№ 873
гр. Варна, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Константин Д. Иванов
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Петя П. П.
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20223100500552 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба вх. № 304103/17.12.2021 г. от АС. Д. Г.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ул. „Славянска“ № 17, ет. 1, ап. 2, чрез адв.
М.П. – ВАК, срещу Решение № 262919/07.12.2021 г., постановено по гр.д. № 4006/2020 г.,
по описа на РС - Варна, XVIII състав, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя
против Е. П. Ч.-Г.а, ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ул. „Д-р Анастасия
Железкова“ № 25, ет. 3, ап. 63, иск за възстановяване на запазена част на АС. Д. Г. от
наследството на баща му Д.Д. Г., ЕГН **********, починал на 16.07.2019 г. в гр. Варна,
равняваща се на 1/3 ид.ч. от апартамент № 63, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор 10135.2559.112.2.9, находящ се в сграда № 2, разположена в поземлен имот с
идентификатор 10135.2559.112 по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-
92/14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. Варна, общ. Варна, обл.
Варна, ул. „Д-р Анастасия Железкова“ № 25, етаж 3, със застроена площ 72,30 кв. м, състоящ
се от входно антре, две стаи, кухня-трапезария, баня, тоалет и дрешник, при граници по
схема съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - имот с идентификатор №
10135.2559.112.2.8, под обекта - имот с идентификатор № 10135/2559.112.2.6, над обекта -
имот с идентификатор № 10135.2559.112.2.12, ведно с прилежащото му избено помещение
№ 63 с площ 2,86 кв. м, при граници по документ за собственост: изток - избен коридор,
запад - изби от ул. „Д-р Анастасия Железкова“ № 27, север - изба № 62, юг - изба № 64,
както и 0,8105% ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху поземления
имот, в който е построена сградата с идентификатор 10135.2559.112.2, чрез намаляване на
дарението, извършено в полза на съпругата на наследодателя Е. П. Ч.-Г.а, ЕГН **********,
обективирано в НА № 159, том I, рег. № 1629, дело 115/31.05.2004 г., на нотариус С.К., на
основание чл. 30 ЗН.
Жалбоподателят счита обжалваното решение за неправилно и необосновано.
1
Застъпва становище, че първоинстанционният съд не е обсъдил възражението на ищеца,
сега жалбоподател, относно недоказаността на плащането с лични средства на ответницита
на продажната цена по прикритите сделки. Счита, че ответницата е посочила единствено
размера на цена по прехвърлянето на процесните идеални части от имота, но не е
ангажирала доказателства за нейното плащане. Навежда твърдения, че намерението на
страните по сделката е било дарение и същото е следвало да бъде изследвано. В тази връзка
застъпва, че симулативната сделка не е договорът за дарение, а договорът за покупко-
продажба, обектириван в обратното писмо. Заявява, че обратните писма (конра-летер)
представляват частни свидетелстващи документи и тяхната доказателствена стойност е
оборена, доколкото плащане на продажната цена не е осъществено. Отделно счита, че
доколкото ответницата не ангажира доказателства, с които да обори презумпцията за
съвместен принос на паричните средства, послужили за заплащане на продажната цена,
описана в обратните писма, следва да се приеме, че след втората нотариална сделка за
дарение на ½ ид.ч. дарителят отново е станал собственик на половината от дарените
идеални части, т.е по силата на СК Д. Г., въпреки извършените две дарствени сделки, е
останал собственик на ½ ид. ч. от имота и в конкретния случай запазената част на
жалбоподателя-ищец А.Г. би била 1/6 ид.ч.
Счита, че съдът е допуснал процесуално нарушение, като не е извършил нов доклад
по делото след оттегляне на инцидентния установителен иск пред ОС - Варна. Счита още, че
твърденията на ответника в тази насока и допълнителното им уточняване и конкретизиране
след направеното оттегляне са довели до неправилни изводи на първоинстанционния съд.
Настоява за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяването на друг, с който
претенцията да бъде уважена изцяло; евентуално настоява за възстановяване на запазената
част на жалбоподателя до размер на 1/6 ид.ч. от недвижимия имот, с оглед на това, че
продажбата между съпрузи води до придобиване на имота в режим на СИО.
С Определение № 260310/20.01.2022 г. на РС - Варна, ЕК. ЮЛ. ИЛ., ЕГН **********,
родена на 20.10.2010 г., е конституирана като ответник в производството, на мястото на Е.
П. Ч.-Г.а, починала на 27.12.2021 г., на основание чл. 227 от ГПК.
В законоустановения срок ЕК. ЮЛ. ИЛ., представлявана от нейната майка и законен
представител К. М. ИЛ., чрез адв. Д.С. – ВАК, депозира писмен отговор, с който оспорва
жалбата. Счита, че първоинстанционният съд правилно е анализирал доказателствения
материал по делото. Заявява, че обратните писма разкриват действителната воля на всички
страни по прикритата сделка, като в конкретния случай тя е била да се обвържат със
сделката с възмезден характер.
Заявява, че воденото от ищеца производство е довело до влошаването на
здравословното състояние на ответницата и на нейния син, което е попречило на
организирането на събиране на доказателства своевременно, а в последствие и на тяхната
смърт. Поддържа, че с двете възмездни сделки между съпрузите Д. Г. и Е. Ч.-Г.а ищецът не е
лишен от полагащото му се наследство, както се твърди във въззивната жалба, тъй като с
Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 74, том VIII, дело 2086/1995 г., Д. Г., като
пълномощник на сина си А.Г., е сключил със своята майка договор за покупко-продажба на
неин собствен недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. „Славянска“ № 17, осигурявайки
по този начин преминаването на този имот изцяло в собственост на сина си.
Настоява за потвърждаване на атакуваното решение и присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззивникът АС. Д. Г., редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. М.П. и адв. И.В.. Поддържат въззивната жалба.
В съдебно заседание въззиваемата ЕК. ЮЛ. ИЛ., представлявана от нейната майка и
законен представител К. М. ИЛ., не се явява, представлява се от адв. К.К.. Оспорва
въззивната жалба, поддържа подадения писмен отговор на същата.
Контролиращата страна Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, редовно
призована, не изпраща представител.
2
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от АС. Д. Г., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Варна, ул. „Славянска“ № 17, ет. 1, ап. 2, против Е. П. Ч.-
Г.а, ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ул. „Д-р Анастасия Железкова“ № 25, ет.
3, ап. 63, иск за възстановяване на запазена част на АС. Д. Г. от наследството на баща му
Д.Д. Г., ЕГН **********, починал на 16.07.2019 г. в гр. Варна, равняваща се на 1/3 ид.ч. от
апартамент № 63, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 10135.2559.112.2.9,
находящ се в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.2559.112 по
КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с адрес: гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна, ул. „Д-р Анастасия
Железкова“ № 25, етаж 3, със застроена площ 72,30 кв. м, състоящ се от входно антре, две
стаи, кухня-трапезария, баня, тоалет и дрешник, при граници по схема съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - имот с идентификатор №
10135.2559.112.2.8, под обекта - имот с идентификатор № 10135/2559.112.2.6, над обекта -
имот с идентификатор № 10135.2559.112.2.12, ведно с прилежащото му избено помещение
№ 63 с площ 2,86 кв. м, при граници по документ за собственост: изток - избен коридор,
запад - изби от ул. „Д-р Анастасия Железкова“ № 27, север - изба № 62, юг - изба № 64,
както и 0,8105% ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху поземления
имот, в който е построена сградата с идентификатор 10135.2559.112.2, чрез намаляване на
дарението, извършено в полза на съпругата на наследодателя Е. П. Ч.-Г.а, ЕГН **********,
обективирано в НА № 159, том I, рег. № 1629, дело 115/31.05.2004 г., на нотариус С.К..
В исковата молба се твърди, че по силата на наследствено правоприемство, след
смъртта на баща му Д.Д. Г., ЕГН **********, ищецът А.Г. придобива качеството на негов
наследник, ведно с всички произтичащи права. Видно от Удостоверение за наследници изх.
№ 10094/02.08.2019 г., наследодателят Д.Д. Г. е починал на 16.07.2019 г. в гр. Варна, като е
оставил двама наследници по закон - съпругата си от втория брак Е. П. Ч.-Г.а и сина си АС.
Д. Г..
Съгласно Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение
срещу отчужден имот за мероприятие по ЗТСУ № 168, том XI, дело 5538/26.10.1989 г.,
наследодателят е придобил собствеността върху недвижим имот апартамент № 63,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор 10135.2559.112.2.9, находящ се в
сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.2559.112 по КККР на гр.
Варна, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на
АГКК,, с адрес: гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна, ул. „Д-р Анастасия Железкова“ № 25,
етаж 3, със застроена площ 72,30 кв. м, ведно с прилежащото му избено помещение № 63 с
площ 2,86 кв. м, както и 0,8105% ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж
върху поземления имот, в който е построена сградата с идентификатор 10135.2559.112.2.
През 1993 г. с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 197, том III, дело
804/1993 г., наследодателят е дарил на съпругата си Е. П. Ч.-Г.а 1/2 ид. ч. от имота, описан
по-горе.
Впоследствие, през 2004 г. с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 159,
том I, рег. № 1629, дело 115/2004 г., наследодателят е дарил на съпругата си и останалата
1/2 идеална част от апартамента.
През 2017 г. с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 65, том III, per. №
2807 дело 320/2017 г., Е. П. Ч.-Г.а е дарила целия описан по-горе имот на внучка си Е. Ю.
И..
След смъртта на наследодателя, ищецът приел наследството по опис. В
производството, образувано по гр. дело № 16530/2019 г. по описа на ВРС, XVIII състав, се
установило, че наследодателят не е оставил никакво друго движимо или недвижимо
имущество като наследство.
Запазената по закон част на АС. Д. Г. се равнява на 1/3 идеална част от наследството
и доколкото липсва друго имущество – 1/3 ид. ч. от конкретния недвижим имот.
3
Настоява се искът да бъде уважен. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата Е. П. Ч.-Г.а, в
който се изразява становище за неоснователност на иска.
Не се оспорва качеството на страните на наследници на общия наследодател Д.Д. Г..
Не се оспорва и че същият е придобил с Нотариален акт за собственост върху жилище,
дадено като обезщетение срещу отчужден имот за мероприятие по ЗТСУ № 168, том XI,
дело 5538/26.10.1989 г., собствеността върху апартамент № 63, с адрес: гр. Варна, ул. „Д-р
Анастасия Железкова“ № 25, етаж 3, както и че с двата посочени в исковата молба договора
за дарение наследодателят е прехвърлил последователно цялата собственост върху
апартамента на ответницата. Твърди се обаче, че договорите за дарение прикриват друго
съглашение между страните по него, а именно покупко-продажба.
Ответницата твърди, че извършената сделка, обективирана в нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 197, том III, дело 804/1993 г., е симулативна и прикрива
договор за покупко-продажба между страните. Налице е писмен документ "обратно писмо
(контр-летр)" от 05.02.1993 г., в който страните по сделката са заявили и са изразили
съгласие, че сделката, обективирана цитирания нотариален акт е симулативна и прикрива
договор за покупко-продажба на една втора идеална част от гореописания имот за сумата от
1500 лева, която е изплатена изцяло от купувачката на продавача. Документът, наречен
"обратно писмо (контр-летр)" е подписан и от двете страни и разкрива ясно вътрешните
отношения между договарящите по повод покупко-продажбата на една втора идеална част
от гореописания имот срещу сумата от 1500 лева, има договорен характер, нарочно
предназначение и разкрива ясно и недвусмислено волята на страните. В писмения акт,
наречен "обратно писмо (контр-летр)" Д.Д. Г. и Е. П. Ч.-Г.а са заявили и са се подписали
под изявленията си, че сделката дарение по горния нотариален акт всъщност прикрива
договор за продажба.
Ответницата твърди също, че извършената сделка, обективирана в нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 159, том I, рег. № 1629, дело 115/2004 г., е симулативна и
прикрива договор за покупко-продажба между страните. Налице е писмен документ
"обратно писмо (контр-летр)" от 31.05.2004 г., в който страните са заявили и са изразили
съгласие, че сделката, обективирана в цитирания нотариален акт е симулативна и прикрива
договор за покупко-продажба на една втора идеална част от гореописания имот за сумата от
12 000 лева, която е изплатена изцяло от купувачката на продавача. Документът, наречен
"контр-летр" е подписан и от двете страни и разкрива ясно вътрешните отношения между
договарящите по повод покупко-продажбата на една втора идеална част от гореописания
имот срещу сумата от 12 000 лева, има договорен характер, нарочно предназначение и
разкрива ясно и недвусмислено волята на страните. В писмения акт, наречен "обратно писмо
(контр-летр)" Д.Д. Г. и Е. П. Ч.-Г.а са заявили и са се подписали под изявленията си, че
сделката дарение по горния нотариален акт всъщност прикрива договор за продажба.
Настоява искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
От Удостоверение за наследници изх. № 10094/02.08.2019 г., издадено от Община
Варна, район „Приморски“, се установява, че Д.Д. Г., ЕГН **********, починал на
16.07.2019 г., е оставил следните наследници по закон: Е. П. Ч.-Г.а, ЕГН ********** –
съпруга, и АС. Д. Г., ЕГН ********** – син.
Видно от Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение
срещу отчужден имот за мероприятие по ЗТСУ № 168, том XI, дело 5538/1989 г., на
26.10.1989 г. Д.Д. Г., ЕГН **********, е признат за собственик на следния недвижим имот:
жилище № 63, находящо се на трети етаж в жилищна сграда, построена върху държавна
земя на ул. „Д-р Анастасия Железкова“ № 25 - Варна, със застроена площ 72,30 кв. м, с
принадлежащо избено помещение 63 със застроена площ 2,86 кв. м, и 0,8105% ид. ч. от
общите части на сградата и правото на строеж върху припадащата се част от терена на
4
комплекса.
С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 197, том III, дело 804/1993 г., на
05.02.1993 г. Д.Д. Г., ЕГН **********, дарява на съпругата си Е. П. Ч.-Г.а, ЕГН
**********, следния свой собствен недвижим имот, придобит от него в индивидуална
собственост преди сключване на брака, а именно: ½ ид. ч. от апартамент, находящ се в гр.
Варна, ул. „Д-р Анастасия Железкова“ № 25, на третия етаж от жилищна сграда, построена
върху държавна земя, под № 63, с обща застроена площ 72,30 кв. м, заедно с ½ ид. ч. от
припадащото се към апартамента избено помещение № 63 със застроена площ 2,86 кв. м, а
така също и ½ ид. ч. от 0,8105% ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж
върху припадащата се част от терена на комплекса.
Видно от Обратно писмо (contra letter) от 05.02.1993 г., Д.Д. Г., ЕГН **********, и Е.
П. Ч.-Г.а, ЕГН **********, декларират, че тяхната действителна воля и постигнатото
помежду им съгласие е за прехвърляне на собствеността върху 1/2 идеална част от следния
недвижим имот, а именно: апартамент № 63, находящ се в гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна,
ул. „Д-р Анастасия Железкова“ № 25, етаж 3, със застроена площ 72,30 кв. м, ведно с
принадлежащото избено помещение № 63 с площ 2,86 кв. м, както и 0,8105% ид. ч. от
общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, чрез договор за продажба,
като продажната цена в размер на 1500 лева е изплатена изцяло и в брой на продавача от
купувача. Д. Г. декларира, че продажната цена, заплатена му от купувача, са изцяло лични
средства на купувача. Страните заявяват, че изразената от тях воля за сключване на договор
за дарение с Нотариален акт № 197, том III, дело 804/1993 г. на варненски нотариус е
привидна и не произвежда правни последици. Обратното писмо е подписано от страните.
С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 159, том I, рег. № 1629, дело
115/2004 г., на 31.05.2004 г. Д.Д. Г., ЕГН **********, дарява на съпругата си Е. П. Ч.-Г.а,
ЕГН **********, собствената си ½ идеална част от следния недвижим имот: апартамент №
63, находящ се в гр. Варна, ул. „Д-р Анастасия Железкова“ № 25, етаж 3, със застроена площ
от 72,30 кв. м, ведно с принадлежащото избено помещение № 63 с площ от 2,86 кв. м, както
и 0,8105% ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, попадащо
в 17-и подрайон на гр. Варна.
Видно от Обратно писмо (contra letter) от 31.05.2004 г., Д.Д. Г., ЕГН **********, и Е.
П. Ч.-Г.а, ЕГН **********, декларират, че тяхната действителна воля и постигнатото
помежду им съгласие е за прехвърляне на собствеността върху 1/2 идеална част от следния
недвижим имот, а именно: апартамент № 63, находящ се в гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна,
ул. „Д-р Анастасия Железкова“ № 25, етаж 3, със застроена площ 72,30 кв. м, ведно с
принадлежащото избено помещение № 63 с площ 2,86 кв. м, както и 0,8105% ид. ч. от
общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, попадащо в 17-и подрайон по
плана на гр. Варна, чрез договор за продажба, като продажната цена в размер на 12 000 лева
е изплатена изцяло и в брой на продавача от купувача. Д. Г. декларира, че продажната цена,
заплатена му от купувача, са изцяло лични средства на купувача. Страните заявяват, че
изразената от тях воля за сключване на договор за дарение с Нотариален акт № 159, том I,
рег. № 1629, дело 115/31.05.2004 г. на нотариус № 446, ВРС, е привидна и не произвежда
правни последици. Обратното писмо е подписано от страните.
С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 65, том III, per. № 2807, дело
320/2017 г., на 21.09.2017 г. Е. П. Ч.-Г.а, ЕГН **********, дарява на внучка си ЕК. ЮЛ.
ИЛ., ЕГН **********, чрез законния й представител Юлиан Константинов Илиев, следния
свой собствен недвижим имот, а именно: апартамент № 63, с идентификатор
10135.2559.112.2.9, находящ се в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор
10135.2559.112 по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна, ул. „Д-р
Анастасия Железкова“ № 25, етаж 3, със застроена площ 72,30 кв. м, ведно с
принадлежащото му избено помещение № 63 с площ 2,86 кв. м, както и 0,8105% ид. ч. от
общите части на сградата и правото на строеж върху поземления имот, в който е построена
сградата с идентификатор 10135.2559.112.2.
5
От заключението на вещото лице Е.А. по допуснатата в първоинстанционното
производство съдебно-почеркова експертиза вх. № 281731/05.04.2021 г. се установява, че
подписите, положени под № 1в Обратно писмо от 05.02.1993 г. и Обратно писмо от
31.05.2004 г., са положени от Д.Д. Г..
С оглед така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
Според правилото на чл. 17, ал. 1 от ЗЗД, ако страните прикрият сключено между тях
съглашение с едно привидно съглашение, прилагат се правилата относно прикритото, стига
изискванията за действителност на прикритото да са налице. Привидното съглашение по
смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. последно от ЗЗД е нищожно.
В настоящото производство ответницата твърди, че дарствените сделки между
последната и наследодателя Д. Г., обективирани в нотариални актове № 197, том III, дело
804/1993 г., и № 159, том I, рег. № 1629, дело 115/2004 г., прикриват покупко-продажба.
В Решение № 163/2011 г. по гр. д. № 1536/2009 г. по описа на ВКС, І. г.о, е застъпено,
че в тежест на страната, която претендира привидна сделка, е да докаже симулацията, а в
тежест на страната, която претендира, че съществува прикрито съглашение, е да докаже
неговото съдържание.
В Решение № 184/19.01.2016 г., по гр.д. № 6349/2014 г. по описа на ВКС, III г.о., е
посочено, че съществуването на прикритата сделка подлежи на пълно и главно доказване.
Обратното писмо (пълният обратен документ) по чл. 165, ал. 2 от ГПК е нарочно
съставен за разкриване привидността на сделката разпоредителен документ; той съдържа
писмени изявления на страните, недвусмислено разкриващи симулативността на сделката и
действителната им воля. Без значение е кога е съставен – преди, след или заедно с явния
договор. Когато обратното писмо доказва привидността на явната сделка (абсолютна
симулация) или привидността на явната сделка и разкрива съдържанието на прикритата
(относителна симулация), то е достатъчно за признаване на симулацията и други
доказателства не са необходими на позоваващата се страна, нито са допустими за
оспорващата (Решение № 120 от 11.12. 2018 г. по гр. дело № 4813/2017г., ВКС, III гр. о.;
Решение № 251 от 09.01.2015 г. по гр. д. № 7253/2013 г., ВКС, I гр. о. и др.) За да разкрие
прикрит договор, който – ако е действителен, урежда отношенията на страните (чл.17, ал.1
от ЗЗД), обратното писмо следва да съдържа всички елементи от съдържанието му и е
диспозитивен документ (Решение № 763 от 04.02.2011 г. по гр.д. № 356/2010 г., ВКС, III гр.
о.).
В настоящия случай за разкриване на симулативността на дарствената сделка,
обективирана в Нотариален акт № 159, том I, рег. № 1629, дело 115/31.05.2004 г., е
представено обратно писмо от същата дата – съставено от двете страни по оспорената сделка
и установяващо в цялост действителните им отношения. Посочена е привидността на
договора за дарение, вида на прикрития договор - такъв за покупко-продажба, размера на
продажната цена, извършеното заплащане по нея с лични средства на купувача. Поради
факта на смъртта на един от издателите на обратното писмо на 16.07.2019 г. и доказаната
автентичност на подписа му, следва изводът, че то не е съставено поради доказателствена
необходимост за воденото между страните дело, доколкото е подписано преди завеждането
му. Настоящият съдебен състав намира, че съгласно константната съдебна практика,
представеното обратно писмо е достатъчно за признаване на съдържащите се в него
обстоятелства и други доказателства не са необходими. То съдържа и всички съществени
елементи на договора за покупко-продажба на недвижим имот – данни за продавача и
купувача, обстойно и в достатъчна степен индивидуализиращо описание на недвижимия
имот, цената, по която същият се придобива от купувача, както и условията на изплащането
й. Освен това, доколкото Нотариален акт № 159 и обратното писмо съставляват две части на
едно волеизявление, спазено е и изискването за действителност по чл. 18 ЗЗД. Предвид
изложеното, съдът намира, че в случая относима е разпоредбата на чл. 17, ал. 1 ЗЗД и
относно прехвърлянето на собствеността от общия наследодател на страните Д. Г. на Е. Ч.-
Г.а следва да се прилагат правилата на прикритото съглашение – покупко-продажба.
6
Съдът намира твърдението на ищеца, че всъщност дарението е прикритата сделка, за
неоснователно, доколкото именно документът за покупко-продажбата е наименован от
страните „обратно писмо (contra letter)“ и в същия еднозначно е заявено от тях, че изразената
воля за сключване на договор за дарение с Нотариален акт № 159, том I, рег. № 1629, дело
115/31.05.2004 г. на нотариус № 446, ВРС, е привидна и не произвежда правни последици.
Предвид изложеното, настоящият състав намира предявения иск с правно основание
чл. 30 от ЗН за неоснователен.
Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 1 ЗН, наследник с право на запазена част, който
не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска
намаляването им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като
прихване направените в негова полза завети и дарения, с изключение на обичайните дарове.
В случая обаче, относно прехвърлянето на собствеността от общия наследодател на страните
Д. Г. на Е. Ч.-Г.а, както се установи, са приложими правилата на покупко-продажбата. Тъй
като възмездните сделки не попадат в приложното поле на разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от
ЗН, предявеният на това основание иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Въззивната жалба се явява неоснователна, а първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено.
Относно съдебно-деловодните разноски пред настоящата инстанция:
При този изход на спора, претенцията на въззиваемата за компенсация на разноските,
направени за защита във въззивното производство по неоснователна въззивна жалба, следва
да бъде уважена. Съгласно списъка по чл. 80 и представения договор за правна защита и
съдействие, страната претендира адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева, платени
в брой.
По възражението за прекомерност:
Съдът намира направеното от въззивника възражение за прекомерност за
основателно. Съобразно материалния интерес и фактическата и правна сложност на делото,
съдът намира, че в полза на въззиваемата следва да бъде присъдена сумата от 1500 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 262919/07.12.2021 г., постановено по гр.д. № 4006/2020
г., по описа на РС - Варна, XVIII състав.
ОСЪЖДА АС. Д. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ул. „Славянска“
№ 17, ет. 1, ап. 2, да заплати на ЕК. ЮЛ. ИЛ., ЕГН ********** (заместила в хода на
производството Е. П. Ч.-Г.а, починала на 27.12.2021 г.), с постоянен адрес: гр. Варна, ул.
„Граф Игнатиев“ № 6, ет. 3, представлявана от нейната майка и законен представител К. М.
ИЛ., ЕГН **********, сумата от 1500,00 лева (Хиляда и петстотин лева), представляваща
сторени във въззивното производство съдебно-деловодни разноски, включващи платено в
брой адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1
ГПК.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8