№ 3195
гр. Варна, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Михаил Михайлов
при участието на секретаря Даяна М. Петрова
като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело №
20213110116821 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно осн. чл.240, ал.1 вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, по реда на чл. 422
ГПК от „М.“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. С., ул. Г.С. Р.
№ 147, ап. 14 срещу Д. И. К., ЕГН ********** с адрес Област Варна, Община А., с. В.
за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи сумата
от 3574,29 лева /три хиляди петстотин седемдесет и четири лева и двадесет и девет
стотинки/, представляваща сбор от незаплатени падежирали погасителни вноски за
главница за периода от 07.05.2017г. до 07.06.2021г. по договор за кредит от
22.03.2016г., сключен между „Б. ***“ АД и Д. И. К., което задължение е прехвърлено
от „Б. ***“ АД на „М.“ АД по силата на договор за покупко-продажба на вземания
/цесия/ от 21.02.2019г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата
на депозиране на заявлението в съда – 18.06.2021г., до окончателно изплащане на
вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК № 2821/23.06.2021г., постановена по ч.гр.дело № **14/2021г. на ВРС.
В исковата молба се излагат твърдения, че между „Б. ***“ ЕАД в качеството й на
кредитор и ответника е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор
за кредит от 22.03.2016г., по силата на който кредиторът е предоставил на
кредитополучателя сумата от 8860 лева, със срок за окончателно изплащане на
задължението уговорен до 10.12.2024г.По процесния договор се посочва, че
ответникът не е заплатил 50 бр. падежирали погасителни вноски за периода
07.05.2017г. – 07.06.2021г. в общ размер на сумата от 3574,29 лева. Процесното
1
вземане на кредитора е било предмет на договор за цесия от 21.02.2019г., по силата на
който взимането е придобито от ищеца. Последният е уведомен за осъщественото
прехвърляне на задължението с писмо с обратна разписка. В условията на
евентуалност намира, че цесията следва да се счита съобщена на длъжника и с
връчване на препис от исковата молба в съдебното производство ведно с приложенията
към нея.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, чрез
назначения му особен представител.
Оспорва се възникването на валидно облигационно правоотношение между
ответника и кредитора „Б. ***“ ЕАД, което да е обективирано в договор за кредит от
22.03.2016г. Излага възражения, че посочената в договора сума не е усвоена от
кредитополучателя. В евентуалност посочва, че към момента на възникване на
облигационното правоотношение не е изготвен погасителен план, като такъв е
изготвен в последствие на 25.06.2016г. Намира договоря за кредит за нищожен като
нарушаващ разпоредбата на чл.11, ал.1, т.11 и т.12 от ЗПК. Счита, че длъжникът не е
уведомен за осъществената цесия, като по отношение изпратеното до него
уведомление същото се е върнало с отбелязване като непотърсено на адреса. Излага
възражения, че процесното вземане не е обявено от кредитора за предсрочно
изискуемо, което намерени не е достигнало до длъжника преди депозиране на
заявлението в съда. Счита, че договора за кредит е прекратен, при което вземането за
главница е неоснователно. В евентуалност намира претенцията за неоснователна, като
посочва, че за процесния период ответникът няма непогасени към кредитора
задължения по договора за кредит.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа
страна:
Представен по делото е договор за кредит от 22.03.2016г., по силата на който
Банка „***“ АД в качеството й на кредитор е отпуснала на ответника в качеството му
на кредитополучател сумата от 8860 лева, с която сума е рефинансирано задължение
по договор за кредит от 06.08.2014г., като и такова по кредитна карта от
10.11.2014г.Към момента на сключване на договора ГПР е уговорен в размер на
14,51%, а размерът на лихвеният процент от 11,24 % годишно или 0,03% на ден. Към
договорът е представен погасителен план, от който се установява, че задължението
следва да бъде погасено в срок от 07.04.2016г. до 07.12.2024г., като е уговорена
месечна вноска в размер на 134,38 лева и последна изравнителна в размер на 135,11
лева.
Представени са общи условия по договор кредит подписани от ответника, с които
са предвидени санкции при неизпълнение на задължението за плащане на падеж на
2
съответната вноска
Представен е договор за цесия от 21.02.2019г. сключен между Банка „***“ ЕАД и
ищеца, с който последният придобива вземането срещу ответника, което вземане е
индивидуализирано с Приложение №1 от 22.02.2019г.
С пълномощно Банка „***“ ЕАД е упълномощила „М.“ АД да осъществи
фактическата дейност по уведомяване на дължниците по см. на чл. 99, ал.3 ЗЗД са
осъществената цесия.
Изготвено е уведомително писмо по чл.99, ал.3 ЗЗД, с което Банка „***“ ЕАД,
чрез „М.“ АД уведомява ответника за осъществената цесия. Към писмото е представена
разписка, с която е удостоверено, че на адреса е непознат на адреса за връчване.
Приета по делото е съдебно – счетоводна експертиза на в.л. Р. С., в която се
посочва, че на 22.03.2016г. е отпусната сумата от 8860 лева. Общия размер на
задължението възлиза на 9058,31 лева ,от които 8133,38 лева – главница, 781,33 лева
редовна лихва за периода 07.04.2017г.-26.02.2018г., сумата от 26,60 лева наказателна
лихва за периода 28.07.2017г. – 26.02.2018г., както и такса изискуемост в размер на 120
лева, която е начислена на 26.02.2018г. Експерта посочва, че след обявяване на
вземането от страна на банка за предсрочно изискуемо на 26.02.2018г. е осъществено
плащане на задължението в размер на 1125,28 лева, които са отнесени за погасяване на
задължението както следва: за редовна и наказателна лихва сумата от 804,93 лева, за
такса изискуемост сумата от 120 лева, за законна лихва сумата от 200,35 лева. Размера
на главницата по договора за кредит към датата на договора за цесия – 21.02.2019г.
възлиза на общо 8133,38 лева, от които сумата от 566,83 лева представляващи
падежирали вноски за периода 07.04.2017г.-07.02.2018г., както и сумата от 7566,55
лева предсрочно изискуема главница.
Експерта изготвя заключение във вариант, при който ако не бъде отчетена
обявената от банката предсрочна изискуемост на задължението, съответно бъде
приложен погасителния план към договора за кредит, то за периода 07.05.2017г.-
07.06.2021г. сбора на падежиралите погасителни вноски възлиза на 3574,29 лева.
Посочва, че след прехвърляне на задължението по договора за цесия не е отчетено
плащане на задължението.
При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:
В тежест на ищеца по предявеният иск е да установи, че между страните е
валидно възникнало облигационно правоотношение по договор за кредит, че сумата
предмет на договора за кредит е предадена от кредитора на кредитополучателя, че
ищецът е придобил вземането по силата на договор за цесия с първоначалният
кредитор, както и че цесия е съобщена на длъжника.
От приетите по делото писмени доказателства съдът приема, че на 22.03.2016г.
3
между кредитора Банка „***“ ЕАД и ответника е възникнало валидно облигационно
правоотношение по договор за кредит, като кредиторът е отпуснал сумата от 8860 лева,
с която сума е рефинансирано задължение по договор за кредит от 06.08.2014г., като и
такова по кредитна карта от 10.11.2014г. В договора е уговорена договорната лихва в
размер на 11,24 % годишно или 0,03% на ден, съответно ГПР е възлиза на 14,51%. Към
договора за кредит е изготвен погасителен план, от който се установява, че
задължението следва да бъде погасено в срок от 07.04.2016г. до 07.12.2024г., като е
уговорена месечна вноска в размер на 134,38 лева и последна изравнителна в размер на
135,11 лева.
Видно от представените по делото договор за кредит, общи условия към него и
погасителен план, ответникът в качеството му на кредитополучател е положел подпис
в същите, чиято автентичност на положения подпис не е оспорена, при което следва да
бъде прието, че е изразил волеизявление, с което е приел условията, при които е
сключен договора между него и кредитора Банка „***“ ЕАД. От заключението на
съдебно – счетоводната експертиза на вещото лице С., което се кредитира от съда,
като обективно и компетентно дадено се установява, че на 22.3.2016г. отпуснатата сума
по договора е усвоена. Видно от съдържанието на договора и в частност т.1, същата е
послужила за рефинансиране на стари задължения по предходни договори за кредит и
кредитна карта. Няма спор между страните, че ответникът е имал стари задължения,
които произтичат от посочените в процесния договор основания, които задължения са
погасени посредством рефинансиране със средства предмет на настоящия договор. При
тези съображения съдът приема, че кредиторът е изпълнил насрещно си задължени,
като е предал на кредитополучателя отпусната сума под формата на кредит, което
предаване в настоящата хипотеза е осъществено посредством погасяване на стари
задължения към банката (рефинансиране на задължения).
От представените по делото писмени доказателства съдът прима, че вземането на
Банка „***“ ЕАД е било предмет на договор за цесия от 21.09.2019г., като размера на
вземането по процесния договор е индивидуализирано с приложение към самия
договор. Повдига се въпроса под формата на възражение от страна на ответника, чрез
особения му представител досежно действието на цесията по отношение на длъжника
с оглед това,че същия не е уведомен за нея.
С оглед направените от ответника възражения, които са релевирани в срока по чл.
131 ГПК, съдът посочва, че съобразно разпоредбата на чл.99, ал.3 ЗЗД предишният
кредитор следва да осъществи уведомяване на длъжника за осъщественото
прехвърляне на задължението в полза на новия кредитор, като това уведомление няма
действие по отношение редовността на цесията, а има за цел да сведе до знанието на
длъжника на кого следва да продължи за заплаща задължението си. Съдебната
практика е константна при разбирането си около това, че новият кредитор може да
осъществи тази дейност по уведомяване на длъжника, стига да бъде надлежно
4
упълномощен от стария кредитор. Именно в такава насока са и ангажираните по делото
писмени доказателства, от които се установява, че ищцовото дружество в качеството
му на пълномощник на кредитора Банка „***“ ЕАД уведомява ответника за
осъществената цесия. Тук следва да бъде поставен въпроса дали това уведомление е
достигнало знанието на длъжника. от доказателствата по делото не може да бъде даден
положителен отговор на този въпрос, доколкото видно от съдържанието на обратната
разписка към съобщението за осъществената цесия, адресата – ответник в настоящото
производство не е намерен на посочения в съобщението по чл. 99, ал.3 ЗЗД адрес.
Липсват по делото доказателства за приложение на процедурата по чл. 47 ГПК, поради
което и следва извода, че не се установява извън съдебно уведомяване на длъжника за
така осъществената цесия.
Доколкото ищецът не установи уведомлението по чл. 99, ал.3 ЗЗД да е достигнало
до знанието на ответника преди депозиране на исковата молба в съда, то следва да бъде
поставен на разглеждане въпроса дали тази дейност може да бъде осъществена във
висящ исков процес, който се развива без участието на ответника, представляван в
производството от особен представител.
Настоящият първоинстанционен съдебен състав споделя съдебната практика
съобразно, която уведомяването за осъщественото прехвърляне на вземането може да
бъде осъществено и в хода на съдебното производство с получаване на препис от
исковата молба и придружаващите от документи, като бъде прието, че надлежно на
длъжника е съобщена цесията, включително и в хипотезата, при която последния в
съдебното производство се представлява от назначен от съда особен представител. Към
исковата молба е представено нарочно пълномощно, по силата на което цесионера,
като упълномощен от цедента може да осъществява дейност по уведомяване на
длъжниците във връзка с цесията. Препис от исковата молба, към която се съдържа и
самия договор за цесия, уведомленията до страните и пълномощното, с което ищеца е
упълномощен да осъществи уведомяване на страните по чл. 99, ал.3 ЗЗД е връчен на
ответника, поради което следва да бъде прието, че цесията е съобщена.
При изложените съображения съдът намира, че ищецът надлежно се легитимира
за носител на вземане срещу ответника, което произтича по договор за кредит от
22.03.2016г.
В процесния случай се касае за договор за паричен заем, по отношение на който
са приложими изискванията на ЗПК, като в насока нарушение на установените в него
правила са и възраженията на ответника, релевирани чрез назначеният му от съда
особен представител. Първата група възражения, които се релевират от назначеният на
ответника особен представител е, че договорът за кредит е недействителен доколкото
към договора за кредит от 22.03.2016г. няма изготвен погасителен план, а такъв е
изготвен на 25.03.2019г. Втората група възражения, които се сочат с отговора на
5
исковата молба, е че договорът противоречи на разпоредбите на чл. 11, ал.1, т.11 и т.12
от ЗПК.
По-късното съставяне на погасителен план към договора за кредит не може да
бъде приравнено към последиците характерни в хипотезата на пълна липса на
погасителен план за погасяване на задължението. В случая договорът за кредит е
сключен на 22.3.2016г., а погасителния план е изготвен на 25.03.2016г., съобразно
отбелязването в него или 3 дни по-късно. Изготвения погасителен план напълно
съответства на уговореното в договора за кредит, като отпусната сума, брой
погасителни вноски, уговорена договорна лихва, като следва да бъде посочено, че
същия е изготвен преди падежа на първата погасителна вноска – 07.04.2016г.
Функцията на погасителния план е да посочи на кредитополучателя, на коя дата
настъпва падежа на съответната вноска, в какъв размер възлиза тя, как се формира по
отделни компоненти. Към момента на възникване на задължението за плащане на
първата по реда погасителна вноска, погасителния план е бил изготвен и подписан от
страните по процесния договор.
На следващо място следва да бъде посочено, че договорът за потребителски
кредит е недействителен, ако към него не е бил приложен погасителен план. Този
извод намира основа в императивното изискване на закона - чл.11, т.11 и т.12, вр. чл.
22 от ЗПК, съобразно който в съдържанието на договора за потребителски кредит
следва да се съдържа и погасителен план. Погасителният план посочва дължимите
плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа
разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните
разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи
могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва
ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна
на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит.
Разпоредбата на чл. 22 ЗПК е императивна, като същата постановява, че щом не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.
7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
По делото е представен погасителен план към договора за кредит, в който се
съдържа информация за датата на падеж на всяка една от уговорените общо 105 бр.
погаситени вноски, размера на дължимата вноска, както и начинът, по която се
формира всяка едва по отделни компоненти – главница, респ. остатъчна
главница,договорна лихва, такса. Представения погасителен план напълно отговоря на
реквизитите на такъв по смисъла на т.12 на чл.11 ЗПК, а именно съдържа разбивка на
всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена
на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи.
Анализа на цитираната норма на ЗПК предпоставя две изисквания за да бъде приета
6
една уговорка за погасителен план, а именно от една страна да е ясен размера на
съответните плащания и срокове за това, а от друга да е осъществено разбиване по пера
на това задължение, от която разбивка да е ясно какво е задължението за главница, за
лихви и допълнителни разходи по договора за кредит, като такива се предвиждат.
По изложените съображения възраженията, че договорът за паричен заем се явява
нищожен поради противоречие със закона, на осн. чл.11, т.11 и т.12, вр. чл. 22 от ЗПК
са неоснователни.
Следващата категория възражения но ответника са свързани досежно въпроса за
неосъществения фактически състав на предсрочната изискуемост на вземането.
Така повдигнатия въпрос би подлежал на обсъждане по същество в хипотеза, при
която кредиторът сезира съда с твърдения, че е упражнил потестативното си право да
отнесе вземането по договора за кредит, като предсрочно изискуемо поради допуснато
неизпълнение на задълженията от страна на длъжника, съответно и в хипотеза, при
която се позове в исковата си молба под формата на твърдения, че това му едностранно
волеизявление е достигнало знанието на длъжника преди сезиране на съда, а в
настоящата хипотеза преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение. В хипотезата на твърдения за настъпила и обявена
на длъжника предсрочна изискуемост, кредиторът би имал възможността да търси
изпълнение на цялото си вземане, вкл. и онова, за което към този момент все още не е
настъпил падеж за плащане съобразно погасителния план.Кредиторът може в
заповедното, съответно исковото производство да не се възползва от тази възможност
съдебно да претендира изпълнение по предсрочно изискуемо задължение, а да сезира
съда единствено и само за онази част от задължението, която е падежирала съобразно
уговорения погасителен план. Само за пълнота на изложението следва да бъде
посочено, че дори и да се е възползвал от възможността да претендира изпълнение по
обявена предсрочна изискуемост, но не докаже елементите за нейното настъпване или
обявяването й на длъжника, то отново съдът следва да присъди чистата падежирала
стойност на главницата към момента на приключване на съдебното дирене.
В процесната хипотеза, при която се развива настоящия казус, ищецът твърди, че
за периода 07.05.2017г.-07.06.2021г. са падежирали погасителни вноски по договора за
кредит на обща стойност в размер на 3574,29 лева. На вещото лице С. по приетото по
делото заключение по съдебно – счетоводна експертиза бе поставен изрично въпроса
за размера на падежиралите погасителни вноски съборазно погасителния план за
процесния период, като в заключението си експерта посочи, че те възлизат в общ
размер на 3574,29 лева. Така посочената сума съставлява единствено задължение за
главница. Обстоятелството, че на 26.02.2018г., длъжникът е осъществил частично
погасяване на задължението си в размер на 1125,28 лева, не влияе върху задължението
му по компонента главница, доколкото с частичното плащане са погасени задължения
7
за лихви и такси, а т.е. в поредност посочена в разпоредбата на чл. 76, ал.2 ЗЗД.
Не може да бъде прието възражението, че главницата не се дължи в хипотезата на
прекратяване на договора за кредит. Тук съдът посочва, че дори и в хода на съденото
производство да се установи, че договора за кредит е недействителен, то на осн. чл. 23
ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита. Не може да бъде споделена хипотеза, при която длъжникът
да не дължи връщане на чистата стойност на предоставените му парични средства, ако
такава бъде допусната то би се осъществил фактическия състав на неоснователното
обогатяване, като кредитополучателя се обогати неоснователно за сметка на
обедняването на кредитора.
Не се установява и възражението на ответника за липса на непогасени задължения
по компонента главница за процесния период. От кредитираното изцяло от съда
заключение по съдебно – счетоводна експертиза на в.л. С. се установи, че общата
стойност на задължението възлиза на 9058,31 лева, от която сумата под формата на
главница възлиза на 8133,38 лева, а от тази сума, сумата за процесния период явяваща
се задължение за главница възлиза на 3574,29 лева.
По изложените съображения предявения установителен иск се явява основателен
и като такъв следва да бъде уважен, като бъде прието за установено, че ответникът
дължи сумата от 3574,29 лева, представляваща сбор от незаплатени падежирали
погасителни вноски за главница за периода от 07.05.2017г. до 07.06.2021г. по договор
за кредит от 22.03.2016г., сключен между „Б. ***“ АД и Д. И. К., което задължение е
прехвърлено от „Б. ***“ АД на „М.“ АД по силата на договор за покупко-продажба на
вземания /цесия/ от 21.02.2019г., ведно със законната лихва върху главницата считано
от датата на депозиране на заявлението в съда – 18.06.2021г., до окончателно
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК № 2821/23.06.2021г., постановена по ч.гр.дело №
**14/2021г. на ВРС.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 121,49 лева за заповедното производство, от които 71,49 лева заплатена
държавна такса и 50 лева определено от съда юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство, на осн. чл. 26 НЗПП.
В исковото производство на ищеца се дължат разноски в размер на 951,69 лева, от
които 71,49 лева доплатена държавна такса, 480,20 лева депозит за назначаване на
особен представител, 300 лева депозит за назначеното вещо лице и 100 лева
определено от съда юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 25 НЗПП.
Водим от горното, съдът
8
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д. И. К.,
ЕГН ********** с адрес Област Варна, Община А., с. В. ДЪЛЖИ на „М.“ АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. С., ул. Г.С. Р. № 147, ап. 14 сумата
от 3574,29 лева /три хиляди петстотин седемдесет и четири лева и двадесет и девет
стотинки/, представляваща сбор от незаплатени падежирали погасителни вноски за
главница за периода от 07.05.2017г. до 07.06.2021г . по договор за кредит от
22.03.2016г., сключен между „Б. ***“ АД и Д. И. К., което задължение е прехвърлено
от „Б. ***“ АД на „М.“ АД по силата на договор за покупко-продажба на вземания
/цесия/ от 21.02.2019г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата
на депозиране на заявлението в съда – 18.06.2021г., до окончателно изплащане на
вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК № 2821/23.06.2021г., постановена по ч.гр.дело № **14/2021г. на ВРС, на
осн. чл.240, ал.1 вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, по реда на чл. 422 ГПК.
ОСЪЖДА Д. И. К., ЕГН ********** с адрес Област Варна, Община А., с. В. ДА
ЗАПЛАТИ на „М.“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. С., ул.
Г.С. Р. № 147, ап. 14 сумата от 121,49 (сто двадесет и един лева и 49 ст.) лева, от
които 71,49 лева заплатена държавна такса в заповедното производство и 50 лева
определено от съда юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство
в заповедното производство, на осн. чл. 26 НЗПП, както и сумата от 951,69
(деветстотин петдесет и един лева и 69 ст.) лева, от които 71,49 лева доплатена
държавна такса в исковото производство, 480,20 лева депозит за назначаване на особен
представител, 300 лева депозит за вещо лице и 100 лева определено от съда
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в исковото
производство, на осн. чл.78, ал.1 ГПК вр. чл. 25 НЗПП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9