Р Е Ш Е Н И Е № І-2
град Бургас
, 21.01. 2020 година
Бургаският
окръжен съд , гражданска колегия ,
в публично заседание
на
............петнадесети януари …..през
две
хиляди и двадесета година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ :Пламена Върбанова
мл.с. Марина
Мавродиева
при секретаря А.Цветанова
като разгледа
докладваното
от.съдията М.Карастанчева.в.гр.д. № 1791 по описа
за
2019 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на въззивната жалба на процесуалния представител особения представител на Ж.Н.Г. - ответник по гр.д. №288/2019 г. по описа на Айтоския районен съд против решение № 209/11.10.2019 г. постановено по същото дело ,с което е прието за установено съществуването на вземането на „БНП Париба Парсънъл Файненс С.А.“-клон България ,със седалище – гр. София против Ж.Н. Г. от гр. *** сумата от 1017,91 лв. –главница ;194,71 лв. – възнаградителна лихва от 01.01.2018 г. до 11.06.2018 г. ;мораторна лихва от 51,95 лв. от 11.06.2018 г. до 11.12.2018 г.,ведно със законната лихва върху главницата ,считано от 28.12.2018 г. –по договор за револвиращ потребителски кредит ,за която сума е издадена заповед за изпълнение № 621/31.12.2018 г. по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1130/2018 г. на Айтоския съд ,като въззивницата – ответник е осъдена да заплати на ищеца и 600 лв. –разноски по делото в заповедното и исковото производство .
Въззивникът изразяват недоволство от решението , като
счита същото за неправилно и
необосновано .
Сочи се на
първо място ,че съдът не се е произнесъл
по възражението на ответника за нищожност на издадената заповед за изпълнение
,в която не е посочено конкретното
основание ,от което произтича задължението /не е индивидуализиран и сочения в
заповедта и в заявлението договор за револвиращ потребителски кредит
Не
е обсъдено и възражението за
недопустимост на иска предвид ,че не е
налице идентитет както по отношение на сумите ,за които е издадена заповедта
,така със сумите по исковата молба и по
отношение на основанието ,за което се претендират .
Оспорва
се констатацията на районния съд ,че
ответницата е сключила валиден договор
за револвиращ потребителски кредит под
формата на кредитна карта ,като се твърди ,че такъв договор ответницата не е
сключвала .В тази връзка подробно се анализират клаузите по договора ,за да се
обоснове твърдението,че със сключване на
представения по делото договор не е сключен твърдяния от ищеца договор за
револвиращ потребителски кредит и издаване на кредитна карта –
Не
са обсъдени и направените възражения за нищожност на клаузи по договора като неразноправни .Подчертава се още веднъж
,че поради едностранния характер на
посочените клаузи от договора и
неконкретизирани условия ,при които евентуално следва да бъде отпуснат кредита
,усвоен и върнат,кредитополучателят е бил поставен в неизгодна позиция ,като
освен всичко останало той не е бил в състояние да влияе на едностранно
определените от кредитора условия .Затова всички посочени от въззивника
клаузи се считат за неразноправки и като такива са нищожни по смисъла на
ЗЗП.Подробно се изтъват съображения в тази връзка ,като се цитират конкретни
договорни клаузи .Подчертава се ,че не е било установено по делото ответницата
да е приемала и подписвала цитираното в договора приложение 1 към него ,поради
което следва да се счита ,ч тя не е била задължена по него .Въпреки
оспорванията не е било установено кредитната карта да е редовно доставена и получена
от ответницата .Не се е доказало и към ответницата да е било отправено
уведомление за предсрочната изискуемост на сумите ,като приложената по делото
покана не е достигнала до нея .Подчертава се ,че поканата носи дата 15.06.2018 г. , а приложената товарителница е
от предходната година – 15.11.2017 г. и не е
възможно с нея да е била връчена поканата .
Твърди
се и че са допуснати процесуални нарушения от съда ,който е следвало да изключи
от доказателствения материал копията от
приложените документи ,за които на осн.чл. 183 от ГПК е било отправено искане
да бъдат представени в оригинал.
Моли
се за отмяна на решението и постановяване на ново ,с което претенциите да
бъдат отхвърлени .
Въззивната
жалба е допустима,подадена от
процесуално легитимирано лице против
подлежащ на обжалване акт .
Въззимаемият ответник
в писмения си отговор по чл. 263 от ГПК чрез процесуалния си
представител оспорва въззивната жалба .Подчертава се ,че в процесния случай
процесният договор ,сключен с ответницата
отговаря на изискванията за форма и съдържание ,предвидени в чл. 4 от
ЗЗП.Затова първоинстанционният съд е достигнал до правилния извод ,че исковата
претенция е доказана предвид
представените писмени доказателства .
Моли
се за потвърждаване на решението .
След
преценка на събраните по делото
доказателства и като обсъди съображенията на страните, Бургаският окръжен съд
прие за установено следното :
Предявен е бил установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр.чл. 538 ал. 1 ТЗ ,като ищецът е искал установяване съществуването на вземането му против
ответницата ,за което е издадена заповед за изпълнение на парично вземане въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК –по ч.гр.д.№ 1130/2018 г. по описа на
РС-Айтос –за сумата 1017,91 лв. –главница ;194,71 лв. –
възнаградителна лихва от 01.01.2018 г. до 11.06.2018 г. ;мораторна лихва от
51,95 лв. от 11.06.2018 г. до 11.12.2018 г.,ведно със законната лихва върху
главницата ,считано от 28.12.2018 г. –по договор за револвиращ потребителски
кредит ,за която сума е издадена заповед
за изпълнение № 621/31.12.2018 г. по чл. 410 от ГПК по посоченото дело .
По делото е представен договор „за потребителски кредит,отпускане на
револвиращ потребителски кредит,издаване и ползване на кредитна карта CREX-1505****“ от 11.07.2017
г. ,по който ответницата Г. е получила
потребителски паричен кредит в размер на 669 лв. за закупуване на
стока-пералня „Аристон“,с краен срок на погасяване 20.10.2017 г.,с 3 бр.месечни вноски – по 241,42 лв. всяка , с
обща стойност на плащанията -724,26 лв.
,с годишен процент на разходите -20,31%,лихвен процент -18,63 %.В чл.12 от
„Условията по договора „ се предвижда ,че кредиторът може да предостави за
ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит от
10 000 лв.,като ще издаде и достави кредитна карта след получаване на
изпълнението на задълженията по договора за кредит от 11.07.2017 г. от кредитополучателя. При тази фактическа обстановка,изхождайки от
съдържанието на договора за кредит от 11.07.2017 година, става ясно, че
страните са били в облигационни отношения именно по повод този стоков потребителски договор ,с
който ищецът е предоставил на
ответницата стоков кредит от 669 лв. за закупуване на определена стока и
ответницата – кредитополучател се е задължила да върне уговорената сума на три
месечни вноски в сроковете ,посочени в договора .Друг договор-„за предоставяне
на револвиращ потребителски кредит,издаване и ползване на кредитна карта „ по
принцип не е бил сключван и ответницата
не е поела задължения по такъв договор .Това е така ,защото чл.12 от „условията
по договора „от 11.07.2017 г. предвижда кредиторът едностранно и по своя преценка дапредостави на кредитоискателя по сключения договор от 11.07.2017 г. кредитна карта с посочен максимален кредитен
лимит,като е посочено ,че кредиторът едностранно ще издаде и достави кредитна карта при настъпване на посочените в
договора условия и в зависимост от
неговата преценка ,но липсват каквито и да е доказателства за съгласие на
ответницата за сключване на такъв
договор – за издаване на кредитна карта . Според чл. 13 от условията по
договора кредитният лимит по кредитната
карта се определя едностранно от кредитора
и влиза в сила
с едностранното му съобщаване от кредитора на кредитополучателя .В чл.
16 се сочи ,че кредитополучателят ще заплаща годишна лихва върху услоената част
от кредитния лимит за срока на ползването му ,както и ще заплаща такси за
ползване на кредитната карта .Какъв е размерът на дължимите лихви и такси
,които кредитополучателят ще плаща върху
сумите не става ясно и не е уговорено .неконкретизирана е и месечната погасителна
вноска –чл. 18 предвижда ,че кредитополучателят ще следва да заплаща минимална
месечна погасителна вноска ,но същата е неконкретизирана .Затова и въззивната страна е направила възражения за
неравноправния характер на краузите по
договора от 11.07.2017 г.,които не са обсъдени от първоинстанционния съд и
които се споделят от настоящия съдебен състав .
При
потребителски договор и възражение за неравноправен характер на клаузи от
същия, тежестта на доказване, че определено условие от договора е уговорено
индивидуално, е на търговеца или доставчика. В този смисъл, при позоваване на
неравноправен характер на договорна клауза от потребител или при служебна
проверка от съда за евентуално неравноправен характер на клауза от
потребителски договор съгласно решение № 23/07.07.2016 г. по т. д. № 3686/14 г.
на ВКС, I т. о., търговецът или доставчикът следва да установи индивидуалното
уговаряне на оспорената клауза, като само обстоятелството, че договорът е
подписан е ирелевантно за дължимата от съда защита на потребителя. Ако
посоченото обстоятелство - подписване на договора от потребителя, би
освобождавало търговеца от задължението да докаже, че клаузите са били
индивидуално уговорени, това поначало би имало за последица изключване на
защитата при всички потребителски договори.
Отговорът на въпроса за това как следва да се разбира
понятието "индивидуално уговорена клауза", се извежда от тълкуването
на закона в съответствие с практиката на Съда на Европейския съюз по
преюдициални запитвания по Директива 93/13/Е./ на Съвета от 05.04.1993 г.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
В разпоредбата на чл. 146, ал. 2 ЗЗП са посочени критериите, според които клаузи от
договора не са индивидуално уговорени. Това са тези клаузи, които са били
изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.
Даденото легално определение за клаузи, които не са индивидуално уговорени, се
ползва с оглед на осъществяваната върху такива клауза преценка от гледна точка
на техния евентуално неравноправен характер. От дефиницията на законодателя
следва по аргумент за противното, че индивидуално уговорени са клаузи, които не
са били изготвени предварително или дори и да са били изготвени предварително,
потребителят е могъл да изрази становище по тяхното съдържание и съответно, при
достатъчно информиран избор, ги е приел. Клаузите на общите условия, към които
препраща договорът, независимо че са приети от потребителя при сключването му,
поначало се считат, че не са индивидуално уговорени. По отношение на съгласието
с общите условия на договора и декларирането на получаването им от потребителя,
включени като изявления в индивидуалния договор, следва да се съобразява и
разпоредбата на чл. 147а, ал. 5 З., а за измененията на общите условия -
правилата по чл. 147б З...
На следващо място,
законодателят е изключил от потребителската защита клаузи, които отразяват
законови или подзаконови разпоредби или принципи на международни конвенции, в
т. ч. в областта на транспорта, по които държавите - членки на ЕС или ЕС са страна,
съгласно § 12а от ДР на З. Посочената забрана не се отнася до клаузи в общите
условия, които възпроизвеждат законова норма, с която се уреждат друга
категория договори, за които националната уредба е неприложима - Решение на
Съда на ЕС от 21.03.2013 г. по дело С-92/11.
От потребителската защита по
чл. 146, ал. 1 З. са изключени и клаузите по чл. 145, ал. 2 З., които се
отнасят до определяне на основния предмет на договора, както и съответствието
между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката или услугата,
която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна. Преценка на
неравноправен характер на тези клаузи се извършва, ако същите не са ясни и
разбираеми. Посочените клаузи биха могли да са индивидуално уговорени,
доколкото се отнасят до определящите договора престации и потребителят, изразявайки съгласие за сключване на договора, е
могъл да влияе върху съдържанието им. Изискването за съставяне на клаузите на
ясен и разбираем език, сочи на необходимост от предоставяне на информация, въз
основа на която потребителят да може да прецени икономическите последици от
сключването на договора и съответно даденото съгласие да е недвусмислено, което
формира и извод, че клаузите по чл. 145, ал. 2 З. биха могли и да не са
индивидуално уговорени. Тези клаузи, като правило, са част от индивидуалния
договор, но биха подлежали на преценка за евентуална неравноправност, ако не са
уговорени индивидуално и не са съставени ясно и разбираемо. В този смисъл е
последователната практика на Съда на ЕС, като например: Решение от 23.04.2015
г. по дело С - 96/14; Решение от 30.04.2014 г. по дело С - 26/13; Решение от
26.02.2015 г. по дело С - 143/13; Решение по дело С-472/10; Решение по
съединени дела С-154/15, С-307/15 и С-308/15 от 21.12.2016 г. Тълкуването на С.
поставя като изискване за яснота и разбираемост, клаузата да е така
формулирана, че да е разбираема не само от граматическа гледна точка, но и в
договора да е изложен прозрачно точният механизъм за изменението на договора,
както и отношението между този механизъм и механизма, предвиден в другите
клаузи, така че потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и
разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици. При съмнение
относно смисъла на определено условие, то се тълкува по благоприятен за
потребителя начин - чл. 147, ал. 2 З.
По изложените съображения следва да се приеме ,че индивидуално
уговорена клауза по смисъла на чл. 146 ЗЗП е клауза в
потребителски договор, която не е била изготвена предварително от търговеца или
доставчика, или дори и да е била изготвена предварително, потребителят е могъл
да изрази становище по нейното съдържание, доколкото при достатъчно информиран
избор, я е приел. Индивидуално уговорена би могла да е и клауза, която се
отнася до определяне на основния предмет на договора, както и до съответствието
между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката или услугата,
която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, съгласно чл.
145, ал. 2 З.. Клаузите по чл. 145, ал. 2 З., които не са индивидуално уговорени,
подлежат за преценка от гледна точка на неравноправния им характер, само ако не
са изразени ясно и разбираемо. Изискването на ясен и разбираем език включва
яснота и разбираемост на клаузите не само от граматическа гледна точка, но
прозрачно и недвусмислено изложение на съдържанието на правата и задълженията
на страните, така че потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и
разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици. Не са
индивидуално уговорени клаузите по чл. 146, ал. 2 З., особено общите условия на
договора, които подлежат на преценка относно неравноправния им характер по чл.
146, ал. 1 З., а включените в индивидуалните договори клаузи по П.. 12а от ДР
на З. по принцип не се изследват за евентуално неравноправен характер. Подписването
на договор за банков кредит от потребителя не освобождава банката от
задължението й да докаже, че намиращи се в договора клаузи, оспорени от
потребителя като неравноправни, са били индивидуално уговорени с него.
В
настоящия случай в сключения между ищеца
и ответницата договор за потребителски кредит
няма индивидуално определени клаузи относно издаването на кредитна карта и погасяването
на усвоения лимит по нея ,доколкото
не са уговорени нито
погасителните месечни вноски за връщане
на усвоения кредитен лимит ,нито лихвата върху тях ,нито сроковете за
погасяването им .В чл. 21 от „условията по договора „ се предвижда ,че кредитната карта ще бъде
доставена от кредитора на кредитополучателя и с нея ще бъде доставен документ – приложение1 ,неразделна част от
договора ,съдържащо всички конкретни условия по револвиращия кредит
и процедурата по активиране на картата ,като задълженията на
кредитополучателя за плащания по картата ще възникнат след активирането и използването й в съответствие с договора и приложенията към
него .Доказателства ,че ответницата е получавала и е приела ,подписвала цитираното Приложение 1 към договора не са били представени по делото
.Следователно конкретните параметри на
кредита по кредитната карта не са договаряни между страните и договор с
конкретни параметри не е подписван между тях.Приложеното по делото приложение 1
не е подписано от ответницата-въззивница .Следователно тя не се е
задължила по това приложение и същото не
я обвързва .Дори и да приемем ,че съществува правоотношение между страните по
договор за потребителски кредит и издаване на кредитна карта ,то с оглед на
изложеното по-горе относно индивидуално
договорените клаузи за съществените условия по договора /месечни погасителни вноски
,лихви ,срокове и т.н. /,става дума за неравноправни клаузи .От друга
страна не се доказва по делото и
издадената кредитна карта да е реално доставена на ответницата ,да е съобщен
кредитния лимит по нея и да е била надлежно активирана от нея ,тя да е получавала суми по нея или да е извършвала разплащания с
нея .Не е доказано и отправеното
уведомление за предсрочна изискуемост на
сумите или приложената по делото покана да е достигнала до ответницата .В тази
връзка първоинстанционният съд не е съобразил,че е основателно възражението на
ответната страна – тъй като поканата носи дата 15.06.2018 г. ,не е
възножно да я била доставена с
приложената товарителница ,която носи клеймо от 15.11.2017 г.-няма как с тази
пратка да е била доставена въпросната
покана .С въпросната пратка не е доставена и кредитната карта ,тъй като в
товарителницата е посочено ,че се изпращат документи ,но не и кредитна карта.В
този смисъл възражението , че предсрочна изискуемост на кредита не е
настъпила,е основателно.
Всичко
това дава основание да се прием,че по
делото ищецът не е провел успешно пълно
и главно доказване на релевантните факти ,въз основа на които претендира
дължими суми от ответницата ,а именно – наличие на договор за предоставяне на
револвиращ кредит под формата на кредитна карта
с лимит от 1000 лв. ,по който самият ищец да е изпълнил задължението си
за доставяне на кредитна карта ,по което ответницата да е в забава по изплащане
на задълженията си по нея ,поради което
решението на районния съд следва да бъде отменено и вместо него исковите
претенции – отхвърлени . Предвид на този резултат и на осн.чл. 78 ал. 1 от ГПК
в полза на особения представител на въззивницата – ответница следва да бъде
заплатено възраграждението от 300 лв. от
депозита ,платен от въззиваемия ищец.
По
тези съображения Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ
решение № 209/11.10.2019 г. постановено
по гр.д. № 288/2019 г. по описа на Айтоския районен съд и вместо него ПОСТАНОВИ
:
ОТХВЪРЛЯ иска на „БНП Париба Парсънъл Файненс
С.А.“-клон България ,със седалище – гр. София,ж.к.“Младост 4“,Бизнес Парк София ,сгр.14, ,ЕИК *********,законен представител
–зам.управител Димитър Димитров за
установяване съществуването на вземането му по отношение на Ж.Н. Г.
,ЕГН ********** от гр. ***, съдебен адрес – гр. Бургас ,пл.“Пиротска „ № 21
,ет.1 ,оф.2-чрез адв. Балбазанова на сумата
от 1017,91 лв. –главница ;194,71 лв. – възнаградителна лихва от 01.01.2018 г.
до 11.06.2018 г.; мораторна лихва от 51,95 лв. от 11.06.2018 г. до 11.12.2018
г.,ведно със законната лихва върху главницата ,считано от 28.12.2018 г. –по
договор за револвиращ потребителски кредит ,за които суми е издадена заповед за изпълнение №
621/31.12.2018 г. по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1130/2018 г. на Айтоския съд.
ДА
СЕ ИЗПЛАТИ на назначения особен представител на
ответницата-въззивница –адв. Веселина Балбазанова от АК-Бургас ,адрес –гр.Бургас ,пл.“Пиротска „
№ 21 ,ет. 1 ,офис 2 възнаграждение в
размер на 300/триста /лева –от внесения от ищеца-въззиваем депозит за особен
представител.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :1.