№ 69
гр. Сливен, 28.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на двадесет и осми
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галина Хр. Нейчева
СъдебниКамелия Михова Михова
заседатели:Росица С.а Бармукова
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
и прокурора Д. Ив. Ст.
Сложи за разглеждане докладваното от Галина Хр. Нейчева Наказателно
дело от общ характер № 20212200200431 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
За Окръжна прокуратура Сливен, редовно призована, се явява зам.
окръжният прокурор г-жа С..
Подсъдимият ИВ. ИЛ. Д., редовно призован, се явява лично и с адв.
С.С. от АК – Сливен, редовно упълномощен от по-рано.
Частният обвинител ИВ. П. ИВ., редовно призован, се явява лично и с
адв. Ц.В. от АК - София, редовно упълномощена от по-рано.
Частният обвинител М. П. АТ., редовно призована, не се явява, за нея
се явява адв. Ц.В. от АК - София, редовно упълномощена от по-рано.
Вещото лице СТ. М. К., редовно призован, не се явява. Същият е
уведомил по телефона съда, че поради служебен ангажимент в гр. Стара
Загора ще закъснее с половин час за съдебното заседание.
Вещото лице ХР. В. УЗ., редовно призован, се явява лично.
Вещото лице В. К. Ш., редовно призован, се явява лично.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. В.: Да се даде ход на делото.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ И.: Да се даде ход на делото.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
ПОДС. Д.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуални преки за даване ход на делото
поради което
О П Р Е Д ЕЛ И:
ДАВА ХОД на делото.
1
Производството се намира във фаза на СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
САМОЛИЧНОСТ на явилите се вещи лица:
ХР. В. УЗ. - 53 г., български гражданин, женен, с висше образование,
работи, неосъждан, без родство със страните по делото.
В. К. Ш. - 57 г., български гражданин, женен, с висше образование,
работи, неосъждан, без родство със страните по делото.
Съдът ПРЕДУПРЕДИ вещите лица за наказателната отговорност по
чл.291 от НК. Същите обещават да говорят истината.
Съдът ПРИСТЪПВА към разпит на вещото лице Х.У., изготвил
едноличната автотехническа експертиза и допълнителната такава.
ПРОКУРОРЪТ: Мисля, че подсъдимият и неговият защитник поискаха
да бъдат изслушани вещите лица само за заключението на тройната
автотехническа експертиза.
АДВ. С.: Уточняваме, че не искаме да бъде разпитвано вещото лице
Х.У. за заключенията на изготвените еднолична автотехническата експертиза
и допълнителна такава. Държим да бъдат изслушани вещите лица само за
заключението на изготвената тройна автотехническа експертиза.
ПОДС. Д.: Присъединявам се към казаното от адвоката ми.
АДВ. В.: Не се противопоставям.
С оглед така направеното уточнение от подсъдимия и неговия защитник
и като прецени, че заключенията на едноличната автотехническата експертиза
и допълнителна такава са изготвени при условията и по реда на НПК, съдът
следва да одобри изразеното съгласие да не се провежда разпит на вещото
лице Х.У., изготвил едноличната автотехническа експертиза и
допълнителната такава и да приобщи заключенията към доказателствения
материал по делото.
Поради изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОДОБРЯВА изразеното от страните съгласие да не се провежда разпит
на вещото лице Х.У., а при постановяване на присъдата непосредствено да се
ползват заключенията на изготвените от него на досъдебното производство
еднолична автотехническа експертиза и допълнителна такава, които
ПРИОБЩАВА към доказателствения метериал по делото.
ПРЕКЪСВА съдебното заседание в 11:15 часа до явяване на вещото
лице К..
Съдебното заседание ПРОДЪЛЖАВА в 11:45 часа.
В залата ПРИСЪСТВАТ зам. окръжният прокурор Д.С., частният
обвинител И., повереникът на частните обвинители - адв. В. от АК – София,
2
подс. И. П. И., защитникът му - адв. С.С. от АК – Сливен и вещите лица СТ.
М. К., ХР. В. УЗ. и В. К. Ш..
САМОЛИЧНОСТ НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ:
СТ. М. К. - 61 г., български гражданин, женен, с висше образование,
работи, неосъждан, без родство със страните по делото.
Съдът ПРЕДУПРЕДИ вещото лице К. за наказателната отговорност по
чл.291 от НК.
На основание чл.282, ал.1 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧЕТЕ заключението на тройната автотехническата експертиза,
изготвена на досъдебното производство от вещите лица проф. д.т.н. инж.
Станимир Михайлов К., доц. д-р инж. ХР. В. УЗ. и инж.В. К. Ш..
Вещите лица Станимир Михайлов К., ХР. В. УЗ. и В. К. Ш.,
ПРЕДУПРЕДЕНИ за наказателната отговорност, ОБЕЩАВАТ да дадат
заключение по знание и съвест.
Вещото лице Станимир Михайлов К., РАЗПИТАН КАЗА: Поддържам
заключението.
Вещото лице ХР. В. УЗ., РАЗПИТАН КАЗА: Поддържам заключението.
За изчисляване на скоростта са използвани два метода и това е видно на стр.
15 от експертизата, където се изчисляват средните стойности между двата
посочени метода. Единият метод е Моментум-360, описан в техническата
литературата. Вторият метод е компютърна симулация. Записаното на същата
стр.15 „три метода“, трябва да се чете „два метода“, допусната е техническа
грешка. Вижда се, че от двата приложени метода получените стойности на
скоростта към момента на удара са близки по стойност.
Участвал съм в следствения експеримент. Става въпрос за динамичен
характер на възможността за възприемане от водача на Фолксваген на
положението на автомобил Сеат. Когато Фолксваген е бил достатъчно
отдалечен от мястото на удара, на повече от 100 метра, дори бих казал и
повече от 150 м, автомобилът Сеат е бил видим за водача на Фолксваген, ако
се приеме, че в този момент, Сеат е бил извън границата на намиращата се
нива, оградена с телена ограда. Когато автомобил Сеат попадне в обсега на
телената ограда разположена вляво от платното за движение, възможността
за възприемане се променя, като това зависи и от растителността към
момента на настъпване на ПТП. Има междини в оградата, спрямо които той
трябва да се ориентира. Във всички случаи имаме затруднено възприемане.
Автомобил Сеат става видим, когато той пресече мисленото продължение на
дясната граница на оградата или това е на един метър вдясно от дясната
3
граница на платното за движение. В този момент става видима само предната
част на автомобил Сеат и това е двигателното отделение. На скицата, на стр.
20 от експертизата, това отделение на Сеат е изобразено с червен цвят.
Посочено е положението на Сеат, когато той не е бил видим и към момента на
потегляне, тъй като това е най-ниската равна част на терена вдясно от
платното на черния път. Там има една лека денивелация между нивото на
платното и нивото на разположение на равната част на черния път.
На стр.17 от експертизата ние сме направили допълнително анализ за
това от къде автомобил Сеат е потеглил, за да стигне обективно определената
скорост към момента на удара от 19 км/ч. Това е динамичен анализ на
техническите параметри на автомобила. Отчитайки неравния терен, при
ускорителното движение, реално е получено, че автомобил Сеат е потеглил
от 7,8 м от мястото на удара или от границата на платното на разстояние 6,2
м.
Уточнявам 7,8 метра е разстоянието от момента на потегляне на Сеат до
геометричното му положение към мястото на удара. А 6,2 м е разстоянието от
дясната граница на платното до геометричното разположение на автомобила
към мястото на удара, или към потеглянето той е бил на 1,6 м от дясната
граница.
Вещото лице Станимир Михайлов К., РАЗПИТАН КАЗА: При това
положение автомобилът Сеат не е бил видим към момента на потегляне,
защото е зад линията на оградата. Той е бил видим в по-късен момент, когато
пресича линията на оградата или до 1 метър от границата на платното.
Вещото лице ХР. В. УЗ., РАЗПИТАН КАЗА: Нямаме обективни данни
за това кога автомобилът се е установил в покой там, в черния път, там
откъдето е потеглил от мястото. Ние можем да предполагаме, че той е
достигнал до мястото и това време да достигне до място, да спре, да потегли е
доста голямо време, за което време Фолксваген Голф е бил на голямо
разстояние и възможността за възприемане е различна.
Потривните следи, които са описани в протокола за оглед са получени в
резултат на триенето на гумите и те са след удара. Те са отбелязани на
мащабната скица. При удара няма спирачни следи за намаляване скоростта на
автомобил Фолксваген Голф.
Вещото лице Станимир Михайлов К., РАЗПИТАН КАЗА: Технически е
правилно при възприемане на опасност от водачите на МПС същите да
намаляват скоростта. Необходимо е да предприемат аварийно спиране без да
напускат пътната лента, в която се движат. В тази връзка движението на
автомобила със завИ.е на волана наляво от водача на л.а. Фолксваген е
техническо неправилно. Извън компетенциите на техническата експертиза е
да определи дали това завИ.е представлява безусловен рефлекс. На въпроса -
действието е технически неправилно.
4
Вещото лице ХР. В. УЗ., РАЗПИТАН КАЗА: Тези разстояния са
изчислявани в два аспекта. Единият аспект е ускорителен режим.
Разстоянието от автомобил Фолксваген до мястото на удара са изчислявани в
два аспекта и зависят от начина на движение на л.а. Сеат. При потеглянето на
автомобил Сеат от място, автомобил Фолксваген се е намирал на около 82
метра. В този момент автомобил Сеат е бил невидим за водача на Фолксваген.
Когато автомобил Сеат е пресякъл дясната граница на платното за движение
автомобил Фолксваген е бил на около 44 м от мястото на удара. В този
момент автомобил Сеат е бил видим за водача на Фолксваген. На 1 метър от
дясната граница е бил видим. Изчислението, което сега съобщихме е
съобразено с това.
Вещото лице Станимир Михайлов К., РАЗПИТАН КАЗА: Когато
потегля Сеат той е в невидимата зона за водача на Фолксваген, поради
ограниченията за видимост от оградата и растителността. В този момент
Фолксваген е на 82 м от мястото на удара. Автомобил Сеат е на 1,6 м от
границата на платното за движение. В малко по-късен етап след потеглянето,
преди да навлезе, когато автомобилът изминава 0,6 м, той става видим за
водача на Фолксваген и тогава автомобил Фолксваген е бил по-близо до
мястото на удара, на около 60 – 65 метра. В този момент вече автомобил Сеат
става видим за Фолксваген. Но самият автомобил Фолксваген е в невидима
зона за водача на Сеат. В по-късен момент когато автомобил Сеат навлиза в
платното за движение автомобил Фолксваген е на 44 метра от мястото на
удара. Тук със сигурност с голям запас автомобил Сеат е във видимата зона за
водача на Фолксваген. Всичко това е изчислено при средни статистически
параметри. Тези резултати са най-вероятни. Без значение е при малка разлика
в скоростите далечината на видимост на водача на Фолксваген спрямо
автомобил Сеат. Практически за разлика между 98 км/ч и 90 км/ч динамиката
на процеса е малка и далечината на видимост е аналогична.
Когато даден водач възприеме даден обект не означава, че във всички
случаи този обект представлява опасност. Моментът на възникване на
опасността е правен въпрос. В дадения случай е възможно технически
водачът на Фолксваген да може да възприеме Сеат още в нивата, преди той да
спре, преди да пресече платното за движение. Възможно е, но нямаме данни.
Към този момент няма предпоставки, че Сеат ще пресече платното за
движение и ще създаде опасност. Когато имаме динамичен процес с висока
скорост, и като се отчете времето за реакция, в динамичен процес далечината
на видимост се различава от статично положение на даден обект. Едно е при
следствен експеримент да поставим автомобилите в покой и да съсредоточим
поглед към даден обект. В динамичен режим, в полезренията на водача има
голямо поле, голям сектор от път, пътни съоръжения и други обекти. Ето
защо в този случай, имайки предвид и скоростта на движение, за реална
далечина на видимост трябва да се приеме по-малка. Ето защо, когато се
5
решава въпрос за техническа възможност - водач да предотврати ПТП, е
необходимо точно да бъде зададен на експертите моментът на възникване на
опасността. Изводите зависят от това кога разследващия орган ще вмени
технически правилни действия на водача на Фолксваген, да предприеме
аварийно спиране, без да напуска пътната си лента. Ние сме помогнали на
разследващите, като сме описали два варианта на възможност на възникване
на опасността, които се базират на опита ми от съдебни заседания. На
досъдебното производство този момент не ни е указан и ние сме решили да
помогнем и сме изготвили заключение в два варианта. Съдът решава кой ще
избере.
Методиката на изчисление е такава, че ние най-напред въз основа на
положението на автомобилите след ПТП, обективните следи, деформациите и
положението на автомобилите в момента на удара сме определили техните
скорости в момента на удара. Тези скорости са обективно изчислени. За целия
физичен процес преди това няма обективни находки – няма следи от
Фолксваген за да прогнозираме движението, за да идентифицираме
движението преди удара и сме го приели за равномерно. Няма и следи от
Сеат за да знаем как се е движил. Движението на Сеат, за да се постигне
скорост 19 км/ч в момента на удара може да бъде най-различно, мога да
изброя 100 варианта. Единият вариант е да тръгне от покой, а ние не знаем
това място на покой. Ние това място, ако се приеме този вариант сме го
приели от гледна точка на денивелацията на пътя и удобството на автомобила
да потегли оттам. Приели сме едно средно статистическо ускорение за
качествата на този автомобил. Нямаме следи от боксуване за да приемем по-
високо ускорение. Може да съществуват много варианти, при които
автомобил Сеат изобщо не е спрял. Възможно е да намали плавно до 5 км/ч,
до 10 км/ч и да ускори. Възможно е и изобщо да не променя скоростта си,
което движение е равномерно както сме го приели в единия вариант. Всички
варианти са технически възможни. Ако приемете, че автомобилът спира с
предната си част до границата на платното за движение, водачът на Сеат се
намира зад линията на оградата, която ограничава видимостта спрямо
Фолксваген, за целта е необходимо водачът на Сеат да се наведе силно
напред до предното стъкло, за да извърши наблюдение откъм лявата или
дясната част на платното за движение, но видимостта му ще е за сравнително
малко разстояние за идващ автомобил отляво или отдясно. За да погледне
цялото платно, той трябва реално да излезе от автомобила. Но ние не знаем
дали този вариант е бил при обективната истина, при обективната фактическа
обстановка. Може да зададете всички варианти - плавно навлизане и
ускоряване. Технически правилно е, ако нямаме видимост, както е в дадения
случай, водачът да търси помощта на страничен наблюдател.
Вещото лице ХР. В. УЗ., РАЗПИТАН КАЗА: При всяко едно
предвижване на автомобила напред, за да си осигури видимост наляво или
надясно, водачът на Сеат намалява разстоянието си до неговото
6
разположение към мястото на удара. В този случай реалното ускорение би
било по-голямо за да се достигне обективно определената скорост към
мястото на удара от 19 км/ч.
Техническата възможност за предотвратяване на събитието се различава
в случая при условия на приемане на различно място на възникване на
опасността за автомобил Сеат, както и скорост на движение на автомобил
Фолксваген съответно определената или 90 км/ч към същия момент. В един
от случаите при 90 км/ч за автомобил Фолксваген, със запазване на движение
направо, в собствена лента, както и запазване на характера на движение на
автомобил Сеат, с ускорителен режим, той би бил на около 0,8 м по напред
спрямо геометричното си разположение, а автомобил Фолксваген при скорост
от около 90 км/ч би достигнал по-късно до коридора на автомобил Сеат.
Вещото лице Станимир Михайлов К., РАЗПИТАН КАЗА: Това което
каза инж. У. се отнася, ако водачът на Фолксваген възприеме опасността с
аварийно спиране при 90 км/ч към момента на навлизане на Сеат на платното
за движение. Ако приемете момента на възникване на опасността, когато
движението на Сеат е ускорително от покой, и опасността възниква в
началния момент на видимостта, когато предната част е на около 1 м от
платното за движение, ние не сме изчислявали техническата възможност на
водача да предотврати ПТП. Ние сме изчислили два варианта на движение на
автомобила Сеат равномерно и ускорително от покой, но в един момент
когато Сеат нализа в платното за движение. Ако се приеме опасността по-
рано ние не сме изчислявали каква е техническата възможност за
предотвратяване на ПТП от водача на Фолксваген.
Вещото лице ХР. В. УЗ., РАЗПИТАН КАЗА: При движение 90 км/ч,
движение направо за автомобил Фолксваген, ускорително движение за
автомобил Сеат и момент на възникване на опасност спрямо дясната граница
на платното за движение, в момента на навлизане на предния габарит на
автомобил Сеат в дясната пътна лента, тогава двата автомобила щяха да се
разминат без удар. В този случай единствено няма да настъпи удар между
двата автомобила, във всички останали случаи ще настъпи удар при
възникване на опасност в момента на пресичане на дясната граница на
платното за движение от автомобил Сеат.
Началото на ускорителния режим го приемаме на 1,6 м от границата на
платното за движение. Най-вероятно водачът на л.а. Сеат при този вариант на
потегляне от място на 1,6 м от границата на платното на Сеат не е имал пряка
видимост към Фолксваген предвид ограничената видимост от оградата и
растителността.
Вещото лице Станимир Михайлов К., РАЗПИТАН КАЗА: При друга
скорост по-висока от 98 км/ч, както е въпросът на защитата 105 км/ч преди
ПТП изводите се различават и трябва да има допълнителни изчисления.
7
Тогава се приема, че водачът намалява скоростта си преди ПТП, което
променя изводите за техническата възможност. Ние нямаме никакви
обективни данни дали водачът е намалил скоростта си неаварийно, или ако е
намалил неаварийно в каква степен. Приели сме за най-вероятно равномерно
движение, съобразявайки се с данните по делото.
Ако приемете, че към момента на началото на видимостта за водача на
Фолксваген, е момент на възникване на опасността и движението на Сеат е
ускорително от състояние на покой, отстоянието на Фолксваген до мястото на
удара е около 60 – 65 м. При своевременно предприемане на аварийно
спиране без напускане на дясната лента двата автомобила биха се разминали.
Това е естествено, защото при по-късно възприемане на опасността когато
Сеат навлиза на платното за движение, при същите условия, които споменах,
експертизата е изчислила, че автомобилите ще се разминат. Но във всички
случаи Сеат попада в опасната зона на Фолксваген. Фолксваген не може да
спре в нито един от случаите преди мястото на удара. В зависимост от
движението на Фолксваген и избор на момент на възникване на опасността, в
определени случаи ще забави движението си до траекторията на Сеат и ще
пропусне Сеат пред себе си. Във всички случаи включва намаляване на
скоростта в собствената лента. Не сме изчислявали при реалното движение
направо за Фолксваген и видимост по-рано от навлизане в платното за
движение на Сеат.
Във всички случаи при вариант на ускорително движение на Сеат от
покой и момент на възникване на опасността в началото на видимостта с
водача на Фолксваген или при навлизане на Сеат в платното за движение при
своевременно предприемане на аварийно спиране от водача на Фолксваген в
собствената лента, при скорост 90 км/ч произшествието е предотвратимо от
водача на Фолксваген като двата автомобила биха се разминали. По правилно
е да се каже Фолксваген би пропуснал автомобил Сеат пред себе си, а не
обратното да мине зад него.
При вариант на равномерно движение на Сеат произшествието е
непредотвратимо при 90 км/ч и при действителната скорост. Това е така,
защото времето, от който и да е момент на опасността да приемете за
движението на Сеат до мястото на удара е по-малко от колкото да се приеме
ускорително движение на Сеат от покой. При равномерно движение средната
скорост е равна на тази в момента на удара, а при ускорително движение
средната скорост е половината от тази към момента на удара. Времето за
движение на Сеат от потеглянето до момента на удара е два пъти по-голямо.
Във всички случаи когато автомобилите не могат да се разминат, но
водачът на Фолксваген предприеме аварийно спиране в даден момент,
автомобил Фолксваген ще забави движението си и автомобил Сеат ще е по-
напред. При случаите на непредотвратимост и праволинейно движение на
Фолксваген, мястото на удара ще е в дясната лента, в лявата задна странична
част на л.а. Сеат, а не там къде е сега отпред във вратата. При 90 км/ч и
случаите на непредотвратимост скоростта на движение на Фолксваген в
8
момента на удара би била по-ниска и в задната лява странична част на Сеат.
Методът Моментум-360 е популяризиран в страната от мен в
съответната литература преди около 15 – 20 години. Той е сравнително точен
при удар на автомобили, когато ъгълът е достатъчно голям близък до 90
градуса. Той не е ефективен при чисто челен удар на прав път. В дадения
случай този метод е достатъчно точен с грешка до 10-12%. Вторият приложен
метод е най-точния приложен в света. Отчита много параметри, изчисленията
се базират на сложни диференциални уравнения и физическата грешка не
надвишава 6-7%. Приели сме средната скорост, която е твърде близка и при
двата метода. Посочените скорости са най-вероятно съгласно, тъй нареченото
гаусово разпределение на грешки.
Вещото лице В. К. Ш., РАЗПИТАН КАЗА: Поддържам експертизата и
мнението на колегите.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към вещите лица. Да се приеме
заключението.
АДВ. В.: Нямам въпроси. Да се приеме заключението.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ И.: Нямам въпроси. Да се приеме
заключението.
АДВ. С.: Нямам въпроси. Да се приеме заключението.
ПОДС. Д.: Нямам въпроси.
Съдът
О П Р Е Д ЕЛ И:
ПРИЕМА заключението на тройната автотехническата експертиза,
изготвена на досъдебното производство от вещите лица проф. д.т.н. инж.
Станимир Михайлов К., доц. д-р инж. ХР. В. УЗ. и инж.В. К. Ш..
На вещите лица Станимир Михайлов К., ХР. В. УЗ. и В. К. Ш. за
явяването им в днешното съдебно заседание ДА СЕ ИЗПЛАТИ
възнаграждение в размер на по 100 лв. на всеки от тях от бюджетните
средства на съда. /изд. РКО/.
СТРАНИТЕ: Съгласни сме вещите лица да бъдат освободени от залата.
Със съгласието на страните съдът ОСВОБОДИ вещите лица от залата.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча други доказателства.
АДВ. В.: Няма да соча други доказателства.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ И.: Няма да соча други доказателства.
АДВ. С.: Няма да соча други доказателства. Подсъдимият няма да дава
обяснения.
ПОДС. Д.: Не желая да давам обяснения. Няма да соча доказателства.
На основание чл.283 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
9
ПРОЧЕТЕ и ПРИОБЩИ към доказателствения материал по делото
всички писмени доказателствени материали от досъдебното производство,
имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото и ПРЕДЯВИ
снимковия материал.
СТРАНИТЕ: Нямаме възражения по писмените доказателствени
материали. Запознати сме с веществените доказателства - лек автомобил
марка „Сеат Ибиза“ с рег. № СН 9620 НС и лек автомобил марка „Фолксваген
Голф“ с рег. № СН 2219 АС, оставени на съхранение в „База за МПС“ на КАТ
– Сливен и не желаем да ни бъдат предявявани. Нямаме искания за събиране
на други доказателства. Да се приключи съдебното следствие.
Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна. Не са налице
процесуални пречки за приключване на съдебното следствие, доколкото не се
налага събирането на нови доказателства, не се правят искания в тази насока,
не се правят и други искания, които да са пречка за приключване на
съдебното следствие, поради което и на основание чл. 286, ал. 2 и чл. 291, ал.
1 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД на
С Ъ Д Е Б Н И Т Е П Р Е Н И Я:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема г-жо председател, уважаеми съдебни
заседатели, ОП - Сливен е повдигнала обвинението срещу подсъдимия Д. за
извършено престъпление по чл.343, ал.4, вр. с ал.3, б.“б“, предложение 1, вр. с
ал.1, вр. с чл.342, ал.1 от НК.
Поддържам изцяло така повдигнатото обвинение, като намирам, че
същото е доказано по несъмнен начин от събраните по делото доказателства.
Доколкото дело се разглежда и решава по реда на съкратено съдебно
следствие в хода, на което бе изслушана тройната автотехническа експертиза,
ще коментирам само нея, като ще отбележа, че останалите събрани
доказателства установяват по несъмнен начин вината на подсъдимия Д..
Доказателствата са събрани по предвидения процесуален ред и могат да
служат като годни доказателства.
ОП - Сливен е повдигнала обвинение за нарушаване на правилата за
движение на пътищата визирани в три разпоредби от ЗДвП, а именно чл.21,
ал.1 от ЗДвП, тъй като доказателствата по делото установяват, че
подсъдимият е управлявал л.а. Фолксваген с превишена скорост от 98 км/ч
при допустима скорост за пътя, по който се движел от 90 км/ч. Нарушен е и
чл.20, ал.2 изр. 2 от ЗДвП, тъй като се установи, че подсъдимият не е намалил
скоростта, не е спрял при възникналата опасност. В тази връзка са
10
обективните данни по делото събрани при огледа на местопроизшествието,
като е установена липса на спирачен път, както и от неговите обяснения, в
които той потвърждава, че не е използвал спирачка при възприемане на
опасността. Нарушение на чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, тъй като е нарушена
именно тази разпоредба и е навлязъл в насрещната пътна лента за движение,
където е забранено да се навлиза освен при изпреварване или заобикаляне,
т.е. не е запазил праволинейното си движение, което той е бил длъжен да
стори по закон. От изслушаните в днешно съдебно заседание вещи лица се
установи, че това е технически неправилно поведение от негова страна да
напусне пътната лента за движение. Същественият момент при решаване на
казуса е, при кой момент ще се възприеме, че е настъпила опасността за л.а.
Фолксваген, т.е. в кой момент е следвало водачът на л.а. Фолксваген – подс.
Д. да възприеме като опасност за движението л.а. Сеат с водач пострадалата
Ц. П.. Този въпрос както посочиха вещите лица е юридически. В
обвинителния акт е отбелязано, че това е моментът на потегляне на л.а. Сеат.
В днешно съдебно заседание се уточни, че при потегляне на л.а. Сеат, ако се
приеме, че той е бил спрял, при ускорително движение, вещите лица
уточниха, че към момента на потеглянето му л.а. Сеат не е бил видим за л.а.
Фолксваген точно в този момент, а в малко по-късен момент, когато л.а. Сеат
е бил на около 1 метър от границата на платното. Аз твърдя, че именно това е
момента, в който е следвало л.а. Сеат да бъде възприет като опасност. В този
момент нататък възниква задължението за подсъдимия Д. да предприеме
аварийното спиране, така както го задължава разпоредбата на чл.20, ал.2 изр.2
от ЗДвП. Вещите лица изясниха, че във всички случаи при възприето
ускорително движение на л.а. Сеат и при спазване на правилата за движение
чл.21, ал.1 от ЗДвП, т.е. ако подсъдимия се беше движил с 90 км/ч при
спазване на чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП, т.е. ако той беше намалил скоростта за
движение и при спазване на разпоредбата на чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, ако
подсъдимият Д. беше запазил праволинейното си движение, без да навлиза в
лявата лента, двата автомобила биха се разминали без удар. Както поясниха
вещите лица и както се установява от доказателствата по делото няма
обективни данни, т.е. не е доказано от обективни източници какво е било
движението на л.а. Сеат с водач пострадалата Ц. П., дали то е било
ускорително, с тази терминология боравят и вещите лица, т.е. дали
автомобилът е бил спрял преди да навлезе на пътното платно, или е било
равномерно, т.е. той се е движил и без да спира е навлязъл на пътното платно.
С тройната автотехническата експертиза се изяснява, че дори при равномерно
движение на л.а. Сеат с водач П., при спазване на трите разпоредби - чл.21,
ал.1 от ЗДвП, чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП и чл.16, ал.1 от ЗДвП отново би
настъпил удар, но разположението на удара би било друго. Ударът би бил с
челната част на л.а. Фолксваген, но вече в задната лява странична част на
автомобил Сеат, извън обсега на разположение на водача на л.а. Сеат, т.е.
удар би настъпил, но при всички случаи нямаше да бъде с тези тежки
последици, а именно смъртта на пострадалите Ц. П. и П. П., които са се
11
намирали в л.а. Сеат. Няма съмнение и няма да коментирам наличието на
причинна връзка между настъпилото ПТП и причинената в резултат на него
смърт на семейство П.и, телесната повреда на пострадалата И., които са пряка
последица, както казах на допуснатите от Д. нарушения от трите норми на
ЗДвП, поради което моля да признаете подсъдимия Д. за виновен по
повдигнатото обвинение. Подсъдимият Д. сам се е поставил в ситуация да не
може да избегне вредните последици, тъй като от една страна се е движил с
превишена скорост от 98 км/ч, а от друга страна е допуснал нарушение на
чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП, като не е предприел действия за спиране на
управлявания от него лек автомобил след възприемането на л.а. Сеат, като
опасност за движението и не е запазил праволинейното си движение -
нарушение на чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, т.е. ако не беше допуснал нарушение
на тези норми нямаше на настъпи ПТП с този тежък резултат. Считам, че това
се изясни по несъмнен и категоричен начин от заключеното на вещите лица и
техните коментари, направени в днешно съдебно заседание. Въпреки, че л.а.
Сеат попада в опасната зона на л.а. Фолксваген изводите са от една страна, че
това е така, тъй като се е движил с превишена скорост. От друга страна това е
така, тъй като не е предприел действия, за да избегне удара. Моля с присъдата
да се произнесете по направените разноски по делото, веществените
доказателства и да определите наказание на подсъдимия Д. в пределите
посочени в чл.343, ал.4, вр. с ал.3, б.“б“, предложение 1, вр. с ал.1 , вр. с
чл.342, ал.1 от НК, тъй като несъмнено е налице съпричиняване от страна на
пострадалата П., и да наложите на подсъдимия Д. наказание в размер на три
години - Лишаване от свобода, което да бъде отложено за изпитателен срок
от пет години, имайки предвид механизма на настъпване на произшествието,
степента на вината, което несъмнено се доказа, добрите характеристични
данни и липсата на предишни осъждания. Считам, че условното наказание
също би изиграло своята възпитателна роля и не се налага да изтърпява
наказание в местата за лишаване от свобода. Моля да наложите наказание по
чл.343г от НК, а именно: Лишаване от право да управлява МПС за срок от
три години.
АДВ. В.: Уважаема г-жо председател и съдебни заседатели, поддържам
изцяло обвинението на ОП - Сливен. Моля да признаете подсъдимия И.Д. за
виновен в извършеното престъпление повдигнато му от прокуратурата, а
именно по чл.343, ал.4, вр. с ал.3, б.“б“ предл.1, вр. с ал.1, вр. с чл.342, ал.1 от
НК. Считам, че обвинението се доказа по безспорен и несъмнен начин от
събраните в хода на досъдебното производство доказателства, както и тези
събрани в хода на съдебното следствие. Безспорно установена е фактическата
обстановка, механизма на настъпилото ПТП, като считам, че причина за това
е поведението на подсъдимия Д., който е извършил нарушение на правилата
за движение по пътищата, а именно чл.21, ал.1 от ЗДвП, чл.20, ал.2, изр.2 от
ЗДвП, чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП. От събраните доказателства и изслушаната
тройна автотехническа експертиза се установи, че подсъдимият е имал
12
обективна възможност, както да възприеме л.а. Сеат от далечно разстояние,
така и да предприеме действия за намаляване на скоростта и предприемане на
аварийно спиране, с оглед на възникналата опасност за движение. Установи
се, че при своевременна реакция от негова страна ПТП е било предотвратимо,
както и се установи, че действията на подсъдимия за отклоняване на
автомобила вляво, нарушаване на праволинейното движение, навлизане в
насрещната лента за движение са били технически неправилни.
Присъединявам се към становището на държавното обвинение, като считам,
че следва да се приеме за момент на възникване на опасността моментът на
потегляне на л.а. Сеат, като същият безспорно е бил видим за водача на л.а.
Фолксваген. Въпреки, че подсъдимият е имал възможност да възприеме тази
опасност, безспорно се установи, че в нито един момент същият не е
предприел действия за намаляване на скоростта. Скоростта му е бил една и
съща, както преди, така и към момента на удара. Безспорно се установи, че е
налице причинно следствена връзка между поведението на подсъдимия,
нарушаването на посочените правила за движение по пътищата и настъпилия
тежък вредоносен резултат. От изготвените в хода на досъдебното
производство съдебно медицински експертизи се установи и наличието на
причинно следствена връзка между ПТП и смъртта на пострадалите Ц. П. и П.
П.. Считам, че деянието е с висока степен на обществена опасност, предвид
нарастващия брой на жертвите във войната по пътищата и в конкретния
случай причинената смърт на две лица. Налице са предходни нарушения на
ЗДвП от подсъдимия, за които същия е наказван по административен ред, но
същите очевидно не са постигнали своя резултат. Обръщам внимание, че от
момента на настъпване на инцидента подсъдимият нито веднъж не е направил
опит да се свърже с моите повереници и да изрази съжаление от случилото се,
с което считам, че поведението му е укоримо за човек на неговата възраст.
Предвид изложеното моля да признаете подсъдимия Д. за виновен по
повдигнатото му от ОП – Сливен обвинение. По отношението на наказанието
считам, че следва да бъде определен размер над минимума, около средния
такъв, което да бъде намалено с 1/3, с оглед провеждането на настоящото
производство по реда на съкратеното съдебно следствие. Считам, че
изтърпяването на наказанието не следва да бъде при условията на чл.66 от
НК, а следва да бъде изтърпяно ефективно, с оглед постигане на целите на
наказанието на генералната и специална превенция. Считам, че кумулативно
на подсъдимия следва да бъде наложено наказание Лишаване от право да
управлява МПС за по-дълъг срок.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ И.: Нямам какво да допълня.
Присъединявам се към казаното от адвоката ми.
АДВ. С.: Уважаема г-жо председател и съдебни заседатели, моя
подзащитен не се признава за виновен по така повдигнатото му обвинение от
ОП - Сливен по чл.343, ал.4, вр. с ал.3, б.“б“, предл.1, вр. с ал.1, вр. с чл.342,
13
ал.1 от НК. Основният въпрос е подсъдимият могъл ли е да възприеме
опасността - лекия автомобил идващ отдясно на пътя с предимство.
Моментът на възникване на опасността на движение се определя по
фактически, а не по формални критерии. Обвинението се позовава на
заключението на автотехническата експертиза разгледана във варианта на
ускорителен режим на движение на водача на л.а. Сеат, което не се доказа
категорично и по безспорен начин. Като изхождам от принципа, че при
неясноти на доказани по безспорен начин обстоятелства се прилага по-
благоприятния за подсъдимия вариант, в случая равномерното движение на
водача на л.а. Сеат, опасността според мен и според един от вариантите на
експертизата при положение, че автомобилът се е движил с 98 км/ч е
възприет на разстояние 44 метра от мястото на произшествието, това е
опасната зона за спиране. Във варианта със скорост 90 км/ч опасната зона за
спиране е 83 метра и тя би се възприела на отстояние от 32 метра, това е
според данни на автотехническата експертиза. Според мен не е имало
причини водачът да повиши вниманието си или да намали скоростта. Още
веднъж повтарям, в случая е от значение в който момент подсъдимият е имал
възможност да възприеме опасността. Според обвинението скоростта е
превишена и ако се приеме, че скоростта е превишена, то тя не е в причинно
следствена връзка с настъпването на ПТП. На второ място при превишаване
на скоростта, при несъобразена скорост, подсъдимият Д. не е успял да
възприеме своевременно л.а. Сеат Ибиза като опасност към момента на
потеглянето му - нарушение на чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП и чл.16, ал.1, т.1 от
ЗДвП - не е намалил скоростта и навлиза в насрещната лента за движение.
Считам, че в случая на подсъдимия не може да му се вмени вина за
настъпилото ПТП и последиците от него, както и навлизането в насрещната
лента за движение. Навлизането в насрещната лента е в резултат на
действията на водача на л.а. Сеат Ибиза. Той е създал опасност, която е
внезапна, пряка и непосредствена. Действията на водача Д. са в резултат на
така наречения безусловен рефлекс. Действал е инстинктивно. От
следствения експеримент се посочва наличието на затруднено възприемане на
лек автомобил Сеат Ибиза. Не е било в степен водачът изобщо да не
възприеме обекта, имал е техническа възможност да възприеме силуета. Това
се поддържа и от обвинението. Категорично не сме съгласни с този израз.
Следственият експеримент е проведен на базата на предварителна
информация и вниманието на участниците в него е насочено предварително.
Вниманието на водача Д. не е било насочено към момента на произшествието.
Оградата, която е на 80 см от платното за движение, растителността са
причината водачът Д. да не възприеме опасността своевременно. Основанието
ми да се приеме варианта, при който е изчислена скоростта на движението и
мястото на настъпване на произшествието в условията на равномерен режим е
следното: Лек автомобил Сеат Ибиза идва от северната страна на пътя в
посока гр. Сливен от с. Чинтулово. Считам, че той не е спрял и се е движил
равномерно, тъй като, ако беше спрял, то от мястото на спиране нямаше
14
видимост нито вляво, нито вдясно, от което следва, че при потегляне
закономерно, логично, би следвало да се изнася плавно, подавайки се
постепенно към пътното платно, с оглед да се огледа, да получи видимост. В
момента, в който водачът на л.а. Сеат Ибиза би следвало да има видимост, в
него момент той е бил видим за водача Д. и именно тогава е възникнала
опасността. В тази връзка искам да цитирам и да посоча решение №
173/21.02.1975г. по н.д. 73/75г. на ІІІ НО, Сборник съдебна практика
транспортни престъпления 1968-2002г., където е посочено, че когато по пътя
се появи препятствие в рамките на опасната зона за спиране, избирането на
един или друг вариант на маневриране, за избягване на произшествието от
страна на водача на пътното превозно средство не може да му бъде вменено
като нарушение на правилата за движение, което да се свърже с
противоправните последици и да му се търси отговорност за извършено
престъпление. За неправилно избран вариант може да се говори само когато
препятствието се появи извън опасната зона за спиране. В случая категорично
се установи, че е бил в опасната зона за спиране и опасността не е създадена
от него. В случая подсъдимият е предприел маневра заобикаляне, по причина
на възникнало внезапно препятствие на пътя, което е разположено на пътя на
превозното средство, в неговата лента за движение. Същият не е могъл да
предотврати удара, защото е било обективно невъзможно и не се е поставил в
ситуацията по предприетите от него действия. По отношение на
възможността подсъдимият да предотврати настъпилото ПТП, ако се
движеше направо в неговата лента за движение и възможността да се избегне
точката на съприкосновение каквито действия му се вменяват от
обвинението, че би било правилно да предприеме, то следва да допуснем и
хипотетичната възможност какво би се случило, ако водачът подсъдим
действително не беше предприел отклонение на автомобила вляво, навлизане
в насрещната лента и ако водачът на неправилно пресичащия автомобил беше
възприел опасността и беше спрял в неговата лента. Уважаема госпожо
председател, моля като вземете предвид изложеното да постановите съдебен
акт, с който да признаете подсъдимия ИВ. ИЛ. Д. за невиновен в извършване
на престъпление по чл.343, ал.4, вр. с ал.3, б.“б“, предл.1, вр. с ал.1, вр. с
чл.342, ал.1 от НК.
РЕПЛИКА ПРОКУРОРЪТ: Уважаемо госпожо председател, намирам за
неиздържана юридически тезата на защитата за причината да се приеме, че е
било налице виновно движение на л.а. Сеат, според мен това не може да се
приеме и да променя изводите за невиновност на подсъдимия по
повдигнатото му обвинение. Нелогично ми се струва водачът на л.а. Сеат да
пресича път с предимство идвайки от черен път, без да извърши действия да
се увери, че не преминават други МПС по платното. Фактът, че не всеки ден
стават ПТП на този участък от пътя, въпреки че ежедневно се осъществява
движение както по главния път, така и точно отдясно, намирам, че е налице
виновно поведение на подсъдимия Д.. Съдилищата са имали възможност да
15
се произнесат по идентични казуси, например с решение № 126/10.07.2012г.
на ВКС н.д. 191/2012г. на ІІ НО, решение от 07.11.2011г. на АС – Велико
Търново по НОХД 224/2011 г., решение от 04.08.2020г. на АС - София НОХД
638/2020г., решение от 11.05.2015г. на АС – София по ВНОХД 224/2015г. Във
всички случаи съдилищата приемат, че е налице виновно поведение на
водача.
ДУПЛИКА НА АДВ. С.: Не съм съгласен с така направеното становище
от обвинението. Ако допуснем, че водачът подсъдим Д. е имал възможността
да възприеме опасността и дори да беше видял движението на л.а. Сеат Ибиза
достатъчно своевременно, той не е длъжен в случая нито да намали
скоростта, нито да предприеме каквито и да било действия. Логичното по
презумпция е той да очаква като знае, че се движи по главен път, водачът на
л.а. Сеат Ибиза, който се движи по път без предимство, той да спре и да му
осигури предимство.
РЕПЛИКА НА ПРОКУРОРЪТ: Обвинението изхожда от тезата, че л.а.
Сеат е представлявал опасност за движението, тъй като той по несъмнен
начин, недвусмислено е имал такива действия, демонстрирал е, че ще пресече
пътното платно. Този автомобил се явява опасност за движението на лек
автомобил Фолксваген и тогава възниква необходимост от реакция по закон.
ДУПЛИКА НА АДВ. С.: Това което сочи обвинението по никакъв
начин не е доказано, както в хода на досъдебното производство, така и в хода
на съдебното следствие. Не случайно експертите са разработили четири
варианта, те също не предприемат нито един от тях категорично.
Съдът дава право на ЛИЧНА ЗАЩИТА на подс. ИВ. ИЛ. Д..
ПОДС. Д.: Както карах по пътя за село Чинтулово, изведнъж изскочи,
излезе пред мен л.а. Сеат. Посегнах към спирачките, не можах да ударя
спирачките и тогава настъпи удара. Оттам насетне изпаднах в безсъзнание и
не помня нищо. Моля да бъда оправдан.
Съдът дава право на ПОСЛЕДНА ДУМА на подс. ИВ. ИЛ. Д..
ПОДС. Д.: Моля да бъда оправдан.
Съдът се ОТТЕГЛИ на тайно съвещание.
След съвещанието, съдът ОБЯВИ присъдата си, като РАЗЯСНИ на
страните правото им на жалба и/или протест и ОБЯВИ, че мотивите ще бъдат
изготвени в законния срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 16,30 часа.
16
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
17