Р Е Ш Е Н И Е
Гр. С., 06.06.2022 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV
“Д” въззивен състав, в публичното заседание на деветнадесети април две
хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА
КОРДОЛОВСКА
ДЕСИСЛАВА ЧЕРНЕВА
при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа
докладваното от съдия Кордоловска гр. дело № 6425 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
С Решение № 44556
от 18.02.2020 г. по гр. д. № 68847/2018 г. на СРС, I ГО, 175-ти състав съдът е отхвърлил като изцяло неоснователен предявения
от М.Й.Т.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу Г.В.Ц., ЕГН: **********,
с адрес: ***, осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за сумата от 4 000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени
от обидни и клеветнически твърдения, отправени на 04.05.2018 г. по време на
събрание за изслушване на отчет-анализ на Специализирания отряд за борба с
тероризма, ведно със законната лихва считано от 04.05.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата. Със същото решение М.Й.Т. е осъден да заплати на Г.В.Ц.,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 600 лева, представляваща сторените
разноски пред първоинстанционния съд.
Недоволен от решението, с което искът
при квалификацията на чл. 45 от ЗЗД е отхвърлен, е останал ищецът М.Й.Т., който
в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва при твърденията, че решението е неправилно,
необосновано, постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон. По-конкретно
твърди, че в хода на съдебното производство е установено по безспорен и
категоричен начин, че ответникът е изразил крайно отрицателно мнение за ищеца,
като е използвал думи и изрази, с които е уронил доброто име и престижа на М.Т.,
като е накърнил чувството му за чест и достойнство и е изложил неверни
клеветнически твърдения. Неправилно първоинстанционният съд е интерпретирал
изказаните думи и изрази като такива, които представляват само и единствено
отрицателно и негативно мнение, но не съдържат в себе си общоприети думи и
изрази, представляващи обида и клевета. Искането към въззивната инстанция е да
отмени решението и уважи иска по чл. 45 от ЗЗД в предявения размер, като претендира
и сторените разноски по делото, включително за адвокатско възнаграждение.
В законоустановения срок от
въззиваемата страна Г.В.Ц. не е постъпил отговор на въззивната жалба. В о.с.з.
процесуалният му представител – адв. Р. - оспорва въззивната жалба и Моли
въззивният съд да я отхвърли като неоснователна. Претендира разноски.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението; по допустимостта му само в
обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Както вече Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176
от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по
гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/09 г. на
ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от
12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените
във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на
посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически
констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на
първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а
надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за касиране на
въззивното решение.
В случая, обжалваното решение е издадено
от надлежен съдебен състав на Софийски районен съд, в рамките на предоставената
му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е
валидно. Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на
постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват
нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и
упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е
допустимо. Същото е и правилно, поради следните съображения.
Настоящата въззивна инстанция намира,
че първоинстанционното решение е постановено при правилно изяснена фактическа
обстановка.
В исковата си молба ищецът твърди, че на
04.05.2018 г., на проведено събрание отчет-анализ на служителите в
Специализирания отряд за борба с тероризма, на което са присъствали главният секретар
на МВР, ръководство на отряда и служители, ответникът отправил обиди към него,
съдържащи се в следните отправени вербално към него изрази, а именно: че издава
„неадекватни заповеди, с които застрашава живота на подчинените си“, „ръководи
сектора като семейна собственост“, „не мога да го нарека мой колега“, „не искам
дори да му казвам името“, „но това е М.Т.“, „ще дава обяснения“, които изрази
били от естеството да внушат, че същият не се справял със служебните си
задължения на ръководител и че злоупотребявал със служебното си положение,
използвайки отряда за лични цели. В резултат на
отправените от ответника обиди ищецът претендира, че е претърпял неимуществени вреди, изразяващи
се в уронване на доброто име, честта и достойнството му, както пред колегите
му, ръководството на Специализирания отряд за борба с тероризма и ръководството
на МВР, така и пред познатите му, изпитвал неудобство от колеги, началници,
подчинени и приятели. Били му създадени и притеснения във връзка с последвали
проверки срещу него и работата, извършени от страна на ръководството, които
приключили без констатации за нарушения, но продължили месеци и станали
достояние на много широк кръг служители в отряда и МВР. Вследствие на всичко
това ищецът се чувствал напрегнат, изнервен, станал мнителен, раздразнителен,
влошило се здравословното му състояние - страдал от главоболие, високо кръвно и
безсъние, като дори се стигнало до
това да подаде молба за напусне на работата си, като на 28.08.2018 г.
служебното му правоотношение било прекратено. Ищецът претендира ответникът да
бъде осъден да му заплати обезщетение за причинените му неимуществени вреди,
претърпени болки и страдания, които били пряка последица от обидите и клеветите
му, нанесени му от ответника лично на 04.05.2018 г., изразяващо се в размер на
4000 лева, ведно със законната лихва, считано от 04.05.2018г. до окончателното
изплащане на сумата.
При
съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства
по безспорен начин се установява, че на 04.05.2018 г. е проведено събрание отчет-анализ на служителите в
Специализирания отряд за борба с тероризма, на което са присъствали
гл. секретар на МВР, ръководство на отряда и служители, в това число и
разпитаните по делото четирима свидетели – К.П.М., И.П.С., И.Н.Й. и Г. К.А..
Всичките свидетели разказват за проведеното на 04.05.2018 г. събрание
отчет-анализ на служителите в Специализирания отряд за борба с тероризма,
пресъздават реда на протичането на едно такова събрание, посочват, че в края на
събранието се предоставя възможност на присъстващите да изразят мнения, да
вземат становище и да отправят въпроси. Свидетелите потвърждават, че на проведеното
на 04.05.2018 г. събрание са присъствали ищецът и ответникът, че бил прочетен
годишният отчет-анализ на отряда за предходната 2017 г., че след прочитане на
анализа думата била дадена на присъстващите лица за въпроси и изказвания, като ответникът
се възползвал от възможността да се изкаже и да зададе въпроси. Показанията на
разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели са противоречиви относно
съдържанието на изявлението на ответника по време на събранието. Според
показанията на разпитаните на ищцовата страна свидетели – св. К.М.и св. И.С.-
при вземане на думата ответникът отправил въпрос към ръководството на отдела -
„до кога ръководството ще позволява един сектор да се ръководи по този начин,
като семейна фирма“. Според св. С., ответникът казал конкретно, че лицето,
което не може да определи като колега - М.Т. - трябва да даде отчет, за това че
ръководи сектора като семейна фирма и издава неадекватни заповеди. Според
показанията на свидетелите И.Й. и Г. А., ответникът задал въпрос към ищеца и
ръководството „Нормално ли е да излизат писма („писаници“) по медиите“, като
ответникът имал предвид подписка на двадесет и седем души от отряда, която била
публикувана в медиите през 2017 г. Според свидетеля К.М.след изказването на
ответника веднага възникнал спор между двата сектора на отдела, подхвърляния,
ръкопляскания, надвикване, спорове и пр., а ищецът се обърнал към Главния
секретар и заявил, че се нарушава Етичния кодекс, а последният прекратил спора.
Свидетелят М.е пресъздал в показанията си и как се е отразила ситуацията на
ищеца - негативно, същият бил разочарован от отношението към него, променил се,
станал демотивиран, отчаян. Думите на св. М.досежно отражението на ситуацията
върху ищеца се потвърждават и от св. И.С.. Свидетелите описват, че през 2016 г. в гр. С.,***
била проведена операция на СОБТ по неутрализиране на агресивно въоръжено лице,
задържало граждани против волята им, при която тактическите операции се
ръководели от ищеца, която акция приключила успешно.
Свидетелят И.Й. е заявил, че ответникът
не е отправял обиди и клевети по отношение на ищеца, като св. Г. А. е заявил,
че не помни ищецът да е отправял неистини към М.Т.. И двамата потвърждават, че след
изказването на ответника имало и други изказвания, като събранието протекло
нормално, не забелязали промяна в отношението на служителите спрямо ищеца, но имало
проверка от Инспектората на МВР. И двамата свидетели изтъкват, че изказванията
на ответника били във връзка с писмо до медиите от 2017 г. от 27 служители на
отряда, което ищецът бил подписал, както и че до момента не е имало такова
изнасяне на информация до медиите.
По делото е постъпила преписка по описа
на Главна дирекция „Национална полиция“, дирекция „Жандармерия“, образувана със
заповед № 8121К- 9261/27.09.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, от която
се установява, че с посочената заповед е възложено извършването на проверка в
СОБТ на основание чл. 205, ал. 2 от ЗМВР по повод докладни записки за нарушения
на етичния кодекс от страна на ответника. Със справка peг. № 484р- 11856 от
27.11.2018 г. е предложено на Министъра на вътрешните работи да приеме за
установено, че на 04.05.2018 г. в гр. С., в киносалона на СОБТ по време на
разискванията по повод годишния отчет-анализ за 2017 г. на СОБТ, с действията
си старши инспектор Г.Ц., началник на 02 група, 01 сектор, не е нарушил т. 56 и
т. 67 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, поради
което деянието не е нарушение на служебната дисциплина и не са налице основания
за търсене на дисциплинарна отговорност от служителя. Тази преценка не е
обвързваща за съда, както правилно е посочил и първоинстанционният съд. От
представените по преписката писмени доказателства се установява, че ответникът
е изразил недоволството си от издадените от ищеца заповеди по време на
проведена операция през 2016 г. в гр. С.,*** от СОБТ по неутрализиране на
агресивно въоръжено лице, задържало граждани против волята им, при която
тактическите операции се ръководели от ищеца.
Със Заповед № 8121к-8721 от 31.08.2018 г.
се установява, че на 31.08.2018 г. е прекратено служебното правоотношение на
ищеца М.Т. като началник на сектор към отдел „Специално операции" при СОБТ
- МВР по собствено желание.
Представена е и разпечатка от уеб-сайт от
която се установява, че през 2017 г. 27 служители на СОБТ - МВР са подписали
писмо до Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред към Народното събрание
на Република България, до Вицепремиера на Република България с ресор „Сигурност“,
до Министъра на вътрешните работи с копие до Главния секретар на МВР, Директора
на дирекция „Инспекторат“, Директора на дирекция „Вътрешна сигурност“, което е
било разпространено в медиите, с което служителите искат извършване на пълна
проверка на дейността на СОБТ поради многобройни прояви на лоши практики,
създаване на атмосфера на недоверие между служителите в отряда, недобра кадрова
политика, подчинена на личностни взаимоотношения и пр.
При
така установените факти съдът приема от правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 45
от Закона за задълженията и договорите. Основателността на иска с правно
основание чл. 45 ЗЗД се обуславя от наличието на правопораждащ деликтната
отговорност на ответника фактически състав, който включва елементите: поведение
/действие или бездействие/, противоправност на поведението, вина, настъпили
вреди, причинна връзка между вредите и противоправното виновно поведение.
Субективният елемент от състава – вината, се презюмира съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, и се приема за доказан при липсата на ангажирани доказателства за оборване
на законовата презумпция от страна на ответника. Обективните елементи от
състава на деликта следва да се докажат от ищеца, по аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК. Основният обективен елемент от фактическият състав на иска по чл. 45 от ЗЗД е извършване на противоправно деяние, т.е. такова действие или бездействие,
което обективно да води до накърняване на защитен от закона правен интерес,
субективно право или правнозначима ценност от категорията на естествените
права. Вредата по смисъла на чл. 45 от ЗЗД е всяка неблагоприятна последица за
защитените от закона права и интереси на увредения.
Предявеният иск е за ангажиране
отговорността на ответника за причинени от него на ищеца неимуществени вреди
вследствие на негово изказване по време на събрание отчет-анализ на служителите
в Специализирания отряд за борба с тероризма, проведено на 04.05.2018 г.,
съдържащо обидни и/или клеветнически твърдения, които вреди се изразяват в
уронване на доброто име, честта и достойнството му, както пред колегите му,
ръководството на Специализирания отряд за борба с тероризма и ръководството на
МВР, така и пред познатите му, изпитване на неудобство от колеги, началници,
подчинени и приятели, на неудобства във връзка с последвали проверки срещу
ищеца, както и влошаване на здравословното му състояние - причинено главоболие,
високо кръвно и безсъние.
Законосъобразен е изводът на
първоинстанционния съд, че от събраните по делото доказателства се установява авторството
на деянието, извършено на 04.05.2018 г. в гр. С. в киносалона на СОБТ, след
изслушване отчета-анализ за дейността на СОБТ. В тази връзка правилно
първоинстанционният съд се е позовал на показанията на свидетелите по делото и
ангажираните от страните писмени доказателства, без да взема предвид наличните
в дисциплинарната преписка сведения, докладни и други, които имат характера на свидетелски показания
в писмена форма, които не са допустими в гражданския процес. Действително, и
четиримата свидетели посочват, че ответникът е отправил критики към ръководството
на СОБТ като свидетелите К.М.и И.С.дават конкретни сведения за това какво точно
е било съдържанието на изявлението на ответника на събранието, провело се на
04.05.2018 г. - а именно, че ответникът е направил сравнение на ръководството със
семейна фирма. Св. С. е изяснил също, че ответникът е заявил по отношение на
ищеца, че последният е лице, което не може да определи като колега, както и че ръководи
сектора като семейна фирма и издава неадекватни заповеди. В отговора на
исковата молба ответникът не оспорва, че е направил критично изявление спрямо
ръководството на СОБТ и в частност по отношение на ищеца, но се позовава на
това, че същите са пресъздадени и тълкувани превратно и че липсва
противоправност на действително изложените от него оценъчни мнения.
Правилно, въз основа на така установената
фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че в случая липсва противоправност
на деянието, а извършеното от ответника представлява легитимно упражнено от
негова страна право съгласно чл. 39, ал. 2, пр. 1 от Конституцията на Република
България да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или
устно, като използваните от него изразни средства не съдържат обиди или
твърдения за неверен факт /клевета/, съответно не биха могли да доведат до
накърняване на правата и доброто име на ищеца.
По смисъла на Наказателния кодекс, и по
конкретно съгласно чл. 146, ал. 1 НК и
чл. 147, ал. 1 НК, обида е налице тогава, когато деецът каже или извърши
нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие, а клевета е налице тогава, когато деецът
разгласи позорно обстоятелство за другиго или му припише престъпление. Извън
тези категории деяния, както и първоинстанционният съд е отбелязал в мотивите
към решението си, изказването на мнения не е противоправно, доколкото свободата
на мнението и неговото изразяване чрез слово е конституционно регламентирано в
чл. 39, ал. 1 КРБ. Негативните оценки за определена личност, открояваща се по
една или друга причина в обществения живот, не пораждат отговорност, ако не
засягат достойнството на личността /т. е., ако не осъществяват състав на
престъплението обида/. Оценъчните съждения не могат да се проверяват за тяхната
вярност - те представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на
обстоятелства от обективната действителност. За вярност могат да бъдат
проверявани фактическите твърдения, но не и оценката на фактите.
Употребеният от ответника израз - „не
мога да го нарека мой колега“ не следва и не може да се тълкува като обиден и
унизителен за ищеца, защото сам по себе си същият не съдържа подобна лексикална
и/или фразеологична семантична натовареност, а единствено изразява негативното
отношение на ответника към професионалните качества на ищеца. Същото се отнася
и до израза - „не искам дори да му казвам името“, който потвърждава изразеното
негативно оценъчно мнение към ищеца и неговите професионални умения, но не
преминава границата допустимото и легитимно упражняване на правото му на
мнение. Още повече че съвсем оправдано е, с оглед позицията, която е заемал
ищецът към онзи момент и нейната обществена натовареност, е същият да генерира
и да търпи и негативни мнения и оценки за работата си, като мястото и моментът
за това е именно на подобни годишни форуми, на които служителите имат
възможността да ги изразят. В този контекст, ищецът е тълкувал превратно
употребените думи и изрази от ответника без да държи сметка, че същите отразяват
мнението на един служител на СОБТ към друг такъв, както и че годишното събрание
е именно мястото и момента когато да се изразяват подобни оценки, да се дават препоръки
и насоки за дейността на службата, и свободното им изразяване в едно
демократично общество следва да се прави без значение на техните длъжности по
реда на служебната йерархия, като допускането на изразяването на подобни
оценъчни съждения, макар и с негативен, неодобрителен характер, преследват
легитимна цел, и доколкото конкретно употребените
изразни средства не съдържат обиди или клевети по адрес на ищеца, макар и с
концентрирано в тях неодобрително отношение към личността и професионалните
качества на ищеца, не са противоправни. Обективно погледнато, изявлението на
ответника не съдържа в себе си унизителни думи или изрази и обстоятелството, че
изразената чрез думите оценка е негативна, не й придава обиден или
клеветнически характер.
Изразът „ще дава обяснения“, дори и да
се приеме, че е употребен от ответника и че е бил отправен към ищеца, също не
разкрива и не съдържа белезите на противоправност. Същият по никакъв начин не
може да се разглежда като обиден или клеветнически, а единствено като призив за
извършване на проверка с цел установяване на законосъобразността и евентуално
целесъобразността на конкретни действия на ищеца от страна на висшестоящ или
независим орган.
Употребеният израз - „ръководи сектора
като семейна собственост/фирма“ също не
е обиден или клеветнически. Направеното с исковата молба тълкуване не
разкрива действително вложеното съдържание
в израза. В случая изразът не може да се тълкува в смисъл, че ответникът
обвинява ищеца в злоупотреба или присвояване на средства в СОБТ, а употребеното
отразява отново негативно мнение на ответника по отношение на начина на
осъществяване на ръководна дейност от ищеца в качеството му на началник сектор
към отдел „Специални операции“ при СОБТ - МВР. В случая се прави сравнение на
ръководната дейност на сектора с такава по ръководене на лично семейно
имущество каквото не е присъщо на основна структура на МВР, чиято дейност е
законоустановена. В този смисъл чрез така направеното сравнение е изразено
мнение, че ищецът ръководи сектора по начин, който не отговаря на вижданията на
ответника за правилно и адекватно управление, и би могло да се разглежда като
апел към присъстващите на събранието да се обърне внимание на начина, по който
се управлява структурата, и да се придържа към по-строго съблюдаване на
законоустановения за това ред, разбира се през призмата на изказващия мнението
– в случая на ответника, което не значи, че оценката му е правилна или не, и
съдът не разглежда този въпрос когато изследва характера на едно оценъчно
съждение или мнение и дали същото е обидно. В случая употребеният израз, освен
че не е обиден, не съдържа и клеветнически твърдения в себе си. Същият не
представлява обвинение срещу ищеца за конкретни злоупотреби, както се
интерпретира в исковата молба и във въззивната жалба, а следва да се тълкува
като призив за по-стриктното и строго съблюдаване на законоустановения ред за
упражняване на ръководната дейност в СОБТ, почиващ на негативните оценка и
мнение на ответника по отношение на конкретно установения в структурата начин
на управление. Изказването изразява единствено отношението на ответника и като
такова не подлежи на преценка за достоверност, но същественото е, че употребените
в него думи и изрази не са обидни или унизителни, нито клеветнически.
Изразът „издава неадекватни заповеди“
също сам по себе си не съдържа белезите на противоправност. Въпреки че не са
събрани доказателства в каква насока за били употребени и за кои конкретно
заповеди се отнасят, и този извод показва отношението на ответника към
професионалните качества на ищеца и че според него издаваните от ищеца заповеди
не са съобразени с конкретни обстоятелства от обективната действителност и
установения ред за действие при подобни обстоятелства. Както и първостепенният
съд е отбелязал, думата „неадекватни“ съдържа лична оценка по отношение на
заповедите на ищеца, която не подлежи на проверка за достоверност, дори тези
заповеди да са били преценявани от други служители и ръководни органи като
правилни и съобразени с конкретните обстоятелства, при които са били издадени,
но същата не е обидна или унизителна.
Следва да се има предвид, че процесните
изявления на ответника Г.Ц. по съществото си са мнения, оценъчни съждения и
критики с негативна оценка във връзка с дейността на ръководството на СОБТ, в
частност с тази на ищеца, свързани с обществената му дейност, в качеството му
на ръководител, респективно като публична личност, което е предпоставка за
засилен интерес към професионалната му дейност, а логично оправдано е
изразяването на подобни оценъчни съждения и въпроси във връзка с дейността на
СОБТ и членовете на ръководството му е да се случи именно на годишното събрание
отчет-анализ на служителите в Специализирания отряд за борба с тероризма.
Обстоятелството, че ответникът се е намирал по-ниско в йерархичната структура
на СОБТ не значи, че същият не може да изразява негативни оценки към дейността
на ръководството, още повече когато същите не съдържат в себе си обидни изрази
и клевети, а са предназначени да послужат като коректив за поведението на
членовете на ръководството и призив за градивна, според изразяващия мнение и
оценка субект, промяна в дейността на ръководството.
Изявленията на ответника направени на
проведеното на 04.05.2018 г. събрание не съдържат обидни и/или клеветнически
изрази и начинът на формулирането им не може да даде основание от него да се търси
отговорност.
С оглед гореизложеното, Софийски градски
съд приема, че не е налице противоправно поведение - изявление на ответника, съдържащо
клеветнически и обидни твърдения, поради което намира за неоснователен предявения иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за присъждане на обезщетение на
ищеца за неимуществени вреди, при което първоинстанционното решение е правилно
и законосъобразно.
В упражнение на правомощията си по чл.
271 от ГПК въззивната инстанция е длъжна да потвърди обжалваното решението, с
което е отхвърлен искът с правно основание чл. 45 от ЗЗД.
Предвид изхода на делото, на въззивника
не се следват разноски, а на въззиваемата страна се следват такива на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК съобразно искането й за присъждане на сторените разноски,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение във въззивното производство
в размер на 400 лв.
При тези мотиви, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 44556 от 18.02.2020 г. по гр. д. № 68847/2018 г. на СРС, I ГО, 175-ти
състав, с което съдът е отхвърлил като изцяло неоснователен предявения от М.Й.Т.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу Г.В.Ц., ЕГН: **********, с адрес: ***,
осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за сумата от 4000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от
обидни и клеветнически твърдения, отправени на 04.05.2018 г. по време на
събрание за изслушване на отчет-анализ на Специализирания отряд за борба с
тероризма, ведно със законната лихва считано от 04.05.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата, вкл. в частта за разноските.
ОСЪЖДА М.Й.Т., ЕГН: **********,
с адрес: ***, да заплати на Г.В.Ц., ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, сторените във въззивното производство разноски,
представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
Решението не подлежи на обжалване на
основание чл. 280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.