№ 12710
гр. София, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВА ЦВ. НЕШЕВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА
като разгледа докладваното от ИВА ЦВ. НЕШЕВА Гражданско дело №
20231110123740 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на ЗЕАД „фирма“, ЕИК:
(номер), с която против ЗАД „фирма“, ЕИК: (номер) е предявен иск с правно
основание чл. 411 КЗ.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
му заплати сумата от 519.44 лева, представляваща невъзстановена сума за
платено застрахователно обезщетение за щети върху л. а. „марка модел“ с рег.
№ (номер), причинени при ПТП на (дата) г. в гр. (град), предизвикано по вина
водач на МПС „марка модел“ с рег. № (номер), чийто застраховател по риска
„(застраховка)“ към датата на събитието е ответникът, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 04.05.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата. Претендира направените по делото
разноски.
Ищецът твърди, че в качеството си на застраховател по имуществена
застраховка платил застрахователно обезщетение за щети върху автомобил,
причинени при ПТП по вина на водач на МПС, чийто застраховател по риска
“(застраховка)” на автомобилистите към датата на събитието е ответникът. По
извънсъдебно предявена претенция ответникът не извършил плащане.
Ищецът претендира вземане, формирано от платеното застрахователното
обезщетение и ликвидационните разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор, с който оспорва
предявения иск. Твърди липса на противоправно поведение и вина. Оспорва
причинната връзка между вредите и ПТП, вината, механизма на ПТП, както и
размера на вредите. Твърди съпричиняване.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното
1
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне. Нормата указва също, че
застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си
направо към застрахователя на деликвента по договор за застраховка
„(застраховка)“. Обемът на отговорността по чл. 411 КЗ включва платеното
застрахователно обезщетение и ликвидационните разноски. Отговорността на
ответника на претендираното основание не може да надвишава
застрахователната сума (чл. 386, ал.1 КЗ) и действителната стойност на
вредата (чл.386, ал. 2 КЗ). Разпоредбата на чл. 386, ал.2 КЗ предвижда, че
обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на застрахователното събитие - действителната (при пълна увреда)
или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото
имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се купи друго със същото качество (чл. 400, ал.1 КЗ), съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това
число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка (чл. 400, ал.2 КЗ).
За уважаване на предявения иск ищецът следва да докаже в условията
на пълно и главно доказване: 1/ наличие на валиден договор за имуществено
застраховане с увредения и плащането по него на обезщетение за настъпили
вреди, както и за размера на дължимото обезщетение; 2/ възникнали права на
увредения срещу причинителя на вредите - т.е., че вредите са причинени от
деликвента, с негово виновно и противоправно поведение и 3/ наличие към
момента на настъпване на ПТП на сключен валиден договор за застраховка
„(застраховка)“ между делинквента и ответника.
Ответникът следва да докаже положителните факти, на които основава
своите възражения, включително и възражението си за съпричиняване.
Тежестта за доказване на релевантните по делото факти е указана на
страните с определение на съда по чл. 140 ГПК от 27.06.2023 г. Със същото е
отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване наличието на валидно
облигационно отношение по договор за застраховка, като същото се
установява и от представения по делото договор за застраховка „Каско
Стандарт“ (л. 12 от делото), както и извършено плащане в размер на сумата от
509,44 лева от ответника в полза на ищеца.
Страните не спорят, а и от събраните доказателства се установява, че по
повод щета № (номер), образувана във връзка с процесното събитие, л. а.
„марка модел“ с рег. № (номер) е бил отремонтиран за сметка на ищеца за
сумата от 1003,88 лева, като ремонтът на процесния автомобил по процесната
щета е възложен на „фирма“ ЕООД, а след извършването му застрахователят е
платил посочената сума на автосервиза, съгласно фактура № (номер)/(дата) г.
От приетия като доказателство заверен препис от двустранен
констативен протокол за ПТП от (дата) г. (л. 9-11 от делото) се установява, че
на (дата) г. е било реализирано ПТП с участници: т. а. „марка модел“ с рег. №
(номер), управляван от М. Т. и л. а. „марка модел“ с рег. № (номер),
управляван от А. Т..
От приложеното по делото писмо, отправено от ищеца до ответното
дружество, получено от последния на 07.02.2023 г., и приложената към него
ликвидационна преписка, се установява, че ищецът е отправил регресна
покана за заплащане на сумата в общ размер на 1028,88 лева, представляваща
изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение по щета № (номер), ведно
с направените ликвидационни разноски по щетата в размер на 25 лева.
2
От разпита на свидетеля А. Т. се установява, че през 2022 г. в гр. (град)
на (улица), при управление на л. а. „марка модел“ с рег. № (номер) е участвала
в процесното ПТП. Свидетелства, че е предприела маневра за паркиране, при
която от другия участник в ПТП е била ударена в задната странична част на
автомобила. Сочи, че скоростта и на двата автомобила е била много ниска.
Съдът напълно кредитира показанията на свидетеля Т., защото същите
са последователни, безпристрастни и не се опровергават от останалите
събрани по делото доказателства.
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената
съдебна автотехническа експертиза, се установява следният механизъм на
настъпилото ПТП: на (дата) г. в (град) на (улица) в района на № *** водачът на
л. а. „марка модел“ с рег. № (номер), започва да извършва маневра с движение
на заден ход за паркиране в обособено паркомясто. При изпълнението на тази
маневра водачът на МПС „марка модел“ с рег. № (номер), при недостатъчен
контрол и внимание при своето движение с предната си габаритна част
реализира удар в задната броня на л. а. „марка модел“ с рег. № (номер).
Вещото лице посочва, че нанесените щети на процесното МПС „марка модел“
с рег. № (номер) се намират в причинно-следствена връзка с механизма на
процесното ПТП. Експерта е установил, че към датата на ПТП - (дата) г.,
размерът на щетите нанесени на увреденото МПС „марка модел“ с рег. №
(номер), възлиза на 1052,78 лева, а с включени 25.00 лева ликвидационни
разноски - 1077.78 лева. Вещото лице посочва, че причината за настъпване на
процесното ПТП, настъпило на (дата) г. са действията и на двамата водачи в
създалата се фактическа обстановка, като от една страна водачът на МПС
„марка модел“ с рег. № (номер), който при предприетата маневра на заден ход
не е отчела и съобразила наличието на движещия се зад нея лекотоварен
автомобил „марка“, а от друга страна причина за настъпилото произшествие
са действията на водача на МПС „марка модел“ с рег. № (номер), който при
движението си и предприетата от водача на автомобила пред него маневра за
паркиране с движение на заден ход не е съобразил същия, както и отстоянието
си спрямо този автомобил, като е продължил движението си в права посока и е
допуснал настъпване на удар между двете МПС.
Съдът намира, че заключението на вещото лице е пълно, ясно,
обосновано и не възниква съмнение относно неговата правилност, поради
което го възприема изцяло.
Настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото
доказателства са установени елементите от фактическия състав на
гражданската отговорност на водача – причинител на вредата. От протокол за
настъпило ПТП, показанията на свидетеля, както и от заключението на
съдебната автотехническа експертиза е установен механизмът на настъпване
на произшествието, както и противоправното поведение на водача, чиято
(застраховка) е застрахована при ответното дружество.
Съдът приема за установено, че на (дата) г. в (град) на (улица) в района
на № ***, водачът на л. а. „марка модел“ с рег. № (номер), при извършване на
маневра с движение на заден ход за паркиране в обособено паркомясто, като
при изпълнението на тази маневра водачът на МПС „марка модел“ с рег. №
(номер), при недостатъчен контрол и внимание при своето движение с
предната си габаритна част реализира удар в задната броня на л. а. „марка
модел“ с рег. № (номер).
С оглед горното следва да се приеме, че причината за настъпване на
процесното ПТП е поведението и на двамата водачи, участници в процесното
ПТП. Водачът на МПС „марка модел“ с рег. № (номер) е допуснал нарушение
3
на нормата на чл. 23, ал. 1 ЗДвП, която вменява задължение на водачът да се
движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно
средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или
спре рязко. С това поведение посоченият водач е допринесъл за настъпване на
произшествието, като не се установяват обстоятелства, които да оборват
презумпцията за вина съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
От друга страна доказано е възражението за съпричиняване, релевирано
от ответника, тъй като произшествието е предизвикано и поради поведението
на водача на л. а. „марка модел“ с рег. № (номер), който предприемайки
маневра на заден ход не е отчел и съобразил наличието на движещото се зад
него МПС „марка модел“ с рег. № (номер), поради което е допуснал
нарушение на нормата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП.
С оглед горното съдът приема, че двамата водачи имат равен принос при
настъпване на произшествието и съпричиняването на вредоносния резултат от
страна на водача на л. а. „марка модел“ с рег. № (номер) се равнява на 50 %.
Според заключението на вещото лице към датата на процесното ПТП -
(дата) г., размерът на щетите, нанесени на МПС „марка модел“ с рег. №
(номер) по средни пазарни цени, с включени 25,00 лева за ликвидационни
разноски, възлиза на сумата в размер на 1077,78 лева, която сума е по-висока
от платеното от ищеца обезщетение. При приетото за основателно възражение
за съпричиняване на основание чл. 51, ал.2 ЗЗД обезщетението следва да се
намали с 50 %, от което следва, че в полза на ищеца спрямо ответника е
възникнало вземане по процесната щета в размер на 538.89 лева (половината
от сумата от 1077,78 лева). Не се оспорва от ищеца, че ответникът му е
заплатил 509,44 лева. Следователно дължима остава сумата от 29,45 лева.
С оглед гореизложеното съдът намира, че искът следва да се уважи до
сумата в размер на 29,45 лева, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба – 04.05.2023 г. до окончателното плащане и да се отхвърли за
разликата до пълния предявен размер от 519,44 лева.
По разноските:
Съразмерно с уважената част от исковете от общо направените и
доказани от ищеца разноски в размер на 730 лева (50 лв. държавна такса, 250
лв. депозит за вещо лице, 30 лв. депозит за свидетел и 400 лв. адвокатски
хонорар) следва да се присъди сумата от 41,38 лева. Съразмерно с
отхвърлената част от исковете от общо направените и доказани от ответника
разноски в размер на 380 лева (250 лв. депозит за вещо лице, 30 лв. депозит за
свидетел и юрк. възнаграждение, определено от съда в размер на 100 лева
поради невисоката правна и фактическа сложност на делото – чл. 78, ал. 8
ГПК, вр. чл. 25, ал.1 НЗПП) следва да се присъди сумата от 358,45 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „фирма“ АД, ЕИК: (номер), със седалище и адрес на
управление: (град), (адрес) да плати на ЗАД „фирма“ АД, ЕИК: (номер), със
седалище и адрес на управление: (град), (адрес), на основание чл. 411 КЗ
сумата от 29,45 лева, представляваща вземане за платено застрахователно
обезщетение за щети върху л. а. „марка модел“ с рег. № (номер), причинени
при ПТП на (дата) г. в гр. (град), предизвикано по вина водач на МПС, чийто
застраховател по риска „(застраховка)“ към датата на събитието е ответникът,
ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба (04.05.2023
4
г.) до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
предявен размер от 519,44 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „фирма“ АД, ЕИК: (номер),
със седалище и адрес на управление: (град), (адрес) да плати на ЗАД „фирма“
АД, ЕИК: (номер), със седалище и адрес на управление: (град), (адрес) сумата
от 41,38 лева, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ЗАД „фирма“ АД, ЕИК:
(номер) да плати на „фирма“ АД, ЕИК: (номер), със седалище и адрес на
управление: (град), (адрес) сумата от 358,45 лева, представляваща разноски
по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5