№ 159417
гр. София, 04.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Частно
гражданско дело № 20241110140327 по описа за 2024 година
РАЗПОРЕЖДАНЕ
гр. София, 04.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от съдия Васил Александров ч. гр. д. № 40327/2024 г. по описа
на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК, във вр. чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.
Подадено е заявление за издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. №
218003/03.07.2024 г. от „****“ ЕАД срещу Д. Ш. Ш..
Съдът, като извърши проверка на предпоставките за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение намира, че заявлението следва да бъде частично
отхвърлено, тъй като е налице хипотезата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, тоест същото
противоречи на закона и добрите нрави, като съображенията за това са следните:
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2013 г., ОСГТК „При проверка на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако
нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Въззивната инстанция не е
ограничена от посоченото във въззивната жалба, когато следи служебно за интереса на
някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили
пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските
права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище.“.
От посоченото в заявлението и уточнителните молби от заявителя се установява, че
вземанията се основават на договор за съобщителни услуги № М6532098, както и общите
условия към него.
1
Според дефиницията на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП „Потребител“ е всяко физическо лице,
което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на
търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по
договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална
дейност. Следователно в случая длъжника има качеството на потребител, поради което при
преценка на заявлението и представените към него доказателства, съдът следва да спази
императивните правила на закона и да осигури потребителската защита предвидена в
разпоредбите на чл. 143 и сл. ЗЗП. Нещо повече глава XIV от ЗЕС в разпоредбите на чл. 225
и сл. ЗЕС също ползва понятието потребител. А съгласно правилото на чл. 37, ал. 1 от Указ
№ 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове, думи или изрази с
утвърдено правно значение се използуват в един и същ смисъл във всички нормативни
актове.
При това положение, настоящият съдебен състав намира, че трябва да отбележи, че
според нормата на чл. 147а ЗЗП при сключване на договор при общи условия с потребител
общите условия обвързват потребителя само ако са му били предоставени и той се е
съгласил с тях. Съгласието на потребителя с общите условия се удостоверява с неговия
подпис. Търговецът или упълномощен негов представител е длъжен да предаде подписан от
него екземпляр от общите условия на потребителя. Тежестта на доказване на изразеното от
потребителя съгласие с общите условия и получаването им при подписване на договора се
носи от търговеца. Клаузата за съгласие с общите условия на договора и деклариране на
получаването им от потребителя, включена в индивидуалните договори, не е доказателство
за действителното приемане на общите условия и получаване на екземпляр от потребителя.
Граматическото, систематичното и телеологическото тълкуване на чл. 147а, ал. 1-5
ЗЗП, води до извод, че за да потребителя да бъде обвързан от общите условия, когато
договора е сключен при общи условия са налице две кумулативни изисквания – от една
страна общите условия да са му предадени и то в подписан екземпляр от търговеца, а от
друга страна потребителят изрично да се е съгласил с общите условия, което съгласие
практически се извършва изявление – т.е. с подписването на общите условия от потребителя
и то недвусмислено.
При това положение в заявлението и уточнителните молби заявителят основава
вземанията си за неустойка и мораторна лихва именно на общите условия, а по делото са
представени общи условия, които не са подписани от потребителя, нито е удостоверено, че
последните са му предадени, то и съдът намира, че потребителят не е обвързан от същите.
Следователно заявлението следва да бъде уважено единствено за вземанията за ползвани
електронни съобщителни услуги и мораторна лихва върху тях, а досежно вземанията за
неустойки и мораторни лихви, заявлението следва да бъде отхвърлено, тъй като тези
вземания произтичат от клаузи на общите условия, с които потребителят не е обвързан, като
в случая съдът при приложение на принципа на диспозитивното начало (арг. чл. 6, ал. 2
ГПК), съобразява въведените вземания със заявлението и уточнителните молби във връзка с
дадени от съда указания по редовността на заявлението по чл. 410 ГПК.
Отделно от горното за пълнота трябва да се изясни, че заявителят в случая основава
вземанията си за неустойки на чл. 54.12 от Общи условия към договора за мобилни услуги,
съгласно който договорът се счита за едностранно прекратен от „А1“, в случай на забава на
плащането на дължимите суми от потребителя повече от 124 дни. Поддържа, че се касае за
компенсаторни неустойки, които са начислени на посоченото основание. В § 13, т. 1 от ДР на
ЗЗП е посочено, че „потребител“ е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва
услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност,
и всяко физическо лице, което като страна по този закон действа извън рамките на своята
търговска или професионална дейност. В случая длъжникът, като страна по договор за
предоставяне на мобилни с търговец, има качеството на потребител по смисъла на
2
цитираната разпоредба, поради което в отношенията му със заявителя са приложими
разпоредбите на Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Съгласно разпоредбите на чл.
147а, ал. 1 – 5 ЗЗП при сключване на договор при общи условия с потребител общите
условия обвързват потребителя само ако са му били предоставени и той се е съгласил с тях.
Съгласието на потребителя с общите условия се удостоверява с неговия подпис.
Търговецът или упълномощен негов представител е длъжен да предаде подписан от него
екземпляр от общите условия на потребителя. Тежестта на доказване на изразеното от
потребителя съгласие с общите условия и получаването им при подписване на договора се
носи от търговеца. Клаузата за съгласие с общите условия на договора и деклариране на
получаването им от потребителя, включена в индивидуалните договори, не е доказателство
за действителното приемане на общите условия и получаване на екземпляр от потребителя.
По делото са представени общи условия, които обаче не са подписани от длъжника-
потребител, поради което съдът приема, че същите не обвързват последния, респективно,
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, което се основава на тях, противоречи на
закона и следва да бъде отхвърлено по отношение на вземанията, които се твърди да
произтичат от клаузи в тези общи условия, а именно – вземанията за неустойки поради
прекратяване на договора на основание чл. 54.12 от Общи условия. Доколкото потребителят
не е подписал тези ОУ, той не е обвързан от тях, включително и от предвидени предпоставки
за прекратяването на договора, поради което не следва да дължи претендираните неустойки.
Претендираната неустойка, представляваща цена на невърнато оборудване, съдът
намира, че липсват данни както за самите устройства, така и за ценовата листа, поради което
и не може да се извърши преценка нито за съотносимост на стойността на вредите със
стойността на устройството, нито дали неустойката всъщност изпълнява присъщите й
функции – обезпечителна, обезщетителна и наказателна. Клаузата е неясна – не става ясно
какъв е евентуалният размер на вредите, които обезпечава, като в нея липсва и
конкретизация за размера на задължението на потребителя, което може да възникне при
предсрочно прекратяване на договора. Според чл. 147, ал. 1 и ал. 2 ЗЗП клаузите на
договорите, предлагани на потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен и
недвусмислен начин, като при съмнение относно смисъла на определено условие то се
тълкува по благоприятен за потребителя начин. В случая клаузата е неясна, поради което не
може да се тълкува във вреда на потребителя и последният да бъде обременяван със
задължението за тази неустойка.
На следващо място, съдът намира, че е нищожна и уговорката, предвиждаща
заплащането на неустойка в размер на 2,00 лв. за обработка на просрочени задължения.
Следва да се отбележи, че вредите от забавата на изпълнение на парично задължение 3
обикновено и преобладаващо се съизмеряват в стойността на осигуряването на алтернативен
финансов ресурс, т.е. в лихвата и другите разходи във връзка с изпълнението на договора.
Българското законодателство предвижда лихва за забава, която значително (в
сравнителноправен план) надвишава ОЛП. На следващо място, уговарянето на неустойка
във фиксиран размер по начина на уговарянето си тя надхвърля присъщите на неустойката
обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции – така т. 3 от Тълкувателно решение
№ 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС – поради което последната е
нищожна. В случая процесната неустойка цели да прикрие скрита такса, а такси се дължат
за конкретни услуги. Отделно от това при потребителските договори по аргумент от чл. 143,
ал. 2, т. 5 и т. 19 ЗЗП – са неравноправни клаузи, при които търговецът прехвърля
икономическият риск за дейността си (изцяло или отчасти), какъвто е процесният случай в
тежест на потребителя. Изводът в тази насока следва и от факта, че принципно при
сключването на договора за мобилни услуги, търговецът следва да е калкулирал чисто
икономически в цената и хипотезите, когато потребителят не е изпълнил, съответно как това
ще се отрази в икономически план на търговското предприятие във връзка със събирането на
3
вземането, респ. какви ще са амортизациите на съответните системи. В тази насока трябва
да се отбележи, че факта, че вземането е в малък размер, не може да изключи възможността
неустойката да излезе извън присъщите й функции. Всяка неустойка, независимо от размера
й може да излиза извън присъщите й функции, като размера на вземането, респ.
формираната неустойка е само един от факторите, които се взема предвид при
произнасянето на съда. В настоящият случай, съдът е взел предвид множество други
фактори – икономическото положение на страните, респ. възможността за индивидуално
договаряне на неустойката, а така също и факта, че същата е предложена от заявителя, което
обуславя тълкуването contra profentem (във вреда на предложителя), а така също и
обстоятелствата свързани с това какви действителни вреди обезщетява неустойката и каква е
икономическата й логика. Така, както са уговорени неустойките, същите се начисляват
еднократно с настъпването на факта на неизпълнението, което обаче не изключва правото на
заявителя да претендира други последици от забавата – напр. мораторна лихва по чл. 86, ал.
1 ЗЗД. Тоест, за една и съща забава кредиторът-заявител може да претендира различни
вземания, които обаче обезщетяват едни и същи вреди.
Предвид изложеното, заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта за
съответните акцесорни вземания, а именно – за мораторни лихви върху неустойките.
Следователно, заявлението за издаване на заповед за изпълнение следва да бъде
отхвърлено в частта за следните суми: 1. сумата от 90,00 лева - неустойка в размер на цена
на невърнато оборудване при разваляне, поради виновно неизпълнение на договор с
партиден № М6532098 за услуга *******; 2. сумата от 100,00 лева - неустойка в размер на
цена на невърнато оборудване при разваляне, поради виновно неизпълнение на договор с
партиден № М6532098 за услуга 201002265611; 3. сумата от 2,00 лева -неустойка за
обработка на просрочени задължения по договор с партиден № М6532098; както и 4. сумата
от 31,59 лева - мораторна лихва върху начислените неустойки за периода от 11.08.2022 г. до
27.06.2024 г.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РАЗПОРЕДИ:
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх.
№ 218003/03.07.2024 г., подадено от „****“ ЕАД, ЕИК: ******* срещу Д. Ш. Ш., ЕГН:
**********, в частта за следните суми: 1. сумата от 90,00 лева - неустойка в размер на цена
на невърнато оборудване при разваляне, поради виновно неизпълнение на договор с
партиден № М6532098 за услуга *******; 2. сумата от 100,00 лева - неустойка в размер на
цена на невърнато оборудване при разваляне, поради виновно неизпълнение на договор с
партиден № М6532098 за услуга 201002265611; 3. сумата от 2,00 лева -неустойка за
обработка на просрочени задължения по договор с партиден № М6532098; както и 4. сумата
от 31,59 лева - мораторна лихва върху начислените неустойки за периода от 11.08.2022 г. до
27.06.2024 г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от съобщението
до заявителя пред Софийски градски съд с частна жалба.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4
5