Р Е Ш Е Н И Е
№2071/5.5.2015г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет
и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и
седми април две хиляди и петнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
като разгледа докладваното от съдия Кожухарова гр. дело № 1544 по описа на Варненски районен
съд за 2015 год.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Постъпила е молба с вх. № 3650/ 11.02.2015 год. от М.К.И.,
ЕГН: **********, с адрес ***, действаща в качеството на майка и законен
представител на детето * * Д., ЕГН: **********, с която се иска да бъдат взети мерки за защита по ЗЗДН по
отношение на лицето С.Д.М., ЕГН: **********, с адрес ***.
В молбата се излага, че ответника е баща на детето *
* Д., като на 06.02.2015 год. год. и извършил спрямо същия акт на домашно
насилие, изразяващо се в отправяне на заплахи за живота и здравето на детето, а
също и на обиди спрямо него. Твърди се и извършване на действия от страна на
ответника уронващи честта и достойнството на детето.
Контролиращата страна – Дирекция „Социално
подпомагане“ – Варна, изразява становище за неоснователност на молбата.
Съдът, след
съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства, и по вътрешно убеждение,
приема за установено от фактическа страна
следното:
Към молбата е приложена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН от молителя, в която се съдържат данни за пряка и непосредствена
последваща опасност за здравето на молителя, съдържаща изявления за извършени спрямо
детето * * Д. актове на домашно насилие, в периода 06.02.2015 год. – 08.02.2015
год., изразяващи се в отправяне на обиди и заплахи за живота и здравето на
детето.
Видно от представеното на л. 5 удостоверение, М.К.И. и С.Д.М.
са родители на детето * * Д., ЕГН: **********,
род. на *** год.
Въз основа
на постигната между страните спогодба по гр.
д. № 19284 по описа на ВРС за 2010 год. упражняването на родителските права по отношение
на детето * * Д. е предоставено на майката - М.К.И., а ивна бащата е определен режим на лични
контакти.
Видно от
Заповед от 29.10.2010 год. спрямо С.Д.М. са приложени мерки
за защита по реда на
ЗЗДН.
За изясняване
на спора от фактическа страна
по делото са ангажирани гласни
доказателства, чрез разпита на свидетелитеМ.
Н., С. Д., Д. М. и А. Д..
В показанията си
свид. Н. излага, че на 08.02.2015 год., след като
е взет от дома на баща
си, А. е бил доста разстроен, плачел, като е споделил че ответникът
го е заплашвал - "ще го размаже",
"ще стане всичко в кръв", "няма да му
купува нищо". Детето е споделило пред свидетелката, че ответникът не
е позволил да се изкъпе, както
и че го е карал да събира
хартиени обвивки от бонбони, които
е изхвърлил зад дивана.
В показанията си
свид. Д. излага следното: свидетелят е във фактическо съжителство с майката на детето, считано
от 2012 год.; на 08.05.2015 год., след като взели
детото от дома на бащата,
детето се е разплакало в колата, а след това - споделило
за отправени обиди и заплахи от страна на
баща му, вкл. и че "ще го размаже
на стената", а също и че баща
му е забранявал да влиза в банята
и да се къпе.
За случилото детето разказвало както в колата, в присъствието на майка му и свидетеля,
а след това и в дома им - пред
свидетелката М. Н., като е изразило страха си, че баща
му "ще го пребие и размаже
на стената". Свителят излага впечатленията си, че след
коментирания случай, детето е било травмирано
и неспокойно.
В показанията си
свид. М. излага, че в периода 06.02 - 08.02.2015 год., А. е бил в дома на баща
си, като отношенията им били нормални - играли на таблети
и телефони, детето не е било притеснено,
не е имало конфликти, включително и по повод къпане.
В показанията си
свид. Д. излага, че на 08.02.2015 год. заедно с дето
му, посетили дома на ответника,
където е бил и А. и дядо му . Двете деца играели за
времето от 11.00 ч. до 14.30 - 15.00 часа, като скандали между
А. и бащата не е имало.
В хода на процеса са изслушани и обясненията на детето * * Д.,
от които се установява следното:
Детето живее в домакинството на майка си и нейния партньор,
понякога баща му го взима от училище в петък или в събота към 10.00 часа, като
при тези посещения присъства и дядо му. Баща му се кара често, повишава тон,
вкл. и използва обидни епитети, като в тази насока излага събития от предходни
години. Сочи за събития от миналата учебна година (конфликти ситуации при баща
му), свързани със съхранение и опазване на преносим компютър (таблет). В
обясненията си детето излага факти и обстоятелства относно отношението на баща
му спрямо него и майка му през предходни години, които твърди че не помни, и
изобщо на баща му към жените, всички - споделени от майка му. Твърди, че при
баща му е хубаво, не го е страх от баща му, но не желае да го вижда. Излага
още, че майка му и нейния партньор го бият. През зимата, в края на първия и
началото на втория срок, детето е посещавало дома на баща си, като последният
го е „заплашал“, че повече няма да му купува таблети.
В обясненията си, депозирани по реда на чл. 176 ГПК,
молителката М.К.И. излага, че на 08.02.2015 год., след като е взето от дома на баща
си, детето е споделило за отправени обиди и заплахи към него от страна на
бащата, след което е започнало да плаче.
В обясненията си, депозирани по реда на чл. 176 ГПК,ответникът – С.Д.М. сочи, че през разглеждания период, не е имало конфликти
между него и детето. А. е играл с дете на братовчед му, а също и с дядо си.
Събитията, свързани в таблета са от м. май 2014 год.
Така установеното
от фактическа страна, налага следните правни изводи:
По допустимостта:
Молбата е подадена
от легитимирани лице
по смисъла на чл. 3, т. 2 ЗЗДН, в преклузивния едномесечен
срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, което обуславя и извод за процесуалната допустимост на същата.
По основателността:
Разгледана по
същество по отношение на описаните
в декларацията актове на домашно насилие, за които се твърди, че са извършени
в периода 06.02.2015 год. – 08.02.2015 год. 10.11.2014 год., молбата се явява неоснователна, по следните съображения:
За квалифицирането
на даден акт на насилие
като такъв на домашно насилие,
разпоредбата на чл. 2 ЗЗДН изисква той да се
изразява под формата на физическо,
психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване
на личната свобода и на личния
живот, извършено спрямо лица, които
се намират или са били
в семейна или родствена връзка, във фактическо съжителство или които обитават едно жилище.
Анализът представените
по делото доказателствата налага извода, че е на разглежданите дати не е налице извръшен акт на
упражнено насилие от страна на
ответника спрямо детето А.. Действително, представена е декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, чиято
доказателствена стойност е опровергана от ангажираните в хода на процеса гласни
доказателства, събрани посредством разпита на свидетелите М. и Д., а така също
и от обясненията на детето, дадени при неговото изслушване по реда на чл. 15 от
Закона за закрила на детето, които се кредитират от съда като отразяващи преки
и непосредствени впечатления на лицата. От същите безспорно се установява, че в
периода 06.02.2015 год. – 08.02.2015 год. детето е пребивавало в дома на
бащата, в рамките на установения режим на лични отношения, но описаните в
декларацията по чл. 9 ЗЗДН действия не са извършени от ответника. Нещо повече –
в разглеждания период отношенията между него и детето са преминали без каквито
и да е конфликти, без повишаване тон и отправяне на забележки. От друга страна,недоказано е твърдението, че с поведението си спрямо детето, ответникът
по молбата е упражнил домашно насилие в процесния период
– 06.02.2015 год. – 08.02.2015 год.
Поведението на лицето е резултат от крайно влошените и обострени отношения с майката на детето, което от своя
страна рефлектира и в емоционалната сфера на детето (в този смисъл са и
събраните гласни доказателства).
На следващо място – при формиране на крайните правни изводи,
се отчете и констатирания превес на привързаност на детето към неговата майка,
което също неминуемо се отразява на отношенията с ответника.
В тази насока следва да бъде отбелязано и следното:
действията на ответника касаят преди всичко възприети възпитателски похвати по
изграждане личността на детето, свързани с личните усилия, полага от родителя по отглеждане,
възпитание,
надзора над детето.
Избраната форма на общуване и комуникация с детето, включително и използваните
в негово присъствие изразни средства, са свързани преди всичко с родителския
капацитет на родителя, но не съставляват акт на домашно насилие.
Не са налице данни
за извършени от ответника действия, през въведения период, които да съставляват
опасност за физическото и/ или психическо здраве на А.. Стабилитетът на
емоционалното състояние на детето е застрашен единствено от споровете между
родителите, в които е въвлечено и детето.
Независимо
от изхода на спора в полза на ответника не следва да се присъждат разноски, в
предвид липсата на отправено искане в тази насока.
В предвид изхода на спора,молителката следва да бъде
осъдена да заплати държавна такса в размер на 25.00 лева по сметка
на ВРС.
На основание чл. 19, предл. 2 ЗЗДН и в предвид отхвърляне на молбата, издадената заповед
за незабавна защита следва да
бъде обезсилена.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
молба с вх. № 3650/ 11.02.2015 год. от М.К.И., ЕГН: **********,
с адрес ***, действаща в качеството на майка и законен представител на детето *
* Д., ЕГН: **********, с искане за предприемане
мерки за защита по ЗЗДН по отношение на лицето С.Д.М., ЕГН: **********, с адрес
***.
ОСЪЖДА М.К.И., ЕГН: **********, с адрес ***,
действаща в качеството на майка и законен представител на детето * * Д., ЕГН: **********да заплати по сметка на
ВРС държавна такса в размер на 25. 00 (двадесет и пет)
лева.
ОБЕЗСИЛВА Заповед № 23/ 18.02.2015
год. за незабавна защита, издадена по гр. д.№ 1544 по описа на ВРС за 2015 год., по отношение на лицето С.Д.М., ЕГН: **********, с адрес ***, за което следва служебно
ДА СЕ
УВЕДОМИ ОД на МВР-гр.Варна.
Решението подлежи
на обжалване пред Варненски окръжен съд в седмодневен
срок, считано от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: