерни наложените обезпечителни мерки-запор на банкови сметки, които не са
съразмерни с размера на задължението, по смисъла на чл. 442а, ал. 1 от ГПК, като
разноските за тях също не следва да се възлагат в тежест на длъжника по изпълнението-
ищец в настоящото производство.
Възраженията са основателни.
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 3 от ГПК разноските по изпълнението са за
сметка на длъжника, освен в случаите, когато разноските, направени от взискателя, са за
изпълнителни способи, които не са приложени.
Видно от приложения препис от изп.д. № 20207160400320 на ЧСИ Н.Г., на
04.09.2020г., с оглед наложения запор върху банкови сметки, „ЦКБ“ АД е превела по сметка
на ЧСИ цялата посочена като дължима от В. Г. Г. сума от 1730.96лв. Неприложени способи
се явяват насочване на изпълнението към запорираното МПС на длъжника и неговата
публична продан и насочване на изпълнението по отношение на възбранената ½ от
недвижимия имот на длъжника, чрез публичната му продан.
Най-малко за тези неприложени способи за принудително изпълнение длъжникът В.
Г. Г. не дължи разноски. Може да бъде прието и, че наложените запори на четири банкови
сметки като обезпечение за събиране на дължимата сума е прекомерно. Само от една от
сметките е преведена цялата дължима по изп.д. сума. Към 08.09.2020г., когато ЧСИ е
предприел вдигане на наложените запори, е следвало да прекрати производството по изп.д.
и да изготви окончателно постановление за разноските, като вземе предвид и приспадне
тези, по неприложените способи, съобразно разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 3 от ГПК, но не
го е сторил. Наложило се е длъжникът да подаде жалба № 20860/24.09.2020г. пред съда,
идентична с тази входирана под № 5992/07.10.2020г. по регистъра на ЧСИ, провокирана от
7
неправомерното поведение на ЧСИ, начислил недължими разноски, с което е бил поставен в
процесуалното положение на жалбоподател, който дължи такси и разноски за съдебното
производство. От постъпване на сумата от 1730.96лв. на 04.09.2020г. до подаване на
жалбата на 24.09.2020г. ЧСИ е бездействал и не е коригирал акта си за разноските,
издавайки окончателен, съобразно дължимостта им по приложените способи.
Вредата, която се твърди, че е настъпила е имуществена такава, в размер на сумата от
273.00лв., представляваща заплатени разноски по воденото гр.д. № 3376/2020г. на ВОС-ГО,
които въпреки положителния за ищеца В. Г. Г. резултат, са останали без репарация,
доколкото е прието, че не взискателят по изп.д. № 20207160400230 на ЧСИ Н.Г.-Община
Варна е станала причина за завеждане на производството с правно осн. чл. 435 от ГПК.
Налице е следователно настъпила имуществена вреда за Г. в исковия размер.
Налице е и причинно-следствена връзка между незаконосъобразно начислените по
изпълнението разноски от страна на ЧСИ и настъпилата имуществена вреда, т.к. се е
наложило обжалване на постановлението за разноските, изготвено от ЧСИ и обективирано
във връчената на длъжника ПДИ и водене на съдебно производство за отмяната му, в което
ищецът-длъжник по изпълнението е направил разноски, които са останали в негова тежест.
Оплакванията във въззивната жалба са неоснователни.
Предявеният иск е основателен, защото са налице всички изискуеми за уважаването
му предпоставки. Следва да бъде уважен.
Поради съвпадане на изводите на ВОС с тези в обжалваното решение, последното
следва да бъде потвърдено изцяло, включително и в частта за разноските в размер на
50.00лв., присъдени на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
При този изход на спора, не се следват разноски в полза на въззивника, на осн. Чл.
78, ал. 3 от ГПК. С писмения отговор въззиваемият е поискал присъждането на разноски и е
бил представляван от адвокат, но не са представени доказателства за действително
сторените такива. Не се следва присъждане на разноски и в полза на тази страна, на осн. Чл.
78, ал. 1 от ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262761/04.11.2021г. по гр.д. № 200/2021г. на 51-ви
състав на ВРС, с което ЧСИ Н.П. Г., рег. № 716, район на действие-ВОС, адрес на кантората
гр. Варна, ул. „Цар Асен“, № 1, вх. А, ет. 1, офис 1, чрез адв. А.К., против решение №
262761/04.11.2021г. по гр.д. № 200/2021г. на 51-ви състав на ВРС, с което е осъден да
заплати на В. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Г. С. Р.“ № 24, ап.16, сумата от
273.00лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от процесуално
незаконосъобразно принудително изпълнение, изразяващо се в издаване на постановление
за разноските по изпълнително дело № 20207160400320 по описа на ЧСИ Н.Г.,
инкорпорирано в ПДИ изх. № 7375/14.08.2020 г., отменено с влязло в сила решение №
1582/04.12.2020 г. по в.гр.д. № 3376/2020 г. по описа на ВОС в частта относно определените
8
такси по ТТРЗЧСИ за разликата над нормативно установения размер от 246,77 лв. до
определения такъв от 472,97 лв., което обезщетение е формирано като сбор от следните
суми: сумата от 48 лв., представляваща такси съгласно т. 5 и т. 8 от ТТРЗЧСИ, преведени по
банков път в полза на ЧСИ Н.Г. за администриране на жалба вх. № 5992/07.10.2020 г. по
описа на ВОС, сумата от 25 лв., представляваща държавна такса по чл. 16 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, внесена по сметка на ВОС за
разглеждане на жалбата, и сумата от 200 лв., представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство по делото, ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането - 16.10.2020 г., до окончателно изплащане на
задължението, на основание чл. 441, ал. 1 ГПК вр. чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ, както и сумата от
50.00 лв., представляваща сторените по първоинстанционното дело разноски за заплатена
държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, като решението е постановено при участие
на „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, в качеството му на трето лице -
помагач на страната на ответника ЧСИ Н.П. Г. с рег. № 716 на КЧСИ.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване предвид разпоредбата на
чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9