РЕШЕНИЕ

Номер 1233                                 31.07.2020г.                   Град  ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски районен съд                                   ХІV наказателен състав

На дванадесети юни                                двехиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН КЮРТОВ

Секретар: Славка Иванова

като разгледа докладваното от съдията

АН дело номер     1782  по описа за    2020  година

намира и приема за установено следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

 

          Обжалвано е Наказателно постановление № 494796-F519868/13.02.2020г. на ** Отдел Оперативни дейности при ЦУ НАП, с което на „Пловдивеър Ул”ЕООД, ЕИК *********, адрес **е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3000 / три хиляди / лв. за нарушение по чл.7, ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр с чл.118, ал.4, т.1, вр. с чл.185, ал.2 от ЗДДС.

          Дружеството жалбоподател  моли Съда да отмени атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно, по съображения  изложени в жалбата и съдебно заседание.

          Въззиваемата страна – ТД на НАП - Пловдив, намира жалбата за неоснователна. Претендира и разноски за юрисконсултско възнаграждение.

          Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

          ЖАЛБАТА е подадена в срок, но по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

          Дружеството жалбоподател стопанисвало летателна площадка находяща се в землището на с.Маноле , обл.Пловдив. На 23.10.2019г. там била извършена проверка от служители на НАП, сред които и свид.А.Р.. След като бил извършен полет по закупен ваучер през интернет, данъчните служители поискали на място да закупят още полет. От **С. им било заявено, че се плаща само по банков път, но ако желаят може да се извърши полет веднага, а заплащането да стане впоследствие. Така данъчния служител П.И. поискал да извършил полет, за който поискал да плати в брой, но **С. заявил, че плащането ще стане след полета. Когато последния приключл, свид.Р. заплатила в брой на **С. сумата от 60лв. Последният взел парите, но не издал касов бон, тъй като в фирмата изобщо нямала регистриран касов апарат. След като данъчните служители се легитимирали / а и проверяващи от други контролни органи/ и пристъпили към проверка на документацията на дружеството, **С. се обадил на ** си по телефон да внесе сумата от 60лв. по сметка на фирмата по банков път, което било сторено. Ето защо срещу дружеството жалбоподател бил съставен АУАН F519868/29.10.2019г,  за нарушение по чл.7, ал.2 от Наредба Н-18/2006г. на МФ. Въз основа на него било издадено и атакуваното НП.

          Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на свид.А.П. Р. - разпитана пред настоящия състав на съда, от писмените доказателства представени по делото- АУАН, ПИП 2 бр. и приложения, заповед, договор за наем, които Съдът възприема и кредитира като последователни и непротиворечиви.

Горната фактическа обстановка формално се оспорва от жалбоподателя, но чрез **си потвърждава факта, че в обекта не е имало към момента на проверката регистрирано фискално устройство, както и факта на получаване парите в брой. Оплакването е за тенденциозност на проверката като бил провокиран към извършване на нарушение от контролните органи. Това възражение не е основателно според настоящата инстанция. Действително на проверяващите е било заявено, че плащанията стават по банков път. Извършена е била предлаганата услуга, но след това е била направено плащане в брой. Приемайки парите, управителят на дружеството се е поставил в ситуацията на извършено административно нарушение. Без значение е факта, че е летял П.И., а е заплатено от актосъставителя. След като е приел плащане в брой, то е следвало да бъде издаден касов бон, а за целта е следвало да има регистрирано фискално устройство. Данъчната администрация има право да прави контролни покупки, за да следи  по този начин за спазване на законодателството. В този смисъл не е налице някакво нарушение от страна на проверяващите като платили в брой за услугата, а не по касов път, въпреки че преди полета били предупредени за начина на плащане. Като е прие парите **С., действащ от името на дружеството, което стопанисва площадката, е извършено нарушение на чл.7, ал.2 от  Наредбата , която норма сочи, че не се допуска извършване на продажба на стоки и услуги от лицата по чл. 3 без функциониращи ФУ/ИАСУТД, освен в случаите, посочени в тази наредба. На следващо място очевидно е, че различни контролни органи са извършвали по едно и също време проверка, всеки в кръга на компетентностите си. Последното също не е забранено от закона, а щом има нарушения, то контролните органи са длъжни да вземат отношение по тях. Естествено , че тяхната дейност е насоче към откриване на нарушения, когато такива има. В този смисъл и това оплакване на жалбоподателя не е основателно за наличие на някаква тенденциозност. Последното би било налично само в случай, че нарушение липсва, а се вменява на дружеството.

При тези факти настоящата инстанция намира, че действително от страна на „Пловдивеър Ул”ЕООД е извършено административното нарушение, предмет на разглеждане по настоящото дело. ЗДДС в чл.118, ал.4, т.1 изрично сочи, че с наредба, с се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. Това препраща към нарушен нормативен акт именно ЗДДС.

Правилно наказващия орган от своя страна е преценил приложението на санкционната разпоредба на чл.185, ал.2 от ЗДДС, който въвежда санкция за нарушение по чл.118 от с.з. по вид имуществена санкция. Що касае размера на същата, то минималаната имуществена санкция е 3000лв. и като е наложена такава от наказващия орган е спазен закона. Не е налице маловажност на случая по см. на чл.28 б.а ЗАНН, тъй като от една страна е налице неотразяване на приходи, а факта че нарушението е отстранено с внасянето на сумата още същия ден е само смекчаващо такова. Ясно е , че това е направено вече под угрозата на санкцията, след като данъчна администрация е открила нарушението.

В хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на производствените правила, което да са довели до опорочаване на процесното НП.

С оглед потвърждаване на процесното НП и при направено своевременно искане от представителя на въззиваемата страна, то на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лв от страна на дружеството жалбоподател.

Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н. с.

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 494796-F519868/13.02.2020г. на ** Отдел Оперативни дейности при ЦУ НАП, с което на „Пловдивеър Ул”ЕООД, ЕИК *********, адрес **е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3000 / три хиляди / лв. за нарушение по чл.7, ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. с чл.118, ал.4, т.1, вр. с чл.185, ал.2 от ЗДДС.

          ОСЪЖДА „Пловдивеър Ул”ЕООД, ЕИК *********, адрес **да заплати на НАП сумата от 120 лева юрисконсултско възнаграждение по делото.

          Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.И.