Р Е Ш Е Н И Е
№ 369
Гр.
Перник, 23.09.2020 година.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд
– Перник, в публично съдебно заседание проведено на четиринадесети септември
през две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Ивайло Иванов
при съдебния секретар А.М., като
разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 330/2020 година
по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във
връзка с чл. 118, ал. 3, във връзка с ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване
/КСО/.
Образувано е по
жалба на Б.Й.Е., с ЕГН ********** *** против Решение № КПК – 29 от 04.05.2020 година,
издадено от директора на Териториално поделение Перник на Националния
осигурителен институт, с което е отхвърлена жалба вх. № Ц1012-13-4 от 31.03.2020
година срещу Разпореждане № 131-00-432-5 от 25.03.2020
година на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Перник, с
което на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО е спряно производството по изплащане
на парично обезщетение за безработица, образувано по заявление вх. №
131-00-432/05.03.2019 година, считано от 29.01.2019 година.
Жалбоподателят
твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно, поради неправилно приложение
на материалния закон. Заявява, че потвърденото с него разпореждане, е издадено
без да е налице, някоя от предпоставките за спиране на административното
производство, посочени в чл. 50г, ал. 4 от КСО. Моли съда да отмени решението
на директора на ТД на НОИ Перник и разпореждането на ръководителя на
осигуряването за безработица.
В проведеното съдебно
заседание на 14.09.2020 година жалбоподателя Б.Й.Е. редовно призован не се
явява, представлява се от адвокат К.П. ***, който поддържа жалбата, като излага
допълнителни доводи. Моли съда да отмени решението на директора на ТП на НОИ
Перник. Претендира присъждане на направените съдебни разноски по приложен
списък.
В проведеното съдебно
заседание на 14.09.2020 година ответникът – директор на Териториално поделение
на Националния осигурителен институт Перник, редовно призован, не се явява,
представлява се от главен юрисконсулт Й.С.-П., която оспорва жалбата по
подробно изложени съображения. Прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд – Перник, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе
предвид становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа
на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения
акт на всички основания по чл. 146 от АПК, намери следното:
Жалбата е подадена от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК,
чиито права са засегнати от оспорения административния акт, при спазване на
срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 118, ал. 1 от КСО, срещу подлежащо на съдебен контрол на
основание чл. 118, ал. 1 от КСО решение на директора на ТП на НОИ Перник,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество жалбата е основателна по следните съображенията:
Административното
производство е започнало по заявление за отпускане на парично обезщетение за
безработица вх. № 131-00-432
от 05.03.2019 година, подадено от Б.Й.Е. – настоящ жалбоподател до директора на
ТП на НОИ Перник. Към него е приложена заповед № 64/28.01.2019 г. за
прекратяване на трудовото и правоотношение с „*** ****“ ЕООД, считано от
29.01.2019 година. Документите са приети от експерт по осигуряването при ТП на
НОИ Перник, за което е съставена справка за приети, върнати и липсващи
документи. Служители в ТП на НОИ Перник са извършили служебни проверки в
регистъра на трудовите договори и в персоналния регистър, от които се
установява, че Б.Й.Е. е била в трудово правоотношение с „*** ****“ ЕООД от
10.12.2015 година до 29.01.2019 година. През периода от 01.01.2017 година до 28.01.2019
година са и начислявани осигурителни вноски върху осигурителен доход от 2 600 лева.
С Разпореждане №
131-00-432-1/14.03.2019 година на ръководителя на осигуряването за безработица
при ТП на НОИ Перник на жалбоподател е отпуснато парично обезщетение за
безработица, считано от 29.01.2019 година до 28.09.2019 година в размер на
65.81 лева дневно.
С Разпореждане №
131-00-432-5/25.03.2020 година на ръководителя на осигуряването за безработица
на основание чл. 54г, ал. 1 и ал. 3 от КСО е спряно изплащането на опуснатото
обезщетение за периода от 29.01.2019 година до 27.02.2019 година, считано от 29.01.2019
година.
С Писмо вх. №
1030-13-100#4 от 23.03.2020 година началника на сектор „Контрол
на разходите на ДОО“ при ТП на НОИ Перник е установено, че поради липса на
контакт с представил на дружеството проверката е прекратена. Съставен е Констативен
протокол № КВ-5-13-00738282 от 23.03.2020 година за заличаване на неоснователно
подадени данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от
КСО, в това число и за настоящия жалбоподател.
В хода на
съдебното производство са събрани гласни доказателства чрез разпита на
свидетелите Е.Б.Д.– З. и В.В.И., водени от страна на жалбоподателя. Съдът
кредитира показанията им като последователни и логични, дадени за
непосредствено възприети факти. От тях се установява, че през периода от лято
на 2016 година до месец януари 2019 година жалбоподателя е работил като
счетоводител в „*** ****“ ЕООД, с месторабота бензиностанция „****“, с. ***.
Във връзка с работата си е общувала със свидетелките Д.– З. и И., които са били
в трудови правоотношения с други работодатели, но с месторабота в близост до
нейната.
При така
установеното, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник, прави
следните правни изводи:
Оспореното
решение е валидно и допустимо. Издадено е след надлежно сезиране с жалба вх. № Ц1012-13-4
от 31.03.2020 година, по реда на чл. 117, ал. 1 от КСО и в срока за обжалване
по чл. 117, ал. 2, т. 2 от КСО. Постановяването му след изтичане на
едномесечния срок по чл. 117, ал. 3, изр. 1 от КСО не се отразява на
законосъобразността му, тъй като същият е инструктивен и няма правопрекратяващ
ефект по отношение на правомощието на органа да се произнесе по жалбата, с
която е сезиран.
Решението е
издадено от компетентен орган съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО – Директора на ТП
на НОИ Перник. Обективирано е в посочената в същата разпоредба писмена форма и
е със съдържание, регламентирано в чл. 59, ал. 2 от АПК. Отговаря
на изискването за мотивираност съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО. Означен е
органът, който го е издал. Отразени са направените от него при осъществената
контролна дейност фактически и правни изводи. Формулиран е ясен диспозитив.
Съдържа информация за реда, срока и органа, пред който подлежи на обжалване.
Датирано и подписано е. От обстоятелствената част недвусмислено се изяснява, че
контролиращият административен орган споделя извода на издателя на
административния акт за наличие на предпоставките по чл. 54г, ал. 4 от КСО за
спиране на административното производство по изплащане на парично обезщетение
за безработица на жалбоподателя.
Настоящият съдебен
състав намира, че така направеният извод не съответства на закона.
Разпореждането на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при
ТП на НОИ Перник, предмет на съдебен контрол е издадено на основание чл. 54г,
ал. 4 от КСО. Законовата норма урежда правомощието на длъжностното лице, на
което е възложено ръководството на осигуряването за безработица при ТП на НОИ,
да спре производството по отпускането или изплащането на обезщетението, когато
има данни, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или
прекратяване изплащането на обезщетението. В случая фактите, изложени като
основание за издаване на разпореждането, предмет на съдебен контрол не сочат за
наличие на основание по чл. 54г, ал. 4 от КСО за спиране на административното
производство. Нормата е приложима когато са налични данни за конкретни правно –
релевантни факти, водещи до съмнение относно наличието на право на обезщетение
за безработица и/или относно размера му. В настоящия случай административният
орган е обосновал волеизявлението си за спиране на производството с извършване
на текущ контрол и събиране на допълнителни доказателства за определяне правото
и размера на паричното обезщетение чрез извършване на проверка от контролните
органи на НОИ. От така обективираните мотиви не може да се направи извод за
фактите, които са дали основание на административния орган да приеме, че е
налице основанието по чл. 54г, ал. 4 от КСО. Не са посочени нито
доказателствата, чието събиране се налага, нито е индивидуализирана проверката,
в хода на която ще бъде сторено това, нито срока за който се спира. Отсъствието
на конкретизация води до обективна невъзможност за установяване причините,
поради които органът е приел, че са налице предвидените в закона предпоставки
за издаване на административния акт и по съществото си представлява липса на
мотиви, което е основание за неговата незаконосъобразност съгласно чл. 146, т.
2, във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В случая те не могат да бъдат
изведени и от материалите по административната преписка, тъй като в нея не се
съдържат доказателства към момента на издаване на разпореждането, предмет на
съдебен контрол – 25.03.2020 година., административният орган – ръководител по
осигуряването за безработица, да е разполагал с каквито и да било данни,
пораждащи съмнение в правото на жалбоподателя да получи обезщетение за
безработица, както и неяснота относно размера му. Събраните писмени и гласни
доказателства, установяващи, че в хода на започналата проверка от контролните
органи на ТП на НОИ Перник, представител на осигурителя не е намерен на
регистрирания му адрес са неотносими към правния спор. Спорният факт е дали към
момента на спиране на административното производство по изплащане на
обезщетение за безработица,
административният орган е разполагал с данни, водещи до съмнение, че
през периода по чл. 54а, ал. 1 от КСО, респективно по чл. 54б, ал. 1 от КСО,
жалбоподателя фактически е полагал труд по трудово правоотношение с „*** ****“
ЕООД, във връзка с което са внасяни осигурителни вноски във фонд „Безработица“.
В конкретния случай действията на контролните органи на ТП на НОИ Перник са
извършвани, както след относимите към правото на жалбоподателя периоди по чл.
54а, ал. 1 от КСИ и по чл. 54б, ал. 1 от КСО, така и след издаване на
разпореждането за спиране на административното производство. Затова
ненамирането на управителя или представителя на дружеството за снемане на
обяснения и представяне на доказателства, не поражда съмнение за отсъствието на
реална дейност на осигурителя през по – ранни периоди. Напротив, от
представените от Д „ИТ“ – Перник писмени доказателства и информацията,
предоставена от ТД на НАП – София, офис Перник е видно, че през 2017 година е
извършвана проверка на осигурителя за спазване на трудовото законодателства,
при която е установено фактическото извършване на стопанска дейност и
полагането на труд от назначени по трудов договор работници, провеждането на
инструктаж на последните и съставяне на разчетно – платежни ведомости за
изплатените им трудови възнаграждения. Установява се също, че през периода 2015
година – 2017 година „*** ****“ ЕООД е подавало годишни данъчни декларации по
чл. 92 от ЗКПО и е декларирало осъществяване на търговия на дребно с
автомобилни горива и смазочни материали, имало е регистрирани общо 6 броя
фискални устройства в търговски обекти, между които и три такива в
местоработата на жалбоподателя – бензиностанция в с. ***, Главен път 79. Посочените
обстоятелства не са от естеството да създадат съмнение относно реалното
осъществяване на дейност от осигурителя през периода 01.02.2017 година –
29.01.2019 година, който е от значение за възникване правото на жалбоподателя
за получаване на обезщетение за безработица и размера му.
Предвид
изложеното настоящият съдебен състав намира, че ръководителят осигуряването за
безработица неправилно е приложил разпоредбата на чл. 54г, ал. 4 от КСО и е
спрял производството по изплащане на обезщетение за безработица, без да е
налице предвидената в нормата предпоставка. Като е потвърдил същото по реда на
административния контрол по чл. 117, ал. 3 от КСО, директорът на ТП
на НОИ Перник е издал незаконосъобразен акт, поради което на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК оспореното решение и потвърденото с него
разпореждане следва да бъдат отменени.
Относно
разноските:
С
оглед изхода от спора, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК настоящия съдебен състав на
Административен съд – Перник
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № КПК – 29/04.05.2020
година, издадено от директора на Териториално поделение на Националния
осигурителен институт Перник и потвърденото с него Разпореждане №
131-00-432-5/25.03.2020 година на ръководителя на осигуряването за безработица
при ТП на НОИ Перник, с което на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО е спряно
производството по изплащане на парично обезщетение за безработица на Б.Й.Е., с ЕГН
**********,***, считано от 29.01.2019 година, за което е подадено заявление с
вх. № 131-00-432 от 05.03.2019 година, като незаконосъобразни.
ОСЪЖДА Териториално
поделение на Национален осигурителен институт Перник да заплати на Б.Й.Е., с ЕГН **********,***
сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване, съгласно чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване.
Съдия: /п/