Р Е Ш Е Н И Е
№2897/14.6.2013г.
гр.Варна 14.06.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи
състав в открито съдебно заседание проведено на четиринадесети май две хиляди и
единадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов
при секретаря М.М.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№17676/2012г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Ищеца В.Ш. твърди, че по силата на договор за
заем от 15.09.2009г. е предоставил на ответника „С**** сумата от
11 000евро в заем, като тя е следвало да му бъде върната след две години
от датата на договора, но това не е било сторено от ответника и моли да се
осъди последния да му заплати сумата от 11 000евро, 2 107.83лв. лихва
за забава за времето от 16.12.2009г. до 28.11.2012г., законната лихва върху
главницата от датата на сезиране на съда с исковата молба до окончателното
изплащане на сумата и сторените по делото разноски.
Ответника „С*** в дадения му срок е депозирал
възражение, с което оспорва исковете сочейки, че не е сключвал договор с ищеца,
че представения договор е неистински, неавтентичен и нищожен поради липса на
съгласие от негова страна, че представлява „правно недоразумение, противоречащо
на всякаква житейска и търговска логика”, че не му е предавана сумата по
договора и оспорва автентичността на подписите положени в договора.
Съдът намира, че предявения иск черпи правното си
основание от чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Съдът, след като се запозна с исковата молба
и представените доказателства при условията на чл.235, ал.2 от ГПК приема за
установено от фактическа и правна страна, следното:
По делото е представен
договор за заем №*** съдържащ изявление за предоставен от страна на ищеца в
полза на ответното търговско дружество заем в размер на 11 000евро за срок
до две години /чл.1 от договора/. Съгласно представените макар и непреведени на
български език два броя банкови документи л.5 и 6 от делото ищеца е изпълнил
поетото с договора задължение да преведе на ответника заемната сума съответно с
преводи от по 5 500евро сторени на 17.06.2010г. и 17.12.2009г.
По отношение на направените възражения от страна на
ответника концентрирани върху това, че не е встъпвал договорно заемно отношение
с ищеца е допусната СПЕ приета от съда като компетентна и безпристрастна, от
заключението на вещото лице по която се установява, че според същото подписа на
представляващия ответното дружество е бил положен върху празен лист, като в
последствие върху този лист е бил отпечатан текста на договора за заем.
При горните канстатации
решаващия състав намира, че следва да изключи от доказателствения
материал по делото представения от ищеца договор за заем №026/2009 намиращ се
на л.4, тъй като същия е бил оспорен и в хода на това оспорване се е доказало,
че отпечатания в документа текст е бил положен хронологично след полагането на
подписа от страна на представляващия ответника. При това положение съдът
намира, че е останало недоказано знанието на ответника, че подписва договор за
заем.
Следва да се има предвид, че договора би могъл да се
приеме като редовен дори и при доказано, както е в случая полагане на подписа
преди отпечатването на текста, ако ищцовата страна в
хода на настоящото производство бе доказала, че между страните по делото е
имало точно такава уговорка-ответника чрез управителя си в качеството си на заемополучател да положи подпис върху празен лист, а ищеца
в последствие да нанесе върху листа точно определен и договорен между страните
текст. При настоящия случай обаче липсват събрани доказателства в тази насока,
както и твърдения за това от страна на ищеца поради което съдът намира, че
ответното дружество чрез управителя си е издало документ представляващ празен
лист носещ подписа на управителя, но без конкретно намерение за встъпване в
заемно договорно отношение.
Действително от описаните по делото два броя преводни
документи се установява факта на извършени от страна на ищеца преводи на суми
от по 5 500евро, но на първо място тези суми са преведени на физическо
лице макар и съвпадащо с управителя на ответника, а освен това липсват сведения
на какво основание или при липсата на такова са биле преведени те от ищеца.
Воден от горните съображения съдът намира, че
предявения иск за заплащане на сумата от 11 000евро следва да бъде
отхвърлен, като недоказан по основание.
Предвид
възприетото становище за недоказаност по основание на главния иск по чл.240 от ЗЗД следва да се разглежда като останал недоказан по основание и обусловения от
него иск по чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 2 107.83лв. лихва за
забава за времето от 16.12.2009г. до 28.11.2012г.
Предвид отхвърлянето на предявените искове и
представените доказателства ищеца следва да бъде осъден да заплати в полза на
ответника сумата от 2 460лв. сторени по делото разноски.
Ето защо, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявените от В**** срещу „С**** искове за
заплащане на сумата от 11 000евро главница по договор за заем №026/2009 и
2 107.83лв. лихва за забава за времето от 16.12.2009г. до 28.11.2012г.
ОСЪЖДА В*** да заплати на „С*** сумата от
2 460лв.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ВОС в двуседмичен срок от уведомяването
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: