№ 225
гр. Тетевен, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:М. Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. И.ОВА
като разгледа докладваното от М. Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20234330100970 по описа за 2023 година
Предявен е положителен установителен иск за собственост на идеални части от
недвижим имот, с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 269 от ДОПК.
Образувано е по искова молба на М. В. П. ЕГН ********** с адрес: гр. Ябланица, ул.
„Христо Ботев“ № 20 чрез адв. Ч. В. от САК, срещу „фирма“ ЕАД, ЕИК *********,
дружество регистрирано в ТР към Агенция по Вписванията, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1000 р-н Средец, ул. „Хан Крум“ № 5, ет. 1, ап. 6 представлявано
от И. Л. М. и Национална Агенция по Приходите, адрес: гр.София, ул.Аксаков № 21.
В исковата молба се сочи, че на 29.05.1995 г. с Нотариален Акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 8, том II, дело № ***/1995 г., ищецът М. В. П. е придобил от Георги
Пеев Нейков и съпругата му Виолета Емилова Нейкова недвижими имоти - 8.488% идеални
части от Урегулиран Поземлен Имот с идентификатор № ************, находящ се в гр.
Ябланица, община Ябланица, област Ловеч, с площ по скица 3865 кв.м., а по
доказателственият акт за собственост с площ от 2865 кв.м. представляващ УПИ IV-105 от кв.
42 по плана на гр. Ябланица, както и Апартамент № 3 с площ от 86.17 кв.м. находящ се във
вх. А от жилищна сграда на „Балканскал“ ООД построена в същия недвижим имот. От
момента на придобИ.ето им, ищецът П. е упражнявал постоянно, непрекъснато,
необезпокоявано и явно владение върху описаните по-горе недвижими имоти.
Сочи се, че през месец юни 2023 г. М. В. П. установил, че на 16.11.2022 г., с
постановление за налагане на възбрана по изпълнително дело № 20228630***** ЧСИ Сия
Халаджова с рег. № 863 била наложена възбрана върху целия Урегулиран Поземлен Имот с
идентификатор № ************, находят се в гр. Ябланица, община Ябланица, област
Ловеч. Възбраната била наложена върху целият описан по-горе недвижим имот, тъй като
според установеното от ЧСИ по документи, имота е собственост на длъжника по
изпълнителното дело - „фирма“ ЕАД с ЕИК *********. След незабавно подаване на молба
до ЧСИ с приложени доказателства за собствеността на ищеца М. П., възбраната е била
частично заличена, но тогава след извършена проверка на собствеността било установено,
че с Нотариален Акт за констатиране право на собственост върху недвижими имоти № 132,
1
том IV, рег. № 2443, н.д. № 398 от 2005 г. по описа на Нотариус Румяна Вутева, вписана под
№ 392 в Нотариалната Камара, с район на действие Районен Съд - Тетевен, ответникът
„фирма“ ЕАД с ЕИК ********* е признат за собственик по приватизационна продажба на
целия Урегулиран Поземлен Имот с идентификатор № ************, находят се в гр.
Ябланица, община Ябланица, с площ по екипа 3865 кв.м., а по доказателственият акт за
собственост с площ от 2865 кв.м. представляващ УПИ IV-105 от кв. 42 по плана на
гр.Ябланица. Нотариалният акт е бил съставен, както е описано в него, отчитайки
собствеността на „Банка ДСК“ ЕАД и изключвайки я от обхвата на констативния нотариален
акт, но без да се отчете от нотариуса и от ответника „фирма“ ЕАД, че ищеца М. П.
притежава още от 1995 г. самостоятелни права на собственост върху описаното УПИ, а
именно 8.488% идеални части от него.
На следващо място се сочи, че по същото дело на ЧСИ Халаджова, като взискател е
присъединена и НАП в качеството им на взискател по и.д. № 22120******/2012 г. по описа
на НАП София. През месец ноември 2023 г. П. установил, че за събиране на публични
задължения на „фирма“ ЕАД по образуваното и.д. № 22120******/2012 г. по описа на главен
публичен изпълнител Стоян И.ов, Отдел „Публични вземания“, Дирекция „Събиране“, ТД
на НАП София по това дело била наложена възбрана върху целият описан по-горе имот и е
насрочена публична продан за 24.11.2023 г. Срещу действията на публичният изпълнител
своевременно била подадена жалба с вх. № С230022-000-*****/22.11.2023 г., която е
оставена без уважение с Решение ПИ-388/05.12.2023 г. на Директора на ТД на НАП София.
Ищецът заявява, че соченото от него обуславя правният му интерес да предяви
положителен установителен иск с правно основание чл. 269, ал. 1 от ДОПК, във вр. с чл.
124, ал. 1 от ГПК срещу ответниците „фирма“ ЕАД с ЕИК *********, и Национална
Агенция по Приходите за установяване на собствеността на 8.488% идеални части от
Урегулиран Поземлен Имот с идентификатор №************, находящ се в гр. Ябланица,
община Ябланица, област Ловеч, с площ по скица 3865 кв.м., а по доказателственият акт за
собственост с площ от 2865 кв.м. представляващ УПИ IV-105 от кв. 42 по плана на гр.
Ябланица.
Моли съда да постанови решение с което признае за установено, че М. В. П. ЕГН
********** е собственик на 8.488% идеални части от Урегулиран Поземлен Имот с
идентификатор № ************, находящ се в гр. Ябланица, община Ябланица, област
Ловеч, с площ по скица 3865 кв.м., а по доказателственият акт за собственост с площ от
2865 кв.м. представляващ УПИ IV-105 от кв.42 по плана на гр.Ябланица. Да обяви за
нищожен Нотариален Акт за констатиране право на собственост върху недвижими имоти №
132, том IV, рег. № 2443, н.д. № 398 от 2005 г. по описа на Нотариус Румяна Вутева, вписана
под № 392 в Нотариалната Камара, с район на действие Районен Съд Тетевен.
Претендира сторените в настоящето производство съдебни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор на ИМ от ответната страна
Национална агенция за приходите, в който е изложено, че искът е допустим, но не
основателен. С цел обезпечаване и събиране на изискуемите публични задължения във
връзка с изпълнително дело с № 22120******0/2012 г. по описа на ТД на НАП София,
образувано срещу „фирма“ ЕАД. ЕИК *********, с Постановление с изх. № С230022-022-
0013402/21.02.2023 г. за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/. издадено на основание
чл. 200 от ДОПК и чл. 205. ал. 1 във връзка с чл. 195, ал. 1-3 от ДОПК, е наложена
обезпечителната мярка върху недвижим имот, собственост на длъжника. Посочено е че
Видно от доказателствата по изпълнителното дело, преди насрочването със Съобщение с
изх. № С230022-111-0003040/23.10.23 г. продан на УПИ с КИД ************. публичният
изпълнител направил проверка в информационната система на НАП и в публичните
регистри до които има достъп и установил, че съгласно НА, вписан от Служба по
вписванията град Тетевен, под акт номер № 167, том 7, рег. 2195, дело 1449 от 16.08.2005 г.,
2
длъжникът по ИД № 22120******0/2012 г. е собственик на гореописания имот. Осъществил
е кореспонденция с местната за имота общинска администрация, видно от която на „фирма“
ЕАД, ЕИК ********* се начисляват данъци по ЗМДТ за целия поземлен имот,
представляващ 3 865.00 кв. м. Предвид което, се формира обоснован извод за собствеността
на имота предмет на принудително изпълнение.
Ответника заявява, че във връзка с представения от ищеца НА № 8, том 2, дело
***/1995 г., издаден от Районен съд, с който удостоверява собственост на 8.488 % ид. ч. от
УНИ с КИД ************ следва да се отчете, че той не е вписан в Агенция по вписванията,
Имотен регистър. Съгласно направени справки с № 1537155, № 1537169 и 1525585 в
Агенцията, съответно по партида на данъчното задължено лице, на ищеца и на имота е
установено, че няма други вписвания на актове по чл. 112 Закон за собствеността относно
процесния недвижим имот освен Нотариален акт, издаден на основание чл. 483 ГПК /отм./,
за констатиране право на собственост върху недвижим имот с № 132. том IV. рег. № 2443, н.
д. № 398/2005 г., т.е. липсва вписване на нотариални актове, искови молби, съдебни решения,
или друг акт, от който жалбоподателят може да черпи самостоятелни права върху него.
Съгласно цитирания Нотариален акт за констатиране право на собственост по документи
върху недвижим имот, вписан в Службата по вписванията под вх. рег. № 2195 от 16.08.2005
г., акт 167, том 7, „фирма“ ЕАД, ЕИК ********* е собственик на УПИ с КИД ************,
който по скица № 148 от 21.10.2003 г. на Община Ябланица, презаверена на 09.08.2005 г. с
площ 3 865 кв. м. по скица, а по документ за собственост е с площ 2 865 кв. м„
съответстващи на парцел № IV, с планоснимачен номер 105 в квартал 42 по подобрения
устройствен план на град Ябланица от 1991 г., както и на построена в този имот шестетажна
административна сграда с обща ЗП 539.75 кв. м.. РЗП от 1 713 кв. м., без собствените на
„.Банка ДСК“ ЕАД, съгласно нотариален акт за собственост № 20, т. 3, н.д. № 985/1995 г. на
Тетевенския районен съд.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло претенциите по искова
молба, подадена от М. В. П., ЕГН **********, с която иска да се признае за установено, че
той е собственик на 8.488 % идеални части от УПИ с КПД № ************, находят се в гр.
Ябланица, област Ловеч, с площ по скица 3 865 кв. м., а по доказателствения акт за
собственост с площ от 2 865 кв. м., представляващ УПИ IV-105 от кв. 42 по плана на гр.
Ябланица.
Моли направеното искане за обявяване на нищожност на НА за констатиране на
право на собственост върху недвижими имоти № 132, том IV, рег. № 2443, н.д. 398 от 2005 г.
по описа на нотариус Румяна Вутева, вписана под № 392 в Нотариалната камара, с район на
действие Районен съд Тетевен за недопустимо, алтернативно неоснователно.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в законоустановения
минимален размер, съгласно Наредба №1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, изчислено съобразно материалния интерес. Прави възражение
за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, за което е направена
претенция за присъждане в настоящото производство.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор на ИМ от ответната страна
„фирма“ ЕАД, в който е изложено, че искът не основателен. Твърди се, че праводателите на
ищеца Георги Пеев Нейков и Виолета Емилова Нейкова никога не са били собственици на
идеална част от поземления имот. Същите са били собственици на апартамент в блока,
построен от бившето държавно дружество „БАЛКАНСКАЛ“ ООД, но този апартамент им е
прехвърлен заедно с идеална част от правото на строеж върху парцела, а не с идеална част от
правото на собственост. По тази причина правоприемника им М. П. е станал собственик на
8.488% идеални части от правото на строеж.
Моли съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.
С протоколно определение от открито съдебно заседание, проведено на 21.05.2024 г.
3
на основание чл. 214 от ГПК, съдът е допуснал предявяването в условията на евентуалност
на иск от страна на ищецът П., с правна квалификация чл. 79 от ЗС, с формулиран петитум
както следва: В случай, че отхвърлите иска моля да постановите решение, с което да
признаете за установено, че М. В. П. с ЕГН: **********, е собственик на 8,488% идеални
части от урегулиран поземлен имот с ИД ************, находящ се в град Ябланица,
община Ябланица, област Ловеч, с площ по скица 3865 кв. м., а по доказателствен акт за
собственост с площ от 2865 кв. м., представляващ УПИ 4-105 от квартал 42 по плана на гр.
Ябланица по силата на давностно владение, което е било добросъвестно, постоянно,
непрекъснато, необезпокоявано явно владение за периода 1995 г. , датата на нотариалния акт,
с който е придобил имота, до 2024 г.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12
ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
На 29.05.1995 г. с Нотариален Акт за покупко-продажба на недвижим имот № 8, том
II, дело № ***/1995 г., ищецът М. В. П. е придобил от Георги Пеев Нейков и съпругата му
Виолета Емилова Нейкова недвижими имоти - 8.488% идеални части от Урегулиран
Поземлен Имот с идентификатор № ************, находящ се в гр. Ябланица, община
Ябланица, област Ловеч, с площ по скица 3865 кв.м., а по доказателственият акт за
собственост с площ от 2865 кв.м. представляващ УПИ IV-105 от кв. 42 по плана на гр.
Ябланица, както и Апартамент № 3 с площ от 86.17 кв.м. находящ се във вх. А от жилищна
сграда на „Балканскал“ ООД построена в същия недвижим имот.
С Нотариален Акт за констатиране право на собственост върху недвижими имоти №
132, том IV, рег. № 2443, н.д. № 398 от 2005 г. по описа на Нотариус Румяна Вутева, вписана
под № 392 в Нотариалната Камара, с район на действие Районен Съд - Тетевен, ответникът
„фирма“ ЕАД с ЕИК ********* е признат за собственик по приватизационна продажба на
целия Урегулиран Поземлен Имот с идентификатор № ************, находят се в гр.
Ябланица, община Ябланица, с площ по екипа 3865 кв.м., а по доказателственият акт за
собственост с площ от 2865 кв.м. представляващ УПИ IV-105 от кв. 42 по плана на гр.
Ябланица.
По изпълнително дело № 20228630***** ЧСИ Сия Халаджова с рег. № 863 била
наложена възбрана върху целия Урегулиран Поземлен Имот с идентификатор №
************, находят се в гр. Ябланица, община Ябланица, област Ловеч. Възбраната била
наложена върху целият описан по-горе недвижим имот, тъй като според установеното от
ЧСИ по документи, имота е собственост на длъжника по изпълнителното дело - „фирма“
ЕАД с ЕИК *********.
За събиране на публични задължения на „фирма“ ЕАД по образуваното и.д. №
22120******/2012 г. по описа на главен публичен изпълнител Стоян И.ов, Отдел „Публични
вземания“, Дирекция „Събиране“, ТД на НАП София по това дело била наложена възбрана
върху целият процесен имот и била насрочена публична продан за 24.11.2023 г. Срещу
действията на публичният изпълнител своевременно била подадена жалба с вх. № С230022-
000-*****/22.11.2023 г., която е оставена без уважение с Решение ПИ-388/05.12.2023 г. на
Директора на ТД на НАП София.
При така изложените факти съдът приема, че е сезиран с положителен установителен
иск за собственост на описания в ИМ недвижим имоти, предявен в хипотезата на чл. 269,
ал. 1 ДОПК, както и с иск по реда чл. 537, ал. 2 ГПК да се обезсили Нотариален Акт за
констатиране право на собственост върху недвижими имоти № 132, том IV, рег. № 2443, н.д.
№ 398 от 2005 г. по описа на Нотариус Румяна Вутева, вписана под № 392 в Нотариалната
Камара, с район на действие Районен Съд Тетевен.
Искът по чл. 269 ДОПК е предвиден за защита на трети лица срещу предприети от
публичния изпълнител действия, докато принудителното изпълнение върху актива не е
4
приключило/при висящо изпълнително дело срещу длъжника/. Това следва от разпоредбата
на чл. 269, ал. 3 ДОПК, съгласно която съдът уведомява публичния изпълнител за
образуваното исково производство, като в този случай публичният изпълнител може да
премине към друг способ за принудително събиране или да спре производството. Искът с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 269 ДОПК е предоставен на третото лице,
чието право е засегнато от принудително изпълнение на публичния изпълнител, да предяви
срещу длъжника и взискателя иск за установяване на самостоятелните си права върху него.
Легитимацията на ищеца като "трето лице " по смисъла на чл. 269 ДОПК сама по себе си
изключва качеството му на "длъжник" и изобщо на страна в публичното принудително
изпълнение. Правната легитимация на ищец по иск, основан на чл. 269 ДОПК, се обуславя
от твърдение за накърнено с изпълнението право на третото лице върху вещ, вещно право
или вземане, но различно от вземането от самия длъжник в принудителното изпълнение, а
право върху вземане от друго трето за изпълнителното производство лице, спрямо което, но
в качеството му на вземане на длъжника от същото това трето лице, е насочено
изпълнението.
Целта на иска е със сила на пресъдено нещо да бъде установено по отношение на
длъжника и взискателя, че имуществото, върху която е насочено изпълнението, не
принадлежи на длъжника, а на третото лице и по този начин да се отрече възможността за
продължаване на принудително изпълнение върху него. Както последователно се поддържа
от постоянната практика на ВКС на РБ, чрез този иск се осигурява безсрочна защита на
третото лице спрямо изпълнителното производство, независимо от това дали
принудителното изпълнение по ДОПК е проведено докрай и независимо от това дали е
налице обжалване на действията на публичния изпълнител и докато е налице висящото
принудително изпълнение, насочено срещу актив на третото лице, всякога е налице интерес
от провеждане на защитата по чл. 269 ДОПК, тъй като с провеждане на принудителното
изпълнение спрямо актива, по отношение на който третото лице претендира самостоятелни
права, всъщност се оспорва и засяга неговото право.
Основателността на предявения положителен установителен иск за собственост по
чл. 124, ал. 1 ГПК предполага установяване от ищеца при условията на пълно и главно
доказване на твърдяното право на собственост – формиране на сигурно убеждение у съда в
надлежното осъществяване на всички пораждащи правото му на собственост факти.
Ответникът може да проведе насрещно и то непълно доказване, което има за предмет
установяването на такива факти, които изключват възможността за осъществяването на
правопораждащите факти и разколебават сигурността в надлежното им настъпване, като по
този начин осуетяват пълното им доказване.
На следващо място, фактическият състав на придобивната давност на чл. 79, ал. 1 ЗС
по отношение на претендиращото лице следва да бъде установен при пълно и пряко
доказване в процеса. За да се признае на едно физическо лице правото на изключителна
собственост по отношение на един недвижим имот, разпоредбата на закона установява, че
претендиращият следва да е упражнявал в период по-дълъг от 10 години фактическата власт
по отношение на конкретната вещ /corpus/, без противопоставяне от страна на титуляра на
правото на собственост, както и да е демонстрирал по отношение невладеещия собственик
на вещта поведение на пълноправен собственик /аnimus/, т. е. поведение, което безсъмнено
сочи, че упражнява собственическите правомощия в пълен обем единствено за себе си.
Владението е законно, когато съдържа 6 /шест/ признака, а именно: то да е постоянно,
непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително и с намерение да се държи вещта, като своя
собствена /чл. 68 и сл. ЗС/. Разпоредбата на чл. 69 ЗС създава презумпцията, че владелецът
държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Съгласно ТР № 1/2012 г.
на ОСГК на ВКС, презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията
между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт,
5
различен от наследяването.
Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да
докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо
останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си. За да е
налице изменение на основанието на неговото владение е необходимо, той да е предприел
действия, които да отричат правото на другите съсобственици върху техните части и те да се
достигнали до тяхното знание. За да превърне владението в самостоятелно, той трябва да
отблъсне владението на другите съсобственици, като владее за себе си и против тяхната в о
л я, а не е достатъчно само да манифестира неопределено самостоятелността на владението.
Нещо повече. Действията, с които се демонстрира намерение за своене следва по
категоричен начин да отричат правата на други лица, да сочат на намерение за своене на
имота и да са достигнали до знанието на собственика, т. е., чрез тях следва да се
демонстрира поведение на пълноправен индивидуален собственик на имота.
Знанието на собственика следва да е доказано по категоричен начин, като
инициативата за създаването му като субективен елемент трябва да изхожда от владеещия
несобственик, който е длъжен да афишира намерението си да свои вещта по несъмнен начин,
дори и при проявена от титуляра на вещното право незаинтересованост към нея. В противен
случай, при липса на знание у собственика, дори и обективирано пред други, владението в
определен срок от време, съпроводено с намерение да се свои, не поражда право на
собственост за владеещия несобственик.
Разпоредбата на чл. 269 ДОПК е аналог на тази на чл. 440 ГПК, но в рамките на
публичното принудително изпълнение. Абсолютните процесуални предпоставки,
обуславящи допустимостта на иска по чл. 440 ГПК са: 1) висящо изпълнително
производствонезависимо индивидуално или универсално 2) с предмет принудителното
изпълнение на парично притезание; 3) насочване на изпълнителните действия върху вещ на
длъжника; 4) осъществяваният изпълнителен способ да е обективно годен да засегне право
на трето за изпълнението лице. Субективното право на третото лице обосновава интереса от
отрицателния установителен иск, предвиден в чл. 440 ГПК респ. чл. 269 ДОПК, но е извън
предмета на делото.
Несъмнено в настоящия правен спор – за ищецът П. пред РС Тетевен е налице правен
интерес от предявяването на иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 269
от ДОПК, срещу ответниците „фирма“ ЕАД, ЕИК ********* и Национална Агенция по
Приходите /НАП/, след като претендира самостоятелни права на собственост върху идеална
част от недвижим имот /Урегулиран Поземлен Имот с идентификатор № ************/,
срещу която е насочено принудително изпълнение по и.д. № 22120******/2012 г. по описа
на главен публичен изпълнител Стоян И.ов, Отдел „Публични вземания“, Дирекция
„Събиране“, ТД на НАП София, срещу имуществото на длъжника - „фирма“ ЕАД, ЕИК
*********, който е формалния собственик на имота към момента на налагането на възбрана
върху него. При претендирани от ищецът самостоятелни вещни права - правото на
собственост върху идеална част от вещта, несъмнено продажбата на процесната сграда от
ЧСИ, би накърнила претендираните права на ищецът М. П., който е трето лице на
изпълнителното производство, тъй като изпълнението е за чужд дълг.
По отношение на оспореният Нотариален Акт за констатиране право на собственост
върху недвижими имоти № 132, том IV, рег. № 2443, н.д. №3 98 от 2005 г. по описа на
Нотариус Румяна Вутева, вписана под № 392 в Нотариалната Камара, с район на действие
Районен Съд Тетевен, с който ответникът „фирма“ ЕАД с ЕИК ********* е признат за
собственик по приватизационна продажба на целия Урегулиран Поземлен Имот с
идентификатор №************, находящ се в гр. Ябланица, община Ябланица, област
Ловеч, с площ по скица 3865 кв.м., а по доказателственият акт за собственост с площ от
2865 кв.м. представляващ УПИ IV-105 от кв. 42 по плана на гр. Ябланица, следва да се
6
отбележи, че този нотариален акт е съставен на основание чл. 483, ал. 1 от отменения ГПК,
чието съдържание е идентично като текст с чл. 587 ГПК от действащия ГПК. В тази връзка
следва да се отбележи, че съгласно Тълкувателно Решение № 11 от 21.03.2013 г. по тълк. д.
№ 11/2012 г., ОСГК на ВКС - Нотариалният акт, с който се признава право на собственост
върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена
сила по чл. 179, ал. 1 от ГПК, относно констатацията на нотариуса за принадлежността на
правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи
документи за факти.
Материалната доказателствена сила е присъща на официалните свидетелстващи
документи за факти, а самата констатация за принадлежността на правото на собственост
представлява правен извод, а не удостоверен от него факт. Целта на производството по чл.
587 ГПК е да снабди молителя с документ, служещ за доказване на правото на собственост.
Дейността на нотариуса в това производство не е свидетелстваща, каквато е при останалите
нотариални производства, а решаваща. Нотариусът не удостоверява юридически факти, а се
произнася по съществуването на едно право. Ето защо, съдържащата се в нотариалния акт
по чл. 587 ГПК констатация за принадлежността на правото на собственост, респ. на
ограниченото вещно право, представлява правен извод на нотариуса, а не удостоверен от
него факт и поради това е извън доказателствената сила на документа нотариален акт,
определена по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК. Съгласно чл. 537, ал. 2, пр. 3 ГПК
нотариалният акт се отменя когато бъде уважена претенция на трето лице срещу титуляра на
акта, т.е, когато по исков път бъде доказана неверността на извършеното удостоверяване на
правото на собственост. Когато и двете страни в правния спор се легитимират с нотариални
актове правото си на собственост върху имота /било констативни или такива за правна
сделка/, то разпределението на доказателствената тежест при оспорването ще се извърши по
общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК, като всяка страна следва да докаже своето право, т.е.
фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание.
В настоящия спор бе доказано, че с Нотариален Акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 8, том II, дело №***/1995 г., ищецът М. В. П. ЕГН ********** е
придобил от Георги Пеев Нейков и съпругата му Виолета Емилова Нейкова следните
недвижими имоти - 8.488% идеални части от Урегулиран Поземлен Имот с идентификатор
№ ************, находящ се в гр.Ябланица, община Ябланица, област Ловеч. От
представения като доказателство по делото и неоспорено от страните Нотариален Акт за
констатиране право на собственост върху недвижим имот № 143, том I. дело № 315/1992 г.,
се установи, че Апартамент № 3 с площ от 86.17 кв.м. находящ се във вх. А от жилищна
сграда на „Балканскал“ ООД и 8.488% идеални части от Урегулиран Поземлен Имот с
идентификатор № ************, находящ се в гр. Ябланица, община Ябланица, област
Ловеч, с площ по скица 3865 кв.м., а по доказателственият акт за собственост с площ от
2865 кв.м. представляващ УПИ IV-105 от кв. 42 по плана на гр. Ябланица, преди да станат
собственост на ищецът П. са с установена собственост от „Балканскал“ ООД по силата на
цитирания НА от 1992 г.
В конкретиката на спора, от доказателствата по делото се извежда заключението, че
посредством НА от 1992 г. дружеството „Балканскал“ ООД са притежавали правото на
собственост върху 8.488% идеални части от Урегулиран Поземлен Имот с идентификатор №
************, находящ се в гр. Ябланица, община Ябланица, област Ловеч, с площ по скица
3865 кв.м., а по доказателственият акт за собственост с площ от 2865 кв.м. представляващ
УПИ IV-105 от кв.42 по плана на гр. Ябланица. Тези идеални части, заедно с Апартамент №
3 с площ от 86.17 кв.м. находящ се във вх. А от жилищна сграда на „Балканскал“ ООД
построена в същия недвижим имот Георги Пеев Нейков и съпругата му Виолета Емилова
Нейкова са придобили като обезщетение, следствие на това, че земи на техният
наследодател са били отчуждени за нуждите на държавното предприятие. Последните -
Георги Пеев Нейков и съпругата му Виолета Емилова Нейкова с Нотариален Акт за покупко-
7
продажба на недвижим имот № 8, том II, дело №***/1995 г. продават на М. В. П.
Апартамент № 3 с площ от 86.17 кв.м. находящ се във вх. А от жилищна сграда на
„Балканскал“ ООД и 8.488% идеални части от Урегулиран Поземлен Имот с идентификатор
№ ************.
На следващо място, неоснователно се явява възражението на ответника НАП, че НА
№ 8, том 2, дело ***/1995 г., издаден от Районен съд, с който удостоверява собственост на
8.488 % ид. ч. от УНИ с КИД ************ не е вписан в Агенция по вписванията, Имотен
регистър. Съгласно направени справки с № 1537155, № 1537169 и 1525585 в Агенцията,
съответно по партида на данъчното задължено лице, на ищеца и на имота е установено, че
няма други вписвания на актове по чл. 112 Закон за собствеността относно процесния
недвижим имот освен Нотариален акт, издаден на основание чл. 483 ГПК /отм./, за
констатиране право на собственост върху недвижим имот с № 132. том IV. рег. № 2443, н. д.
№ 398/2005 г., т.е. липсва вписване на нотариални актове, искови молби, съдебни решения,
или друг акт, от който жалбоподателят може да черпи самостоятелни права върху него. От
представените по делото и изискани от съдебния състав доказателства, че установи, че от
полученият официален отговор от Имотен регистър, Служба по Вписванията гр. Тетевен с
изх. рег. № 12-12-125 от 30.05.2024 г. / л. 175 от делото/, в който изрично се казва, че има
вписан Нотариален Акт за покупко-продажба на недвижим имот №8 , том II, дело
№***/1995 г. и се прилага копие от акта, който е идентичен с приложения към исковата
молба нотариален акт от ищеца П..
На следващо място недоказано остана възражението на другия ответник „фирма“
ЕАД, ЕИК *********, съгласно което дружеството „Балканскал“ ООД е прехвърлило на
Георги Пеев Нейков и съпругата му Виолета Емилова Нейкова Апартамент № 3 с площ от
86.17 кв.м., който е прехвърлен заедно с идеална част от правото на строеж върху парцела, а
не с идеална част от правото на собственост. По тази причина правоприемника им М. П. е
станал собственик на 8.488% идеални части от правото на строеж. От представените по
делото доказателства се установи точно обратното. От приложеното от Агенция за
Публичните предприятия и контрол досие на приватизационната сделка, касаеща
дружеството „Балканскал“ ООД гр. Ябланица, като чест от „Елаците – Мет“ ЕАД, с.
Мирково се установи, че дружеството е продавало и дружи свои имоти в процесната сграда
и в договорите за продажба чсно е отбелязано, че същите имоти се продават, заедно с
посочен процент идеални части от земята и от общите части на сградата, а не от
разрешението за строеж. С договор за продажба от 12.12.1995 г. сключен между
„Балканскал“ ООД гр. Ябланица и Държавна Спестовна Каса гр. София, се установи, че
дружеството е продало на ДСК – Салон от административна сграда с площ от 125 кв.м., две
помощни помещения, прилежащи към него от сграда намираща се в квартал 42, парцел IV –
105 по плана на гр. Ябланица, както и „приспадащите“ се части: 5.06 % от земята 2865 кв.м.
по акта за собственост и съответните общи части от сградата. На следващо място, в
подкрепа на горното се явява, че с договор за покупко-продажба от 11.12.1995 г. сключен
между „Балканскал“ ООД гр. Ябланица и Николай Михайлов Найденов, се установи, че
дружеството е продало на Найденов 2 броя гаражни клетки и прилежащите към тях 3 броя
складови помещения от сграда намираща се в квартал 42, парцел IV – 105 по плана на гр.
Ябланица, както и „приспадащата“ се 0.95 % от общата площ на парцелата, цялата с площ от
2865 кв.м. по акта за собственост.
От всички изброено, до тук, става ясно, че дружеството „Балканскал“ ООД гр.
Ябланица, продавайки свой имоти, части от сграда намираща се в квартал 42, парцел IV –
105 по плана на гр. Ябланица, че това е ставало със съответните проценти от земята на
сграда, както и съответните проценти от идеалните части от сградата, а не само от правото
на строеж, както твърди вторият ответник - „фирма“ ЕАД. Въз основа на изложеното може
да бъде заключено, че ищецът М. П. посредством Нотариален Акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 8, том II, дело № ***/1995 г., е придобил от Георги Пеев Нейков и
8
съпругата му Виолета Емилова Нейкова недвижими имоти - Апартамент № 3 с площ от
86.17 кв.м. находящ се във вх. А от жилищна сграда на „Балканскал“ ООД, както и 8.488%
идеални части от Урегулиран Поземлен Имот с идентификатор № ************, находящ се
в гр. Ябланица, община Ябланица, област Ловеч, с площ по скица 3865 кв.м., а по
доказателственият акт за собственост с площ от 2865 кв.м. представляващ УПИ IV-105 от кв.
42 по плана на гр. Ябланица.
Въз основа на изложеното предявеният положителен установителен иск за
собственост на описаните в ИМ идеални части от недвижим имоти, предявен в хипотезата
на чл. 269, ал. 1 ДОПК, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК се явява основателен и доказан и
следва да постанови решение, с което признае за установено по отношение на ответниците,
че М. В. П. ЕГН ********** е собственик на 8.488% идеални части от Урегулиран Поземлен
Имот с идентификатор № ************, находящ се в гр. Ябланица, община Ябланица,
област Ловеч, с площ по скица 3865 кв.м., а по доказателственият акт за собственост с площ
от 2865 кв.м. представляващ УПИ IV-105 от кв. 42 по плана на гр. Ябланица. Като
съставеният на основание чл. 537, ал. 2 ГПК Нотариален Акт за констатиране право на
собственост върху недвижими имоти № 132, том IV, рег. № 2443, н.д. № 398 от 2005 г. по
описа на Нотариус Румяна Вутева, вписана под № 392 в Нотариалната Камара, с район на
действие Районен Съд Тетевен за признаване на дружеството „фирма“ ЕАД с ЕИК
********* за собственик по приватизационна продажба на следния недвижим имот:
Урегулиран Поземлен Имот с идентификатор № ************, находят се в гр. Ябланица,
община Ябланица, с площ по екипа 3865 кв.м., а по доказателственият акт за собственост с
площ от 2865 кв.м. представляващ УПИ IV-105 от кв. 42 по плана на гр. Ябланица, подлежи
на частична отмяна до размер от 91.512 % идеални части от УПИ с идентификатор №
************, находят се в гр. Ябланица.
С оглед на горното съдът намира за установени предпоставките на първия предявен
установителен иск с правно основание чл. 269, ал. 1 от ДОПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 от
ГПК, както и иска по който се прави искане по чл. 537, ал. 2 ГПК. Предвид уважаването на
главния иск, не се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на предявения
евентуален иск по чл. 79 от ЗС.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът, който претендира адвокатско
възнаграждение, в размер на 8500 лева за първоначално предявените искове, както и 2500
лева за иска по чл. 79 от ЗС и Държавна такса в размер на 59 лева, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК. Срещу така заявеният размер е направено възражение от процесуалният
представител на НАП.
В конкретния случай, в хода на производството са предявени от М. П. искове –
положителен установителен иск с правно основание чл. 269, ал. 1 от ДОПК, във вр. с чл.
124, ал. 1 от ГПК, както и иск по като се прави искане и по чл. 537, ал. 2 ГПК да се обезсили
Нотариален Акт, а в последствие е предявен и установителен иск по реда на чл. 79 от ЗС.
Съда приема, че претенцията за разноски за осъществено процесуално представителство на
три отделни иска, макар и същите да са уговорени в един договор сключен между страните е
основателна. Разпоредбата на чл. 2. ал. 5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, в случая е приложима, тъй като в производството
е налице съединяване на два или повече отделни искове. Ето защо, съдът, намира, че в
случая следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, за всеки един
от исковете, или общо 1500 лева за трите иска.
От значение е търсеният материален интерес, който при обективно кумулативно
съединение на искове, се определя върху цената на всеки от исковете, поотделно, а не в сбор.
Съобразно чл. 68 ГПК цената на иска е паричната оценка на предмета на делото. За защита
на различни интереси се предявяват обективно или субективно съединени искове. Според
9
чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
адвокатските възнаграждения за осъществяване на процесуално представителство по
граждански дела се определя съгласно цената на всеки иск, съобразно вида и броя на
предявените искове. Под материален интерес по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, се има предвид цената на всеки от
обективно кумулативно съединените искове, а не техният сбор. Под материален интерес се
има предвид цената на всеки иск поотделно и се определя за всеки иск минимално
възнаграждение, след което вече определените минимални възнаграждения се събират при
определяне на отговорността за разноски. Определение № 50 от 17.01.2023 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 4735/2022 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Марио Първанов.
При определяне на размера на адвокатското възнаграждение, което следва да бъде
заплатено от ответника, съдът съобрази задължителния характер на тълкуването на чл. 101,
пар. 1 ДФЕС, дадено с Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, съгласно което
приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1/09.01.2004 г.
относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения, е
равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от
член 101, параграф 1 от ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните
субекти и пораждащ правни последици за тях, като е посочено, че подобни действия водят
до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на
вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената
минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да
бъде обосновано с преследването на „легитимни цели“ и води до нищожност на наредбата,
която няма действие в отношенията между договарящите страни и не може да се
противопоставя на трети лица, като нищожността е задължителна за съда и засяга всички
минали или бъдещи последици.
Въз основа на тези и други съображения, СЕС е постановил, че национална правна
уредба, съгласно която, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение
в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на
адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на
конкуренцията „с оглед на целта“ по см. на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, като при наличието на
такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че
посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи установената в чл.
101, пар. 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики. Ето
защо, настоящият съдебен състав намира, че не са задължителни за съда, определените с
приетата от Висшия адвокатски съвет Наредба № 1 от 09.01.2004 г. минимални размери на
адвокатските възнаграждения. В този смисъл са Определение № 343 от 15.02.2024 г. по т. д.
№ 1990/2023 г. на II т. о. на ВКС и Определение № 350 от 15.02.2024 г. по ч. т. д. № 75/2024 г.
на II т. о. на ВКС. По настоящото дело, с оглед проведените три открити съдебни заседания,
в полза на Ищецът П. съдебният състав следва да определи разноски за адвокатско
възнаграждение в размер от 1500 лева по трите иска общо или по 500 лева за всеки от
исковете, което е в границите за съответния вид дейност, както и заплатената Държавна
такса от 59 лева, или общият размер на присъдените разноски се равнява на сумата от 1559
лева.
Водим от гореизложеното и на основание, чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 269 от
10
ДОПК по отношение на „фирма“ ЕАД, ЕИК *********, дружество регистрирано в ТР към
Агенция по Вписванията, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1000 р-н
Средец, ул. „Хан Крум“ № 5, ет. 1, ап. 6 представлявано от И. Л. М. и Национална Агенция
по Приходите, адрес: гр.София, ул. Аксаков № 21, в качеството на взискател по
изпълнително дело № 22120******/2012 г. по описа на главен публичен изпълнител Стоян
И.ов, Отдел „Публични вземания“, Дирекция „Събиране“, ТД на НАП София, че М. В. П.
ЕГН ********** с адрес: гр. Ябланица, ул. „Христо Ботев“ № 20 е собственик на 8.488%
идеални части от Урегулиран Поземлен Имот с идентификатор № ************, находящ
се в гр. Ябланица, община Ябланица, област Ловеч, с площ по скица 3865 кв.м., а по
доказателственият акт за собственост с площ от 2865 кв.м. представляващ УПИ IV-105 от кв.
42 по плана на гр. Ябланица.
ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал. 2 ГПК Нотариален Акт за констатиране право на
собственост върху недвижими имоти № 132, том IV, рег. № 2443, н.д. № 398 от 2005 г. по
описа на Нотариус Румяна Вутева, вписана под № 392 в Нотариалната Камара, с район на
действие Районен Съд Тетевен до действието му до размер от 91.512 % /деветдесет и едно
цяло, петстотин и дванадесет хилядни/ идеални част за имота, представляващ УПИ IV-105
от кв. 42 по плана на гр. Ябланица.
ОСЪЖДА „фирма“ ЕАД, ЕИК *********, дружество регистрирано в ТР към
Агенция по Вписванията, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1000 р-н
Средец, ул. „Хан Крум“ № 5, ет. 1, ап. 6 представлявано от И. Л. М. и Национална Агенция
по Приходите, адрес: гр.София, ул. Аксаков № 21, да заплатят на М. В. П. ЕГН ********** с
адрес: гр. Ябланица, ул. „Христо Ботев“ № 20 на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от
1559 лева, представляваща съдебни разноски в производството.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Ловеч в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
11