№ 695
гр. София , 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ в закрито заседание
на единадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Съдия:Мария Георгиева
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20201000502998 по описа за 2020 година
САС е сезиран с въззивни жалби от всяка от страните по гр.д. 13890/17 г. по
описа на СГС и с частна жалба от повереника на ищците.
С решение по делото, без номер, постановено на 23.01.20 г., съдът, като е
приел, че загиналата при ПТП майка на ищците Р. Б., като пешеходка, в нарушение на
чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗДвП, не се е съобразила с движещите се ППС, е приел, че тя е
съпричинила вредоносния резултат с 15 %. При определяне на паричен еквивалент на
страданията на ищците Г.Б. (53 г.) и М.Б. (50 г.) в размер на 100 000 лв. и зачитане на
процента съпричиняване в полза на всеки ищец е присъдено обезщетение в размер на
по 85 000 лв., ведно със законната лихва от 26.10.17 г. и са отхвърлени претенциите до
сумите от по 130 000 лв. – частични искове от такива в пълен размер 200 000 лв.
С определение № 7703/26.05.20 г., постановено на основание чл. 248 ГПК,
съдът е оставил без уважение искането на повереника на ищците да измени решението
в частта, с която са разпределени разноските на страните. Твърдението на молителката
е, че страни, освободени от заплащане на държавна такса, не дължат такава нито в
началото, нито в края на производството и неправилно съдът не е зачел направеното от
ищците възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответника.
С жалбата на ищците се оспорва решението в отхвърлителната му част до суми
от по 100 000 лв. в полза на всеки ищец. Според въззивниците основанието за
съпричиняване (за несъобразяване на пешеходката с околните ППС) не е наведено с
отговора, тъй като възражението на ответника не е конкретизирано. Неправилно
1
лихвата е начислена от 26.10.17 г. Следва да се приеме, че след като деликвентът е
задължен да уведоми застрахователя в едноседмичен срок от настъпване на
застрахователното събитие, от датата 03.02.17 г. застрахователят е в забава.
С въззивната жалба на ответника се прави възражение за недопустимост на
решението на основание твърдението, че едновременно с производството, основано на
чл. 432 КД е водено разследване за инцидента като транспортно престъпление. Тъй
като наказателният процес е преюдициален, съдът е бил длъжен да спре
производството до приключване на наказателното такова. В жалбата се твърди още, че
ищците не са доказали реални вреди от загубата на майка им. Възразява се, че според
събраните доказателства, загиналата Р. Б. е била в напреднала възраст, в която се е
нуждаела от подкрепа. Вместо това тя се е скитала през нощта извън селището -
свидетелство за липса на грижи от страна на децата й. Твърди се също така, че
процентът съпричиняване е по-висок. Тъй като преминаването на платното е станало
не на място, определено за преминаване на пешеходци, правилата на ЗДвП изискват
пешеходците да изчакат движещите се ППС и едва, когато такива няма, да пресекат.
Прави се възражение още, че паричният еквивалент, определен от съда на основание
чл. 52 ЗЗД, не съответства на установените вреди.
Всяка от страните оспорва жалбата на противната страна.
Решението не е влязло в сила в никоя своя част.
Производството пред САС е по реда на чл. 376 ГПК.
Пред въззивния съд не са правени доказателствени искания и се дължи
произнасяне според събраните от СГС доказателства.
Настоящият състав приема, че жалбите, отправени до съда, са допустими –
подадени в срок, при наличие на правен интерес от обжалването, а обжалваните
съдебни актове са валидни и допустими.
САС не споделя възражението на ответника за недопустимост на решението на
СГС. Едно и също деяние може да се разглежда като престъпление, административно
нарушение или граждански деликт. Гражданският процес разполага с набор от
собствени процесуални способи за установяване на деликтното поведение. При
наличие на постановена присъда или приключване на наказателно производство със
споразумение, съдът, на основание чл. 300 ГПК, е длъжен да се съобрази с
възприетото от наказателния съд относно деянието, извършителя и противоправността.
Ако няма предпоставки за прилагане на чл. 300 ГПК в доказателствена тежест на
ищеца е да установи елементите от фактическия състав на деликта поради
функционалното естество на отговорността на ответника.
2
Въз основа на горните изводи САС дължи произнасяне съобразно доводите на
страните за неправилност на постановеното решение, на база доказателствения
материал, съдържащ се в кориците на първоинстанционното дело. При това
настоящият състав приема следното от фактическа страна:
Установено по делото е, че наследниците на загиналата Р. Б. установили, че тя е
загинала след нехарактерно двудневно отсъствие от дома й в началото на м. декември
2016 г. Те намерили тялото й край пътя, извън гр. Казанлък.
Деликвентът С. С., разпитан като свидетел с. 150), заявява, че катастрофата
станала след разминаване с друго ППС, в тъмната част от денонощието. Той видял
сянка пред другото МПС и усетил удар. Спрял и огледал край пътя, но не видял нищо и
решил, че е бил сблъсък с животно. Тъй като пътят бил двупосочен, двулентов, за да не
предизвика произшествие, той потеглил. Понеже нямал усещане за увреждане на
човек, С. не уведомил застрахователя за участие в ПТП.
Според Регистъра на Гранационен фонд, принадлежащата на С. кола – Пежо
307, ДК № ********, била застрахована по риска Гражданска отговорност на
автомобилистите при ответното застрахователно дружество – ЗД Бул Инс АД.
По делото е приета автотехническа експертиза, осъществена от в.л. Ж. Е. (с.
166). Той заключава, че катастрофата е станала в интервала между 17.20 и 19 ч.
(интервал, през който през м. декември е сумрак или тъмно), на равен, хоризонтален
участък от пътя, с видимост от осветеността на фаровете. От удара тялото на
пешеходката било отхвърлено на 15 м. Тъй като твърдението е, че ударът е станал след
разминаване с друга кола, експертът приема, че пешеходката е била осветена от
фаровете на насрещния автомобил. Спрямо участвалия в катастрофата водач,
пресичането на пешеходката е било от ляво на дясно. Според вещото лице ПТП е било
предотвратимо при движение на Пежо-то със съобразена с пътните условия скорост
(позволяваща спиране в рамките на осветеността от фаровете) и при пропускане от
страна на пешеходката на движещите се МПС.
При така възприетата фактическа обстановка САС прави следните изводи:
В исковата молба не е описан от ищците механизъм на ПТП. Това е
необходимо, за да може ответникът да организира защитата си, която може да включва
правоизключващи или правоограничаващи отговорността на деликвента възражения.
С уточнение на възраженията си ответникът е заявил, че загиналата е пресичала на
неразрешено за преминаване на пешеходци място, при ограничена видимост и при
нарушаване на разпоредбата на чл. 113 ЗДвП, а ако се установи, че тя се е движела
успоредно с банкета – ответникът твърди, че тя е нарушила изискването пешеходец да
3
не се движи по пътното платно. Общото позоваване на разпоредбата на чл. 113 ЗДвП
включва и разгледаното от СГС правоограничаващо възражение, основано на
разпоредбата на чл. 113, ал.1, т. 1 ЗДвП.
При възприемане на възпроизведения от автотехническата експертиза
механизъм САС приема, че съпричиняването на вредоносния резултат от участвалите в
катастрофата е равностойно. Пресичането между движещи се в двете направления
коли, през зимата, при липсваща дневна светлина, е рисково. Осветеността на пътя от
фаровете не позволява на пешеходците да преценят скоростта на движение на ППС и
на тази база да предприемат такова пресичане, което ще е безопасно за всички
участници в движението (каквото изискване поставя ЗДвП). От своя страна
деликвентът е следвало да пътува с такава скорост, която да му позволи аварийно
спиране при внезапна поява на препятствие на пътя. Липсват доказателства за наличие
на прилежаща растителност, ограничаваща допълнително страничната видимост и за
начина, по който пешеходката Р. Б. е навлязла на платното – с бърза крачка или със
спокоен ход (с оглед възрастта й - 80 г.- съдът изключва движението да е било в бяг).
Съобщение за смърт, класирано на с. 53, свидетелства за получени от загиналата
множествени травми, които се свързват с ПТП. На тази база е направен извод за пряка
причинност между инцидента и вредоносния резултат.
Страданията на ищците се установяват чрез показанията на близките на
загиналата лица, разпитани като свидетели М. М. (с.119) и Д. М.. Те твърдят, че Р. Б.
била здрава, винаги вършела нещо, беряла билки, които после продавала. Свидетелката
разбрала от децата на загиналата, тя в деня на катастрофата отишла да събира орехи и
едва два дни по-късно била намерена край пътя. Ищецът Г.Б., неин син, бил разстроен.
Той плачел за загубата на майка си, с която живеел в общо домакинство. Б. бил с
разпаднато семейство и майка му се грижела за него. След смъртта на майката сестра
му го обгрижвала, пътувайки до с. Копринка. При споменаване на името на загиналата,
ищецът започвал да плаче. Ищцата М.Б. имала семейство и живеела в Казанлък. Майка
й помагала за отглеждането на децата.
При така засвидетелстваното поведение САС приема, че възражението на
ответника за недоказана силна връзка между децата и загиналата им майка е частично
основателно. Въпреки близката степен на родство, възрастта на загиналата жена е
изисквала тя да бъде подпомагана, а не да е в изключителната роля на подпомагаща.
Ищците са на зряла възраст – над 50 г. към момента на катастрофата, и няма данни да
са се нуждаели от грижа на родител поради заболяване, вроден недъг или друго
обективно обстоятелство. Ако и доколкото е вярно, че Р. Б. е излязла да събира орехи
по време, в което денят е намален, без да бъде спряна от сина си, с когото живеела
съвместно, свидетелства, че е липсвало съобразяване с характерните за възрастта й
4
отслабващи когнитивни умения. От една страна е нелогично в крайпътното
пространство да се намерят орехи през м. декември, от друга – намаленият ден и
опадалата шума не биха позволили и при намерение да бъдат търсени орехи, такива да
се открият. Р. Б. не била потърсена през нощта, следхождаща напускането на дома й.
Било направено (но не и проверено) предположение, че тя е останала да преспи при
приятелка. От това следва, че живеещият в общо домакинство с майка си ищец е бил
безкритичен към възрастовите й особености или не е проявявал интерес към
предприеманите от майка му действия. От друга страна очакването да бъде обгрижван
от възрастната си майка и подмяната на житейски спътник от родител е проява на
психически незряло или егоцентрично поведение. Поради това показанията за степента
на разстроеност на ищеца поради загубата на майка му може да се дължи на
самосъжаление заради загубата на човек, спрямо който се пренасят чувства,
сътветстващи за други ролеви отношения. По делото не е изискана и назначена
психологическа експертиза, която да отчете тази особеност.
С оглед на горното настоящият състав приема, че ищците са изпитвали
обичайните за нормални отношения между родители и пълнолетни деца страдания,
произтичащи от раздялата, които предвид възрастта на родителя и децата, съобразно
момента на катастрофатаса в размер на по 80 000 лв. При зачитане на 50%-тно
съпричиняване на вредоносния резултат, дължимата в полза на всеки ищец сума е в
размер на 40 000 лв. Над нея до уважените 85 000 лв. исковете са неоснователни и
решението в тази негова част следва да се отмени.
Поради удостовереното предявяване на претенция пред застрахователя от
пострадалите на 03.02.17 г. и липса на доказателства, че застраховащото лице е
уведомило застрахователя за ПТП в по-ранен момент, на основание разпоредбата на
чл. 493, ал.1, т. 5 КЗ от 03.02.17 г. се дължи обезщетение за забавено плащане (на база
функционалната отговорност на застрахователя). В тази част решението следва да се
отмени и вместо това да се присъди лихва от датата 03.02.17 г.
Относно доводите в частната жалба настоящият състав приема, че поради
липсата на установен (заявен с исковата молба) механизъм на ПТП и изследването на
същия от гражданския съд, както и поради разпитите на свидетели по делегация,
делото не може да се окачестви като такова с липсваща фактическа сложност.
Предявени са субективно съединени искове от лица, които, макар и в еднаква степен на
родство, са били в разнородни отношения с починалото лице. Поради това, като не е
редуцирал адвокатския хонорар на ответника, съдът е постановил правилно
определение.
С оглед пререшаване на спора САС дължи произнасяне относно
разпределението на разноските между страните. Следва да се отбележи, че виждането
5
на повереника на ищците, че при освобождаване на ищците от задължение да заплатят
държавна такса, същите не дължат и адвокатско възнаграждение според изхода на
процеса не отговаря на логиката на ГПК. За да бъдат облекчени социално слаби страни
и да получат достъп до правосъдие, законът позволява те да бъдат освободени от
задължение да заплатят държавна такса и разноски по водене на процеса преди
неговото започване и през време на съдебното дирене. Разпоредбата на чл. 78 ГПК има
санкционно-превантивна функция. Тя предизвестява страните, че при необосновани
искове ще понесат разноските на противната страна. Тук е ролята на адвоката, който
следва да се информира подзащитните си за преобладаващата съдебна практика и да
поддържа искове в рамките на последната. При предявяване на завишени или
необосновани претенции, страната следва да понесе последиците от процесуалното си
поведение.
Предвид горното настоящият състав приема, че частната жалба на ищците е
неоснователна.
На основание чл. 38 ЗА в полза на адв К. следва да се начисли (ведно с ДДС)
хонорар в размер на по 1176 лв. за защитата на всеки от ищците – общо 2096 лв. и още
толкова за представителството пред САС.
На въззивника ответник се дължи държавна такса в размер на 1 800 лв., както и
адвокатски хонорар, съразмерен на защитения интерес в размер на 1 540 лв. или общо
3 340 лв.
Водим от разгърнатите съображения САС:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение без номер, постановено на 23.01.20 г., по гр.д. 13890/17 г. по
описа на СГС в частта, с която в полза на всеки ищец е присъдено обезщетение на
основание чл. 432 КЗ в размер над 40 000 лв. (до сумата от 85 000 лв.), в частта, с която
са отхвърлени претенциите, основани на чл. 86 ЗЗД спрямо уважените главници за
периода между 03.02.17 г. и 26.10.17 г. и в частта, с която са присъдени разноски в
полза на страните, вкл. определение № 7703/26.05.20 г., постановено на основание чл.
248 ГПК и вместо това ПОСТАНОВЯВА.
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 432 ГПК, предявени от Г.Б. и
М.Б. срещу ЗД Бул Инс АД за разликата между сумите 40 000 лв. и 85 000 лв. и
съразмерните лихви, съответстващи на главници от по 40 000 лв. от 26.10.17 г., като
6
ОСЪЖДА ЗД Бул Инс АД да заплати на Г.Б. и М.Б. законни лихви върху
обезщетенията от по 40 000 лв. за периода между 03.02.17 г. до 26.10.17 г..
Потвърждава решението в отхвърлителната му част и в осъдителната, в частта, с
която са уважени исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД предявени от Г.Б. и М.Б.
срещу ЗД Бул Инс АД за присъждане на законните лихви върху главници от по 40 000
лв. от 26.20.17 г. до изпълнение на задълженията.
Осъжда на основание чл. 38 ЗА ЗД Бул Инс АД да заплати на адв. П. К. хонорар
за двете съдебни инстанции в общ размер 4 192 (четири хиляди, сто деветдесет и два)
лв.
Осъжда на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Г.Б. и М.Б. да заплатят на Бул Инс АД
разноски за двете съдебни инстанции в размер на 3 340 (три хиляди, триста и
четиридесет) лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от 23.06.21 г.
Съдия при Апелативен съд - София: _______________________
7