Р Е Ш Е Н И Е
№……/……...11.2019г.,
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети октомври през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
ПИСАРОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА МАРКОВА
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
при
секретар Нели Катрикова,
като
разгледа докладваното от съдията
Хекимова
въззивно
търговско дело № 1321 по описа за 2019г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Образувано е по въззивна
жалба вх. №45829/25.06.2019г. от А.И.Ш., ЕГН: ********** с адрес *** срещу
Решение №2442/03.06.2019г. по гр.д. №1102/2019г. на ВРС, 25-ти състав, в частта,
с която е отхвърлена претенцията с правно основание
чл. 511, ал.3 КЗ, предявена срещу НАЦИОНАЛНО
БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, район Средец, ул.“Граф Игнатиев“ №2, ет.2 за заплащане на обезщетение
за причинени неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и уплаха, вследствие на ПТП от 25.07.2017г. в района на главен път 5
в района на гр.две могили, причинено от водача на л.а. *** с румънска
регистрация ***румънския гражданин Д-М Н., за размера над присъдените
1000 лв. до претендираните 4000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба – 24.01.2019г. до окончателното изплащане, на основание чл.
511,ал.3 вр.ал.1, т.2 КЗ вр. чл.45 вр. чл.52 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
В жалбата са наведени оплаквания,
които сочат на неправилност на обжалваното решение по отношение размера на
сумата, приета като възмездяваща ищеца за претърпените неимуществени вреди.
Твърди се, че от събраните по делото доказателства се установява, че ищецът
вследствеие на претърпените физически и душевни страдания е бил лишен през
продължителен период от време от възможността да живее и работи по обичайния за
него начин. В жалбата не са направени доказателствени искания.
Отправената към съда
молба е за отмяна на решението и за уважаване на предявения иск за размера над
присъдените 1000 лева до претендираните 4000 лева, като се присъдят и
направените разноски.
В срока по чл. 263 ГПК,
въззиваемата страна НАЦИОНАЛНО БЮРО НА
БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ, ЕИК ********* е
депозирала писмен отговор, в който изразява становище за законосъобразност и
правилност на първоинстанционното решение. Твърди се, че въпреки преживяната от
ищеца уплаха, от доказателствата по делото е видно, че се е възстановил
напълно, поради което определеният в решението размер на обезщетение е
адекватен на претърпените щети.
За да се произнесе по спора, Варненски
Окръжен съд съобрази следното:
Производството е образувано по
предявен иск с правно основание чл. 511, ал.3 вр.ал.1, т.2 КЗ вр. чл.45 вр.
чл.52 ЗЗД и чл.86 ЗЗД от А.И.Ш. срещу Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
4 000 лева, представляваща стойността на претърпените неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и уплаха, вследствие на ПТП от 25.07.2017г. в района на
главен път 5 в района на гр.Две могили, причинено от водача на л.а. „***“ с
румънска регистрация ***румънския гражданин Д-М Н., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба – 24.01.2019г. до окончателното
изплащане.
Твърди се в исковата молба, че на
25.04.2017г. към 16.25 часа на главен
път 5 в района на гр.Две могили, обл.Русе при управлението на л.а. ******с рег.*****бил
застигнат и ударен в задната част от товарен автомобил „***“ с румънска
регистрация ****, управляван от
румънския гражданин Д-М Н.. В резултат на удара автомобилът му бил
блъснат напред, като от инерцията се блъснал челно в задната част на ремаркето
на движещия се пред него ТИР ********с рег******. Вследствие на ПТП ищецът
претърпял лека телесна повреда, изразяваща се в сериозни натъртвания в областта
на гръдния кош с обилни кръвонасядания, както и шок вследствие на нараняванията
и уплахата. След като се заличили кръвонасяданията и преминала болката от
натъртванията, което отнело повече от месец, се оказало, че ищецът вследствие
на катастрофата е получил страх от шофиране на кола. Изведнъж се оказал зависим
от близките си за изпълнението на елементарни ежедневни дейности, свързани с
работата му. Този страх останал и до днес и не му позволявал да се придвижва
свободно и да изпълнява функциите си като управител на фирма „Ассем“ ООД,
собственик на апартаменти, които се отдавали под наем в курортна местност в
гр.Варна, доколкото офисът на дружеството се намирал в гр.Варна на ул.“Воден“
22.
За ПТП бил съставен протокол за ПТП с
пострадали №188/25.07.2017г., а срещу виновното лице било образувано досъдебно
производство № 336 ДП 1653/2017г. по описа на ОД на МВР Русе.
На 14.09.2017г. Националното бюро на
българските автомобилни застрахователи определило за номиниран кореспондент за
обработка на щетата на застрахователя на причинителя на катастрофата „EUROINS
ROMANID ASIG” за обработка щети на територията на РБ ЗД “Евроинс“АД. Преписката
била комплектована на 17.09.2017г. като била подадена доброволна претенция за
изплащане на неимуществена вреда. Излага, че на 09.01.2018г. ЗД “Евроинс“АД
превело по сметката му сумата от 1000 лева като обезщетение, което твърди, че
не съответства на действително претърпените неимуществени вреди. Този размер не
съответствал на действителната болка и страдание, както и негативните последици
за психиката му, които продължавал да изпитва и до днес. Счита, че
справедливият размер на обезщетението следва да бъде 5000 лева.
В срока по чл.131 ГПК ответникът
Национално бюро на българските автомобилни застрахователи е депозирал
писмен отговор, в който е изразено становище за неоснователност на иска.
Оспорва се изцяло вината на водача на товарния автомобил *** за настъпване на
процесното ПТП. Оспорва се наличието на всички предпоставки от фактическия
състав на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД. При условията на евентуалност е
направено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищеца поради движение с превишена скорост, несъобразяване с атмосферните
условия и със състоянието на пътя и на превозното средство, предприемане на
рязко спиране, както и неспазване на дистанция, действия в нарушение на
чл.20,21, чл.23 и чл.24 ЗДвП. Отправя се искане при установяване на
съпричиняване да бъде намален размера на претендираното обезщетение.
Оспорва се вида и обема на твърдените
неимуществени вреди. Сочи се, че ищецът не е представил доказателства за
претърпените от него неимуществени вреди, поради което на този етап не можели
да се приеме за безспорно претърпяването на всички твърдени от него болки,
страдания и неудобства и причинната им връзка с произшествието. Оспорва се
размера на иска. Твърди се, че с изплащането на обезщетение от 1000 лева от
кореспондента на чуждия застраховател претърпените неимуществени вреди от ищеца
били обективно и справедливо репарирани в пълен размер. Оспорва се и иска за
присъждане на обезщетение за забава.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба
е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата. В рамките на тази проверка настоящият състав намира предявения иск с
правно основание чл.511 КЗ за процесуално
допустим, поради което и дължи произнасяне по същество на спора.
Не се спори между страните относно наличието
на предпоставките за приложение на съответната хипотеза на чл.511, ал.3, в
случая несъгласие на пострадалото лице с определения размер на обезщетение от
кореспондента за територията на РБългария на застрахователя на виновния водач. При
проверка правилността на първоинстанционното решение въззивното произнасяне е
ограничено от заявените в жалбата оплаквания, които в настоящия случай се
заключават в твърдения за неправилно формиран извод относно размера на
дължимото обезщетение.
Твърди се, че неимуществените
вреди, подлежащи на обезщетяване, се изразяват в изпитана болка от физическите
наранявания и страх от шофиране, поради който пострадалият е станал зависим от
близките си и е възпрепятствана осъществяваната от него до този момент дейност
като управител на търговски дружества. Видно от представените по делото писмени
доказателства /констативен протокол от ПТП и лист за преглед на пациент/ се
установява, че в резултат на процесното ПТП ищецът е получил травма
/натъртвания/ в областта на гърдите. От събраните в хода на първоинстанционното
производство гласни доказателства чрез разпита на водените от ищеца свидетели /Е.Р.
и Р.С./ се установява, че след инцидента ищецът бил много изплашен и повикал
шофьора си да закара него и семейството му в Украйна. След завръщането му този
страх продължавал, поради което избягвал да шофира и сядал зад волана само в
спешни случаи, като и тогава искал да има някой като придружител. Катастрофата
се отразила на работата му, която била свързана с непрекъснато пътуване до
ваканционни комплекси, притежавани от управляваните от него дружества, след
това не искал повече да работи и се пенсионирал. От около година се намирал в
Израел, където съпругата му била на лечение.
Въз основа на свидетелските показания се установява,
че ищецът е изпитал уплаха от преживения инцидент, вследствие на което се
наложило шофьор да го закара до Украйна и след връщането си в България избягвал
да шофира. Показанията на св. Е.Р. за синини по гърдите на пострадалия, появили
се на следващия ден, не могат да се възприемат като достоверни, тъй като от показанията
му е видно, че след инцидента е контактувал с ищеца само по телефона, а лично
го е видял едва след завръщането му от Украйна /след две – три седмици/.
Показанията в частта относно изпитаната уплаха и продължаващия страх от
шофиране следва да бъдат кредитирани при съвкупното им възприемане с
показанията на другия разпитан свидетел, но относно отражението върху дейността
на ищеца следва да бъдат възприети само частично, тъй като от данните в ТРег. е
видно, че и понастоящем ищецът е управител на десет търговски дружества, което
опровергава изявлението на свидетеля, че вследствие на катастрофата е взел
решение да се пенсионира. Изявленията и на двамата свидетели, че работата му е
пострадала сериозно вследствие на страха от шофиране, се намират в противоречие
с изложения от свидетелите факт, че ищецът понастоящем се намира в Израел от
около година и оттам контролира дейността по телефона.
С оглед на
изложеното съдът намира, че въпреки проведеното доказване на факта на
претърпяна уплаха и страх от шофиране не се установяват твърденията за продължаващи
психически проблеми, както и за сериозно негативно отражение върху
осъществяваната от него дейност, а само за временно затруднение при
придвижването му до града. При определяне размера на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди съдът следва да обсъди събраните доказателства и да го
определи по справедливост, на основание чл. 52 от ЗЗД, като съобрази
обществения критерий за справедливост и действително претърпените от ищеца
неимуществени вреди. При съобразяване на всички изложени обстоятелства и след
отчитане на получената от застрахователя сума в размер на 1000 лв.,
доказателства за чието плащане са представени по делото, настоящият състав намира, че определеният от
първоинстанционния съд размер от 1000 лв. в адекватна степен отговаря на
потребностите на пострадалото лице от обезщетяване.
Поради съвпадане правните изводи на
настоящия въззивен състав с тези на първата инстанция, решението следва да бъде
потвърдено изцяло.
Съобразно този изход от спора, присъждане
на разноски се следва само в полза на въззиваемата страна в размер на 612 лв.
за адв. възнаграждение съобразно представения списък по чл.80 от ГПК и писмени доказателства
за извършването им.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №2442/03.06.2019г.,
постановено по гр.дело №1102/2019г. на 25 състав на ВРС в обжалваната част, с
която е отхвърлена претенцията с правно основание
чл. 511, ал.3 КЗ, предявена срещу НАЦИОНАЛНО
БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, район Средец, ул.“Граф Игнатиев“ №2, ет.2 за заплащане на обезщетение
за причинени неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и уплаха, вследствие на ПТП от 25.07.2017г. в района на главен път 5
в района на гр.Две могили, причинено от водача на л.а. „***“ с румънска
регистрация ***румънския гражданин Д-М Н., за размера над присъдените
1000 лв. до претендираните 4000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба – 24.01.2019г. до окончателното изплащане, на основание чл.
511,ал.3 вр.ал.1, т.2 КЗ вр. чл.45 вр. чл.52 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
В необжалваната част
решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА А.И.Ш., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, район Средец, ул.“Граф Игнатиев“ №2, ет.2 сумата от 612 /шестотин и дванадесет/ лева, представляваща сторените съдебни разноски в производството, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване, на основание чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: