№ 18680
гр. София, 14.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Б.ИВ.СТ.
при участието на секретаря Г.ЦВ.Г.Ш.
като разгледа докладваното от Б.ИВ.СТ. Гражданско дело №
20231110125408 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба, подадена от С. Ж. С., ЕГН
**********, срещу ЗАД „ДБЖЗ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ж.к. Д, бул. „Г.М. Д.“ № 1, с която е предявен като
частичен осъдителен иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 20 лв.
от общо 1197,97 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди по
л.а. марка и модел „*****“, рег. № ******, причинени в резултат на ПТП от
23.02.2023, в гр. София, по вина на водача на л.а. марка и модел „*****“, рег.
№ *********, чиято отговорност е застрахована при ответника по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
валидна към датата на ПТП, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба- 10.05.2023 г., до окончателното изплащане на вземането,
както и присъждането на деловодни разноски.
В проведеното открито съдебно заседание ищецът е увеличил размера
на предявения иск за имуществени вреди до размера от 977,27 лв. като
частичен от 1197,97 лв.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 23.03.2023 г. в гр.
София, бул. „Ц“ № 72, на паркинг пред „KFC“, при извършване маневра на
заден ход водачът на л.а. марка и модел „*****“, рег. № *********, удря в
лявата част намиращия се в паркирано състояние л.а. марка и модел „*****“,
рег. № ******- собственост на ищеца, в резултат на което му причинява
материални вреди- по предна лява врата, лайсна предна лява врата, задна лява
врата и лайсна задна врата. Поддържа, че гражданската отговорност на водача
на л.а. марка и модел „*****“, рег. № *********, чиято била вината за
настъпване на произшествието, била обезпечена със сключена застраховка
1
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника, валидна към
датата на ПТП. За настъпилото ПТП между страните като участници в него е
съставен и подписан Двустранен констативен протокол, от който било видно,
че виновен за инцидента бил водачът на л.а. марка и модел „*****“, рег. №
*********. Ищецът поддържа, че е подал уведомление до ответника относно
настъпилото ПТП, за което било съставено опис-заключение № 0801-
001264/2023-01. Твърди, че дължимото обезщетение за отремонтиране на
процесните вреди е в размер на 1341,80 лв. Сочи, че заявената от него
застрахователна претенция била удовлетворена частично в размер на 143,83
лв. от ответното дружество, с оглед което обосновава интереса си от
завеждане на настоящото дело. Моли за уважаване на иска. Претендира
присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на
юрисконсултското възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба,
чрез юрк. А.С., с който твърди, че обезщетението е погасено изцяло със
заплащането на сумата от 143,83 лв. по щета № 0801-001164/2023-01. Не
оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“. Оспорва иска по размер. Твърди, че
претендираната сума не отговаря на действителната стойност на вредите, че
определеното по извънсъдебен ред обезщетение отговаря на среднопазарната
стойност за уврежданията към момента на възникването им и е съобразена с
действителната стойност и амортизация на увреденото МПС. Моли за
отхвърляне на иска. Поддържа, че с изплащането на сумата от 143,83 лева
ответното дружество е изпълнило своевременно задълженията си, поради
което искът на ищеца за законна лихва е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен. Претендира присъждане на разноски.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и
правна страна намира следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ дава право на увреденото лице при
пътнотранспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на
претърпените вреди направо срещу застрахователя, при който деликвента има
застраховка "гражданска отговорност". По този иск ищецът следва да
установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС
/фактическия състав на който е виновно и противоправно поведение на
водача, в причинна връзка от което са произлезли вреди, като вината се
предполага до доказване на противното – чл. 45, ал. 2 ЗЗД/ и наличие на
валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка "гражданска отговорност" между този водач и застрахователя
2
/ответното дружество/. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
С изготвения проект за доклад, обявен за окончателен в о. с. з. на
06.11.2023 г., между страните е прието за безспорно установено и
ненуждаещо се от доказване, че на 23.03.2023 г. в гр. София, бул. „Ц“ № 72,
на паркинг пред „KFC“, при извършване маневра на заден ход водачът на л.а.
марка и модел „*****“, рег. № *********, удря в лявата част намиращия се в
паркирано състояние л.а. марка и модел „*****“, рег. № ******- собственост
на ищеца, в резултат на което му причинява материални вреди- по предна
лява врата, лайсна предна лява врата, задна лява врата и лайсна задна врата.
Не е спорно в настоящото производство и че към датата на ПТП
гражданската отговорност на водача на л.а. марка и модел „*****“, рег. №
*********, е обезпечена със сключена застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите при ответника, валидна към датата на ПТП.
Страните не спорят, че ответникът е заплатил обезщетение в размер на
143,83 лв. в полза на собственика на увреденото МПС.
Спорният по делото въпрос се свежда до размера на дължимото
застрахователно обезщетение.
При съдебно предявена претенцията за заплащане на застрахователно
обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие – чл. 386, ал. 1 КЗ. Обезщетението не може да
надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при
частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество (чл. 400, ал. 1 КЗ), съответно стойността, необходима за
възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи
разходи за доставка, строителство, монтаж и други.
С оглед горното и при липса на наведени от ищеца твърдения и
ангажирани доказателства щетата по автомобила да е отстранена, респ. да са
реализирани разходи по отстраняването й, съдът приема, че
застрахователното обезщетение следва да бъде определено по
възстановителна стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие, като ползва заключението на вещото лице. След
като законът сочи, че възстановителна стойност е тази, за която може да се
възстанови имуществото с ново от същия вид и качество, то безспорно е, че
ремонтът може да бъде извършен в сертифициран сервиз, както и в такива,
които нямат сертификат за качество, респ. да бъдат вложени оригинални
части или такива на производители, различни от официалния представител на
марката. Както обаче увреденият има право да получи справедливо
обезщетение, така и застрахователят не е и не може да бъде обвързан да
заплаща ремонт на висока стойност.
В случая от заключението по допусната съдебно-автотехническа
експертиза се установява, че стойността за възстановяване на автомобила по
3
средни пазарни цени възлиза на сумата от 934,25 лева, без ДДС или сумата от
1121,1 лева с ДДС.
При това положение дължимото обезщетение на ищеца възлиза на
сумата от 1121,1 лева. След приспадане на изплатеното от застрахователя
обезщетение от 143,83 лева е дължим остатък в размер 977,27 лева. При това
положение предявената претенция се явява основателна и като такава следва
да бъде уважена в рамките на предявения размер, ведно със законната лихва
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда.
За пълнота следва да се посочи, че не следва да се прилага сочената от
ответника методика, въведена с чл. 1, ал. 3 от Наредба № 24/08.03.2006 г. на
Комисията за финансов надзор. Съобразно установената съдебна практика (в
този смисъл решения № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г., ІІ ТО на
ВКС, № 209/30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО,
№ 109/14.11.2011 г. по т.д. № 870/2010 г. по описа на ВКС, ТК, І ТО, №
52/08.07.2010 г. по т.д. № 652/2009 г. ВКС, ТК, І ТО, № 115/09.07.2009 г. по т.
д. № 627/2008 г., ІІ ТО на ВКС), актуална и след влизане в сила на Кодекса за
застраховането от 01.01.2016 г., при съдебно предявена претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи
застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към
момента на настъпване на застрахователното събитие - 386, ал. 2 КЗ, а не
съгласно прилаганата от застрахователя методика към Наредба № 49 от
16.10.2014 г., която препраща към методиката по чл. 1, ал. 3 от Наредба №
24/08.03.2006 г.
По отношение на разноските.
При този изход на производството право на разноски има ищецът, който
е претендирал разноски в размер на 780 лева за държавна такса, адвокатско
възнаграждение и депозит за вещо лице.
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ДБЖЗ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Д, бул. „Г.М. Д.“ № 1, ДА ЗАПЛАТИ на С. Ж.
С., ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД
сумата от 977,27 лева, представляваща дължимо застрахователно
обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи разходи,
необходими за възстановяване на щети по лек автомобил марка и модел
„*****“, рег. № ******, собственост на ищеца, в следствие на виновно
причинено от водача на лек автомобил марка и модел „*****“, рег. №
*********, чиято отговорност е застрахована при ответника по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, валидна към
датата на ПТП, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба- 10.05.2023 г., до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА ЗАД „ДБЖЗ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
4
управление: гр. София, ж.к. Д, бул. „Г.М. Д.“ № 1, ДА ЗАПЛАТИ на С. Ж.
С., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 780 лева за
сторени в производството разноски.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5