№ 161
гр. София, 14.01.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 29 СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мирослава Тодорова
при участието на секретаря Радка Ив. Георгиева
и прокурора Г. П. Кюркч.
Сложи за разглеждане докладваното от Мирослава Тодорова Частно
наказателно дело № 20211100205010 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 15:00 часа се явиха:
..........................................................................................................................
СЪДЪТ, като обсъди становището страните в контекста на събраните по делото
доказателства, намира за установено следното.
Производството е по реда на чл. 439 и следващите от НПК. Инициирано е от страна
на лишения от свобода В. Й. ТР. с искане да бъде предсрочно освободен, като в молбата се
твърди, че са налице всички закононоустановени предпоставки по чл. 70 от НК за това.
Прокуратурата и началникът на затвора чрез процесуалния си представител не
оспорват наличието на първата предпоставка по чл. 70 от НК, а именно, че лишеният от
свобода е изтърпял фактически повече от половината от наложеното му наказание.
Становището и на двете страни кореспондира на посоченото в справката, издадена от
началника на затвора с днешна дата, в която е видно, че лишеният от свобода В. Й. ТР. е
постъпил в затвора – гр. София на 2.01.2021 г. първо за изпълнение на основание чл. 68, ал.
1 от НК на приведено в изпълнение наказание от 6 месеца „лишаване от свобода“ по НОХД
№ 189/2019 г. на Районен съд – гр. Плевен, което е било изтърпяно на 25.06.2021 г., а след
това за изтърпяване на наказание от 10 месеца по НОХД № 7/2021 г. на Районен съд – гр.
Плевен за деяние по чл. 343б от НК. Към 14.01.2022 г. лишеният от свобода е изтърпял от
10-месечното наказание фактически 6 месеца и 19 дни; от работа – 1 месец и 25 дни,
остатъкът, който подлежи на изпълнение, възлиза на 1 месец и 16 дни.
Оттук насетне, за да прецени дали е основателно искането на лишения от свобода,
съдът следва да извърши проверка, въз основа на събраните по делото доказателства, а те са
изводими от докладите на специализираната администрация за работа с осъдения и от
материалите в затворническото досие, относно това дали с поведението си лишеният от
1
свобода В.Т. е представил достатъчно надеждни доказателства, че е изградил устойчив
волеви самоконтрол за спазване на правилата и за възпиране от извършване на
престъпление. Условното-предсрочно освобождаване следва да бъде допуснато едва когато
не съществува съмнение в осъществяването на което и да е от тези условия и изключва
възможността лишеният от свобода да се налага да изтърпи пълния срок от наложеното му
наказание в условията на социална изолация в затвор.
В този смисъл съдът следва да извърши преценка, съобразно данните за поведението
на лишения от свобода в затвора, дали целите на наказанието поправяне и превъзпитания
към настоящия момент може да се приеме, че са осъществени при условията на затвор и не
се налага остатъкът от наказанието от 1 месец и 16 дни да бъде изтърпян при същите
първоначални условия на висока степен на контрол и надзор.
За да прецени дали би могло да бъде изградена такава обоснована увереност, съдът
прецени на първо място, че лишеният от свобода В.Т. действително е осъждан само два
пъти. Първото осъждане е за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, тоест за управляване на
МПС след употреба на алкохол, като тогава на осъдения е гласувано доверие и е прието, че
за изпълнение на целите на наказанието не се налага наказанието да бъде изтърпяно
ефективно и с влезлия в сила съдебен акт от 24.07.2019 г. е определен срок на лишаване от
свобода от 6 месеца, който при условията на чл. 66, ал. 1 от НК е бил с отложено с
изпитателен срок изпълнение. В този изпитателен срок от 3 години обаче лишеният от
свобода е извършил ново идентично деяние, а именно управление на МПС след употреба на
алкохол, квалифицирано по чл. 343б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Този път вече е било наложено
наказание „лишаване от свобода“ от 10 месеца, което е постановено да бъде изтърпяно
ефективно и е приведено в изпълнение отложеното наказание „лишаване от свобода“.
Естеството на осъжданията е такова, че изостря вниманието на компетентните държавни
органи по отношение на това дали лишеният от свобода злоупотребява с алкохол и това би
могло да бъде криминогенен фактор за извършване на престъпление занапред. Това
обстоятелство несъмнено е било известно на самия лишен от свобода и той е следвало да
съобрази поведението си в мястото за изтърпяване на наказание с него, като положи усилия
да покаже, че може да търпи и да понася ограничения, които са свързани с употребата на
алкохол. Видно от престоя в мястото за лишаване от свобода, действително В.Т. е показал
почтено отношение към труда и е демонстрирал добри трудови резултати. Същевременно
обаче, видно от затворническото досие, той е бил наказан със заповед от 28.09.2021 г., за
която се твърди, че е стабилен административен акт, в която е констатирано, че той е
нарушил задълженията си по ЗИНЗС и употребил алкохол на външен обект, тъй като с
дрегер Алкотест е констатирано наличие на алкохол в издишания въздух на стойност 0,31
промила. Това обстоятелство според съда е решаващо, за да се приеме, че към настоящия
момент с поведението си лишеният от свобода не е представил необходимите доказателства
за това, че е успял в рамките на досегашния срок за изпълнение на наказание да изгради
такъв устойчив волеви самоконтрол, който да убеди съда, че след напускане на мястото за
изтърпяване на наказанието не би представлявал обществена опасност, включително с
2
употреба на алкохол и извършване на сходно престъпление на процесното.
Предвид краткия срок, който остава до края на изпълнение на наказанието и който ще
бъде редуциран и от продължаващото упражняване на труд от страна на лишения от
свобода, съдът намира, че адекватната мярка, от една страна, за надзор, а от друга страна –
за подкрепа на лишения от свобода, за да може той след напускане на затвора да води
законосъобразен начин на живот, е да се препоръча на началника на затвора лишеният от
свобода да бъде включен в подходяща форма за обществено въздействие, която да бъде
адресирана и фокусирана в констатирания проблем – липсата на ефективен самоконтрол
при употреба на алкохол, така че да бъдат постигнати по-добри резултати от тези, които са
показани досега.
Мотивиран от всичко изложено, съдът намира, че молбата на лишения от свобода е
неоснователна, тъй като не е налице втората предпоставка по чл. 70, ал. 1 от НК.
Ето защо
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за условно предсрочно освобождаване на
лишения от свобода В. Й. ТР., с ЕГН: ********** за изпълнение на остатъка от наказанието,
наложено по НОХД № 7/2021 г. на Районен съд – гр. Плевен.
ПРЕПОРЪЧВА на началника на затвора – гр. София лишеният от свобода В. Й. ТР.
да бъде включен в подходяща форма за въздействие, адресирана срещу злоупотребата с
алкохол.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок от днес
пред Софийски апелативен съд по реда на глава ХХII от НПК.
Препис от определението да се изпрати на началника на СЦЗ за сведение и
изпълнение след влизането му в сила.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15:50 часа.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Секретар: _______________________
3