Р Е Ш Е Н И Е
№ /
.10.2021 година, гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, Х ТРИЧЛЕНЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ : 1. РАЛИЦА
АНДОНОВА
2. ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
при секретаря ДОБРИНКА ДОЛЧИНКОВА и при участието на прокурора АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ, като разгледа докладваното от СЪДИЯ БАЕВА к. адм. д. № 2013 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалбата на Агенция за държавна финансова инспекция - София срещу Решение № 317/06.07.2021 година, постановеното по НАХД № 1321/2021 година по описа на Районен съд - Варна, с което е отменено Наказателно постановление № 11-01-514/20/10.03.2021 година на директора на Агенция та за държавна финансова инспекция.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Твърди, че въззивният съд неправилно е приел, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Твърди, че наказателното постановление, съдържа реквизитите по чл. 57, ал. 1, т.т. 5 и 6 от ЗАНН. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да потвърди наказателното постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуален представител, поддържа жалбата.
Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да остави в сила проверяваното решение. В писмения отговор на касационната жалба изразява подробното си становище. Претендира присъждане на направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите
и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активно процесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
С обжалваното Решение № 317/06.07.2021 година, постановено по НАХД № 1321/2021 година по описа на Районен съд – Варна, съдът е отменил, издаденото от директора на Агенцията за държавна финансова инспекция - София, Наказателно постановление № 11-01-514/20/10.03.2021 година, с което на П.И.С. *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева, на основание чл. 32, ал. 1 от Закона за държавната финансова инспекция затова, че за периода 01.01.2018 – 31.12.2019 година, в качеството си на ръководител на организация от публичния сектор, не е въвел адекватни и ефективни системи за финансово управление и контрол, включващи политики и процедури, с които да бъде осъществено финансовото управление и контрол в „Пристанище Варна“ ЕАД – Варна.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на правото на защита на наказаното лице. Въззивният съд е приел, че наказателното постановление не съдържа реквизитите по чл. 57, ал. 1, т.т. 5 и 6 от ЗАНН, тъй като не съдържа описание на изпълнителното деяние, както и нарушената разпоредба, запълваща съдържанието на нормата на чл. 32, ал. 1 от Закона за държавната финансова инспекция.
Изискванията на чл. 57, ал. 1, т.т. 1 - 10 от ЗАНН за реквизитите на наказателното постановление гарантират правото на защита на наказаното лице, поради което липсата им всякога представлява нарушение на процедурата. Преценката дали нарушението е съществено се основава на това как допуснатото нарушение се отразява на правото на защита на наказаното лице.
В конкретния случай административнонаказващият орган, както правилно е преценил въззивният съд, не е описал ясно и точно всички факти, имащи значение за съставомерността на нарушението. Органът е дължал точно и ясно описание на взетите в организацията мерки и с какво същите не отговарят на изискванията за адекватност и ефективност на финансовото управление и контрол. Органът е дължал описание на необходимите политики и процедури, с които да бъде осъществено финансовото управление и контрол в „Пристанище Варна“ ЕАД – Варна.
При липсата на ясно посочване на въведените със закон изисквания за адекватност и ефективност на системата за финансово управление и контрол, които наказаното лице не е изпълнило, съдът е възпрепятстван да упражни съдебен контрол и да изведе извод, че бездействието му е довело до невъзможност в „Пристанище Варна“ ЕАД – Варна да бъде осъществено финансовото управление и контрол.
Настоящият състав на съда изцяло споделя извода на въззивния съд, че посочените като нарушени разпоредби на чл. 4, ал. 1, чл. 5, ал. 2, чл. 6, чл. 7 и чл. 10, ал. 1 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор не съдържат в диспозицията си правило за поведение, поради което със същите не е запълнено съдържанието на препращащата норма на чл. 32, ал. 1 от Закона за държавната финансова инспекция.
Разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, тълкувана във връзка със задължителното указание, дадено в т. 4. 1 на Тълкувателно решение № 2/07.10.2002 година на Върховния касационен съд на Република България, Общо събрание на наказателната колегия, докладчик съдия Румен Ненков, задължава административнонаказващия орган, да посочи нарушената административнонаказателна разпоредба, а когато тя е бланкетна или препращаща, да посочи допълнително и нарушените други правни разпоредби.
Липсата на посочване на нарушеното правило представлява съществено процесуално нарушение, влечащо отмяна на наказателното постановление.
По изложените по-горе съображения проверяваното решение следва да се остави в сила.
На ответника следва да се присъдят направените съдебно-деловодни разноски в размер на 300 лева, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, вр. чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като съдът намира за основателно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съобразявайки, че по делото е проведено едно съдебно заседание, както и че делото не с фактическа и правна сложност.
По изложените
съображения съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 317/06.07.2021 година, постановено по НАХД № 1321/2021 година
по описа на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА Агенцията за държавна финансова
инспекция - София ДА ЗАПЛАТИ на П.И.С., ЕГН ********** *** сумата от 300
(триста) лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.