№ 825
гр. В., 24.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., IX СЪСТАВ ГО, в публично заседание на трети
юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Камелия В.а
при участието на секретаря Димитричка Д. Георгиева
в присъствието на прокурора Д. Р. Н.
като разгледа докладваното от Камелия В.а Гражданско дело №
20253100100118 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ от Н. И. С. срещу
ПРБ за осъждането на ответника да заплати на ищцата сумата от 25 100 лева,
претендирана като обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат от
повдигнатото срещу нея обвинение в извършването на престъпление, за което е
било образувано ДП №115/2021г. по описа на Второ РУ при ОД МВР В., ведно със
законната лихва, считано от датата подаване на исковата молба 21.01.2025г. до
окончателното й изплащане и сумата от 4072.47 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата
подаване на исковата молба 21.01.2025г. до окончателното й изплащане.
В исковата молба се излага, че на 25.01.2021г. срещу ищцата било
образувано ДП №115/2021г. по описа на Второ РУ при ОД МВР В., като на
25.05.2023г. й било повдигнато обвинение за деяние по чл.325,ал.1 НК. На
16.01.2025г. й било връчено П. за прекратяване на н.п. от 10.01.2025г., на основание
чл.24,ал.1, т.1 НПК поради несъставомерност на деянието. Твърди се, че срещу нея
незаконосъобразно е било образувано наказателно производство, както и че са
били налице основания за отвод на наблюдаващия прокурор, който впоследствие
бил отведен от съда. С разпореждане на ГП. ДП №99/2020г. и ДО №115/2021г. били
разпределени за ръководство и надзор на ТО КаВ. при РП Д. и РП Б. Деянията и по
двете били преквалифицирани. Твърди се, че въз основа на първоначалната
1
неправилната квалификация по ДП №115/2021г. по описа на Второ РУ при ОД
МВР В. ищцата понесла значителни материални и нематериални вреди с голям
интензитет върху личността й в за период от четири години / 21.01.2021г. до
21.01.2025г./ . При водене на производството били допуснати множество
технически грешки. За дълъг период от време ищцата не била призована, след
което била обявена за ОДИ, била арестувана, бил й направен личен обиск и била
съблечена чисто гола от служителки на ОД на МВР-В., било й повдигнато
обвинение, била й направена криминалистична регистрация, била й наложена
мярка за неотклонение „П.“ , бил съставен обвинителен акт. Нейните сигнали,
молби и жалби, че ДП се води по незаконосъобразен начин били игнорирани и
обвинителният акт бил весен в съда като било образувано АНД №3365/2023г. ,
което впоследствие било прекратено. По този начин било загубено процесуално
време, енергия, финансови и други ресурси. Били разпитани седем свидетели, били
проведени общо осем съдебни заседания. Всичко това коствало значителна енергия
и финанси за ищцата, които тя не можела да си позволи, тъй като била безработна
вдовица с две учащи деца. Наложило се да вземе заем от майка си, за да плати
хонорарите на адвокатите. Чувствала се безсилна, изолирала се от съседи и
приятели, тъй като всички я смятали за престъпник. Социалната й функция била
трайно нарушена и избягвала социални контакти. Нямала смелост да се явява на
интервюта за работа поради срама, че има криминална регистрация. Загубила си
предишната си жизнерадост, загубила доверие в П. и П., сънят й станал накъсан и
все още се будила посред нощ, говорела насън и скърцала със зъби. Наложило са
да пие различни медикаменти – Д. и М., за да се справи с отчаянието, психическото
напрежение и безсънието. Посещавала платени и безплатни психологически
консултации при д-р Б.А. и във Ф. В. в ДКЦ V с психолог И.ка А. и соц. работник
И.Ж.. Твърди, че интензитетът на търпените от нея нематериални вреди – душевни
болки и страдания бил съществен, защото била образован човек, доктор по МИО,
13 години работила като преподавател в катедра МИО към ИУ В. и имала десетки
научни публикации в тази сфера. Незаконосъобразното обвинение нанесло
сериозни щети на личността й, самооценката й, самочувствието и социалната й
функция. Била обвинена в престъпление, което не е извършила. н.п. бил
прекратено поради това, че деянието не съставлява престъпление. Останала с
впечатление за тенденциозност, реваншизъм и неглижиране на работата по водене
на ДП. Твърди, че във връзка с воденото наказателно производство е реализирала
разходи за заплатено адвокатско възнаграждение, както следва : 1500 лева,
заплатени на адв.В. Б. по АНД №3365/2023г. по описа на ВРС; 2 200 лева,
2
заплатени на адв.Е.Д. по ДП №115/2021г. и гр.д. №6073/2022г. по описа на ВРС .
Извършила е разходи за психолог в размер на 300 лева; за закупуване на
медикаменти Д. и М. 37.67 лева; медикаменти против тревожност и безсъние на
стойност 34.80 лева, закупени на 26.02.2025г.
В срока по чл.131 ГПК ответната страна ПРБ е депозирала отговор по иска, в
който е изразено становище за неоснователност на същия.
Претенцията за неимуществени вреди се оспорва по размер при твърдения,
че същият е завишен и несъобразен с чл.53 ЗЗД. Излага се, че обвинението не е
било за тежко престъпление, а взетата мярка за процесуална принуда е била най-
леката „П.“ . Срокът на провеждане на ДП бил разумен. Съдебното производство
пред ВРС не било образувано по обвинителен акт, а по предложение за
освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание. Сочи се, че приложената медицинска документация не доказва
причинна връзка между влошеното здравословно състояние на ищцата и
обвинението по чл.325 НК. Излага се, че в живота на ищцата е имало и други
личностни преживявания, освен твърдените по настоящото дело, за които имало
присъдено обезщетение в размер на 750 лева с решение №117/12.01.2023г. по гр.д.
№4898/2022г. по описа на ВРС във връзка с ДП№99/2020г. Оспорва се претенцията
за имуществени вреди. Сочи се, че приложените два договора за правна защита и
съдействие с адв.В. Б. удостоверяват уговорено и платено адвокатско
възнаграждение, но липсват ангажирани доказателства за обема процесуални
действия от него. По отношение на приложения договор за защита по
ДП№115/2021г. с адв.Е.Д. се сочи, че той само удостоверява уговорено
възнаграждение, но не и изплатено такова. По отношение на договора със същия
адвокат по гр.д. №6073/2022г. по описа на ВРС и за представителство по пр.пр.
№10729/2022г. се сочи, че те не са за защита по процесното наказателно
производство и нямат връзка с него. Излага се, че приложените фактури за
психологично изследване и психотерапия и фактура за лекарства не доказват
причинна връзка между влошеното здраве на ищцата и обвинението по чл.325 НК.
Сочи се, че ищцата е потърсила подобен вид помощ чак през 2024г., а ДП било от
2021г. Във връзка с психичното състояние на ищцата се сочи, че в периода 2020г. -
2024г. е подавала множество сигнали вкл. и срещу трима съдии от РС-В.. От това
можело да се направи извод, че ищцата вижда проблеми в много случаи от своя
живот, което също можело да бъде причина за психичното й състояние. Излага се,
че следва да бъде изследван въпроса откога ищцата не работи и по каква причина,
тъй като може да се отразило силно отрицателно на психиката й и то повече от
3
воденото дело. Сочи се, че воденото производство е щяло да приключи в най-
лошия случай с административно наказание глоба, което било същото като да бъде
глобена по ЗДвП, поради което се твърди, че интензитетът на неимуществените
вреди е силно преувеличен. Този интензитет можел да бъде сравнен и с други
големи психически проблеми на ищцата като например делото за откраднати от
сина на съпруга й 25 учебни пособия по оториноларингология, за което е било
образувано ДП №99/2020г. Настоява се да бъде изследван въпроса за
невъзможността да бъдат връчени призовки и книжа на ищцата по наказателното
дело, което се сочи да е довело до обявяването й за ОДИ и принудителното й
довеждане. Относно квалификацията по чл.325 НК, по която първоначално било
образувано ДП №115/2022г. се сочи, че ищцата знаела още в самото начало, че е
грешна и първоначално била винаги работна. Следвало да се отчете, че П.то за
прекратяване било за дребно хулиганство т.е. все пак имало нарушаване на
обществения ред, макар и не в степен да съставлява престъпление.
Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства по реда на
чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното :
Изисквано и приложено е ДП №115/2021г., от материалите по което се
установява, че същото е било образувано с П. от 28.01.2021г. за извършено
престъпление по чл.325,ал.1 НК спрямо Н.Т.Ц.. С П. от 02.11.2021г. е дадено
мнение на наблюдаващия прокурор от ВРП за приличане като обвиняем на Н.
С.. С П. от 07.03.2023г. Н. С. е привлечена като обвиняема за извършено
престъпление по чл.3231,ал.1 НК затова, че на 13.04.2021г. в гр.В. извършила
непристойни действия, грубо нарушаващи обществени ред и изразяващи явно
неуважение към обществото – кашляла и плюла в лицето на неустановена в
хода на производството жена, след което кашляла и плюла в лицето, ритала в
краката на Н.Т.Ц. и му казала: „ Да се разболеете, да умрете дано!“. П.то е
връчено на Н. С. на 25.05.2023г. По отношение на същата е взета мярка за
неотклонение „П.“. На 03.08.2023г. в съда е внесено П. с предложение за
освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание като е образувано АНД №3365/2023г. по описа на ВРС. По делото
са проведени 7 съдебни заседания, като в последното от 01.10.2023г. съдът е
отвел прокурора по делото и е върнал делото на ВРП. С П. от 18.12.20024г. на
ГП. ръководството и надзора на ДП №115/221г. е възложено на РП-Б. С П. от
10.01.2025г. ДП №115/2025г. е прекратено и е отменена наложената мярка за
неотклонение „П.“ .
Представен е Договор за правна защита и съдействие за договорена и
изплатена сума в размер на 1000 лева от Н. С. на адв.В. Б. за оказване на
4
правна защита и съдействие по АНД №3365/2023г. по описа на ВРС.
Представен е Договор за правна защита и съдействие за договорена и
изплатена сума в размер на 500 лева от Н. С. на адв.В. Б. за оказване на правна
защита и съдействие по АНД №3365/2023г. по описа на ВРС.
Представени са три броя фактури с №№***г.; ***г., издадени от Б.А.
ЕООД с начислени сума за плащане в размер на 100 лева по всяка от тях с
посочено основание – психологично изследване и психотерапия.
Представени са два броя рецепти за изписани на Н. С. медикаменти – Д.
и М. от 11.01.2024г. и 03.06.2024г. , както касов бон от 11.01.2024г. за
закупуването им на стойност 4.78 лева и фактура с касов бон от 28.08.2024г. за
32.80 лева.
Ищцата е представила три договора за правна защита и съдействие,
сключени с адв.Е.Д., първият с дата 19.10.2022г. за защита по ДП №115/2021г.
на стойност 1000 лева, вторият с дата 19.10.2022г. за защита по гр.д.
№6073/2022г. на ВРС на стойност 1500 лева; третият за защита по пр.пр.
№10729/2022г. на СГП на стойност 500 лева.
На Н. С. е била предоставена социална услуга информиране и
консултиране и терапия рехабилитация в КСУ- РЦ в гр.В., ул.“С.“ ***
съгласно Договор №107/25.06.2024г. и Договор №5/02.09.2024г.
Представени са и фактура и касов бон за закупени медикаменти сладки
сънища форте и Д. от 26.02.2025г. от Н. С..
Свидетелят Д.Д.Й. /дъщеря на ищцата/ разказва, че досъдебното
производството срещу майка й започнало повод разправия между нея и Н.Ц. в
*** във В. през месец април 2020г. Този човек ударил мака й тя завела тъжба
срещу него за лека телесна повреда. След известно време срещу майка й
започнало досъдебно производство за хулиганство, което продължило четири
години и нещо до миналата година. Сочи, че това досъдебно производство от
самото начало се отразило крайно негативно на психиката на майка й. преди
това тя била оптимистичен и радостен човек и имала голяма вяра в
институциите вкл. С;П.П. Не й било позволено изслушване на свидетели,
дълго време на била призована по досъдебното производство. Докато траело
досъдебното производство майка избягвала срещи със съседи и приятели,
спряла да си вдига телефона. Смятала, че всички наоколо знаят за случилото
се. Предполага, че съседите са разбрали от полицаите, които ходели да я
търсят в дома на бабата на свидетелката, а приятелите й знаели, защото не
можела да скрие възмущението и страха си. В този период майка й живеела
заедно с баба й. последните четири -пет години майка й не била излизала от
вкъщи. Понякога излизали с малкото приятели, които им останали след
случая. Преди ходели често на плажа, на басейн, а сега едвам накарала майка
си преди месец да отидат на събитие. През периода на досъдебното
производство майка й не работела и се грижела за свидетелката и нейния
брат, тъй като пастрокът й издържал семейството и нямало нужда тя да
работи. От 2020г. майка й нямала непрекъснат сън. Виждала я да пие М., а
5
напоследък приемала и Д. от една година по предписание. Ходила повече от
година на психолог – единият бил с платен прием, а вторият бил от Ф. в кв.В..
През месец май била заедно с майка си в кафене, когато я арестували полицаи,
което било във връзка с досъдебното производство. След това била в шок и не
можела да обясни какво се е случило. Разбрала, че са я отвели в полицейското
управление, защото била обявена за общодържавно издирване. Сочи, че тя
изпитва голямо безпокойство и непрекъснато сезирала горестоящите
прокуратури за незаконния арест, незаконното обвинение и дългия срок на
досъдебното производство. След като получавала откази още се затвърдило
чувството й на безпомощност да поправи несправедливостта спрямо нея.
Дългият срок не се отразил никак добре на психическото и емоционално
състояние на майка й.
Свидетелят Д.Б. С. /майка на ищцата/ излага, че при дъщеря всичко
вървяло добре, докато не посетила пощенски клон на 13.04.2020г., за да пусне
писмо и Н.Ц. й нанесъл удари по главата, защото кихнала. Казал й също : „Ще
те убия, простачко, ще те убия“. Имала хематом и рана на веждата. Завели я в
СК.. Бил й спукан синусът и имала голяма главоболие от това. Впоследствие
настъпила много тежка промяна в нея. Започнала да плаче без повод, не
можела да спи, избягвала контакт с други хора. Преживяла огромен
емоционален срив. Дъщерята на ищцата преживяла много тежко състоянието
на майка си и си мислила, че тя ще умре. Н. впоследствие започнала да
посещава психолог два пъти в седмицата, за което заплащала по 50 лева. Било
заведено досъдебно производство 115/2021г., в което Н. била обвинена, че
искала умишлено да разболее Н.Ц., за хулиганска проява. Полицаи започнали
да търсят Н. в дома им сутрин, обед и вечер. В един от случаите съседи
излезли да я питат какво става. Този тормоз продължил пет години. Н.
продължавала да посещава психолог в ***. И сега изпитвала ужас, че Ц. може
да я настигне по улицата и да я пребие. Н. не можела да спи. Приемала Д.,
който й бил изписан малко след побоя. Това, че се водело досъдебно
производство срещу нея било също много голям шок. Разказва също, че са я
арестували на едно барче, после я отвели в районното и казали, че ще й правят
криминално досие. Писала до безброй институции, но получавала отказ.
Искала отвод на прокурора. Призовките били получавани от свидетелката, но
не я уведомявала, за да не я стресира. Н. ангажирала адвокат, който да я
защитава.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи :
Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на
дознанието, следствието, П. и съда от незаконно обвинение в извършване на
престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено
поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
Ангажирането на отговорността на държавата в тази хипотеза обуславя
6
наличието на причинени вреди, настъпили в резултат от незаконното
обвинение, които следва да бъдат установени от ищеца при условията на
главно и пълно доказване.
От събраните по делото доказателства и приобщените за послужване
материали по досъдебно производство и н.п. се установява, че спрямо ищеца
в рамките на около две години в периода 25.05.2023г./ датата на
привличането й като обвиняем по ДП№115//2021г./ до 10.01.2025г. датата на
постановяване на П.то за прекратяване е водено наказателно преследване за
престъпление по чл.321,ал.1 НК По отношение на ищцата в същия този
период е била взета мярка за неотклонение „П.“ .
От събраните по делото гласни доказателства се установява,че по време
на наказателното преследване ищцата е преживяла значим стрес, който се е
повлиял негативно на съня й, на вярата й в институциите, поставил я в
състояния на безнадежност. Налице са писмени доказателства и свидетелите
също сочат, че ищцата е посещавала психолог за преодоляване на
тревожността си и е приемала Д. и М..
Всички събрани по делото доказателства обуславят извод, че вследствие
на воденото наказателно производство ищецът е претърпял неимуществени
вреди, изразяващи се в преживявания в негативния спектър, водещи до
безпокойство и тревожност, довел до повлияване на психиката налагащо
провеждане на психотерапия и приемане на медикаменти за преодоляването
им, които не са отшумели и до настоящия момент. Тук следва да се отбележи,
че ищцата е имала травматично преживяване от срещата си на 13.04.2020г. с
Н.Ц. като в тази връзка свидетелката Д. С. нейна майка сочи, че тя е изпитвала
страх от него като може да се обоснове и извод, че в по-голямата си част
стресът и безпокойството са причинени именно от този случай, а
впоследствие образуваното ДП №115/2021г. се е явило фрустриращ фактор,
засили вече придобитата тревожност и безпокойство, което също следва да
бъде отчетено. В тази връзка започването на наказателното преследване е
предизвикало обичайните и типични неимуществени вреди страх от
развитието и края му, накърняване на чувството за достойнство, смущение в
социалното общуване. Долкото вредите от посочения вид са нормални и
предвидими причинната им връзка с незаконното обвинение е очевидна и
житейски логична.
Съгласно чл.51, ал.1, изр.1 ЗЗД, обезщетение се дължи за всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като
обезщетението за неимуществени вреди се определя в съответствие с
принципа на справедливостта, залегнал в чл.52 ЗЗД, като се отчитат всички
обстоятелства по делото – продължителността на незаконно предприетото
наказателно преследване; характера и тежестта на престъплението, в
извършването на което лицето е било незаконно обвинено; личността на
увредения; данните за психическото състояние и негативните последици,
претърпени от лицето. Изхождайки и от указанията, дадени в ППВС № 4/1964
7
год., обезщетението следва да е съразмерно с вредите и да отговаря, както на
конкретните данни по делото, така и на обществените представи за
справедливост. То трябва да удовлетворява изискването за справедливост и
при съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси, но с различни по
степен на тежестта им вреди, така че доколкото е възможно за по-тежките
случаи да се присъди по-високо обезщетение, а за по-леките – по-ниско.
От съществено значение при определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е
продължителността на н.п., взетите мерки за неотклонение, както и вида на
причинените вреди и други обстоятелства, касателно всеки отделен случай.
Незаконното обвинение безспорно е увреждащо действие, тъй като
засяга личния живот и достойнство на пострадалия. При определяне на
степента и характера на увреждането следва да се съобразят : периода на
воденото срещу ищеца наказателно производство близо две години, вида на
повдигнатото обвинение, взетата най- лека мярка за неотклонение П.,
предвиденото в закона наказание – до две години или пробация, фактът, че
срещу ищцата не е внесен обвинителен акт, а предложение за прекратяване на
н.п.то с налагане на административно наказание, обосновават извод за
претърпени неимуществени вреди в рамките на обичайните.
Във връзка с горното е необходимо да се посочи, че без значение е дали
от определен етап от производството действията на П. са били законосъобразни и
обосновани с оглед на събраните до този момент доказателства или дали при
извършването им са спазени всички предвидени процесуални правила; без
значение е и това какво е било вътрешното убеждение на длъжностните лица,
извършили съответното действие или дали същите са действали правомерно, тъй
като тези обстоятелства не са предвидени от закона като част от фактическия
състав на чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗОДОВ. Възникването на отговорността по
чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗОДОВ е поставено единствено в зависимост от
крайния резултат, с който е приключило производството, а в случая той е
оправдаване на лицето по повдигнатото му обвинение. / в този смисъл Решение
№39/29.01.2025 по дело №3546/2022г. по описа на ВКС/.
Възражението на П., че съгласно П.то за прекратяване е било осъществено
дребно хулиганство от ищцата, което по същество може да бъде разгледано ката
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, съдът намира за
несъстоятелно. Мотивите в цитираното П. не обвързват съда относно тези
констатации, поради което не може да се приеме, че са налице основания да се
приеме, че ищцата е имала поведение, с което е допринесла за започване на
наказателно преследване спрямо нея.
По отношение на продължителността на наказателното преследване следва
8
да се отчетат следните обстоятелства : в П.то за образуване на ДП №115/2021г. не е
посочено обвинено лице, впоследствие е издадено П. от 2.11.2021г. с мнение за
привличане към наказателна отговорност на Н. С.. Всички опити на разследващите
органи да призоват включително и като свидетел последната са били неуспешни –
изпратени са призовки на 21.04.2021г.; на 20.09.2021г., 24.11.20121г., 21.01.20022г. ,
които са върнати в цялост. Във всички подавани от Н. С. молби по ДП №115/2021г.
същата е посочвала адрес гр.В., ул.“***, където е търсена от полицейските органи
за призоваване, но не е била открита. В едно от посещенията призовка е връчена на
нейната майка Д. С., която при разпита си заявява, че не е уведомила ищцата
затова, за да не я стресира. Ищцата е търсена и на адрес в с.К. на който също не е
била открита. Това е наложило спиране на н.п., впоследствие възобновяването и
обявяването на ищцата за общодържавно издирване, което е обективно е повлияло
на продължителността на разследването. Следва да се посочи, че от една страна
разпитаната дъщеря на ищцата заявява, че по време на това производството майка
й е живяла заедно с нейната баба и не е излизала никъде поради преживения стрес,
а от друга страна майката на ищцата завява, че когато полицаите са я търсили, я е
нямало и тя не й е предавала за това. Ситуацията може да се окачестви като
недобросъвестно поведение в рамките на н.п., което е довело до забавянето му, но
не може да се вмени във вина на ответната страна. Обвинението е повдигнато на
25.05.2023г., когато Н. С. е доведена принудително във Второ РУ като съдът
приема, че едва на тази дата същата е узнала за него. Преди тази дата липсват
обективни данни, че същата е била надлежно уведомена, че срещу нея е
образувано наказателно производство. От тази дата до прекратяването на н.п. е
изминала около година и половина, което е в рамките на разумния срок, като се
вземе и предвид и че близо година делото е било в съдебна фаза.
Съобразявайки тези обстоятелства, дължимото на ищцата обезщетение
за неимуществени вреди следва да се определи в размер 5 000 лв. като за разликата
до 25 100 лева да се отхвърли.
По претенцията заплащане на имуществени вреди :
Претендира се сумата от 3700 лева, изразяваща се в направените от
ищцата разходи за адвокатско възнаграждение по воденото наказателно дело.
Съобразно мотивите на ТР №1/2017г. по т.д. №1/2017г, на ОСГК
изразходваните средства за адвокатско възнаграждение в н.п., приключило с
оправдателна присъда или прекратено на основанията, посочени в чл.2, ал.1
ЗОДОВ, са имуществена вреда за лицето, подложено на неоснователна
наказателна репресия, тъй като то има право на адвокатска защита във всеки
стадий на това производство.
9
Представени са два договора за правна защита и съдействие, сключени
с адв.В. Б. за защита по АНД №3365/2023г. по описа на ВРС на обща стойност
1500 лева, които са в пряка причинно следствена връзка с воденото
наказателно производство срещу ищцата, поради и което заплатена от нея
сума представлява имуществена вред, подлежаща на възмездяване.
Трите договора за правна защита и съдействие, сключени с адв.Е.Д.,
първият с дата 19.10.2022г. за защита по ДП №115/2021г. на стойност 1000
лева, вторият с дата 19.10.2022г. за защита по гр.д. №6073/2022г. на ВРС на
стойност 1500 лева; третият за защита по пр.пр.№10729/2022г. на СГП на
стойност 500 лева не установяват твърденията на ищцата за претърпени вреди
под формата на разходи за заплащане на адвокатска защита във връзка с ДП
№115/2021г. Макар и първият от изброените договори да сочи като основание
ДП №115/2021г. в материалите по същото липсват обективни данни такава
защита да е предоставена от адвД., а напротив по делото фигурира като
защитник друг адвокат. Другите два договора касаят оказана защита в други
производства без връзка с ДП №115/2021г.
След да се признаят разходите на ищцата за проведена психотерапия и
закупени медикаменти във връзка с установената тревожност и безпокойство
и неспокоен сън каквито са Д. и М., които са извършени през 2024г. – след
връчване на П.то за привличане на ищцата в качеството на обвиняем и които
се намират във връзка с вече описаните неимуществени вреди, причинени й от
незаконно повдигнатото обвинение. Тези разходи следва да се присъдят в
цялост в размер на 337.58 лева, от които 300 лева за проведена психотерапия
и 37.58 лева за закупени медикаменти.
По отношение на разноските :
Ищцата не е претендирала разноски.
Воден от горното съдът :
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПРБ, гр. ***, представлявана от ГП. на РБ да заплати на Н. И. С.,
ЕГН: ********** с адрес гр.В., ул.“*** сумата от 5 000 /пет хиляди/ лева ,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, резултат от
повдигнатото срещу нея обвинение в извършването на престъпление, за което е
било образувано ДП №115/2021г. по описа на Второ РУ при ОД МВР В., ведно със
законната лихва, считано от датата подаване на исковата молба 21.01.2025г. до
окончателното й изплащане и сумата от 1837.58 /хиляда осемстотин тридесет и
седем лева и петдесет и осем ст./ лева, представляваща обезщетение за
10
имуществени вреди за заплатено адвокатско възнаграждение, проведена
психотерапия и закупени медикаменти, ведно със законната лихва, считано от
датата подаване на исковата молба 21.01.2025г. до окончателното й изплащане, на
осн. чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата до
пълно предявения размер от 25 100 лева за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди и за разликата до пълния предявен размер 4072.47 лева за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред АС В..
Съдия при Окръжен съд – В.: _______________________
11