№ 652
гр. Варна, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Михайлова
при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов
като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Административно
наказателно дело № 20223110200825 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
П. Б. Б.- ЕГН ********** против Наказателно Постановление № 21-0433-000271/
21.12.2021г. на Началника на сектор в І РУ при ОД-МВР-Варна, с което му е
наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200 лв. и „Лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 6 месеца на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП.
В жалбата декларативно се твърди, че в хода на производството са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила , оспорва се фактическата
обстановка и се сочи, че наказателното производство е неправилно, незаконосъобразно
и необосновано, поради което и се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание , въз. Б., редовно призован, не се явява , представлява
се от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на
посочените в нея основания.. По същество адв.М. отново пледира за отмяна на
наказателното постановление като излага доводи за това, че въз.Б. не е осъществил от
субективна страна състава на нарушението, доколкото той не е собственик на
автомобила и не е бил уведомен за това, че регистрацията му е била
прекратена.Направено е искане за присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява представител.Постъпили са
писмени бележки, в които се оспорва жалбата, твърди се, че нарушението е извършено
от обективна и субективна страна, че в хода на производството не са били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.В заключение се иска
постановлението да бъде потвърдено и да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение, като в условията на евентуалност се прави възражение за
прекомерност на поисканото адвокатско възнаграждение .
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
1
На 06.10.2021г. около 12,36ч. въз.Б. управлявал л.а. „ Мерцедес“ Е 350
ЦДИ с рег. № Тх 95 35 АТ, собственост на М.И., като се движел в гр. Варна, по
ул.“Дрин“ в посока ул.“Д-р Пискюлиев“. По същото време, на този пътен участък, до
№ 67 на ул.“Дрин“ се намирали полицейски служители, един от които бил св. Д.Д.. В
изпълнение на служебните си задължения те спрели въз. Б. за проверка.При нея и след
справка се установило, че регистрацията на автомобила е била служебно прекратена от
21.09.2021г. поради липса на задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“.Поради това св. Д. съставил против въз. Б. акт за установяване на
нарушение, което квалифицирал като такова по чл.140 ал.1 от ЗДП.При предявяване на
акта, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения не били направени и
депозирани. По –късно същия ден регистрацията на превозното средство била
служебно възстановена, тъй като бил сключен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“.
В последствие била образувана проверка, материалите от която били изпратени
във ВРП. С Постановление на ВРП от 17.12.2021г. бил поставен отказ да се образува
наказателно производство, като в обстоятелствената част на прокурорския акт бил
направен анализ на действията на въз. Б. и нормата на чл.345 ал.2 от НК.Било прието,
че действително автомобилът е бил със служебно прекратена регистрация поради
липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Нямало доказателства
обаче за това, че въз. Б. е знаел за прекратената регистрация на управлявания от него
автомобил, доколкото той бил собственост на неговата приятелка. Поради това и
било прието , че деянието му не е съставомерно от субективна страна. По тези
съображения бил поставен отказ да се образува наказателно производство, а
материалите били изпратени в І РУ-Варна за преценка за реализиране на
административна отговорност.
Въз основа на съставения акт и постановлението на ВРП било издадено и
атакуваното наказателно постановление, с което наказващият орган приел, че въз. Б.
на 06.10.2021г. в 12.36ч. е управлявал МПС с прекратена регистрация. Нарушението
отново било квалифицирано като такова по чл.140 ал.1 от ЗДП и за него на въз. Б.
на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП било наложено наказание „Глоба“ в размер на
200лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитан Д.Д. –
актосъставител, чиито показания съдът кредитира като логични, последователни и
непротиворечиви.От тях се установи, че нарушението на въз. Б. е било установено
след като е бил спрян за проверка на пътя и след справка в съответната система на
МВР, като автомобилът е бил с поставени регистрационни табели .
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка, тези приложени към
жалбата, събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни
доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и
анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните
правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради
2
което е процесуално допустима.
Наказателното постановление № 21-0433-000271/ 21.12.2021г е издадено от
компетентен орган - от Началника на сектор в І РУ при ОД-МВР-Варна, съгласно
заповед № Iз- 8121з- 1632/02.12.2021г.. на Министъра на вътрешните работи и в
шестмесечния преклузивен срок по смисъла на чл.34 от ЗАНН. То е било издадено на
основание чл.36 ал.2 от ЗАНН, въз основа на постановление на ВРП за отказ да се
образува наказателно производство, което е описано в обстоятелствената част на
постановлението. Вмененото във вина на въззивника нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му, да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава. Описанието на нарушението и в акта, и в постановлението е
направено с достатъчна пълнота и конкретика. При предявяване на акта и в срока по
чл.44 ал.1 от ЗАНН не са били направени конкретни възражения, в които да са били
наведени спорни обстоятелства, нуждаещи се от разследване.
От събраните по делото доказателства може да се направи извод, че е допуснато
нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДП, доколкото по безспорен и категоричен начин е
установено, че въз. Б. е управлявал автомобил, който е бил с прекратена
регистрация.Разпоредбата на чл.143 ал.10 от ЗДП сочи, че служебно се прекратява
регистрацията на ППС, за което е получено уведомление от Гаранционния фонд по
чл.574 ал.11 от Кодекса за застраховането, т.е. че не е сключена задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“, и се уведомява собственика на превозното
средство. В случая, от съдържанието на акта и на постановлението на ВРП се
установява, че автомобила именно поради липса на задължителната застраховка е бил с
прекратена регистрация от 21.09.2021г. Безспорно е също така, че към 06.10.2021г. в
12,36ч., когато въз.Б. е управлявал автомобила, за него не е имало сключена валидна
застраховка „Гражданска отговорност“. От постановлението на ВРП се установява , че
не са били събрани доказателства за това, че въз.Б. е бил уведомен за прекратяването
на договора за застраховка, респективно за служебното прекратяване на регистрацията
, доколкото автомобила е бил собственост на неговата приятелка. Следвало е да бъде е
получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от КЗ, както и да е
налице уведомяване на собственика на превозното средство за това, съобразно
изричната норма на чл.143, ал.10 от ЗДвП и приложимата Наредба № I-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства. В случая е настъпил единствено факта на
прекратена служебна регистрация за процесния автомобил, за което, видно от
приложената по делото справка е, че по електронен път в сектор „ПП“ при ОД-МВР-
Варна е било получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от КЗ за
това, че ППС не е застраховано, като няма данни дали собственикът на автомобила, е
бил уведомен за това . След като не се доказва по безспорен и категоричен начин, че
въз. Б., който пък не е и собственик на автомобила, е уведомен, че служебно е
прекратена регистрацията на автомобила, който е управлявал , то не е изпълнен
фактическият състав на чл.143 ал.10 от ЗДвП, който кумулативно изисква освен
прекратяване на регистрацията и съответното уведомяване.
В този смисъл и след като не е доказано, че деянието е извършено от въз. Б.
умишлено, то следва извода, че същото не е съставомерно от субективна страна и не
съставлява административно нарушение. В случая следва да се има предвид, че в
административно-наказателния процес виновното поведение на дееца не би могло да се
3
предполага, а следва да се докаже с всички способи на доказване по НПК и с всички
доказателства и доказателствени средства.По делото не се събраха доказателства за
това, че въз. Б. виновно е управлявал служебно дерегистрирано превозно средство,
което е било и с поставени на определените за това места регистрационни табели.
Въззивникът не е санкциониран за това, че управлява МПС, за което няма сключен
договор и действаща застраховка „Гражданска отговорност“, за да се изследва
обстоятелството дали е знаел или не, че няма сключен такъв договор, като фактите по
делото сочат липса на знание и за това обстоятелство. Той е санкциониран , за това, че
управлява автомобил с прекратена регистрация. Прекратяването на регистрацията на
автомобила като последица от липса на валидна застраховка съставлява сложен
фактически състав, включващ задължение и на прекратяващия регистрацията орган да
уведоми собственика, което е визирано в чл.143 ал.10 ЗДвП. Когато липсват
доказателства собственикът, респективно ползвателя да е уведомен, то тогава същият
няма съзнание за осъществен състав на нарушение.
Поради изложеното до тук съдът намира, че постановлението следва да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Съобразно изхода на делото и съобразно направените искания, на основание
чл.63 „д“ ал.1 от ЗАНН , съдът намира, че следва на въз. Б. да се присъдят
направените по делото разноски.По делото е приложен договор за правна защита и
съдействие и списък с разноски, в които е посочено, че е заплатено в брой
възнаграждение в размер на 300лв. Тази сума съответства на минималния размер на
адвокатското възнаграждение за този вид работа определен съобразно чл. 18 ал.2 вр.
чл. 7 ал.2 т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Поради това , като взе предвид че делото е с ниска
фактическа и правна сложност и приключи в едно съдебно заседание, съдът намира, че
на въз. Б. следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 300лв.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 21-0433-000271/ 21.12.2021г. на
Началника на сектор в І РУ при ОД-МВР-Варна, с което на П. Б. Б. е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 месеца на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна да заплати на П. Б. Б.- ЕГН **********
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 / триста/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4