Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 08.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в
открито съдебно заседание, проведено на дванадесети юли през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА
при участието на секретаря Теодора
Костадинова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 13667 по описа за 2018 година на Варненския районен съд, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 7, т. 1, б. „б“ от Регламент
/ЕО/ № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно
създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан
достъп на борда или голямо закъснение на полети и за отмяна на Регламент /ЕИО/
№ 295/91 и чл. 79 ЗЗД.
Ищцата А.К.П. твърди, че на
10.03.2017 г, направила резервация за пътуване по маршрут Барселона – Варна, с
прикачване в София. Пътуването трябвало да се осъществи с полети на „Б.Е.“ АД –
съответно с полет FB 478 на 04.07.2017 г. в 12:45 часа от Барселона до София и
с полет FB 973 на 04.07.2017 г. в 19:40 часа от София до Варна. Първият полет
по разписание следвало да пристигне в София на 04.07.2017 г. в 16:30 часа, а
вторият следвало да пристигне във Варна в 20:30 часа. В деня на пътуването на
летище „Ел Прат“ в Барселона, около 10:15-10:30 часа,
лице от персонала на гишето за чекиране уведомило
ищцата, че полет FB 478 има закъснение,
което не се знае колко ще продължи. Ищцата излага, че опитите да се свърже с
ответното дружество на предоставените телефони за контакт се оказали неуспешни.
Към 19:00 часа на летището обявили, че качването на борда на самолета е
предвидено за 19:55 часа. Самолетът излетял около 22:00 часа от Барселона и
пристигнал в София около 01:45 часа на 05.07.2017 г., т.е. със закъснение
повече от 9 часа, поради което ищцата изпуснала връзката с полет FB 973 за
Варна. Посочва, че разстоянието между Барселона и София по права линия е 1755
км, между Барселона и Варна – 2087.85 км. Намира, че поради допуснатото
закъснение, надвишаващо три часа, въздушният превозвач дължи обезщетение за
вреди в размер на 400 евро по чл. 7, т. 1, б. „б“ от Регламент /ЕО/ № 261/2004
на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. Наред с това излага, че е
претърпяла индивидуални вреди извън обхвата на обезщетението по Регламента,
изразяващи се в притеснения, причинени от неведението, в което е била поставена
от ответното дружество, както и отрицателни емоции, вследствие на непредоставяне
на грижите по чл. 9 от Регламента, а именно – осигуряване на храна и напитки,
както и на хотел за престой и превоз до хотела.
Отправя искане до съда за
осъждане на ответника да ѝ заплати следните суми:
1) сумата от 400 евро, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди вследствие закъснение на полет, осъществен от опериращ
въздушен превозвач от летище „Ел Прат“, Барселона,
Кралство Испания до Летище Варна с прикачване през Летище София, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на исковата
молба в съда – 10.09.2018 г., до окончателното изплащане на задължението;
2) сумата от 1500 евро, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, вследствие закъснение на полет, осъществен от опериращ
въздушен превозвач от летище в „Ел Прат“, Барселона,
Кралство Испания до Летище Варна с прикачване през Летище София, причинило
притеснение и преживени отрицателни емоции по повод сключен договор за превоз,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
исковата молба в съда – 10.09.2018 г., до окончателното изплащане на
задължението.
Претендира присъждане на
извършените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е
депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника „Б.Е.“ АД. Дружеството
оспорва исковата претенция, като посочва, че на 24.10.2018 г. е извършено
плащане в полза на ищцата. Излага, че тъй като е била подадена жалба от няколко
пътника, плащането е извършено с общо платежно нареждане, като за всеки пътник
е изплатено обезщетение в размер на 782.33 лева /левовата равностойност на 400
евро/.
Моли предявените искове да
бъдат отхвърлени поради пълно погасяване на задълженията.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:
По
предявения иск с правно основание чл.
7, т. 1, б. „б“ от Регламент /ЕО/ № 261/2004 на Европейския парламент и на
Съвета от 11.02.2004 г.:
За да бъде ангажирана
отговорността на ответното дружество по чл. 7, т. 1, б. „б“ от Регламент /ЕО/ №
261/2004 на Европейския парламент и на Съвета, следва да се установи наличието
на следните материалноправни предпоставки: 1) наличието на валидно сключен
между страните договор за въздушен превоз; 2) закъснение на полета, надвишаващо
три часа за полети на територията на Общността над 1500 км.
С доклада по делото съдът е
приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните по
делото следните обстоятелства: наличието на валидно сключен между страните
договор за въздушен превоз по маршрут Барселона – Варна, с прикачване в София –
съотв. с полет FB 478 на 04.07.2017 г. от Барселона
до София и с полет FB 973 на 04.07.2017 г. от София до Варна; пристигането на
полета на Летище Варна със закъснение, надвишаващо 3 часа; че разстоянието
между летище „Ел Прат“, Барселона и Летище Варна е
2087.85 км. Следователно са налице и двете посочени по-горе материалноправни
предпоставки и в полза на ищцата е възникнало притезателното
право на обезщетение по чл. 7, т. 1, б. „б“ от Регламента.
От приложеното на л. 26 от
делото платежно нареждане се установява, че на 24.10.2018 г. ответното
дружество е изплатило сумата от 3129.33 лева, равняваща се на 1600 евро, по
сметка на Антонина П.. Като основание за плащане в документа е посочено
обезщетение А., Е., Ал. Николови, Ант. и Ан. Протопопови. Съдът, като взе предвид, че плащането е
извършено по банковата сметка, посочена от процесуалния представител на ищцата
с молба с вх. № 61695 от 21.09.2018 г. по реда на чл. 127, ал. 4 ГПК, както и
че в платежното нареждане изрично е вписано нейното име, намира, че съобразно
разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК същото следва да бъде отчетено при
постановяване на решението. Тъй като в документа са посочени имената на общо
пет лица, без да е уточнено каква част от сумата се изплаща поотделно за всяко
от тях, следва да се приеме, че същата следва да бъде разпределена поравно –
т.е. по 625.87 лева, съотв. 320 евро, на всеки.
Предвид изложеното от
дължимото в полза на ищцата обезщетение в размер на 400 евро следва да бъде
приспадната изплатената част в размер на 320 евро, като предявеният иск бъде
уважен до размера на дължимия остатък от 80 евро. За разликата над тази сума
искът следва да бъде отхвърлен поради извършеното плащане в хода на процеса.
По
предявения иск с правно основание чл. 79 ЗЗД:
За уважаване на този иск
ищцата следва да докаже, че е претърпяла неимуществени вреди, надвишаващи
определеното по чл. 7 от Регламента обезщетение. В конкретния случай с исковата
молба са наведени твърдения, че в резултат
на закъснението на полета А.П. е преживяла притеснения,
причинени от липсата на информация от ответното дружество, както и отрицателни
емоции вследствие на непредоставяне на грижи от същото, а именно – осигуряване
на храна и напитки, както и на хотел за престой и превоз до хотела. Въпреки
разпределената ѝ доказателствена тежест с доклада по делото ищцата не
ангажира каквито и да било доказателства в подкрепа на тези свои твърдения. Поради
изложеното така предявеният иск следва да бъде отхвърлен изцяло.
По разноските:
Ищецът претендира извършените
по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. В случая
страната е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева. При липса
на изрично посочване в договора за правна защита и съдействие относно размера
на хонорара по всеки от двата предявени искове, съдът намира, че същият е
уговорен поравно, т.е. в размер от по 180 лева за всеки иск. Съдът намира за
неоснователно възражението на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, заплатено от ищцата, доколкото същото е под минималния размер
по Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
При съобразяване на горното
ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищцата сторените от нея
разноски за държавна такса /в размер на 50 лева/ и адвокатско възнаграждение /в
размер на 180 лева/ съразмерно на уважената част от иска по чл. 7 от
Регламента, равняващи се на 46 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Б.Е.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, Аерогара София, ДА
ЗАПЛАТИ на А.К.П., ЕГН **********,***, СУМАТА ОТ 80.00 /осемдесет/ евро, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди вследствие закъснение на полет, осъществен на 04.07.2017 г.
от опериращ въздушен превозвач от летище „Ел Прат“,
Барселона, Кралство Испания до Летище Варна с прикачване през Летище София, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда –
10.09.2018 г., до окончателното изплащане на задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 80.00 /осемдесет/
евро до пълния предявен размер от 400 /четиристотин/ евро, на основание чл. 7,
т. 1, б. „б“ от Регламент /ЕО/ № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета
от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на
пътниците при отказан достъп на борда или голямо закъснение на полети и за
отмяна на Регламент /ЕИО/ № 295/91.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от А.К.П., ЕГН **********,***, срещу „Б.Е.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ***, Аерогара София, иск с правно основание чл. 79 ЗЗД за сумата
от 1500 /хиляда и петстотин/ евро, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, вследствие закъснение на полет, осъществен на 04.07.2017 г. от опериращ
въздушен превозвач от летище в „Ел Прат“, Барселона,
Кралство Испания до Летище Варна с прикачване през Летище София, причинило
притеснение и преживени отрицателни емоции по повод сключен договор за превоз,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
исковата молба в съда – 10.09.2018 г., до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА „Б.Е.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, Аерогара София, ДА
ЗАПЛАТИ на А.К.П., ЕГН **********,***, СУМАТА ОТ 46 /четиридесет и шест/ лева, представляваща
извършени по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
УКАЗВА
на ответника „Б.Е.“ АД, че може да преведе сумите, присъдени в полза на ищеца А.К.П., по банкова сметка *** ***, открита в „Първа
инвестиционна банка“ АД, с титуляр Антонина Феодорова
П..
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: