РЕШЕНИЕ
№ 183
гр. ХАСКОВО, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ
при участието на секретаря Р.З. Т.
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно гражданско
дело № 20255600500418 по описа за 2025 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №71/07.04.2025г., постановено по гр.д.№991/2024г. Районен съд-
Свиленград: ДОПУСКА извършването на съдебна делба между М. И. С., ЕГН ********** и
Б. В. Х., ЕГН ********** на правото на собственост върху следните недвижими имоти:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 65677.701.964, с адрес на имота: град ***, ВЕДНО с
построените в имота ЖИЛИЩНА СТРАДА - еднофамилна, на един етаж, с идентификатор
65677.701.964.2 и СГРАДА - селскостопанска, с идентификатор 65677.701.964.3, при
следните ДЯЛОВЕ: 1/12 ид. част - за М. И. С. и 11/12 ид.ч. - за Б. В. Х., както и по
отношение на ЖИЛИЩНА СГРАДА - еднофамилна, на два етажа, с идентификатор
65677.701.964.1, построена в Поземлен имот с идентификатор 65677.701.964, с адрес на
имота: град ***, при следните ДЯЛОВЕ: 1/3 ид. част - за М. И. С. и 2/3 ид.ч. - за Б. В. Х..
Недоволен от така постановеното решение , в частта, в която е допусната съдебна
делба на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 65677.701.964, с адрес на имота: град ***,
ВЕДНО с построените в имота ЖИЛИЩНА СТРАДА - еднофамилна, на един етаж, с
идентификатор 65677.701.964.2 и СГРАДА - селскостопанска, с идентификатор
65677.701.964.3, при следните ДЯЛОВЕ: 1/12 ид. част - за М. И. С. и 11/12 ид.ч. - за Б. В. Х.
е останал въззивникът Б. В. Х., който чрез пълномощника си го обжалва в
законоустановения срок с оплаквания за неправилност. Твърди, че съдът пропуснал да
1
обсъди и прецени изключително важното за настоящия спор Решение №166/13.10.2022г. по
гр.д.№543/2022г. на РС-Свиленград, с който съдебен акт била прогласена нищожността на
договор за дарение от 10.08.2022г., обективиран в НА за дарение на недвижим имот като
привиден, прикриващ договор за покупко-продажба.Съдът обаче изобщо не коментирал
въпроса дали са налице изискванията за действителност на прикритото съглашение покупко-
продажба, каквото изследване разпоредбата на чл.17 от ЗЗД повелява да бъде извършено.
Счита, че както привидното, така и скритото съглашение са нищожни, поради което не би
могъл да придобие права от тези съглашения. В тази връзка излага подробни доводи по
приложението на материалния закон и счита, че по отношение на посочените във въззивната
жалба недвижими имоти съдът направилно е определил кръга на съсобствениците и техните
права. Поддържа, че поради това решението в обжалваната част не отговаря на
императивното изискване на материалния закон в съдебната делба да участват всички
страни, които са носители на вещни права по отношение на делбения имот, чиито квоти са
съобразени с обема на техните права. В тази връзка поддържа, че решението в обжалваната
част ще следва да се отмени и предявеният иск за съдебна делба на описаните недвижими
имоти да се отхвърли . Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл.263 от ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемата М. И. С., чрез
пълномощникът й с който се оспорва подадената въззивна жалба и се излагат съображения
за нейната неоснователност. Прави искане въззивната инстанция да потвърди решението на
РС-Свиленград в обжалваната част. Претендира и присъждане на разноски.
Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на
събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд-Свиленград е бил сезиран с иск с правно основание чл.34, ал.1 от ЗС - за
делба на съсобствени недвижими имоти, предявен от ищцата М. И. С. срещу ответника Б. В.
Х.. Ищцата е претендирала да се допусне делба на следните недвижими имоти, а именно:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 65677.701.964, с адрес на имота: град ***, ВЕДНО с
построените в имота ЖИЛИЩНА СТРАДА - еднофамилна, на един етаж, с идентификатор
65677.701.964.2 и СГРАДА - селскостопанска, с идентификатор 65677.701.964.3, при
следните ДЯЛОВЕ: 1/12 ид. част - за М. И. С. и 11/12 ид.ч. - за Б. В. Х., както и по
отношение на ЖИЛИЩНА СГРАДА - еднофамилна, на два етажа, с идентификатор
65677.701.964.1, построена в Поземлен имот с идентификатор 65677.701.964, с адрес на
имота: град ***, при следните ДЯЛОВЕ: 1/3 ид. част - за М. И. С. и 2/3 ид.ч. - за Б. В. Х..
По делото е безспорно установено,че ищцата М. И. С. е дъщеря и наследник по
закон И.К.Б., б.ж. на гр. ***, починал на 21.03.2022г.,а другият му наследник по закон е
съпругата му Д.И.Б., с която са сключили граждански брак на 08.03.2010г. На 11.03.2022 г. е
съставено нотариално завещание № **, том **, рег. № ***, дело № ***г. по описа на
нотариус Милен Крушев, с рег. № 652 по РНК, с което И.К.Б. завещава цялото си движимо и
недвижимо имущество на ответника Б. В. Х..
С влязло в сила Решение № 186/09.11.2022г., постановено по гр.д. № 427/2022г. на РС
2
- Свиленград, е възстановена запазената част на ищцата в размер на 1/3 идеална част от
цялото имущество на И.К.Б., като е намалено с 1/3 идеална част общото завещателно
разпореждане от 11.03.2022г., извършено от И.К.Б. в полза на Б. В. Х., чрез Нотариално
завещание № **, том **, per. № ***, дело № *** г. по описа на нотариус с рег. № 652 по РНК,
вписано под № **, том **, на ***г. в Служба по вписванията - гр. ***. След
възстановяването на запазената й част ищцата М. И. С. притежава 1/3, а Б. В. Х. -2/3 от
цялото имущество на И.К.Б.
На 10.08.2022г. (по време на висящото гр.д. № 427/2022г. по описа на Районен съд -
Свиленград, образувано по иск по чл.30, ал.1 от Закона за наследството, предявен от М. И.
С. срещу Б. В. Х.), М.Т.М./баба на ищцата и майка на наследодателят й/ се е снабдила с
Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение и
наследство № ***, том ***, per. № ***, дело № ***г. по описа на нотариус с per. № 652 по
РНК, с който е призната за собственик на целия поземлен имот с идентификатор
65677.701.964. Към датата на съставяне на този констативния нотариален акт М.Т.М. не е
била собственик на целия поземлен имот, а само на 3/4 ид. части от него, тъй като на 1/4 ид.
част от имота собственик е бил синът й И.К.Б. (поч. на 21.03.2022г.).От друга страна, на
същата дата - 10.08.2022г. М.Т.М. е дарила на ответника Б. В. Х. 3/4 ид.части от поземления
имот с идентификатор 65677.701.964 и 3/4 ид.части от построената в имота жилищна сграда
с идентификатор65677.701.964.2 с Нотариален акт за дарение № ***, том **, per. № ***,
дело № *** г. по описа на нотариус с рег. № 652 по РНК. В нотариалния акт не е вписана
стопанската сграда с идентификатор 65677.701.964.3, но доколкото не е посочено, че тя е
изключена от прехвърлянето, следва да се приеме, че по силата на приращението по чл.92 от
ЗС новият собственик на земята става собственик и на построеното върху нея, в случая -
приобретателят по сделката става собственик и на 3/4 ид. части от стопанската сграда с
идентификатор 65677.701.964.3. С влязло в сила Решение № 166/13.10.2022г. по гр. дело №
543/2022г. на РС - Свиленград е прогласена нищожността на договора за дарение от
10.08.2022 г., поради това, че е привиден и прикриващ договор за покупко - продажба.
Съдебното решение е влязло в законна сила на 01.11.2022г.
С нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение
и наследство с № ***, том ***, рег. № ***, дело № *** г. от *** г. и с нотариален акт за
поправка на нотариален акт № **, том ***, рег. № ***, дело № *** г. на Милен Крушев -
Нотариус № 652 на НК, М.М. е призната за собственик на 3/4 идеални части от ПИ с
идентификатор 65677.701.964. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
***, том ***, рег. № ***, дело № *** г. на Милен Крушев - Нотариус № 652 по регистъра на
НК М. М. продава на Д.Б. собствените си 3/4 идеални части от ПИ 65677.701.964 и
находящата се в него сграда с идентификатор 65677.701.964.2. С нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № **, том **, рег. № ***, дело № *** г. на Милен Крушев -
Нотариус № 652 по регистъра на НК М.М. продава на Д.Б. собствените си идеални части от
сграда с идентификатор 65677.701.964.3, находяща се в ПИ 65677.701.964.
Правата на собственост на ищцата е констатирано в Нотариален акт № **, том **,
3
дело № ***г. на нотариус с рег. № 354 по РНК, вписан в Служба по вписванията - гр. *** под
вх.рег. № *** от ***г., акт № **, том **, дело № ***.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта-в обжалваната му част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата. Постановеното решение е валидно и допустимо.
Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт , от активно
легитимирана страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по
същество е неоснователна по следните съображения:
Решението на РС-Свиленград е постановено при напълно изяснена фактическа
обстановка, при правилна и законосъобразна преценка на установените факти и
обстоятелства по делото.Обсъждането на събраните по делото доказателства, отделно и
взети в тяхната съвкупност налагат извода, че ищцата като законен наследник на И.К.Б.,
починал на 21.03.2022г., наследява наред с преживялата го съпруга/ граждански брак
сключен на 08.03.2010 г./. Към момента на открИ.е на наследството на И.К.Б. същият
притежава 1/4 ид. част от описаните в исковата молба недвижими имоти, придобити по
наследство от баща му К.И.М., починал на 16.09.2017г. / нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № ***, том **, дело № *** г. на Свиленградски районен съдия
и удостоверение за наследници № ***г., издадено от Община ***/, а останалите ¾ ид.части
от тези имоти са придобити от неговата майка М.Т.М. и баба на ищцата, като преживяла
съпруга на К. На К.И.М. е издадено разрешение за строеж № 48/26.04.2004г. за построяване
на „жилищна сграда с помощна постройка“ в собствения му поземлен имот - „документ за
собственост: н.акт № **, д. ***г.“, протокол за открИ.е на строителна площадка от
10.05.2004г., протокол за определяне на строителна линия и ниво от 10.05.2004г., скица на
поземлен имот №***/20.07.2023 г., издадена от СГКК - гр. Хасково, и нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № ***, том ***, дело № *** г. на нотариус с рег. № 420
по РНК. В процесния поземлен имот с идентификатор 65677.701.964 са построени жилищна
сграда с идентификатор жилищна сграда с идентификатор 65677.701.964.2 и
селскостопанска сграда с идентификатор 65677.701.964.3. Жилищната сграда с
идентификатор 65677.701.964.1 е изключителна собственост на наследодателя на ищцата
И.К.Б., а от поземления имот и останалите сгради той е притежавал по 1/4 ид. част -
наследство от баща си К.И.М. В тази връзка договорите за покупко-продажба от 21.11.2022г.
(НА № 102) и от 20.01.2023г. (НА № 17), сключени между М.Т.М. (продавач) и Д.И.Б.
(купувач) нямат вещнопрехвърлително действие, тъй като продавачът не е могъл да
прехвърли на купувача собственически права, каквито в действителност не притежава,
доколкото вече се е разпоредил с тях в полза на Б. В. Х.. По силата на приращението (чл.92
от ЗС) новият притежател на 3/4 ид. части от поземления имот е станал собственик и на 3/4
ид. части от построената в него селскостопанска сграда, след като тази сграда не е била
изключена от предмета на прехвърлителната сделка.
Спорът между страните в настоящият случай се свежда до ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 65677.701.964, с адрес на имота: град ***, ВЕДНО с построените в имота
4
ЖИЛИЩНА СТРАДА - еднофамилна, на един етаж, с идентификатор 65677.701.964.2 и
СГРАДА - селскостопанска, с идентификатор 65677.701.964.3 и дали по отношение на тези
имоти следва да се допуска делба и ако да в тази делба следва ли да участва и Д.И.Б. На
тези спорни въпроси правилно и в съотвестствие с изискванията на материалния закон
първоинстанционният съд е приел, че имотите са съсобствени между двете страни по делото,
поради което същите следва да се допуснат до делба при посочените квоти.
За неоснователни въззивната инстанция намира доводите на въззивника, че съдът не
е следвало да допуска до делба посочените два имота и да отхвърли претенцията по
отношение на тях. Неоснователен е и доводът,че в делбата по отношение на тези имоти
следва да участва Д.И.Б., тъй като същата не е станала съсобственик със страните в
настоящето производство,тъй като нейната праводателка не е имала собственически права,
които да й прехвърли към момента на извършените покупко -продажби на 21.11.2023г. и
20.01.2023г.
За неоснователен въззивната инстанция намира и доводът за неправилност на
изводите на първоинстанционният съд свързани с разпоредбата на чл.17 ал.1 от ЗЗД, че в
отношенията между М. М. и Б. Х. следва да намери приложение прикритото съглашение,а
именно договорът за покупко-продажба на недвижими имоти. В случая при постановяване
на Решение №166/13.10.2022г., постановено по гр.д.№543/2022г. на РС-Свиленград в
диспозитива на същото изрично е посочено, че се прогласява нищожността на договора за
дарение като привиден, прикриващ покупко-продажба, като това произнасяне има СПН
между страните по делото, поради което да се твърди недействителност на покупко-
продажба и изобщо липса на такава е напълно неоснователно, а и преклудирано. При
разглеждане на делото и преди постановяване на решението ответникът е имал възможност
и е следвало да изчерпи всички възражения относно предявената срещу него искова
претенция, но очевидно това не е било сторено и е недопустимо да се реализира в
настоящето производство по съдебна делба. В подкрепа на този извод на съда е и
обстоятелството,че прикритата продажба не е нищожна, поради липса на форма, тъй като
сделката е сключена във формата на нотариален акт
В този ред на мисли ищцата М. И. С. се легитимира като собственик на 1/12 ид.
част от поземлен имот с идентификатор 65677.701.964, 1/3 ид. част от жилищна сграда с
идентификатор 65677.701.964.1, 1/12 ид. части от жилищна сграда с идентификатор
65677.701.964.2, и 1/12 ид. части от сграда с идентификатор 65677.701.964.3, построени в
имота, а носител на останалите права на собственост върху процесните имоти - 11/12 ид.
част от поземлен имот с идентификатор 65677.701.964, 2/3 ид. част от жилищна сграда с
идентификатор 65677.701.964.1, 11/12 ид. части от жилищна сграда с идентификатор и 11/12
ид. части от сграда с идентификатор 65677.701.964.3 е ответникът Б. В. Х..
Като е направил правни изводи в посоченият по-горе смисъл първоинстанционният
съд е постановил правилно решение, в съответствие с изискванията на материалния закон,
поради което същото ще следва да се потвърди. Настоящият съдебен състав изцяло споделя
правните изводи на РС-Свиленград, поради което и на основание чл.272 от ГПК препраща
5
към мотивите на решението му в обжалваната част.
По делото не следва да се присъждат разноски на страните и същите следва да
останат така както са направени от всяка една от тях.
Мотивиран от горното,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №71/07.04.2025г., постановено по гр.д.№991/2024г. по
описа на РС-Свиленград в обжалваната част.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчване на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6