№ 1172
гр. Варна, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деница Добрева
при участието на секретаря Росица Ив. Чивиджиян
като разгледа докладваното от Деница Добрева Гражданско дело №
20223110102307 по описа за 2022 година
Постъпила е молба от Р. П. ДР. с искане за постановяване на мерки за защита от
домашно насилие срещу ответника ЕМ. М. ДР..
Молителят излага, че с ответника са бивши съпрузи, чиито брак е прекратен с влязло
в сила решение по гр.д. № 11491/2021г. на ВРС, 47 - ми състав. С решението семейното
жилище, находящо на трети жилищен етаж в сграда на ул.“Ангел Главчев“ № 41А, вх.1 е
предоставено за ползване на молителката.
Въпреки раздялата на страните ответникът продължил да търси молителката, за да
осъществява психическо и емоционално насилие по отношение на нея. Поведението му е
ескалирало, когато узнал, че г-жа Д. има нов партньор в живота си. От няколко дни
молителката получавала заплахи за живота и здравето. На 22.02.2022г. около 16,20 часа
молителката получила телефонно обаждане от ответника, който я заплашил по следния
начин “ Събирай си багажа и се махай от къщата, в противен случай багажът ти ще бъде
събран в чували и изхвърлен на боклука. Бравите и заключалките ще бъдат сменени и ще
влезеш през крив макарон. Токът и водата също ще бъдат спрени. Курво, върви да се ебеш с
когото искаш. Махай се от къщата. Майка ми и баща ми не искат да те виждат. Ако не
напуснеш до края на месеца, ще видиш какво ще ти се случи. Ще видиш какъв мога да бъда
и колко долни неща мога да ти причиня, какъв мръстик мога да бъда.“ На 23.02.2022 г.
между 10,00 часа и 13,00 часа молителката отново получила телефонно проучване от Д., в
което я заплашил по следния начин: „ Долна мръсна курво. Върви да се ебеш с мангалите. И
двамата сте боклуци, за нищо не ставате. Ще излезеш навън като мръсно куче и никой не
може да ми попречи. Върви да се ебеш с този мангал, спема в гъза, в устата. Събирай си
нещата и се махай. Не ме интересува къде ще отидеш. Ако не се махнеш, ще те пребия и
никой няма да те намери.“ Поддържа, че на терасата на трети етаж на сградата, в която
живее ответникът е монтирал камера, с която следи молителката по всяко време. Акцентира
още, че преди развода бившият й съпруг и нанесъл побой, за което не съобщила.
С оглед на изложените обстоятелствата се позовава, че живее в непрекъснат страх за
живота и здравето си. Страхува се, че когато се прибере от работа, ответникът може да е
изхвърлил багажа й от жилището и да е сменил ключалките. Ето защо, настоява за
1
постановяване на решение, с което да се постановят мерки за защита спрямо ответника. В
съдебно заседание молителката лично и чрез адв. Н. поддържа молбата за защита.
Ответникът ЕМ. М. ДР. се явява лично в съдебно заседание и се представлява от адв.
Савов. Оспорва молбата. Не оспорва, че между страните се е осъществил телефонен
разговор, но разговорът е бил с оглед отсъствието на ищцата от жилището, в което отглежда
общото им дете. Признава за поставени камери в близост до жилището на молителката, но
сочи че монтирането е за да следи положението на два буса, които са паркирани пред
къщата му. Поддържа, че молителката има здравословни проблеми и присъства на
спиритуални сеанси, които пряко влияят на дъщеря им. Детето на страните в крайна сметка
е взело решение да живее при баща си. С оглед на изложеното настоява за отхвърляне на
молбата за защита. Претендира разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Страните не спорят, а и от приложеното решение № 1506/29.10.2021г. по гр.д. №
11491/2021г.на ВРС, с което е прекратен брака на страните се установява, че същите са
бивши съпрузи, поради което което следва да се приеме, че че молбата за защита е подадена
от и срещу легитимираното по закон лице съобразно чл. 3, т. 1 от ЗЗДН.
Целта на специалния ЗЗДН е при доказана нужда чрез съда да се даде спешна защита
на лица пострадали от домашно насилие, както и да се предотвратят последващи
неправомерни посегателства спрямо тях.Съобразно общите правила на ГПК за
разпределение на доказателствената тежест в процеса, приложими на основание § 1 от ЗР на
ЗЗДН, за уважаване на подадената молба за защита е необходимо молителят да установи
действителното осъществяване на твърдяната дата, от посочения извършител на сочените
действия, квалифициращи се като актове на домашно насилие.
Чл. 2 от ЗЗДН дефинира, че домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо,
сексуално насилие, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудително ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено от
и спрямо определена категория лица, в която попадат молителките и ответникът. В закона
липсва легална дефиниция на понятието “психическо насилие”, както и дефиниция за
понятието “емоционално насилие”, но като такива могат да бъдат окачествени всички
действия, които имат отрицателно или вредно въздействие върху психиката на едно лице-
пораждат отрицателни за него емоции и/или го принуждават да ги подтиска и да не ги
изразява. Актове на емоционално и психическо насилие могат да бъдат вербалното насилие
(крещене, обиждане, псуване), отхвърляне на присъствието, унижение, предизвикване на
страх, изолация. Преценката дали е налице емоционално или психическо насилие следва да
се направи конкретно, като се изследват отношенията между страните, техните физически и
психически особености и съответните следи, останали в съзнанието на пострадалото лице.
Ако отнесем горното към твърденията в сезиралата съда молба и декларацията по чл.
9, ал.3 от ЗЗДН за това, че на 22.02.2022г. ответникът е заплашил по телефона молителката с
думите:“ Събирай си багажа и се махай от къщата, в противен случай багажът ти ще бъде
събран в чували и изхвърлен на боклука. Бравите и заключалките ще бъдат сменени и ще
влезеш през крив макарон. Токът и водата също ще бъдат спрени“. „Курво, върви да се ебеш
с когото искаш. Махай се от къщата. Майка ми и баща ми не искат да те виждат“. „Ако не
напуснеш до края на месеца, ще видиш какво ще ти се случи. Ще видиш какъв мога да бъда
и колко долни неща мога да ти причиня, какъв мръстик мога да бъда., а на 23.02.2022 г.
молителката отново получила телефонно проучване от Д., в което я заплашил по следния
начин: „ Долна мръсна курво. Върви да се ебеш с мангалите. И двамата сте боклуци, за нищо
не ставате. Ще излезеш навън като мръсно куче и никой не може да ми попречи. Върви да се
ебеш с този мангал, спема в гъза, в устата. Събирай си нещата и се махай. Не ме интересува
2
къде ще отидеш. Ако не се махнеш, ще те пребия и никой няма да те намери.“, съдът намира,
че същите могат да се субсумират под хипотезата на упражнено психическо насилие,
извършването на което се установява от събраната доказателствена съвкупност по следните
съображения:
С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН
разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от закона придава на декларацията по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН
особена доказателствена сила в настоящия процес. Същата представлява самостоятелно
основание за издаване на заповед за защита на пострадалото лице ако в нея се съдържа
конкретно и ясно описание, като посочване на датата, мястото, времето и конкретните
действия, с които е извършено действието на насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН, но само
когато няма други събрани преки доказателства, в какъвто смисъл е и постоянната практика
на съдилищата. Поради това, когато ответникът оспорва, че е извършил акт на домашно
насилие, в негова тежест е да проведе успешно насрещно доказване, което да доведе до
оборване на изложеното в декларацията и разколебаване нейната доказателствена сила.
В случая ответникът не е проведел такова доказване. Показанията на водения от него
свидетеля Марияна Н., която е присъствала на телефонния разговор на страните не сочат на
конкретена датата, на която се е осъществил процесния разговор. Ето защо, съдът не може
да направи извод дали случаят, за който свидетелства Марияна Н., при който бившите
съпрузи са имали спор заради възникнал инцидент с дъщеря им е същият при който се
твърди спрямо молителката да е реализиран акт на домашно насилие. Следователно
ответникът въобще не е провел насрещно доказване относно факта на домашно насилие,
който както беше посочено по-горе се установява и само с декларацията по чл. 9, ал. 3 от
ЗЗДН.
Допълнително от показанията на водения от молителката свидетел Желязко Радев се
установява конфликтността в отношенията на страните. От показанията на свидетеля става
ясно, че отношенията между двамата бивши партньори особено са се обтегнали след като
ответникът научил, че г-жа Д. има нов партньор. На 22 март молителката провела разговор с
бившия си съпруг, при който той я заплашил да не се прибира в дома си, че ще смени
патроните на бравите, ще спре тока и водата. На следващия ден бил заплашен с нецензурни
думи: „как може да се занимава с мангали“, „как щели да я ебат всички мангали“, „със
сперма в гъза, в устата“, че ако не напусне дома, щяла да съжалява и никой няма да му
попречи, никой няма да я намери. Свидетелят знае от молителката, че по време на
съвместното им съжителство г-жа Д. била насилвана психически и физически.
Допълнително следва да се съобрази и подадената от молителката жалба до Прокуратурата
за осъществено насилие спрямо нея.
С оглед на горното, съдът приема, че по делото на практика липсват доказателства,
които дори по косвен път да опровергават твърденията на молителката за упражнено
психическо насилие от страна ответника. Не е такова доказателство удостоверяването от д-р
Нина Ковачева (л. 50 от делото) за това че в периода 2012г. до 2019г. Р. П. ДР. е посещавал
психиатричен кабинет на ДКЦ 1 „Свети Клементина“ ЕООД, като е провеждала лечение по
повод „Биполярно афективно разстройство“, като й е назначена терапия. Съдът намира, че
данните за здравословното състояние на молителката, които прочее са от преди три години,
не могат да опровергаят презумпцията за вменяемост на пълнолетните лица. Още повече не
се твърдяло по делото, че болестта й е препятства възможността на молителката да провежда
правилен мисловен процес, съответно да възприема адекватно действията на околните, в
това число и на ответника. Доводите във връзка с т. нар „спиритуални сеанси“ съдът изобщо
не намира необходимост да коментира обстойно. Единствено ще посочи, че личностовото
развитие и изграждане на индивида е нормално да преминава през различни форми и
духовни търсения. Обстоятелството, че за ответника част от тези форми и практики са
неопознати, не ги прави опасни. Мирогледът на съвременния човек отдавна не се изчерпва
3
само с официални догми и култове.
По изложените съображения съдът приема, че е налице фактическия състав,
необходим за получаване на защита срещу домашно насилие. Съдът, като съобрази
фактическите отношения между страните и поведението на ответника, приема, че същият
следва да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
молителката. Налагането на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН съдът приема, че ще
способства за преосмисляне от ответника на поведение му и за преустановяването на
насилническите действия.
С оглед естеството и интензитета на процесното насилие съдът намира за подходящо
на ответника да бъде наложена забрана да доближава молителя и обитаваното от нея
жилище за срок от 12 месеца, като съобразява и периода, в който тази мярка е прилагана с
издаването на заповедта за незабавна защита. При настоящия етап на отношенията между
страните проявите на психически и емоционално насилие лесно биха могли да преминат във
физически тормоз, още повече налице са данни за предходни такива прояви. Мярката не би
се отразила при изпълнение на режима на личен контакт между ответника и общото на
страните дете, предвид възрастта на последното.
За страните практически липсва повод за контакт, освен по повод на вземането и
връщане на детето.
Тъй като страните обитават различни етажи на един и същ имот, съдът намира за
необходимо да подчертае, че наложената мярка по реда на чл. 5, ал.1 , т. 3 от ЗЗДН по никой
начин не следва да се отразява върху възможността на страната да обитава собственото си
жилище.
Налагането на останалите мерки, а именно за посещение на специализирани
програми, съдът намира за неподходящо с оглед фактическата обстановка по делото.
На основание чл.15, ал.2 от ЗЗДН на молителката следва да бъде издадена заповед за
защита.
На основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН на ответника следва да бъде наложена глоба в размер
на 400 лева. Този размер на санкцията съдът намира за осбоснован с оглед интензитета на
осъщественото насилие и с оглед липсата на изразена на критичност към извършените
простъки.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН ответникът следва да бъде
осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС държавна такса
за воденето на делото в размер на 25 лв., дължима на основание чл. 16 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
На осн.чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на молителката адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева съобразно представените доказателства за сторени
разходи.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА ЕМ. М. ДР., ЕГН ********** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на
домашно насилие спрямо Р. П. ДР., ЕГН ********** под каквато и да била форма,
включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез
4
всякакви други средства и системи за комуникация на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА на ЕМ. М. ДР., ЕГН ********** от гр гр.Варна,ул.“Ангел Главчев“ №
41А, вх.1 за срок от ДВАНАДЕСТ месеца да се приближава на по-малко от 100 метра от Р.
П. ДР., ЕГН ********** и от обитаваното от нея жилище, находящо се в гр.
.Варна,ул.“Ангел Главчев“ № 41А, вх.1, ет. 3, като забраната не включва възможността му
да обитава собственото си жилище, находящо се на същия адрес, на осн. чл. 5, ал. 1, т. 3 от
ЗЗДН.
ОСЪЖДА ЕМ. М. ДР., ЕГН ********** от гр гр.Варна,ул.“Ангел Главчев“ № 41А,
вх.1 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС глоба в размер
на 400,00 лв., на осн. чл.5, ал.4 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА ЕМ. М. ДР., ЕГН ********** от гр гр.Варна,ул.“Ангел Главчев“ № 41А,
вх.1 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС държавна такса в
размер на 25,00 лв., на осн. чл.11, ал.2 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА ЕМ. М. ДР., ЕГН ********** от гр гр.Варна,ул.“Ангел Главчев“ № 41А,
вх.1 да заплати в полза на Р. П. ДР., ЕГН **********, сумата от 400 лева, представляваща
сторените по делото разноски, на осн. чл. 78,а л.1 от ГПК.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита в полза на Р. П. ДР., ЕГН **********.
На основание чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН заповедта и препис от решението на съда да се
връчат на страните и да се изпратят служебно на РУ на ОДМВР по местоживеене на
извършителя и пострадалото лице.
Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от връчването му на страните пред
Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5