Решение по дело №3655/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1669
Дата: 16 септември 2019 г. (в сила от 10 октомври 2019 г.)
Съдия: Поля Петрова Сакутова
Дело: 20195330203655
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 юни 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                            №1669

                                     гр. Пловдив, 16.09.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ,  Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на шестнадесети август две хиляди и деветнадесета  година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ САКУТОВА

                                                                                        

при участието на секретаря Славка Иванова, като разгледа докладваното от съдията АНД3655/2019 г. по описа на РС-ПЛОВДИВ, ХХ нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от  „КОНТИНУУМ ИНДУСТРИАЛНИ РЕШЕНИЯ“ ООД, представлявано от С.И.П., седалище и адрес на управление : ***против Наказателно постановление № 408045-F423561/13.02.2019 г., издадено от ***на ТД на НАП-Пловдив, с което на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 420,89  лв.за нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството /ЗСч/  на основание чл.74, ал.1 от ЗСч. С жалбата не се оспорва установената в обжалваното наказателно постановление фактическа обстановка, излагат се съображения за приложимост на нормата на чл.28 от ЗАНН.

В съдебно заседание пред районния съд жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Д. ***,  който поддържа жалбата по изложените в нея оплаквания.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юриск. В.П., който оспорва жалбата и моли наказателното постановление като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.

Жалбата е допустима, подадена е от лице, явяващо се управител на санкционираното дружество, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

„КОНТИНУУМ ИНДУСТРИАЛНИ РЕШЕНИЯ“ ООД е предприятие по смисъла на Закона за счетоводството и търговец по смисъла на Търговския закон. Дружеството е осъществявало дейност през отчетния период 2017 г. ГФО на дружеството за 2017 г.  не е заявен за вписване и представен за обявяване в Търговския регистър към Агенцията по вписванията в законоустановения срок до 30 юни на следващата година, т.е. до 02.07.2018 г., тъй като 30.06.2018 г. и 01.07.2018 г. са неприсъствени дни.

С оглед така направените констатации, административнонаказващият орган е приел, че е налице  нарушение на чл.38 от Закона за счетоводството,  извършено на 03.07.2018 г. в гр.Пловдив и че нарушението е  установено на 07.08.2018 г. – датата, на която НАП е уведомена от Агенцията по вписванията във връзка с писмо изх.№ 20-00-149/17.08.2018 г. на ЦУ на НАП, получено в ТД на НАП –Пловдив с вх.04-01-1347/17.08.2018 г.

Въз основа на направените констатации е съставен  Акт за установяване на административно нарушение № F423561 от 15.10.2018 г., а въз основа на него и обжалваното наказателно постановление.

Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото устни и писмени доказателства – показания на разпитания в качеството на свидетел актосъставител Ж.Р.К., заверено копие на годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО с вх.№ 1600И0558358/23.02.2018 г., покана изх.№ 70-00-9631-182/22.08.2018 г. за явяване за съставяне на АУАН, удостоверение за извършено връчване по електронен път на покана изх.№ 70-00-9631-182/22.08.2018 г., разпечатка от страницата на Търговския регистър, копие на годишна данъчна декларация вх.№ 1600И0558358/23.02.2018 г., сверено по електронен път.

Установява се от приложеното към административнонаказателната преписка копие на годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО с вх.№ 1600И0558358/23.02.2018 г., сверено по електронен път , че дружеството е извършвало дейност през отчетния период 2017 г. В тази връзка дружеството е подало в ТД на НАП-Пловдив годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО с вх.№ 1600И0558358 на 23.02.2018 г.  Съгласно данните в част V от посочената декларация нетните приходи от продажби за 2017 г. са в размер на 420 886,34 лв.  При направената служебна справка на страницата на Търговския регистър се установява, че дружеството не е заявило за вписване и не е представило за обявяване в Търговския регистър при Агенцията по вписванията годишния финансов отчет в законоустановения срок до 30 юни на следващата година, т.е. до 02.07.2018 г., доколкото 30.06.2018 г. и 01.07.2018 г. са неприсъствени дни /. От справката в Търговския регистър ГФО за 2017 г. дружеството е заявило за вписване на 11.12.2018 г.

В хода на съдебното следствие разпитаният в качеството на свидетел актосъставител Ж.Р.К. потвърди направените в акта за установяване на административно нарушение констатации. Нейните показания са в съответствие със събраните и приобщени по делото по реда на чл.283 от НПК, вр. чл.84  от ЗАНН писмени доказателства, поради което съдът дава вяра на показанията на разпитания свидетел.

С оглед събраните доказателства съдът направи следните правни изводи :

Жалбоподателят има качеството на задължено лице съгласно чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството. В това му качество същият не е изпълнил задължението си да публикува годишния финансов отчет за 2017 г. в срок до 02.07.2018 г.

Налице е осъществен състав на нарушение по чл.38, ал.1, т. 1 от Закона за счетоводството. Правилно е приложен материалният закон и  съответната на нарушението санкционна норма, предвиждаща налагането на имуществена санкция в размер на 420,89 лв. съгласно чл.74, ал.1 от Закона за счетоводството.

При проверка относно спазване на процесуалните изисквания за съставяне на АУАН и НП съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на нарушителя.

По делото са налични доказателства, че след установяване на нарушението  е била изготвена покана изх.№ 70-00-9631-182/22.08.2018 г. за явяване за съставяне на АУАН.  Налице са  и доказателства, че поканата за съставяне на АУАН е била изпратена  на посочения от дружеството електронен адрес и същата е достигнала до знанието на нейния адресат. Съгласно чл.84 от ЗАНН за връчването на съобщения и книжа, съставени по реда на ЗАНН, се прилагат съответно правилата на НПК.  В случая поканата за съставяне на акта за установяване на административно нарушение е била изпратена на електронния адрес, посочен от дружеството, поради което и съдът приема, че не е налице надлежно връчване на поканата за съставяне на АУАН, предвид разпоредбата на чл.84 от ЗАНН, вр .чл. 178-180 от НПК. За да бъде връчена надлежно покана за съставяне на АУАН  е следвало същата да бъде връчена съгласно предвидените  в НПК способи за това предвид субсидиарното приложение на нормата на чл.84 от ЗАНН. На следващо място неправилно е приложена разпоредбата на чл.40, ал.2 от ЗАНН, предвиждаща правило за съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя. Съгласно чл.43 от ЗАНН актът за установяване на административно нарушение се предявява на нарушителя срещу подпис, като съгласно чл.44 от ЗАНН същият има право на възражения срещу съставения АУАН  в 3- дневен срок. Съгласно чл.40, ал.2 от ЗАНН актът се съставя в отсъствие на нарушителя, когато  нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта. В случая нарушителят е бил известен и няма данни да е търсен и съответно да не е намерен. Доколкото същият не е бил поканен да присъства при съставяне на АУАН по надлежния ред, съдът приема, че не му е била изпратена покана за съставяне на АУАН. В конкретния случай АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя в отклонение на  разпоредбата на чл.40, ал.2 от ЗАНН. Доколкото обаче основната  функция на АУАН е да уведоми лицето, чиято административнонаказателна отговорност ще се ангажира, в какво деяние е обвинен, че е извършил, нарушението на процедурата по съставяне и връчване на АУАН би било съществено само ако съдържанието на въпросния АУАН не е достигнало до адресата му преди издаване на наказателното постановление.  В случая АУАН е бил съставен в нарушение на чл.40 , ал.2 от ЗАНН, но същият е  достигнал до знанието на неговия адресат. По делото са налични доказателства за връчване на вече съставения АУАН по пощата, видно от приложената по делото обратна разписка, получена от управителя на дружеството, лично на 19.11.2018 г.  Налице е и последващо връчване на АУАН на 23.01.2019 г. , видно от разписка, удостоверяваща връчването на същата дата. Следователно управителят на дружеството е узнал за  съставянето на АУАН. Видно от материалите  към административноказателната преписка, същият е упражнил и правото си по чл.43 от ЗАНН и е подал своевременно възражение срещу съставянето му в ТД на НАП с вх.№ 70-00-1291/24.01.2019 г.

 Предвид изложеното  съдът приема, че нарушението на чл. 40, ал.1 и ал.2 от ЗАНН в случая не е съществено, след като актът е надлежно връчен и адресатът му е имал възможност да упражни правото си на възражения и на представянето на доказателства в административнонаказателното производство пред наказващия орган, а по този начин и да упражни правото си на защита.

Спазени са сроковете, предвидени в чл.34 от ЗАНН за съставяне на АУАН и НП. Нарушението е описано по ясен начин, даващ възможност на нарушителя да разбере в какво се състои и да организира адекватно защитата си. АУАН и НП са съставени от компетентни лица предвид приложеното  към административнонаказателната преписка копие на Заповед №ЗМФ -610/03.07.2018 г.

Извършеното нарушение е формално, за осъществяването му не се предвижда настъпването на вредоносни последици. По тези съображения съдът не приема възражението в жалбата, че нарушението не е довело до причиняване вреди на фиска и че като такова следва да бъде квалифицирано като случай, който е маловажен. Обществената опасност на констатираното нарушение  не е  по-ниска по степен в сравнение с останалите нарушения от същия вид.  Нарушението е установено на 07.08.2018 г. , на която дата е посочено, че НАП  е  била уведомена от Агенцията по вписванията, във връзка с писмо изх.№ 20-00-149/17.08.2018  г., получено в ТД на НАП Пловдив с вх.№ 04-01-1347/17.08.2018 г. Във връзка с констатираното нарушение на жалбоподателя е изпратена покана за съставяне на АУАН на 28.08.2018 г.  На жалбоподателя  е  връчен  и Акт за установяване на административното  нарушение на 19.11.2018 г., видно от писмо с обратна разписка, приложена и приета по делото. Едва след съставяне на акта за установяване на административно нарушение , жалбоподателят  на 11.12.2018 г. е заявил  за вписване и е представил  за обявяване в Търговския регистър при Агенцията по вписванията  годишния финансов отчет за 2017 г. От последния ден, на който дружеството е можело да изпълни своето задължението си за обявяване на годишния финансов отчет за 2017 г., а именно 02.07.2018 г., до датата на отстраняването на нарушението - 11.12.2018  г. е изминал значителен период от време . Съдът намира, че изпълнението на законово въведеното задължение за обявяване на годишния финансов отчет след предвидения в закона срок до 30 юли на следващата календарна година, не може да бъде толерирано  и не може да бъде основание за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Изпълнението на задължението за публикуване на годишния финансов отчет е законово регламентирано и всеки търговец следва да е наясно с това задължение. В случая изпълнението на това задължение е станало вследствие на предприетите действия от  страна на органите на съответното ТД на НАП.   Не може да се приеме също,  че констатираното нарушение  по настоящото дело представлява изолиран случай в дейността на дружеството. В хода на съдебното следствие беше прието като  писмено доказателство заверено копие на акт за установяване на нарушение от същия вид на името на дружеството-жалбоподател  през предходен период, поради което и съдът приема, че преди извършването на процесното нарушение, на името на дружеството има данни за започнало административнонаказателно производство  за същото нарушение. Не се споделят и оплакванията, изложени в жалбата,  че и след подаване на заявлението в Търговския регистър информацията не е била своевременно обработена, поради което дори и при своевременно подаване информацията не би стигнала до останалите участници в търговския оборот.  Кога информацията, свързана с годишния финансов отчет, ще стигне до знанието на останалите търговци,  е обстоятелство, ирелевнатно за констатираното нарушение,  и за админстративнонаказателната отговорност .

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Ето защо съдът

 

РЕШИ :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 408045-F423561/13.02.2019 г., издадено от ***на ТД на НАП-Пловдив, с което на „КОНТИНУУМ ИНДУСТРИАЛНИ РЕШЕНИЯ“ ООД, ЕИК *********, представлявано от С.И.П., седалище и адрес на управление : ***е наложена имуществена санкция в размер на 420,89 лв. за нарушение на чл.38, ал.1,т.1 от Закона за счетоводството  на основание чл.74, ал.1 от Закона за счетоводството.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните .

                           

 

 

 

 

 

                                                                     Районен съдия : ...............................

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.И.