Р Е Ш Е Н И Е
№ 99 04.07.2019 год. гр.
СТАРА ЗАГОРА
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД ПЪРВИ
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
на шести февруари година 2019
в открито заседание, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СПАСЕНА
ДРАГОТИНОВА
КРАСИМИР РАЧЕВ
секретар: Маргарита Стоянова
прокурор: ………………………..
като разгледа докладваното от съдията – докладчик РАЧЕВ
ВНЧХ дело №
1267 по описа за 2018 год., прие за установено следното:
Производството е на основание
чл. 318, ал. 1 от НПК.
С Присъда № 128 от 01.10.2018
год., постановена по НОХД № 436/2018 год. по описа на Старозагорския районен
съд, първоинстанционният съд е признал подсъдимата А.С. за невиновна в това, че на 28.08.2017 год. в гр. Стара Загора, чрез
нанасяне на удар с катинар в задната дясна част на шията, както и чрез блъскане
и дърпане с ръце причинила на Р.Н.Т. лека телесна повреда, изразяваща се в
остра силна болка и страдание в задна дясна част на шията, силно главоболие,
световъртеж от централен произход, придружен с гадене и позиви за повръщане,
хоризонтален двустранен нистагъм, замаяност, нестабилна походка и загуба на
равновесие, посттравматично стресово разстройство придружено с депресия,
представляващи разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, като я оправдал по обвинението
по чл.130, ал.1 от НК.
Със
същата присъда подсъдимата А.С.С. е призната за невиновна и в това, че на 28.08.2017 год. в гр. Стара Загора е причинила
на Р.Н.Т. лека телесна повреда, изразяваща се в охлузвания и кръвонасядания в
дясната мишница в крайната и трета, кръвонасядане в дясната предмишница в
средната и трета, представляващи болка и страдание, без разстройство на
здравето и я оправдал по обвинението
по чл. 130, ал. 2 от НК.
С
постановената присъда подсъдимата А.С.С. е била призната за невиновна в това, че на 28.08.2017 год.
в гр. Стара Загора казала думите: /“глупак,
простак, майка ти ще еба, мръсник“/, унизителни за честта и достойнството
на другиго - Р.Н.Т., в негово присъствие и публично, като е била оправдана по обвинението по чл. 148,
ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК.
С
присъдата е отхвърлен предявеният
граждански иск от частния тъжител и гр. ищец Р.Н.Т. п/в подсъдимата А.С.С. за сумата от 5 000 лева, за
престъплението по чл.130, ал.1 НК - обезщетение за причинени неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, считане от датата на непозволеното увреждане
– 28.08.2017 год. до окончателното изплащане на главницата, като неоснователен
и недоказан.
Предявеният
граждански иск от частния тъжител и
гр.ищец Р.Н.Т. п/в подсъдимата А.С.С. в размер на сумата от 1 000 лева, за престъплението по чл.130,
ал.2 от НК, представляващо обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно
със законната лихва, считано от датата на непозволеното увреждане – 28.08.2017
год. до окончателното изплащане на главницата също е отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Предявеният
граждански иск от частния тъжител и
гр. ищец Р.Н.Т. п/в подсъдимата А.С.С., в размер на сумата от 3 000 лева, за престъплението по чл.148, ал.
1, т. 1 във вр. с чл. 146, ал. 1 НК, представляващ обезщетение за причинени
неимуществени вреди ведно със законната лихва считано от дата на непозволеното
увреждане – 28.08.2017 год. до окончателното изплащане на главницата е отхвърлен, като неоснователен и
недоказан.
С
присъдата частният тъжител и гр.ищец
Р.Н.Т. е осъден да заплати по
сметката на Районен съд - Стара Загора направените по делото разноски в размер
на 280 лева, както и сумата в размер на 480 лв. на подсъдимата А.С.С. -
представляваща направените по делото от нея разноски.
Недоволен от така
постановената присъда е останал частния тъжител и гр.ищец Р.Н.Т., който в законния срок лично и
чрез защитника си адв. Д.Д. е депозирал жалба срещу същата. Â
æàëáàòà ñå взема становище, че първоинстанционната
присъда е незаконосъобразна и
необоснована, както в наказателната, така и в гражданската й част. Молят, да се
отмени изцяло обжалваната присъда и да бъдат присъдени на частен тъжител и гр.
ищец Р.Н.Т. разноските по делото за двете съдебни инстанции, ведно с лихвите до
окончателното им изплащане.
В хода на
делото пред въззивната инстанция, адв. Д.Д. като повереник на жалбоподателя –
частен тъжител и гр.ищец Р.Т., взема становище, че поддържа подадената жалба и моли въззивния съд да приеме, че са
осъществени съставите на престъпленията, за които е подадена тъжбата. Молят
въззивния съд, след като вземе предвид подадената жалба и като направи проверка
на първоинстанционното дело, да отмени изцяло постановената от Районен съд –
Стара Загора присъда, както в наказателната, така и в гражданската й част и
постанови нова такава, с която да признае подсъдимата А.С.С. за виновна,
че е извършила деянията, описани в тъжбата. Претендира за разноските по делото и пред двете
инстанции, ведно с лихвите до окончателното им изплащане.
Жалбоподателя
– частен тъжител и гр. ищец Р.Н.Т. заявява пред съда, че поддържа казаното от адвоката си.
Защитникът на
подсъдимата А.С.С.
- адв. С.М.
счита, че постановената присъда от Старозагорския районен съд е правилна, обоснована и
законосъобразна и подробно мотивирана и не страда от пороци. В пледоарията си
моли въззивния съд да остави без уважение жалбата като неоснователна и потвърди
изцяло обжалваната присъда както в наказателната, така и в гражданската й част.
Претендира да се присъдят на неговата доверителка направените от нея разноски
пред втората инстанция.
Подсъдимата А.С.С., в даденото и право за лична защита заявява,
че поддържа
казаното от защитника си, а в дадената й последна дума моли втората инстанция,
да потвърди изцяло първоинстанционната присъда.
След като взе предвид
становищата на страните и след цялостна служебна проверка на НОХД № 436/2018 год. по описа на Старозагорския районен съд, съгласно изискванията на чл. 314, ал. 1 от НПК настоящата инстанция стигна
до извода, че жалбата е неоснователна.
За
да постанови обжалваната присъда, районният съд е приел за установена следната
фактическа обстановка:
Тъжителят
Р.Н.Т. и подсъдимата А.С.С. са бивши съпрузи. Във връзка с образуваното изп.
дело № 3110/2017 год. по описа на ДСИ при РС - Стара Загора, св. Р. Р. – като
докладчик по делото е насрочила на 28.08.2017 год. въвод на гараж, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „П.М.К.” № 53.
На
мястото на въвода били тъжителя Р.Н.Т. и подсъдимата А.С.С., в качеството си на
страни по изпълнителното дело. Освен страните на въвода присъствали св. Р.Р. - в
качеството си на ДСИ, св. Ц. - като процесуален представител на подсъдимата,
св. Ю. Д. - като технически помощник /ключар/, свидетелите И.И. и В.В. -
полицейски служители, изпълняващи функции по охрана и съдействие, а така също и
свидетелите А., К. и Г. – повикани от тъжителя Т., за оказване помощ, във
връзка с изнасяне на вещите от гаража.
За
изпълнение на процедурата подсъдимата А.С.С. отключила външната врата, а ДСИ - Р.
Р. започнала да съставя протокола за въвод. Тъй като нямало ключ за вътрешната
врата св. Ю. Д. /ключар/ счупил патрона на вътрешната врата на гаража и отворил
вратата. В този момент подсъдимата С. и тъжителят Т. посегнали да вземат
закачена бележка /лист хартия,
представляващ копие на последната страница от договор за наем/. Този документ
страните считали за изключително важен и всеки от тях искал да го притежава, в
резултат на което възникнало сдърпване, кой първи да го вземе. Полицейските
служители И.И. и В.В. се намесили веднага, разделили подсъдимата и тъжителят,
като последният показал ръката си, на която имало зачервяване /„червенина”/. Процесуалното
действие продължило и приключило със съставяне на протокол.
Описаната
фактическа обстановка е установена от показанията на свидетелите: Р.Р., И. И.,
В.В., Ю. Д., В.Ц. и от писмените доказателства: протокол за въвод във владение,
покана за доброволно изпълнение, постановление на РП - Стара Загора за отказ да
се образува наказателното производство, които кореспондирали с обясненията на
подсъдимата и отчасти с показанията на свидетелите А.А, К.К., Ж.Г.; съдебно-медицинско
удостоверение и амбулаторен лист.
В
обстоятелствената част на тъжбата се твърди, че на 28.08.2017 год. подсъдимата А.С.С.
блъскала и дърпала тъжителя Р.Н.Т., като с катинар му нанесла удари по дясната
ръка и задната част на главата, в резултат на което последния получил телесни
увреждания, както и че към тъжителя били отправени нецензурни думи: „глупак, простак, мръсник, майка ти ще еба
„.
Правилно
първоинстанционния съд е приел, че в хода на съдебното следствие от събраните
писмени и гласни доказателства, не се потвърждава фактическата обстановка
посочена в тъжбата, поради което законосъобразно съдът не я възприел за
доказана по несъмнен и безспорен начин, по следните съображения:
На
първо място съществуват сериозни противоречия м/у показанията на свидетелите К.,
А. и Г.. Свидетелите К. и А. твърдят, че подсъдимата С. с катинара е ударила
тъжителя по ръката и шията, след което са се намесили полицейските служители и
подсъдимата е започнала да отправя обидните думи. От друга страна св.Г. твърди,
че е видял удар с катинара по ръката на тъжителя, чул е обидни думи и когато
подсъдимата се „нахвърлила“ в/у тъжителя Т. в този момент полицейските
служители са се намесили, а в същото време продължавали да носят кашоните –
обстоятелство, което не се установява от свидетелите К. и А., които твърдели,
че са стояли от другата страна на платното. На следващо място св.А. твърди, че
е видял да тече кръв от ръката на тъжителя, което обстоятелство обаче не е било
възприето и не се установява от останалите свидетели, в това число и от
свидетелите К. и Г..
Правилно
е било прието от районния съд, че противоречията са били очевидни, тъй като в
показанията на свидетелите относно думите, които са чули. Св.А.в твърди, че е
чул думите: „мръсник, глупак, простак и
псувня – без да я уточнява”, св. К. чул думите: „простак, бунак, идиот”, а св.Г. чул думите: „простак, педераст, псувни – без да ги уточнява” и правилно е било
прието от районния съд, че в показанията на свидетелите А., Г., К. се съдържа
вътрешно противоречие, относно съществени релевантни факти за състава на
престъпленията, предмет на тъжбата, което ги прави неубедителни. И тримата
свидетели посочили в показанията си, че най-близо до подсъдимата и тъжителя са
били св. Д. /ключаря/, св. И. и св. Вълчев /полицейски служители/, а те са
стояли на 3-
Първоинстанционният
съд е приел, че свидетелите Ю. Д., В. В. и И. И. са били най-близо до
подсъдимата и тъжителя, възприели са най-пълно и ясно обстоятелствата. Те са и
най-незаинтерисовани от изхода на делото. Първият е изпълнявал технически
функции като ключар, които са му били възложени от ДСИ- Р. Р., във връзка с
въвода, а последните двама са полицейски служители - изпълняващи функции по
опазване на реда. Никой от тях не се е познавал със страните и нямат мотив да
възпроизвеждат неверни факти и обстоятелства. Същото се отнасяло и за св. Р.,
която като ДСИ е ръководела изпълнителния процес.
Правилни
са и изводите на районния съд, че свидетелите Ц. /процесуален представител на
подсъдимата в изпълнителния процес/, А., К. и Г. - ангажирани от тъжителя, във
връзка с въвода по изпълнителния процес, са заинтерисовани и имат мотив за
възпроизвеждането на определени факти.
Настоящият
съдебен състав също намира, че нито един от посочените свидетели: Д., В., И., Ц.
и Р. не са установили, че на 28.08.2017 год. подсъдимата А.С.С. да е блъскала и
дърпала тъжителя Р.Н.Т., както и че с катинар подсъдимата му нанесла удари по
дясната ръка и задната част на главата, в резултат на което получил телесни
увреждания, както и че подсъдимата му отправила нецензурните думи: „глупак, простак, мръсник, майка ти ще еба“, като
тези свидетели са установили единствено, че подсъдимата А.С.С. и тъжителят Р.Н.Т.
посегнали да вземат закачена бележка /лист хартия, представляващ копие на
последната страница от договор за наем/, в резултат на което възникнало
сдърпване, кой първи да го вземе и полицейските служители са се намесили
веднага и ги разделили, като св И. коректно установява, че е видял зачервяване
по ръката на тъжителя и нищо повече. От тази група гласни доказателствени
средства правилно е преценено от районния съд, че опровергават по категоричен и
безспорен начин показанията на свидетелите: А., К. и Г., които правят опити, в
хода на съдебното следствие, да потвърдят фактическата обстановка, посочена в
тъжбата. Анализът на доказателствения материал сочи, че не се установяват нито
преки, нито косвени доказателства, от които съдът да направи извода, че подсъдимата
А.С.С. е извършила действия, с които да е нанесла удари с катинар по тялото на
тъжителя или да е казала обидни думи.
От
експертното заключение на съдебно-медицинската експертиза и съдебно-медицинско
удостоверение е установено, че тъжителят Р.Н.Т. е получил напречно жълтеникаво
кръвонасядане и охлузване с отпаднала кора по дясната мишница, жълтеникаво
кръвонасядане по предна повърхност на дясна предмишница, които отговаряли да са
получени от действието на твърди тъпи предмети, уврежданията могат да се
получат при блъскане и дърпане, като правилно е било прието, че от експертното
заключение и съдебно медицинското удостоверение, не следват изводите, че същите
са в причинна връзка с деяние извършено от подсъдимата, претендирано в тъжбата.
Липсата на травматични увреждания в областта на главата и шията, тъй като от експертно
заключение на СМЕ и от СМУ поставят под съмнение твърденията в жалбата и показанията
на свидетелите А., К. и Г., че е имало удари от подсъдимата А.С.С. в областта
на главата и шията на тъжителя Р.Н.Т., с катинар. Травматични увреждания в областта
на дясната предмишница, съгласно заключението на СМЕ и СМУ, могат да са
резултат от блъскане и дърпане, което напълно потвърждава показанията на
свидетелите И., Д., Ц., В. и Р., че подсъдимата и тъжителят са се втурнали да
вземат бележката и е последвало дърпане. В никакъв случай не може да се приеме,
че получените наранявания са от удар с катинара, тъй като не е тъп предмет. Категорично
в експертното заключение на СМЕ е изключено „посттравматичното
стресово разстройство” да е в причинна връзка с деянието на подсъдимата. Тази
диагноза, видно от медицинската документация /амбулаторни листове, етапна
епикриза, рецепта/ е поставена близо два месеца след инцидента и правилно е
възприето от районния съд, че не почива на
обективни данни и е поставена на база сведения от пациента /тъжителя/.
Съдебно-медицинското удостоверение № 209 е издадено на 07.09.2017 год. около
десет дни след инцидента, което също поставя под съмнение дали уврежданията са
настъпили точно на инкриминираната дата.
Настоящата
инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че събраните
доказателства по време на съдебното следствие, не само че не се потвърждава
фактическата обстановка, посочена в тъжбата, но и я опровергават, поради което районния
съд правилно е приел, че е установено и доказано само телесното увреждане, но не и механизма и начина на причиняването
му, като въз основа на посоченият
доказателствен материал е приел за установен само факта, че подсъдимата С. и
тъжителят Т. са посегнали да вземат закачена бележка /лист хартия,
представляващ копие на последната страница от договор за наем/, в резултат на
което възникнало сдърпване, кой първи да го вземе и полицейските служители са се намесили веднага и ги разделили, като не са
били отправяни обидни думи към тъжителя от страна на подсъдимата.
Правилни
са изводите на първоинстанционния съд, че от писмените доказателствени средства,
показанията на свидетелите и от заключението на СМЕ, не се установяват
доказателства, от които да се направи извода за причината, начина, механизма на
причиняването на телесно увреждане на пострадалия - тъжител, а така също и относно
отправяне на обидни думи и поради тези съображения, след подробен анализ на събраните
по делото доказателства е приел, че единствено възможният извод е, че
посочената в тъжбата фактическа обстановка е опровергана и не следва да се
приема за установена и доказана по безспорен начин, а трябва да се приеме като
доказана фактическа обстановка, установена в хода на съдебното следствие.
По обвинението по
чл. 130, ал. 1 НК, имайки предвид установената от районния съд фактическа
обстановка правилен е извода, че подсъдимата А.С.С. не е осъществила
изпълнителното деяние на чл. 130, ал. 1 от НК – причиняване на лека телесна
повреда изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите в чл.128 и чл.129 НК, а подсъдимата е извършила действие /система от физически движения, извършени
под контрола на съзнанието/, с което е посегнала да вземе бележката залепена на
вратата. Това действие обаче не се покрива с изпълнителното деяние -
причиняване на телесна повреда, от което следва, че не е осъществен от
обективна страна състава на чл. 130, ал. 1 от НК, поради липса на изпълнително
деяние и не е осъществен и от субективна страна състава на претендираното
престъпление.
Във
връзка с изложените съображения правилно и законосъобразно районния съд е приел,
че подсъдимата А.С.С., не е извършила деянието, поради липса на вина и на
основание чл. 304 НПК законосъобразно е била призната за невиновна и оправдана.
По обвинението по
чл. 130, ал. 2 НК - имайки предвид
установената от районния съд фактическа обстановка при проведеното съдебно
следствие, правилно и законосъобразно е направен извода, че подсъдимата А.С.С. не
е осъществила изпълнителното деяние на чл. 130, ал. 2 от НК – причиняване на
лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание.
Подсъдимата
А.С.С. в конкретния случай е извършила действие /система от физически движения
извършени, под контрола на съзнанието/, с което е посегнала да вземе бележката
залепена на вратата. Това действие не се покрива с изпълнителното деяние
причиняване на телесна повреда, от което правилно е прието, че не е осъществила
от обективна страна и състава на чл. 130, ал. 2 от НК, поради липса на изпълнително деяние, тъй като не е осъществен от
субективна страна състава на претендираното престъпление.
Настоящият
състав приема за правилни изводите на районния съд, че поради липса на умисъл
не е осъществен и от субективна страна състава на чл. 130, ал. 1 от НК и поради
това е приел, че подсъдимата А.С.С. не е извършила деянието, поради липсва вина и на основание чл.
304 НПК правилно е било прието, че следва да бъде призната за невиновна и
оправдана.
По обвинението по
чл. 148, ал.1, т.1 във вр. с чл.146, ал.1 от НК - имайки предвид установената от районния съд фактическа
обстановка, която се споделя от въззивния съд, правилно е направен извода, че подсъдимата
А.С.С. не е осъществила деяние, което да покрива състава на чл.146, ал. 1 от НК
и поради липсата на обективния елемент - извършено деяние, с което да е
осъществено правилно приел, че е безпредметно обсъждането на останалите
субективни и обективни признаци от състава на престъплението.
Предвид
подробно изложените мотиви от решаващия съд, настоящия състав при Окръжен съд -
Стара Загора намира, че правилно е бил направен извода, че подсъдимата А.С.С.,
не е извършила деянията, за които е била обвинена и на основание чл. 304 от НПК е била
призната за невиновна и оправдана.
По
отношение на предявените три отделни
граждански иска, за всяко едно от претендираните престъпления, първоинстанционния
съд правилно е преценил, че тъй като подсъдимата А.С.С., не е осъществила нито
едно от трите деяния, описани в тъжбата, то не са осъществени всички признаци
на деликта /чл.45 от ЗЗД/ - деяние, вина, противоправност на деянието, вреди,
причинна връзка м/у деяние и вреди и в случая подсъдимата не е субект на
деликтното материално правоотношение и не може да бъде ангажирана деликтната
гражданска отговорност, поради което е правилно е прието, че предявените
граждански искове се явяват неоснователни, недоказани и са били отхвърлени като
такива.
Тъй
като подсъдимата А.С.С. е била призната за невиновна и е била оправдана по
всички обвинения, описани в тъжбата, първоинстанционния съд правилно и
законосъобразно е приел, че същата не следва да се осъжда да заплаща разноските
по делото и правилно е бил осъден тъжителя Р.Н.Т. да заплати по сметката на РС
– Стара Загора направените разноски по делото, в размер на 280.00 лв. - за
изготвената СМЕ по делото, както и на
основание чл. 190, ал. 1 от НПК, да заплати на подсъдимата А.С.С.
направените от нея разноски, в размер на 480.00 лв. - за възнаграждение за
защитник.
С оглед
гореизложените съображения и тъй като настоящият съдебен състав не констатира
допуснати от районния съд съществени нарушения на материалния и процесуалния
закон, които биха могли да доведат до отмяна или изменение на обжалваната
присъда,
то тя следва да бъде
изцяло потвърдена, като тъжителя Р.Н.Т. следва да бъде осъден да заплати на подсъдимата А.С.С., направените
пред въззивната инстанция разноски за адвокатска защита, в размер на 480.00
лева
Водим от
горното и на основание чл. 338 от НПК, Окръжен съд – Стара Загора
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 128 от 01.10.2018 год., постановена
по НОХД № 436/ 2018 год. по описа на Старозагорския районен съд.
ОСЪЖДА частния
тъжител и гр.ищец Р.Н.Т. с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на А.С.С., сумата в размер на 480.00
/четиристотин и осемдесет/ лева, представляваща направените от нея разноски
за адвокатска защита, пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.