О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 23.10.2020
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-д въззивен състав, в закрито
заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
като
разгледа докладваното от съдия Гълъбова ч.гр.д.
№10323/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435 - 438 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от „Г.А.Т.“
ЕООД по изпълнително дело №2198510400411 на ЧСИ М.П., рег. №851 на РКЧСИ, срещу
отказ на съдебния изпълнител по молба с вх. №41198/18.06.2020 г. да конституира
жалбоподателя на мястото на взискателя „Т.К.“ ЕООД като единствен титуляр на
вземането. По отношение на правната си легитимация да атакува действия на
съдебния изпълнител сочи като правно основание жалбата чл.435 ал.1 т.1 ГПК –
отказът на ЧСИ да извърши искано действие. Счита, че частният правоприемник на
взискателя разполага единствено с правната възможност да поиска от органа по
изпълнението да го конституира като взискател на мястото на праводателя си. По
съществото на жалбата излага доводи, че в производството по несъстоятелност на
дружеството-жалбоподател е проведен успешно отменителен иск с правно основание
чл.647 ТЗ по отношение на договора за цесия, с който първоначалният му кредитор
„Б. И.“ АД е прехвърлил вземането си срещу него на „П.“ ООД, като решението по
иска е влязло в законна сила. В полза на последния издаден изпълнителния лист,
въз основа на който е образувано П.ното изпълнително дело при ЧСИ М.П.. Твърди
още, че в хода на изпълнителното производство по П.ното изпълнително дело „П.“
ООД е прехвърлил вземането си срещу жалбоподателя на настоящия взискател „Т.К.“
ЕООД. Счита, че вследствие на настъпила П.уална суброгация жалбоподателят
следва да бъде конституиран като взискател в изпълнителното производство. Моли
съда да отмени отказа на ЧСИ.
Длъжникът по изпълнителното дело „К К.“
ЕАД е изложил становище по жалбата, в което излага доводи за основателността и.
Счита, че взискателят по изпълнителното дело не може да черпи права от
отпадналото основание на праводателя си, тъй като първоначалният договор за
цесия е обявен за относително недействителен спрямо кредиторите на
несъстоятелността, поради което последният е отпаднал с обратна сила. Навежда и
твърдения за наличие на осъдително решение на жалбоподателя срещу него за
същото вземане, въз основа на което е издаден изпълнителният титул по
настоящото дело.
Взискателят по
изпълнителното дело „Т.К.“ ЕООД е подал възражение срещу жалбата, в което
излага, че същата е недопустима и нередовна, както и че той е единственият
взискател на длъжника по изпълнителното дело. Намира, че жалбата, отправено до
съда, представлява по същността си искане за решаване на правния спор кой е
носител на вземането срещу длъжника „К К.“ ЕАД, т.е. да бъде решен в исково
производство със силата на присъдено нещо въпросът дали жалбоподателят е
встъпил в правата му срещу длъжника. Излага доводи, че праводателят му „П.“ ООД
е трето добросъвестно лице при придобиване на вземането от първоначалния
кредитор „Б.И.“ АД, поради което субективните предели на отменителния иск не се
простират спрямо „П.“ ООД. Твърди, че прехвърлянето на П.ните вземания от
първоначалния кредитор на „П.“ ООД е извършено преди влизане в сила на
цитираните от жалбоподателя отменителни искове, дори преди завеждането им,
поради което дружеството, образувало изпълнителното дело в кантората на ЧСИ М.П.,
не е било страна в тези съдебни производства и
не е обвързано от действието на крайния им акт. В условието на
евентуалност смята, че съдебният изпълнител не е компетентен да решава спор
относно материалноправния въпрос кой е кредитор на длъжника по делото.
Частен съдебен
изпълнител М.П. е депозирал подробни мотиви по извършените от него изпълнителни
действия, в които е изложил становище за недопустимост и неоснователност на
жалбата. Твърди, че по обезпечителна заповед на ОС - Враца по искове на „Г.А.Т.“
ЕООД срещу „К К.“ ЕАД е спряно производството по настоящото изпълнително дело.
Твърди, че жалбата е просрочена, тъй като е подадена след изтичане на
двуседмичния законов срок, както и че жалбоподателят не е сред лицата,
легитимирани да обжалват действия на съдебния изпълнител. Твърди, че в хода на
производството по отменителните искове същото е било прекратено по отношение на
искането за обявяване на относителна недействителност на договора за цесия
между „Б.И.“ АД и „П.“ ООД, поради което силата на присъдено нещо не се
разпростира спрямо правната сфера на праводателя на настоящия взискател по изпълнителното
дело. Излага доводи, че не е в правомощията му да определя кое лице е кредитор
на длъжника, а тези оплаквания на жалбоподателя следва да се разгледат в
рамките на едно исково производство. Счита, че всяко трето лице, различно от
поръчителя и солидарния длъжник, което твърди, че се е суброгирало в правата на
кредитора по изпълнителния лист, следва да инициира съответно съдебно
производство за снабдяване с изпълнително основание – да предяви осъдителен иск
или да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение. Смята, че за да
бъде конституиран като взискател на мястото на сегашния, жалбоподателят следва
да инициира производство по обезсилване на настоящия изпълнителен титул или
отмяна на решението на САС, по силата на което е издаден изпълнителният лист.
Счита, че съдът следва да остави жалбата без разглеждане като недопустима, а в
условие на евентуалност – без уважение, като неоснователна.
Съдът като
прецени събраните по делото доказателства, установи следното:
Изпълнително
дело №20198510400411 е образувано в кантората на ЧСИ М.П. с рег. №851 от РКЧСИ
по молба на взискателя „П.“ ООД въз основа на изпълнителен лист, издаден на
19.02.2019 г. на основание съдебно решение по т.д. №2763 от 2018 г. на Софийски
апелативен съд, срещу длъжника „К К.“ ЕАД осъден да заплати парично задължение
в полза на взискателя „П.“ ООД.
На 12.03.2019 г.
на длъжника „К К.“ ЕАД чрез В.К.Б.е връчена покана за доброволно изпълнение с
изх. № 12920/12.03.2019 г., ведно с приложения към нея изпълнителен лист, с
която длъжникът е уведомен за образуваното изпълнително дело, както и за
наложените в полза на взискателя обезпечителни мерки - запори и възбрани.
На 02.07.2019
год. е постъпила молба с вх. №46409/02.07.2019 г. от „Т.К.“ ЕООД, към която е
представен договор за продажба на вземане /цесия/ от 18.04.2019 г., сключен
между „П.“ ООД и „Т.К.“ ЕООД, по силата
на който „П.“ ООД е прехвърлило на „Т.К.“ ЕООД всичките си вземания, предмет на
изпълнително дело №20198510400411 по описа на ЧСИ М.П., от длъжника. Съгласно
представените към молбата доказателства, последният е надлежно уведомен на основание
чл.99 ЗЗД за извършената цесия на 07.05.2019 г. С резолюция от 02.07.2019 г.
съдебният изпълнител е уважил представената молба като отговаряща на
разпоредбата на чл.429 ГПК и е конституирал „Т.К.“ ЕООД като взискател по
изпълнително дело №20198510400411.
На 24.09.2019 г.
третото лице „Г.А.Т.“ ЕООД /в несъстоятелност/ с молба с вх. №68312/24.09.2019
г. представя обезпечителна заповед, издадена на основание определение
№821/18.09.2019 г. по т.д. №141/2019 г. по описа на Окръжен съд - Враца, с
която е допуснато обезпечение на предявени от „Г.А.Т.“ ЕООД искове срещу
длъжника „К К.“ ЕАД чрез спиране на производството по изпълнително дело
№20198510400411 по описа на ЧСИ М.П.. На основание чл.432 ал.1 т.1 вр. чл.397
ал.1 т.3 ГПК, съгласно разпореждане с изх. №49421/25.09.2019 г. изпълнително
дело №20198510400411 год. е спряно.
На 30.04.2020 г.
е постъпила молба с вх. №32370/30.04.2020 г. от „Г. А.Т.“ ЕООД /в несъстоятелност/ чрез синдика Р.М.,
с която последното е поискало да бъде конституирано като взискател по
изпълнително дело №20198510400411 на мястото на досегашния взискател „Т.К.“
ЕООД. По така постъпилата молба е депозирано становище от „Т.К.“ ЕООД с вх.
№35019/11.05.2020 год., а с резолюция от 11.05.2020 г., като е съобразил, че не
са налице предпоставките на чл.429 ГПК, съдебният изпълнител е отказал да
конституира „Г.А.Т.“ ЕООД като взискател по изпълнителното дело. За отказа на
съдебния изпълнител „Г.А.Т.“ ЕООД е
уведомен със съобщение с изх. №27720/22.05.2020 г., получено от синдика Ц.М.на
28.05.2020 год. На 18.06.2020 год. е постъпила идентична молба от „Г.А.Т.“ ЕООД
/в несъстоятелност/ с вх. №41198/18.06.2020 г., оставена без разглеждане от
съдебния изпълнител. На 17.07.2020 г. е постъпила жалба с вх. №47059/17.07.2020
г. от „Г.А.Т.“ ЕООД /в несъстоятелност/ чрез синдика Ц.М.срещу отказ на ЧСИ М.П.,
да конституира „Г.А.Т.“ ЕООД /в несъстоятелност/ като взискател по
изпълнителното дело на мястото на досегашния взискател „Т.К.“ ЕООД.
Съдът, след като
обсъди доводите, изложени в жалбата и нейния отговор, и се запозна с
доказателствата по делото, както и с мотивите на частния съдебен изпълнител,
прие следното:
Жалбата е
насочена към подлежащо на основание
чл.435 ал.1 ГПК на обжалване действие на съдебния изпълнител – отказ за
извършване на действие от кръга на неговата компетентност – конституиране на
лице, твърдящо частно правоприемство в изпълнителния П.. Жалбата обаче е
подадена извън двуседмичния законов срок по чл.436 ал.1 ГПК, поради което е П.уално
недопустима.
Преди
постановяването на всеки съдебен акт, съдът е длъжен да прецени П.уалната
допустимост на искането и след това да се произнесе по неговата основателност.
Проверката за редовност на подадената жалба е служебно задължение на
администриращия съд, респ. на съдебния изпълнител, чийто действия се обжалват,
който следва да прецени дали правото на жалба принадлежи на лицето, от чието
име изхожда жалбата и спазени ли са изискванията за надлежното му упражняване,
съгласно чл.7 ал. 1 ГПК. В случая, жалбата е депозирана на 17.07.2020 г. и за
да е в срок, същата следва да е насочена срещу отказ на съдебния изпълнител да
извърши изпълнително действие, за когото жалбоподателят да е уведомен в
двуседмични срок по чл.436 ал.1 ГПК, т.е. в периода 03-17.07.2020 г. По делото
са депозирани две молби от жалбоподателя, чието съдържание е напълно идентично,
т.е. една и съща молба е подадена два пъти. Първият път молбата е депозирана
пред съдебния изпълнител на 30.04.2020 г. и е с вх. №32370, а вторият път – на
18.06.2020 г. и е заведена под №41198. При първото и представяне ЧСИ М.П. се е
произнесъл на 11.05.2020 г., че отказва да удовлетвори искането за
конституиране на молителя, тъй като „няма основание за конституиране съгласно чл.
429 ГПК“. За този отказ жалбоподателят е уведомен със съобщение с изх.
№27720/22.05.2020 г. на 28.05.2020 г. в 10:07 минути, според отбелязването в
товарителницата. При второто представяне на молбата пред съдебния изпълнител
последният е разпоредил на 18.06.2020 г. същата да бъде приложена към
изпълнителното дело, без да са налице данни да е изпращал повторен отговор. В
жалбата се навеждат твърдения, че за произнасянето по втората молба синдика на
дружеството-жалбоподател се е осведомил по телефона на 16.07.2020 г.
От изложеното
дотук следва да се заключи, че жалбоподателят е отправил само едно искане до
съдебния изпълнител, поради което постановяване на отговор на втората молба не
е необходимо, без в нея да се съдържат нови или допълнителни факти, оспорвания
или да се представят нови доказателства. Ето защо, срокът за обжалване на
отказа на ЧСИ М.П. се брои, съгласно правилото на чл.436 ал.1 ГПК - от узнаване на действието, което в случая е
получаване на съобщението с изх. №27720/22.05.2020 г. на 28.05.2020 г.
Двуседмичният срок за подаване на жалба е изтекъл на 11.06.2020 г., повече от
месец преди подаване на настоящата жалба. Подаването на втора молба от 18.06.2020
г. със същото съдържание като първата не възстановяване изтеклия законов срок,
нито дава началото на нов такъв. Обратното би означавало, че при всеки пропуск
на П.уален срок заинтересованата страна би получила нова възможност за саниране
на пропуска си чрез отправяне на същото искане, спрямо което да започне да тече
нов срок.
Предвид
изложеното, настоящият съдебен състав приема, че жалбата е подадена след
изтичане на срока по чл.436 ал.1 ГПК, поради което същата следва да бъде
оставена без разглеждане като П.уално недопустима.
Воден от
гореизложеното, съдът
О П Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Г.А.Т.“
ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:***, по
изпълнително дело №2198510400411 на ЧСИ М.П., рег. №851 на РКЧСИ, срещу отказ
на съдебния изпълнител по молба, вх. №32370/30.04.2020 г., за конституиране на
жалбоподателя на мястото на взискателя „Т.К.“ ЕООД като единствен титуляр на
вземането.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред САС с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаване му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.