ПРОТОКОЛ
№ 224
гр. Бургас, 07.11.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четвърти
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Светла М. Цолова
Петя Ив. П. Дакова
при участието на секретаря Станка Ст. А.
и прокурора Й. М. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от Петя Ив. П. Дакова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20252000600206 по описа за 2025
година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Поради разглеждане на ВНОХД № 136/2024г. по описа на Апелативен
съд-Бургас, в което участва адвокат М. А., съдебното заседание започна в
13:30 часа, като на именното повикване се явиха:
За Апелативна прокуратура-Бургас, редовно призована, се явява
прокурор Г..
Жалбоподателката подсъдима И. Х. Т., редовно призована, се явява
лично и с адвокат М. А. от АК-Я., упълномощена за защитник от по-рано.
Частните обвинители Р. С. В. и С. Х. В., редовно призовани, не се
явяват. За тях се явява адвокат К. С. от АК-С..
Частният обвинител Х. Х. В., редовно призован, не се явява. За него се
явява упълномощеният повереник - адвокат Ц. В. от АК-С.. Явява се и
законният представител на частния обвинител Х. В. – неговата майка Г. Д. А.
лично.
1
Съдът докладва, че по делото е постъпило допълнение към въззивната
жалба, депозирана от адв. А., в качеството на защитник на подсъдимата и
възражение от Х. Х. В., лично и със съгласието на законния си представител Г.
А., чрез „Адвокатско дружество В. и Б.”, представлявано от адвокат В..
Страните поотделно заявиха, че са запознати с допълнението към
въззивната жалба, депозирано от адв. М. А., в качеството й на защитник на
подсъдимата и с постъпилото възражение от частния обвинител Х. В., лично и
със съгласието на законния представител Г. А., чрез „Адвокатско дружество В.
и Б.“, представлявано от адв. В..
По даване ход на делото:
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. С.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. В.: Да се даде ход на делото.
АДВ. А.: Липсват пречки, моля да дадете ход на делото.
Съдът като изслуша становището на страните и като не намира
процесуални пречки за разглеждане на делото,
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.
Образувано е по въззивна жалба на защитника на подсъдимата срещу
присъдата на Бургаския окръжен съд, с искане за отмяна на същата и за
оправдаване на подсъдимата, алтернативно за изменение на присъдата и
намаляване размера на наложеното наказание. Впоследствие, както съдът вече
докладва, е депозирано допълнение към въззивната жалба, в което се навеждат
конкретни оплаквания, включително и за нарушение на процесуалния закон.
Поддържа се искането за отмяна на присъдата и постановяване на
2
оправдателна такава. Алтернативно се настоява за отмяна на присъдата и
връщане на делото за ново разглеждане. Постъпило е и възражение от частния
обвинител Х. В., чрез упълномощения повереник, в което са изложени
съображения за неоснователност на подадената жалба и се настоява за
потвърждаване на атакуваната присъда.
Страните заявиха поотделно, че нямат искания за отводи на състава на
съда, прокурора и секретаря.
Съдът ДАВА ХОД на съдебното следствие.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, моля да приемете
справка от ОД на МВР – Ямбол, Сектор „Пътна полиция”, рег. № 813000-
8411/24.10.2025 г. за наложени наказания на подсъдимата И. Х. Т.. Представям
справката с оглед необходимостта от събиране на характеристични данни за
подсъдимата. За личността на подсъдимата И. Т. ще взема конкретно
отношение при приключване на делото, предвид алтернативното искане на
защитата за намаляване на наложеното наказание, направено в първата
въззивна жалба.
АДВ. С.: Моля да се приеме представената справка.
АДВ. В.: Моля да се приеме справката, представена от представителя
на държавното обвинение.
АДВ. А.: Аз намирам, че справката е неотносима, но няма пречка да
бъде приета, дотолкова доколкото от нея е видно, че последното наказателно
постановление е издадено преди седем години. Да, има няколко фиша в
периода след това, но всички знаем, че фишове се съставят и за дребни
нарушения.
Съдът намира, че представената от прокурора справка за нарушител е
относима към предмета на доказване по делото, с оглед на което и по
3
доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИОБЩАВА към доказателствата по делото справка рег. № 813000-
8411/24.10.2025 г. от ОД на МВР – Я., Сектор „Пътна полиция” за наложени
наказания на И. Х. Т..
ПРОКУРОРЪТ: Нямаме други искания по доказателствата. Да се
приключи събирането на доказателства.
АДВ. С.: Да се приключи събирането на доказателства.
АДВ. В.: Да се приключи събирането на доказателства.
АДВ. А.: Да се приключи събирането на доказателства.
Съдът намира делото за изяснено, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА съдебното дирене.
ДАВА ход на съдебните прения:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, жалбата на подсъдимата
И. Т. и нейния защитник, макар и допустима считам за неоснователна.
С оглед проведеното съдебно производство пред ОС-Бургас, моля да
приемете, че претенцията за необоснованост на присъдата и искането за
оправдаване на същата с приложение на чл. 15 НК са неоснователни. Считам
за неоснователна и претенцията на защитата на подсъдимото лице по
наведените аргументи в допълнението към въззивна жалба за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
Окръжният съд в Бургас при формирането на изводите по фактите се е
ползвал единствено от процесуално годни и изрядни доказателствени
източници. Моля да приемете, че същият, като ги е подложил на собствена
4
оценка в тяхната отделност и логическа съвкупност, е проверил тяхната
достоверност, посочил е противоречията в частта на съдебно
автотехническите експертизи. Нещо повече, проявил е активност в
разкриването на обективната истина, съобразно възраженията на страните по
делото, като е назначил, приобщил и впоследствие кредитирал тройната
автотехническа експертиза, назначена в хода на съдебното следствие,
съдебномедицинската експертиза на доц. Д. на л. 255 и следващите по делото,
разпитани са множество свидетели, включително и такива, които не са били
установени на досъдебното производство. Ето защо считам, че по делото не са
налице процесуални нарушения от вида на съществените такива.
Считам за несъстоятелна, а затова и необоснована тезата на защитата
за реализиране на случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК. От протокола
за оглед на местопроизшествието, от показанията на очевидците на деянието –
свидетелят И. Л., който подробно описва механизма на произшествието и
конкретно как и къде се е движил пострадалият – бавно и без да реагира на
останалите участници в движението на този пътен участък, и което е по-
важно, същият е управлявал собствения си лек автомобил със скорост по-
висока от тази на автомобила на подсъдимата Т.. Тъй като се е движил в лявата
лента на платното за движение с по-висока скорост, той обаче успял да
избегне удара с пресичащия по това време пострадал В.. Съдът справедливо и
със съответната тежест е отчел и фактите на съпричиняване от страна на
пострадалото лице, които са се изразили на първо място в неговото
съществено алкохолно опиянение, тъмните дрехи. Съдът е съобразил
показанията на свидетеля К. К., който макар, че няма качеството на очевидец,
първи е подал информация за ПТП на тел. 112; на свидетеля Г. Д., според
когото трафикът е бил натоварен на инкриминираната дата и макар и на
свечеряване, пътното платно е било сухо. Последното косвено се установява
от обяснението на подсъдимата, според която след ПТП е започнало да вали,
както и на показанията на полицейските служители Р., С. и А. по отношение
на фактите, възприети от тях непосредствено след ПТП, за което правилно и
обосновано са били приобщени от първоинстанционния съд и които също
свидетелстват, че от пострадалия лъхало на алкохол, а осветеността на пътя е
била налична, макар и несилна такава.
Обосновано, правилно, логично и правно аргументирано считам е
кредитирането на заключението на тройната автотехническа експертиза, която
5
позволява да се изведе виновното поведение на подсъдимата. Същата,
движейки се в дясната лента за движение, при закъсняла реакция и дължимо
поради това поведение веднага да намали скоростта и да спре автомобила си
при възприетата опасност на пътя, е нарушила императивната разпоредба на
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, тъй като се е движила с несъобразена скорост от около
86,1 км/ч. Правилно и аргументирано Окръжният съд е кредитирал извода на
експертите, че подсъдимата би имала възможност да избегне удар с
пострадалия, ако избраната от нея скорост на движение е била не по-висока от
72 км/ч., като този извод моля също настоящият съдебен състав да кредитира.
Факт е също така и макар, че има известни повторения в моите аргументи,
отново ще посоча, че свидетелят Л., при по-висока скорост на движение в
същия пътен участък, при същите обстоятелства е успял да направи
спасителна маневра и да не удари пострадалия В., за разлика от подсъдимата
Т..
Съпричиняването на престъпния резултат от починалия В., отчитайки
неговото съществено алкохолно опиянение от 3,65 промила, на забранено за
преминаване на пешеходци място, не изключва отговорността на подсъдимата
Т., която е била длъжна и е могла да предвиди настъпването на
общественоопасните последици, като за това допълнителен аргумент е
фактът, че същата е намалила скоростта на управлявания от нея автомобил.
Т.е. имало е възприемане на съответната опасност, изразила се в пресичащия
пешеходец.
Моля да вземете предвид и факта, произтичащ от обясненията на
подсъдимото лице, че по собствените й думи тя има стаж като шофьор, често
изминава този маршрут и следователно има и предполагаема опитност за вида
на терена, натовареността на пътя и като цяло пътната обстановка.
Считам, че подсъдимата, като е била длъжна да предвиди възможната
опасност, не е съобразила в достатъчна степен факта, че пресичащият
пешеходец не е представлявал непредвидима опасност на пътното платно.
Именно поради тези допуснати нарушения, считам за недопустимо
прилагането на общата разпоредба на чл.15 от НК, а в този смисъл са и
аргументите на Решение № 98/96 г. по н.д. № 100/96 г. на ВС и др.
Уважаеми апелативни съдии, считам, че не са налице основанията по
чл. 337, ал. 1, т. 1 от НПК за намаляване на наложеното наказание, което е
6
било реализирано в условията на чл. 55 от НК, предвид специалната
разпоредба на чл. 371, т. 1 от НПК и което е към минимума на предвидения в
закона размер, без лишаване от право да се управлява МПС.
В допълнение на индивидуализацията на санкцията, моля да се вземе
предвид спазването на неотменимите правила и принципи за справедливост и
обективност, доколкото няма протест или жалба от частните обвинители,
следва да се посочи най-важното, а именно, че е отнет човешки живот на един
млад човек на 35 години, син, брат и баща.
Факт е също така, видно от приложената справка на ОДМВР-Ямбол, че
подсъдимата Т. е многократно наказвана по реда на ЗДвП и ППЗДвП за
допуснати множество нарушения на този специален закон и тъй като защитата
справедливо отбеляза, че са от 2017 г., само ще припомня, че ПТП с леталния
изход е от 03.11.2017 г. Налице са множество нарушения от страна на
подсъдимата на специалния закон, неизчерпателно само ще посоча:
превишена скорост, несъобразена скорост, изпреварване със създадена
опасност за останалите участници в пътното движение, използване на
мобилен телефон по време на управление на МПС и т.н. с издадени
наказателни постановления, които са влезли в законна сила.
Тъй като на л. 21 от мотивите на Окръжен съд – Бургас отношението на
този въпрос е в обратната насока, моля тези административни наказания да
бъдат отчетени във Вашия съдебен акт като характерологичен аспект, като
разкриващи едно рисково поведение от страна на подсъдимата на пътя в
качеството й на шофьор. С оглед константната съдебна практика на ВКС, този
факт, материализиран чрез официални документи на надлежни органи на
власт, винаги са били ценени като отегчаващо отговорността обстоятелство.
Ето защо, смекчаващите отговорността обстоятелства, моля да не бъдат
преувеличавани при преценка за определяне на размера и вида на наказанията
на подсъдимото лице с оглед постигане целите на частната превенция на първо
място и в косвен аспект и на генералната такава.
В този смисъл неизчерпателно ще си позволя да посоча частично една
константна съдебна практика на ВС, а именно Решение № 558/2005 г. по н.д.
№ 1075/2004 г. на ВКС, І н.о., Решение № 498/2009 г. по н.д. № 510/2009 г. на
ВКС, ІІ н.о. и др.
Предвид изложеното, моля да потвърдите присъдата на Окръжен съд –
7
Бургас като обоснована, законосъобразна, но и справедлива по горните
съображения.
Факт е, че по делото на подсъдимата Т. не е била налагана мярка за
неотклонение до този момент.
По отношение на разноските по делото, моля същите да се съобразят и
с тези, направени в настоящата инстанция.
Моля за Вашия съдебен акт в горната насока.
АДВ. В.: Уважаеми апелативни съдии, от името на доверителя ми, ще
моля да оставите жалбата без уважение. Считаме същата за неоснователна,
необоснована и незаконосъобразна. Считаме изложените в нея твърдения по
отношение правилността на присъдата за неоснователни и необосновани.
Считаме, че Окръжен съд – Бургас подробно е анализирал всички събрани
доказателства, обсъдени са подробно в мотивите, като категорично е
установен механизмът, фактическата обстановка и вината на подсъдимата за
настъпване на ПТП и извършените от нея нарушения на ЗДвП.
Считам, че от изслушаните експертизи по безспорен начин се установи,
че подсъдимата е имала възможност при движение с технически съобразена
скорост със зоната на видимост и осветеността на фаровете на автомобила,
който е управлявала, своевременно да реагира, да спре автомобила си и да
предотврати удара, което не е сторила.
Категорично се присъединяваме към казаното от представителя на
държавното обвинение, като считаме, че не са налице изложените оплаквания
в жалбата за наличието на случайно деяние по чл. 15 НК, доколкото
подсъдимата в конкретния случай е могла да възприеме и да реагира, като
предотврати удара, а същата е била и длъжна да го направи като водач на
МПС.
Във възражението срещу жалбата сме изложили подробни съображения
за неоснователността на същата, като считаме, че съдът правилно е
анализирал доказателствата и е определил наказанието на подсъдимата.
От днес приетата справка на ОДМВР-Ямбол, представена от
държавното обвинение, се установи, че въпреки налаганите административни
наказания на подсъдимата именно за нарушения на ЗДвП и конкретно
8
изброените от прокуратурата нарушения, касаещи движение с превишена
скорост, използване на мобилен телефон, управление с технически
несъобразена скорост, действително определят личността и характеризират
подсъдимата като рисков водач при управление на МПС. Също считам, че това
обстоятелство следва да бъде взето предвид от настоящия съдебен състав.
В този смисъл, моля за Вашето решение и моля за потвърждаване на
присъдата като правилна и законосъобразна.
АДВ. С.: Уважаеми апелативни съдии, ще се опитам да бъда съвсем
кратък. Защитата и частното обвинение са две страни в процеса, които имат
свободата и правото да сочат тези доказателства, които те намерят за
целесъобразни с оглед защита на тяхната позиция. В хода на защитата е
пределно ясно при това право как се подхожда в такива случаи. Само че в
конкретните допълнения към жалбата имаме пасаж с много широко
отразяване на становището на вещите лица от съдебно заседание. Становище
е силно казано, тъй като всичко това е на базата на един мой въпрос, който ще
коментирам малко по-късно, и се черпят едни, ако мога така да се изразя,
положителни нюанси, защото аз не бих го нарекъл нито факти, нито
обстоятелства и отделни доказателства по делото, касателно възможностите
за възприятие на обективната обстановка към онзи момент от подсъдимата.
Въпросът, който аз поставих на вещите лица е малко по-широк, с позволение
на съда, извън рамките на обвинителната теза, която ние поддържаме и той
беше дали има възможност подсъдимата да възприеме прескачането на
мантинелата от пострадалия още преди да стане това паралелно задминаване
от страна на другия автомобил, който е участвал в конкретния инцидент.
Включително въпросът беше поставен дали може да бъде възприет и след
като е подминал този автомобил, говорим за прескачането на мантинелата.
Вещите лица, разбира се с много условности, защото те нямат такава задача,
надълго и нашироко обясниха, че по принцип е възможно, но е въпрос на
изчисления, които не са лесни и трябвало да им се даде такава възможност.
Разбира се, това беше извън обвинителната теза, която е привнесла на
държавното обвинение и просто този въпрос беше изоставен като ирелевантен
в случая. С техните разсъждения обаче с думите „възможно е“, „предполага
се“, „да, така е“ се преекспонира силно в тази жалба. И веднага след този
9
участък си правим едно заключение, че това вещо лице, визирам проф. С., е
единственото, което не е правило разлика между изпреварване и паралелно
движение на двата автомобила. Много голям е резонансът в жалбата. От една
страна черпиш права точно от изложението на това вещо лице, след което го
обвиняваш, че е единственият, който не разбира механизма. Тук веднага след
това обаче следва едно изречение, че тази експертиза, на която се основава и
мотивира съдът в неговия съдебен акт, последната тройна експертиза, е
назначена по почин на съда. Тук искам да кажа, че това фактологически не е
така и не отговаря на действителността.
Какво имам предвид? За да обоснова тази теза и защо смятам, че е
важно това, моля да ми позволите много кратко да разкажа развитието на
процеса от самото начало, от досъдебната фаза. Първата експертиза, изготвена
от едно вещо лице Г. Д., който аз пред предходния съдебен състав съм казал,
че няма да го коментирам от уважение към възрастта му и да не кажа някоя
глупост, защото бях на ръба да го свърша, основава своето заключение на една
следа, която е широка шест сантиметра, после всички разбрахме, че такава
следа няма, тъй като дори и една гума на мотоциклет е по-широка от шест
сантиметра. И каза, че подсъдимата движейки се с 80 км/ч., възприемайки
опасността, след 8 м нейната скорост става 45 км/ч., което е логически
несвързано. Това обаче даде повод на прокуратурата да прекрати
производството в досъдебната му фаза. Това беше обжалвано от мен. В хода
на съдебния контрол на две инстанции те се съгласиха с моите доводи, че това
е практически невъзможно и нелогично и имаше препоръка към разследващия
орган за назначаване на последващи експертизи, които ще коментирам малко
по-късно.
Тъй като на входа на самото производство този процес силно се забави,
аз си позволих да поискам отвод на прокурора. За добро или за лошо този
отвод е уважен, този прокурор беше отведен. Започна съдебното следствие.
Пет години и половина по-късно, когато в хода на първата инстанция беше
прекратено съдебното следствие и делото се отложи единствено и само за
пледоарии в ход по същество, инцидентно, изведнъж се появи нов прокурор, с
огромното ми уважение към него, той се появи един път и го няма повече,
който каза, че за него делото не е изяснено от фактическа страна, тъй като тази
цифра ще коментирам и малко по-късно, за него остава неясно как може един
пострадал с 3,65 промила алкохол да развие скорост от 5,4 км/ч., каквато беше
10
експертизата на проф. К. и на доц. У.. Дали тази позиция на прокурора е
някаква компенсация за някаква нарушена чест на прокуратурата, затова го
разказвам това по този начин, аз не мога да кажа и не искам да се ангажирам.
Но след пет години и половина да се появяваш изведнъж и да казваш, толкова
подробно съдебно следствие, не е вярно, както и да е, провокира и тук,
разбира се, защитата с удоволствие прегърна тази идея. Всички изразиха
тогава становище, че не може с този алкохол да се развие тази скорост, още
повече на преден план излязоха свидетелските показания на свидетеля И. Л.
по този случай, съдът подходи подробно и диференцирано и назначи нарочна
съдебномедицинска експертиза, която да даде становище за степента на
алкохолно опиянение, как тя влияе върху движението на така повлиян човек.
Назначи се тази експертиза, изслуша се много подробно вещото лице, стигна
се до извода, че това е бавен ход – 3,4 км/ч., на тази база се постави задача на
трима автоексперти, които разработиха тази тройна експертиза, на която лежи
присъдата и в крайна сметка тази експертиза потвърди с още по-голяма
категоричност обвинителната теза. Няма експертиза, като изключим първата,
която е супер нелогична, която да сочи нещо различно от това, че
подсъдимата, ако е управлявала със съобразена скорост в рамките на някаква
видимост, ударът щеше да бъде предотвратен. От къде дойде колизията – те са
две цифри – 5,4 км/ч. и 3,4 км/ч. Тук е важното да отбележа, защото в
допълнението на тази експертиза се говори, аз отново се прехвърлям към този
дисонанс, за който стана въпрос в началото, че вещите лица работили с
допускания, със статистики и т.н. Такова нещо изкараха. Цифрата 5,4 км/ч. е
изчислена с оглед отхвърляне на тялото. Това е единствената изчислена цифра
за хода на този бараж и е изчислена, защото проф. К. много добре обясни в
съдебна зала как от всяка една стотна, всяко едно движение, този залитайки
човек има различна скорост. И точно в момента на съприкосновението си с
процесния автомобил неговата скорост е 5,4 км/ч. Тя е изчислена. Втората
цифра 3,4 км/ч. е статистика, подробно, с много-много варианти, подробен
разпит на И. Л., подробен разпит на вещото лице Тимнев и на базата на тази
цифра вещите лица казват, че пострадалият е можел да бъде възприет от
подсъдимата още на фаровете на движещия се паралелно с нея и изпреварващ
автомобил БМВ.
Оттук насетне, разбира се, право на защитата е да се отнесат и някакви
разрешения досежно възможността в момента на възникване на опасността.
11
Даже в хода по същество е цитирано едно решение, което разбира се няма
нищо общо с нашата фактическа обстановка, която ние разглеждаме. Съвсем
изолиран случай. Разбира се, то е малко по вътрешно убеждение на
върховната инстанция, малко странно, позволявам си да го коментирам,
защото Апелативен съд - Бургас има изключително богата практика по този
въпрос, тъй като там става въпрос за магистрала, регионът е такъв. Голяма
част от магистрала Тракия се намира в Апелативен район – Бургас. За мен
обаче има един безспорен факт и ако някой цитира нещо различно, аз няма да
обременявам със съдебна практика уважаемия съдебен състав. Моята
относително скромна практика до момента, ако някой ме обогати, ще бъда
доволен.
В градски условия, какъвто е безспорно този участък на Бургас, това е
нещо безспорно установено по това дело, там, където от двете страни има
спирка, има безброй фирми, „Джъмбо“, „Елтрак“, точно там да се твърди, че
това е внезапно, непредвидимо препятствие, няма такава практика и няма
такива случаи. Винаги появата на пешеходец в такъв интензивен градски
организиран район, винаги е предвидимо препятствие. Още повече, че това не
е изолирано преминаване на пешеходци там. По делото се събраха множество
такива данни от полицейски служители, че и друг път са виждали хора да
пресичат там. Подсъдимата, както отбеляза и колежката преди мен,
достатъчно дълго е минавала по този път и това не е нещо, което да подлежи
на коментар.
Това е становището на защитата, че мотивите страдат от такъв порок,
че едва ли не много семпло са коментирани част от експертизите. На другата
се отдава по-голямо значение. Право на съда е коя експертиза ще кредитира.
След това считам, че комплексно и много обстоятелствено е подложен на
изследване целият доказателствен материал в производството, като отново ще
повторя, всички експертизи дават един и същ механизъм и безспорно се
установява, че подсъдимата, ако беше управлявала със съответната съобразена
скорост, е могла да реагира и да няма ПТП.
Безспорно установено е и по двете експертизи не се спори, тя е
реагирала когато е била на 27 м от мястото на удара. Т.е. за мен при тази
ситуация говорим за липса на възприятие и липса на реакция, не само за
забавена реакция. 27 м при тази скорост абсолютно нищо не може да се
12
направи, както е станало в случая.
Така че аз считам така депозираната жалба и допълненията към нея за
неоснователни, намирам по мое скромно мнение първоинстанционната
присъда за правилна, законосъобразна, надлежно мотивирана и моля същата
да бъде оставена в сила.
Г. А. – родител и законен представител на частния обвинител Х. В.: Аз
се присъединявам към казаното от адвоката.
АДВ. А.: Уважаеми господин председател, уважаеми апелативни съдии,
аз поддържам депозираната въззивна жалба, както и допълнението към нея.
Но имам практика да пиша допълнения към въззивните си жалби и моля,
изхождайки от факта, че днес имам две съдебни заседания, оказа се пред
различни състави, на Апелативен съд – Бургас, прецених, че така ще бъде по-
лесно за мен самата и за състава, вместо да говоря в продължение на дълго
време. По тази причина аз поддържам това, което съм изложила в
допълнението към въззивната жалба и няма да го преповтарям.
Моля почитаемият съд при постановяване на съдебния си акт да обърне
внимание на това, което съм изложила, а именно допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила от първостепенния съд, което всъщност
ме е провокирало и в първоначалната жалба да искам оправдаване на
подзащитната ми, а вече в допълнението да твърдя и да искам и отмяна и
връщане за ново разглеждане.
В днешно съдебно заседание правилно адв. С. каза, че всяка от
страните има възможност да използва определени факти, определени
доказателства, определени доказателствени средства, които отговарят на
нейната теза и всъщност имат право да се позовават на тях, за да анализират и
съответно да потвърдят тезата си. Това безспорно е така. Но съдът няма това
право. Съдът , който постановява присъдата, следва да обсъди всички
доказателства по делото. Не е длъжен да ги приеме, но е длъжен да ги
анализира. Защото всички знаем, че с този анализ на доказателствата ще бъде
установено по несъмнен начин какво е вътрешното убеждение на съда при
постановяване на съответния съдебен акт. Точно това не е сторено от
Бургаския окръжен съд. В допълнението си към въззивната жалба съм
13
посочила какво имам предвид. Има едно избирателно посочване на
определени доказателства, както и на определени експертни заключения,
които се коментират от първоинстанционния съд, а другите се игнорират.
Признавам си, че за първи път в практиката си се сблъсквам със степенуване
на експертизите в смисъл такъв, че законът казва, че една експертиза може да
е обоснована, съответно необоснована, законосъобразна, съответно
незаконосъобразна, но правилна, по-правилна и най-правилна за първи път
видях в мотивите към обжалваната присъда. Защото, ако най-правилна е
експертизата, изготвена от състава на проф. С., то оказва се, че другите са
правилни, но не толкова правилни. Дори и такова да е схващането на
решаващия съд, то той следваше да изложи надлежни аргументи, с които да
посочи защо това е така или съответно – не е така. Напротив,
първостепенният съд е решил да анализира единствено експертизата на проф.
С. като най-правилна такава, на няколко места се сочи, че „тя е най-
правилната“ или „съдът я приема за най-правилната“, като изцяло игнорира
останалите.
Липсата на фактически и правен анализ на част от доказателствата не
ни дава възможност да се ориентираме в това дали правилно е разсъждавал
съдът при постановяване на съдебния си акт. Първоначално изложил е
мотиви, да, двадесет страници са, но първите десет са препис на част от това
какво е казала едната страна, какво казала другата страна, препис на
протокола за оглед на местопроизшествието, препис на всички доказателства
по делото. От десетата страница нататък е направен някакъв опит да бъде
направен фактически анализ на доказателствата. Казвам опит, защото дори и
там първостепенният съд е казал, че в определени части ще цени и
свидетелски показания, както и в определени части ще цени обясненията на
подсъдимата, но кои са тези части и в другата част, в която няма да ги цени,
защо не ги цени. В сравнение с кои други доказателствени източници приема,
че в тази му част са недостоверни, това остава да гадаем.
По тази причина аз считам, че настоящият състав на съда, пък и който
и да е друг, няма как да попълни тези празноти, като изложи мотиви такива,
каквито не е изложил първостепенният съд, защото така както ние не можем
да се ориентираме кое приема за установено, кое приема за законосъобразно
първостепенният съд, така и съдът не може да се ориентира в това, тъй като
няма данни за това.
14
Освен, че буквално липсва фактически анализ, смятам, че и правен
анализ почти няма. Възпроизвеждането на отделни правни норми не
представлява правен анализ на доказателствата. Следваше по тези правни
норми да са изложени конкретни аргументи от конкретното дело, които да
подкрепят съответната правна норма, така щото да стане ясно с кое точно не
се е съобразила моята подзащитна, за да отговаря по конкретния текст на
закона.
В тази връзка на стр. 17 е направен този опит от страна на
първостепенния съд, като е изложена нормата на чл. 20, ал. 2, изр. първо от
ЗДвП и много прецизно е написано, че водачът следвало да се съобрази с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко
предвидимо препятствие, като се сочи, че при избиране на скоростта на
движение не се е съобразила с видимостта, шофирала е в тъмната част на
денонощието на къси светлини. Това е целият нюанс. Твърдението, че моята
подзащитна вместо да кара с 86 км/ч., ако е карала със 72 км/ч., то нещата
щяха да са безкрайно различни, намирам за нереално и неподкрепено с
доказателствата. Липсват тези факти, които съдът е преценил като такива. А
именно: касае се за един четирилентов път, две по две ленти в двете посоки.
Независимо от твърдението, че, видите ли, то имало магазини там, то било
част от града, разрешената скорост към онзи момент е била 90 км/ч. Очевидно
е извън очертанията на града и не е градска средата, каквото се опитват да ни
внушат държавното и частното обвинение. Неслучайно там не е предвидена
пешеходна пътека. Неслучайно разделянето на двете ленти в едната и в
другата посока е с мантинела. Неслучайно само 50 м надолу има пасарелка за
преминаване на пешеходците.
Това, че моята подзащитна, видите ли, тя била от Я., но работела в Б.,
непрекъснато пътувала по този път и знаела, че оттам минават пешеходци, е
крайно несъстоятелно и неотговарящо на доказателствата. Какви биха могли
да бъдат другите обективни фактори, които да я накарат тя да не кара с 86
км/ч., а да кара със 72 км/ч.? Ами такива на практика няма. Аз бих приела, че
са налице обективни доказателства тогава, когато мястото е необичайно. Там
наистина не трябва да пресичат хора. Но ако пред себе си вижда, че има група
хора, които примерно манифестират, имат претенции или нещо друго, да, не
15
им е там мястото, но виждайки ги, трябва да намали скоростта и съответно да
спре, а не да се вреже в тълпата. В конкретния случай обаче някак си се
неглижира ситуацията конкретно. Неслучайно съм си позволила да кажа, че
проф. С., при цялото ми уважение към възрастта на този човек, той в съдебно
заседание говори за изпреварване. Изпреварване в този случай по смисъла на
ЗДвП няма. Тези два автомобила – на моята подзащитна и на свидетеля Л., са
се движили успоредно един на друг. Разликата е, че тя е карала с по-ниска
скорост, докато Л. е бил на т.нар. круиз контрол и автомобилът му се е движил
с 95 км/ч. Т.е. имало е едно плавно подминаване на автомобила на моята
подзащитна. В днешно съдебно заседание слушах, че, видите ли, И. Л. бил в
същата ситуация, движил се по същия път, той обаче все пак успял да избегне
удара с В., макар и при по-висока скорост. Ами не са при едни и същи условия.
Между Л. и пешеходеца липсва каквато и да е преграда, такава каквато е
съществувала за моята подзащитна.
От една страна, за нуждите на обвинението приемаме, че осветеността
била достатъчно голяма и тя трябвала да го види едва ли не още докато е бил
на спирката на отсрещната страна. Но от друга страна казваме, ами да, то
имало насрещно движещи се автомобили, имало усилен трафик, хората се
придвижвали в едната и в другата посока. Ами когато е усилен трафикът аз не
мисля, че някой може да кара със 70 км/ч., при положение, че общо взето
колоната се движи със значително по-висока скорост, включително
разпитаният свидетел Л., който е приел, че макар и ограничението да е 90
км/ч., там може да се кара и с 95 км/ч. Тя е карала с 10 км/ч. по-ниска скорост
от него и въпреки всичко приемаме, понеже той все пак е успял да избегне,
въпреки, че това момче казваше, че не желае да си спомня този случай, тъй
като в огледалото за задно виждане е видял летежът на тялото на пострадалия
и казва: „беше неминуемо, това щях да бъда аз. Успявайки да го заобиколя,
следващият нямаше никакъв шанс“. Точно това се е случило всъщност, не е
имала никакъв шанс. Така че тези твърдения, че, видите ли, моята подзащитна
е трябвало да го види много по-рано, включително тогава, когато фаровете на
Л. са го осветявали, просто е несъстоятелно. Да, в експертизата на проф. С. се
твърди, че тя би могла да има тази видимост, когато пешеходецът е осветен от
фаровете на Л.. Но затова в допълнението към въззивната жалба съм
посочила, че, да, той казва, че тази видимост е възможна само геометрично,
фактически не. Така че чисто математически ние можем да изчислим някакви
16
цифри, но каза ни човекът, че фактически това е невъзможно. Математически
геометрично, да. Специално на това съм акцентирала. То е избягнало от
вниманието на съдията, постановил присъдата, тъй като изобщо не се
коментира. Да не говорим, че въобще в мотивите не се коментират отговорите
не само на тези вещи лица, а на всички вещи лица относно зададени въпроси в
съдебната зала. Т.е. тези отговори на уточняващи въпроси към вече
изготвените експертизи те не съществуват, те не са обсъждани и ги няма.
Ето защо считам, че така изготвените мотиви на първоинстанционния
съд не отговарят на изискванията за такива и съответно, по мое мнение, няма
как да бъдат запълнени с тези празноти от настоящия състав на съда.
По отношение на това предвидимо или непредвидимо препятствие.
Всички казват, Т. била длъжна да го възприеме, била длъжна да го предвиди,
била длъжна да кара със 72 км/ч. И никъде няма нито дума, нито ред защо е
длъжна, какво е това, което нея да я провокира в петък вечер, към 18 ч., когато
трафикът се придвижва целият на едно място, което е абсолютно забранено за
пешеходци, какво би могло да я провокира, та да приеме, че към онзи момент,
карайки с разрешената от закона скорост, тя трябва да кара с по-ниска такава,
щото да може чисто математически да спре до един човек, за който ние
нямаме данни как точно се е движил.
Колегата С. обсъди възможността разликите в експертизите – тази,
изготвена от проф. К. и изготвената от проф. С. относно скоростта на
движение на пешеходеца, но в хода на съдебното следствие беше назначена
една експертиза от д-р Д., ако не се лъжа, която точно обсъжда поведението и
движението на пешеходеца. Той казва, че при тези промили на алкохол в
кръвта 3,65, то лицето няма как да се движи целенасочено, равномерно, той
при всички положения е залитал, има такива, както каза и колегата, като
импулси. Всъщност определяйки скоростта му на движение, то това трябва да
стане към момента на удара, а не като движение от край до край, тъй като
един такъв човек, който е с тежко алкохолно опиване по всички параграфи,
които са в тази връзка, няма как да очакваме да има равномерен ход и този ход
да бъде 5,4 км/ч, 3,4 км/ч. и т.н., както са дали различните експертизи. Няма
как това да не е отчетено. Експертизата на този експерт въобще не е
обсъждана в мотивите на съда. Затова, да, тя била длъжна за първо, била
длъжна за второ, била длъжна за трето, но защо липсват каквито и да било
17
аргументи в тази насока.
По тази причина аз считам, че в конкретния случай са налице условията
за прилагане на разпоредбата на чл. 15 от НК, тъй като тя няма как да знае, да
допуска и да предполага, че някой ще прескочи мантинелата и ще тръгне в
големия трафик да пресича. Ако го нямаше Л. и нямаше друга кола отляво,
бих се съгласила, че тя би могла да го възприеме и съответно да направи
необходимото, независимо, че е карала и със законоустановената скорост.
Няма норма в ЗДвП, която да казва, че в тъмната част на денонощието
автомобилите трябва да се движат с по-ниска скорост. Защото тук минахме
през 45 км/ч., 50 км/ч., 70 км/ч. и т.н. по различните експертизи. Няма такава
разпоредба, която тя да е нарушила, карайки с указаната скорост .
По отношение на това, че се твърди, че моята подзащитна била
многократно наказвана по административен ред, аз категорично считам, че
това няма отношение към правилното решаване на делото. Както вече казах,
последното наказателно постановление е от 2017 г., но по делото се събраха
много доказателства, от които е видно, че подзащитната ми е работила като
търговски представител, затова е пътувала от Б. до Я. всеки ден и е ползвала
служебен автомобил. Да, този автомобил се е водил на нея, но се е шофирал от
много хора, така че това дали всъщност нарушенията са нейни или са на нейни
колеги е въпрос на други доказвания и т.н., но няма как да се приеме, че,
видите ли, тя е рисков водач и като такава има по-висока степен на обществена
опасност. И пак казвам, ние приемаме първо, че тези нарушения са погасени
по давност, съгласно Тълкувателно решение на колегията на ВАС и на ВКС по
повод абсолютната погасителна давност в размер на четири години и
половина, която е многократно завишена, така че това наистина не го
приемам.
В този ред на мисли, моля почитаемият съд да постанови съдебен акт, с
който да отмени обжалваната присъда и признае подзащитната ми за
невиновна по повдигнатото й обвинение.
Алтернативно, моля да отмените присъдата и върнете делото за ново
разглеждане на друг състав на съда.
И съответно пак алтернативно, в случай, че не уважите нито едно от
тези искания, ще Ви моля да измените и намалите наложеното й наказание,
което макар и с приложението на чл. 55 НК, е година и десет месеца лишаване
18
от свобода, при законов минимум към онзи момент две години.
Моля в този смисъл за Вашия съдебен акт.
АДВ В.: Моля да допълня, че претендирам разноски, да ми бъде
присъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за
адвокатурата, обективирано в представено по делото пълномощно.
Реплика на АДВ. С.: Първо, стойностите на скорост и осветеност не са
някакви крайни, които да изискват някакви огромни усилия от подсъдимата.
Съвсем малко е било нужно от нея да заостри вниманието си. Тъй като има
възможност да споделя, тя е възприела пострадалия на 27 м от мястото на
удара. За мен това въобще е липса на всякакво възприятие. Какво е правила,
къде е гледала в този момент може да каже само тя, ако желае, разбира се. Без
никаква ирония, напротив, понеже се познаваме отдавна с колежката, аз питая
огромно уважение към нея, но се поставя въпросът „защо подсъдимата е била
длъжна“, в отговор на което само ще кажа, че ако на тази подсъдима й се
разреши когато тя кормува да си мечтае да е в къщи или да й е свободен пътят,
то моля това разрешение да бъде и за мен.
Съдът предоставя право на лична защита на подсъдимата И. Т.:
ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ПОДСЪДИМАТА Т.: Искам да добавя това,
което видях като представени глоби, които са със задна дата, даже мога да
бъда конкретна, ако стане нужда, сега или впоследствие. Действително аз съм
работила като търговски мениджър в „КФМ“ ООД и е имало случаи, когато
колата на колега е в ремонт, да ползва моята служебна кола. Всичко е на мое
име, но конкретно в Б. имаше един случай когато не съм аз карала колата,
пътят за С. с ограничение 85 км/ч., което конкретно си спомням, всички знаем
за това ограничение, служебният автобус се беше движил със 150 км/ч. мисля
и съответно това се води на мое име. Това е служебен автомобил, искам да го
уточня. Не съм предполагала, че някога ще ми потрябва това.
Подкрепям думите на адв. А.. Чудесно си спомням тази вечер, тя няма
как да бъде забравена, аз си гледах пътя пред мен. Установените метри аз няма
как да ги знам, аз чувам колко са. В момента, в който видях Х. В., аз реагирах
19
на момента, аз тогава съм го видяла. Но в този момент колата до мен явно е
препречвала видимостта. Нямаше как да го видя по-рано.
Съдът приключва съдебните прения и предоставя право на
последна дума на подсъдимата И. Т.:
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМАТА Т.: Желая това, което каза
адвокатът ми – оправдаване, или отмяна и връщане за ново разглеждане или
намаляване на наказанието.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
СЪДЪТ след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви на
страните, че ще произнесе решението си в предвидения от закона срок, за
което съгласно чл. 340, ал. 2 от НПК, ще се съобщи писмено на страните.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 14.30 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
20