Решение по дело №60/2022 на Окръжен съд - Разград

Номер на акта: 55
Дата: 20 април 2022 г. (в сила от 20 април 2022 г.)
Съдия: Анелия Маринова Йорданова
Дело: 20223300500060
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 март 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 55
гр. Разград, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Атанас Д. Христов

Петър М. Милев
при участието на секретаря Мариан В. Найденов
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно гражданско
дело № 20223300500060 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Топлофикация Шумен“ ЕАД против Решение №
260338/ 11. 08. 2021 г. по гр. д. № 3436/ 2019 г. по описа на РС Шумен, с което е отхвърлен
като неоснователен иска на въззивника против „Булгаргаз“ ЕАД и Е.Г. Т. в качеството й на
синдик на „Топлофикация Шумен“ ЕАД в несъстоятелност за прогласяване за нищожен
съдебен акт – Решение № 183/ 15. 11. 2013 г. по т. д. № 586/ 2011 г. по описа на ОС Шумен,
тъй като не е постановено от законен и надлежен състав, т. е. произнесено е от незаконен
състав.
Изложени са доводи, че обжалваното решение е необосновано и незаконосъобразно и
моли да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което да бъде уважена исковата
молба като основателна.
Въззиваемите „Булгаргаз“ ЕАД и Е.Г. Т. в качеството й на синдик на „Топлофикация
Шумен“ ЕАД в несъстоятелност са подали писмен отговор на въззивната жалба. Оспорват
жалбата като неоснователна, като излагат подробни съображения.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните
и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него,
разгледана по същество се явява неоснователна.
1
Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети
за установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са
основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към
решението на първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща
към тях на осн. чл. 272 от ГПК.
По съществото на правния спор въззивният съд дължи произнасяне в рамките на
обжалваната част и доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно
нормата на чл. 269, предл.2 от ГПК.
Жалбоподателят твърди, че съдия Т.Д. незаконосъобразно е определена като
докладчик по т. д. № 586/ 2011 г. по описа на Шуменския ОС с Протокол за избор от 05. 10.
2011 г., тъй като за разпределящ е посочен Константин Моллов – зам. председател на ШОС,
а подписът е положен от съдия Н.Б. – председател на ШОС. Този довод, съдържащ се във
въззивната жалба, за пръв път е въведен от ищеца по делото в устните състезания пред
районния съд, след приключване на съдебното дирене, когато е поискано и назначаване на
графологическа експертиза. Соченият от ищеца в устните състезания факт, не е включен в
предмета на делото и респ. не са ангажирани релевантни доказателства. Това ново
фактическо твърдение, въведено и във въззивната жалба, не се основава на новоткрити
обстоятелства, които да не са могли да бъдат установени от страната при положена дължима
грижа за водене на делото и прецизиране на твърденията в исковата молба, поради което
процесуалната възможност на ищеца за последваща промяна в предмета на делото е
преклудирана и на осн. чл. 147 във вр. с чл. 266, ал. 1 от ГПК не следва да се обсъжда.
Доводите на ищеца, изложени в исковата молба за нищожност на постановеното
Решение № 183/ 15. 11. 2013 г. по т. д. № 586/ 2011 г. по описа на ОС Шумен се свеждат до
обстоятелството, че делото не е било надлежно разпределено, тъй като липсват данни за
съставен протокол за разпределение, няма данни съдия Димитрова да е била съдия в
Търговско отделение на ШОС и не е имала право да правораздава по делото. Тези твърдения
са опровергани от събраните писмени доказателства. Налице е /л.94/ Протокол за избор на
докладчик, от който се установява, че дело № 586 на 05. 10. 2011 г. е било разпределено за
разглеждане от зам. председател Моллов на съдия Димитрова въз основа на случаен избор в
група на делата по несъстоятелност. Според приложения Протокол от 21. 01. 2010 г. /л.95 и
96/ от проведено ОС на съдиите, формирани са 2 отделения в ШОС, като в Гражданско
търговско отделение правораздава съдия Т.Д., определена като докладчик по т. д. № 586/
2011 г. Предвид изложеното, делото не е разгледано от съдия Димитрова в нарушение на
принципа на случайния подбор по чл. 9 от ЗСВ, тъй като разпределението е извършено
автоматично чрез ползване на електронната програма, утвърдена от ВСС. Налице е
формирана практика, която настоящият състав на съда споделя, че дори и постановено от
съдебен състав, който не е бил определен по правилото на чл. 9 ЗСВ (каквато хипотеза не е
налице), това обстоятелство не обуславя нищожност на съдебния акт, а може да е основание
за търсене на дисциплинарна отговорност. В този смисъл е: Определение № 533 от
14.07.2021 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 2072/2021 г. , Определение № 60462 от 15.07.2021 г. на
2
ВКС по т. д. № 1940/2020 г., I т. о., ТК, Решение № 202 от 7.04.2020 г. на ВКС по гр. д. №
2832/2018 г., IV г. о., ГК и др.
В съдебната практика се приема, че е нищожно решението, което е постановено от
лице, което няма съдийска правоспособност, постановено е в незаконен състав, извън
правораздавателната власт на съда; в нарушение на изискванията на писмена форма /устно
или неподписано/; напълно неразбираемо; предписващо явно престъпление или нарушение
на свръхповелителна норма на правото. Такива пороци, водещи до невалидност на Решение
№ 183/ 15. 11. 2013 г. не са налице – решението е постановено от надлежен орган и в
надлежен състав – съдия в ОС Шумен. Постановено е в пределите на правораздавателната
власт на съда. Актът е издаден в писмена форма, подписан е от издалия го съдия. Съдържа
всички реквизити, които се изискват от разпоредбата на чл. 236 от ГПК.
Предвид изложеното, Разградският окръжен съд приема, че обжалваното решение на
районния съд, като правилно, обосновано и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 от ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260338/ 11. 08. 2021 г. по гр. д. № 3436/ 2019 г. по описа на
РС Шумен.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
съобщаването му пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3