№ 508
гр. София , 18.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20201000504082 по описа за 2020 година
С решение от 16.12.2019 г., по т.д. № 117/19 г., ОС Монтана, осъжда ЕТ
„Иван Кожухаров“ да заплати на В. Д. Г. сумата от 76 508, 16 лв. на
основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД вр. чл. 87, ал. 2, пр. 1 ЗЗД, и сумата от 153
016, 32 лв. на основание чл. 92 ЗЗД, ведно със законна лихва от 3.07.2019 г. –
дата на връчване на препис от исковата молба.
Срещу решението е депозирана въззивна жалба от ответника ЕТ „Иван
Кожухаров“. Изтъква, че вземанията на ищеца са погасени по давност, която е
започнала да тече 15-дни след срока на връчване (27.08.2010 г.) на покана за
разваляне на предварителния договора между страните за строеж, т.е. от
12.09.2010 г. до подаване на исковата молба през 2019 г. давностните срокове
(пет годишен и три годишен по чл. 110 и чл. 111 ЗЗД), са изтекли. Възразява
срещу становището на съда, че в случая с поканата е следвало да се даде
подходящ срок за изпълнение, като намира, че се касае до хипотеза, в която
такъв не следва да се предоставя. Изтъква, че ищецът е станал неизправната
страна по договора, тъй като последната вноска, която била уговорена за
внасяне при подписване на нотариалния акт, но не по късно от 30.10.2009 г.,
не била внесена от него. Допълнително сочи, че четири вноски (от 6-та до 9-
1
та вкл.) не били платени в брой, а чрез ПВЦ дограма, но самите вноски са
платени след крайната дата, посочена по-горе. Сочи, че не били изплатени и
вноските, които жалбоподателят върнал на съпругата на ищеца. Моли
решението да се отмени и да се отхвърлят исковете, като се присъдят
разноски.
Ответникът В. Д. Г. оспорва жалбата. Подчертава, че исковете не са
погасени по давност, вкл. и считано от подписване на Протокол № 15 от
25.07.2016 г. Претендира разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 и чл. 92 ЗЗД.
Ищецът В. Д. Г., твърди, че на 29.04.2008 г. сключил предварителен
договор за строеж и покупко-продажба на апартамент № 12, на ул. Кале № 14
в гр. Монтана, с площ от 122,30 кв.м. Твърди се, че ищецът заплатил осем от
дължимите 10 вноски, в общ размер от 39 118 евро или 76 508, 16 лв.
Строежът следвало да бъде завършен до 30.10.2019 г., но това не било
сторено, като Протокол № 15 от Наредба № 3 от 2003 г. бил издаден едва на
25.07.2016 г. Ищецът твърди, че ответникът продал процесния имот на трето
лице на 15.07.2015 г., с което нарушил задълженията си по предварителния
договор. В тази връзка е заявено разваляне на договора. Твърди, че при
отпадане на облигационната връзка насрещната страна следва да върне
получените като вноски и посочени по-горе суми. Отделно от това е заявено,
на основание чл. 4.1, б. „б“ от договора, че ищецът има право ответникът да
му върне получените до момента суми в двоен размер, като е изтъкнато, че е
налице клауза за неустойка, уговорена за случай на разваляне (ТР № 7 от
13.11.2014 г. по т.д. № 7/13 г.).
Ответникът по исковете ЕТ „Иван Кожухаров“ възразява, че вземанията
на ищеца са погасени по давност. Сочи, че на 27.08.2010 г. е получил покана,
с която ищецът и съпругата му са заявили, че претендират връщане на
получените от тях суми, тъй като строежът не бил приключил. Предоставения
2
срок от 15 дни изтекъл на 12.09.2010 г., от него започнала да тече погасителна
давност и към датата на исковата молба през 2019 г. тя е погасила
претенциите и по двата иска. Сочи още, че ищецът е станал неизправната
страна по договора, тъй като последната вноска, която била уговорена за
внасяне при подписване на нотариалния акт, но не по късно от 30.10.2009 г.,
не била внесена от него. Допълнително сочи, че четири вноски (от 6-та до 9-
та вкл.) не били платени в брой, а чрез ПВЦ дограма, а самите вноски са
платени след изтичането на срока по договора. Подчертава, че съпругата на
ищеца претендирала по съдебен ред неустойка и търговецът бил осъден да я
плати, като това е сторено въз основа на разваления през 2010 г. договор.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Страните не спорят, че на 29.04.2008 г. ЕТ „Иван Кожухаров“, в
качеството му на продавач, сключил с ищец В. Д. Г. (по време на брака му,
който в последствие е прекратен) предварителен договор за строеж и
покупко-продажба на ап. 12, на ул. Кале № 15 в гр. Монтана, който
търговецът следвало да построи и продаде на физическото лице, а последното
поело задължение да заплати цената на жилището на десет вноски в
определен срок. Посочено е, че десетата вноска се дължи при нотариален акт,
но не по-късно от 30.10.2009 г. Съгласно т. 3.1. от договора това е датата, до
която е следвало да бъде завършено строителството от страна на продавача.
В договора е включена клауза, при която при неизпълнение на
задължения, изправната страна има право да се откаже от изпълнението на
договора, като (в случая) неизправният продавач дължи връщане на
получените до момента суми от купувача в двоено размер.
По делото от ответника-търговец е представена нотариална покана,
заверена на 27.08.2010 г. В същата В.Г. и В. Т. – Г.а са поискали от ЕТ „Иван
Кожухаров“ да им заплати в 15 дневен срок от уведомяването изплатените от
тях суми по предварителния договор. Търговецът е поканен да се яви на
10.09.2010 г. пред нотариус за плащане и при необходимост за подписване на
анекс към предварителния договор.
3
В приобщено друго гражданско дело – гр.д.528/11 г. на РС Монтана, се
съдържа покана (л. 7) от В. Т. – Г.а, връчена на на 18.08.2011 г. на едноличния
търговец с изявление, че се отказва от изпълнението на договора и се
претендира неустойка. С решение по делото, влязло в сила, е присъдена
неустойка, съставляваща двойният размер на стойността на половината от
първата вноска и стойността на петата вноска.
При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
Няма спор, че между страните (по време на брака на ищеца Г.) е
подписан предварителен договор за строеж и покупко-продажба, като
ответното дружество е поело задължение да завърши строежа на обекта и да
прехвърли собствеността до 1 месец след Протокол № 15 или най-късно до
30.10.2009 г. Няма спор, че соченият протокол № 15 е бил издаден едва на
25.07.2016 г., както и че определеното за ищеца жилище е било прехвърлено
на трето лице. При така установените факти следва да се приеме, че
дружеството-ответник не е изпълнило своите задължения по предварителния
договор – за него е възникнало задължението да върне всичко получено по
договора и да отговаря за вреди от това свое неизпълнение, тъй като не се
установява наличие на причина, изключваща тази отговорност. Страните са
уговорили неустоечна клауза за случай на прекратяване на договора поради
неизпълнение.
По делото се установява, че сумата, която ищецът е платил по договора
е на стойност от осем вноски по 4892 евро всяка. Съдът приема, че
възражението на дружеството, касаещо погасяване на вноски чрез даване
вместо изпълнение не може да се възприеме за да се редуцира размера на
престацията, подлежаща на връщане. Това възражение не е надлежно
доказано, а отделно от това – ако дружеството се е съгласило и приело
вноските да се считат платени чрез предоставяне на друг материален актив
(ПВС дограма), то погасителен ефект на задължението на Г. следва да бъде
зачетен.
Посочената сума по горе стойност на осем вноски следва да се
възстанови на ищеца Г. на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, като този иск не е
погасен по давност. Неоснователно е становището на дружеството, че такава
4
е започнала да тече 15-дни след срока на връчване (27.08.2010 г.) на покана,
т.е. от 12.09.2010 г. Описаната по-горе нотариална покана, отправена от
семейство Г.а до дружеството не съдържа изявление за разваляне на договора.
Съдържанието на поканата, при точен анализ на текста на същата (при
съответно прилагане на чл. 20 ЗЗД) сочи ясно на липсата на намерение на
купувачите по предварителния договор да преустановят договорната връзка.
В текста на поканата няма изявление в тази насока, такова не може да се
изведе по тълкувателен път, а в текста на документа се съдържат данни за
обратното – купувачите са обективирали желание договорните отношения да
бъдат преуредени чрез евентуално подписване на анекс към договора,
съответно и продължени, а не прекратени. Следователно договорът не е бил
развален по надлежния ред, респ. давност относно претенцията за връщане на
дължими по него суми след развалянето му, не е започнала да тече. Право да
претендира връщане на даденото на отпаднало основание за ищеца Г.
възниква едва след депозиране на исковата молба, с която е заявено, че
договорът се разваля.
В подкрепа на горните изводи е и факта, че с отделна нарочна
нотариална покана (л. 7 от гр.д. № 528/11 г., РС Монтана) от по-късна дата
(връчена на 18.08.2011 г.) В. Г.а се е отказала от предварителния договора с
едноличния търговец. Соченото е индиция, че с изпращането на предходната
покана, приобретателите (сем. Г.и) по предварителния договор не са заявили
искане за разваляне на същия.
Ето защо следва да се приеме, че предварителния договор е развален с
изявлението на ищеца в исковата молба. Искане за връщане на платеното по
този договор преди негово разваляне е било неоснователно, поради което и
давност за такава претенция не е започнала да тече 15-дни след срока на
връчване на поканата на 27.08.2010 г. След връчване на препис от исковата
молба продавачът-ответник по иска, не е предложил изпълнение, още повече,
че няма спор досежно факта на продажбата на процесното жилище на трето
лице, поради което следва да се счита, че предварителният договор е
развален, с присъщите на това разваляне последици. Даденото по него
подлежи на връщане на отпаднало основание.
Необходимо е да се посочи още, че в случая не се установява
5
неизправност на ищеца, каквато се твърди от едноличния търговец, поради
неплащане на последна вноска. Вярно е, че според предварителния договор
последната вноската е дължима най-късно до 30.10.2009 г. Тази дата обаче е
обвързана със задължението на строителя да завърши строителството до този
краен срок. Не може да се приеме (при тълкуване на волята на
съконтрахентите с оглед чл. 20 ЗЗД), че плащането на последната вноска е
дължимо и в случай на неизпълнение на основното задължение на
прехвърлителя на имота. Волята на страните е била насочена към определяна
на краен срок за плащане от купувача в случай, че преди това строеж е
приключил успешно и купувач все още не е платил изцяло последната вноска.
Оплакването, че не са изплатени и вноските, които търговецът е върнал
на съпругата на ищеца е въведено едва със въззивната жалба и е бланкетно,
поради което не подлежи на обсъждане.
Основателен се явява иска по чл. 92 ЗЗД за заплащане на неустойка,
която е уговорена за в случай на отпадане на договорната връзка. Размерът на
същия е уговорен в предварителния договор, а както по-горе се посочи,
основанието за тази претенция е неизпълнението от страна на едноличният
търговец.
В случая следва да се приложи практиката, формирана въз основа на ТР
№ 4/2015 г. по т.д. № 4/2014 г. на ОСГТК. и др. (напр. решение № 155 от
21.06.2017 г. по гр. д. № 4451/2016 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС). Според същата
съдът не може да присъди левовата равностойност ако страните допустимо са
договорили престацията по договора в чуждестранна валута. Тълкуването в
ТР № 4 от 2015 г. се прилага служебно. В този смисъл, макар и исковете да
са основателни по своето естество, решението на първоинстанционния съд
следва да се отмени в частта, в която е присъдена левовата равностойност на
престациите по чл. 55, ал. 1 и чл. 92 ЗЗД, като се присъдят сумите в евро.
При този изход на спора разноски на жалбоподателя не се дължат.
Такива се следват на представителя на ответника по жалбата в размер на 6884
лв. на основание чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1 от 2004 г.
Воден от горните мотиви съдът
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 16.12.2019 г., по т.д. № 117/19 г., ОС Монтана, в
частта, в която се осъжда ЕТ „Иван Кожухаров“ да заплати на В. Д. Г.
сумата 76 508, 16 лв.(като левовата равностойност на сумата от 39 118 евро)
на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД вр. чл. 87, ал. 2, пр. 1 ЗЗД, и сумата 153
016, 32 лв. (като левовата равностойност на сумата 78 236 евро) на
основание чл. 92 ЗЗД, ведно със законна лихва от 3.07.2019 г. – дата на
връчване на препис от исковата молба, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЕТ „Иван Кожухаров“ да заплати на В. Д. Г. сумата от
39 118 евро на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД вр. чл. 87, ал. 2, пр. 1 ЗЗД, и
сумата от 78 236 евро на основание чл. 92 ЗЗД, ведно със законна лихва от
3.07.2019 г. – дата на връчване на препис от исковата молба.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
ОСЪЖДА ЕТ „Иван Кожухаров“ да заплати на адв. И. Е. Г. на
основание чл. 38 ЗА възнаграждение от 6884 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7