№ 1485
гр. София , 07.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на девети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
Секретар:Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско
дело № 20201000502780 по описа за 2020 година
За две хиляди и двадесета година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 2050 от 13.03.2020 г. по гр. д. № 3375/2019 г. по описа на Софийски
градски съд е признато за установено по предявения иск с правно основание чл. 422 от
ГПК, че Н. К. В. дължи на “Инвестбанк” АД сумата 100000 лева – част от главница по
запис на заповед от 28.06.2018 г. за сумата 2000000 лева, заедно със законната лихва
върху главницата, считано от 26.10.2018 г., за която сума е издадена заповед за
незабавно изпълнение по ч.гр. д. № 69094/2018 г. на СРС, 60 състав. С решението
ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 2075 лева разноски за заповедното
производство и сумата от 2900 лева разноски за исковото производство.
Така постановеното решение е обжалвано от ответника със следните доводи за
неправилност: в решението не било отразено обстоятелството, че искът е за част от
сумата, за която е издадена заповедта за изпълнение; спорът неправилно бил разгледан
по реда на чл.365 и сл.от ГПК, въпреки направеното възражение; на ответника не било
указано, че носи тежестта да докаже възраженията си за недействителност на авала
поради грешка в основанието и предмета, както и сключване при крайна нужда и явно
неизгодни условия; не била дадена възможност да представи доказателства за
1
погасяване на вземането от издателя на ценната книга. В депозирания отговор на
въззивната жалба ответникът е изложил съображенията си за нейната неоснователност.
Моли атакуваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и е процесуално
допустима.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
страните, прие следното:
Предявеният от “Инвестбанк” АД срещу Н. К. В. установителен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК е за признаване за установено съществуването на
вземане на ищеца срещу ответника за сумата 100 000 лева по издаден от “Енергийна
финансова група” АД на 28.06.2018 г. запис на заповед за сумата 2000000 лева,
платима на предявяване в срок до 29.10.2018 г., заедно със законната лихва, считано от
26.10.2018 г. до изплащане на сумата. Сочи се, че ответникът се е задължил като
авалист със записа на заповед, както и че същият му бил предявен за плащане на
12.09.2018 г. Посочил е, че ценната книга била издадена като обезпечение по договор
за банкова гаранция, сключен бежду “Инвестбанк” АД и “Енергийна финансова група”
АД. Задължението по ценната книга не било изпълнено. Претендират се разноски.
Твърди се, че спорното вземане е предмет на издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ, срещу която ответникът подал
възражение.
В отговора на исковата молба ответникът е изложил твърдения, че процесния
запис на заповед бил издаден в изпълнение на анекс № 5 към договора за банкова
гаранция, с който страните уговорили кредитополучателят “Енергийна финансова
група” АД да издаде на банката запис на заповед, авалиран от Б. М. и А. В.. Текстът на
записа бил изготвен от банката, при което лицата, посочени в анекса като авалисти, не
авалирали ефекта, а ответникът бил въведен в заблуждение да стори това. Изложеното
представлявало разминаване между страните по каузалното правоотношение и
менителничното поръчителство сочела на липса на основание за същото, както и за
грешка в основанието и предмета при извършването на авала. По силата на чл.27 вр.
чл.44 от ЗЗД следвало, че авалът е унищожаем.
Ищецът бил недобросъвестен, защото като кредитор не предприел действия за
учредяване в негова полза на особен залог върху предприятието на “Аркадия сървис”
АД, съгласно уговореното в чл.4 от анекс 5, в който случай менителничното
поръчителство би било прекратено по силата на постигнатите уговорки. Залогът
трябвало да бъде учреден до 23.07.2018 г., но по вина на банката уговореното не било
осъществено.
2
Каузалното правоотношение, което ефектът обезпечавал, представлявало поета
от банката банкова гаранция на стойност 1455831,62 лева с удължен срок до 29.07.2018
г., поради което изготвянето от банката на запис на заповед за по-висок размер довело
авалиране от ответника при крайно неизгодни условия, които той приел поради крайна
нужда. Изложеното обосновавало унищожаемост на авала на основание чл.33 от ЗЗД.
Вземанията на банката по процесния запис на заповед били приети в
производството по несъстоятелност, открито по отношение на издателя за записа
“Енергийна финансова група” АД и подлежали на събиране в това производство.
Ищецът следвало да докаже, че гаранцията е инкасирана в срока на нейната валидност.
Съдът при извършената служебна проверка за валидност и допустимост на
атакуваното решение, и при преценка основателността на предявения иск с оглед
посоченото в жалбата, съобразно чл. 269 ГПК, прие следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Налице са процесуалните
предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск.
Допустим е предявеният установителен иск по чл. 422 от ГПК за установяване
съществуване на вземане по запис на заповед от 28.06.2018 г., предявен за плащане на
12.09.2018 г. в предвидения срок - до 29.10.2018 г., тъй като то е предмет на издадена
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 69094/2018 г. по описа
на СРС, срещу която е постъпило възражение на длъжника Н. В. в срока по чл. 414
ГПК.
Предявеният иск е основателен, като при условията на чл. 272 ГПК съдът
препраща към мотивите на първоинстанционния съд в атакуваното решение. С оглед
въззивните доводи, съдът изтъква следното:
Пред настоящата инстанция не се спори, че се касае до редовен от външна
страна и отговарящ на изискванията на чл. 535 ТЗ за валидност с оглед реквизитите му
запис на заповед. Последният материализира в себе си абстрактното задължение на
ответника в качеството на авалист да плати посочената в документа парична сума от
2000000 лева. Налице е волеизявление за безусловно и неотменимо задължаване за
плащане. В случая искът е предявен за част от сумата – 100000 лева, като за разликата
до 200000 лева, за която сума е издадена заповедта за незабавно изпълнение, заповедта
за изпълнине и изпълнителният лист подлежат на обезсилване от заповедния съд.
Неоснователни са възраженията за недействителност на авала поради грешка в
основанието и предмета, както и поради извършването му при крайно неизгодни
условия поради крайна нужда. Авалът е специфично за менителничните сделки
обезпечение, с което авалистът е поел абстрактното и безвъзмездно задължение да
3
изпълни менителничния дълг на друго лице.
Абстрактният характер на менителничното поръчителство изключва
възможността за позоваване на грешка в основанието за поемането му, както и на
липса на основание. Обстоятелствата, с които ответникът обосновава възраженията си,
не сочат на грешка в предмета на авала, който е идентичен с предмета на записа на
заповед – а именно – поемането на задължение спрямо поемателя. Ответникът не
твърди, че не е искал да се задължи като поръчител, а че нямало основание за
задължението му, понеже то не било предвидено в анекс 5. Това обстоятелство не
обосновава недействителност на авала поради грешка в предмета.
Крайната нужда се дефинира като състояние на липса или недостатъчност на
материални средства за задоволяване на основни потребности, което влияе върху
формирането на вътрешната воля на лицето да сключи договора. Ето защо изложените
от ответника причини да се задължи като поръчител по записа на заповед не изпълват
състава на чл.33, ал.1 от ЗЗД.
По изложените съображения абсолютните възражения на ответника за
унищожаемост на извършеното от него менителнично поръчителство са
неоснователни.
Налице е валидно едностранно волеизявление на ответника, пораждащо спорното
материално право. Няма данни същото да е погасено като предвид
публичността на регистрите ответникът е имал възможност, но не е ангажирал
доказателства за твърденията си за погасяване на обезпеченото задължение.
С оглед изводите за редовност от външна страна и действителност на записа на
заповед, удостоверяване на подлежащо на изпълнение вземане на ищеца по отношение
на ответника – поръчител по ефекта, както и неоснователността на абсолютните
възражения, искът по чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване на това задължението за
заплащане на сумата 100000 лева, заедно със законната лихва върху сумата, считано от
26.10.2018 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК, следва да бъде уважен.
При пълното съвпадане на изводите на въззивния съд с тези на
първоинстанционния в обжалваното решение, последното трябва да бъде потвърдено.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на въззиваемия трябва да се присъдят
направените разноски за въззивното производство за юрисконсултско възнаграждение
в размер на 300 лева
Воден от горното, съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2050 от 13.03.2020 г. по гр. д. № 3375/2019 г. по описа на
Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Н. К. В. да заплати на “Инвестбанк” АД на основание чл. 78, ал. 1 вр.
ал.8 от ГПК сумата от 300 (триста) лева разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба при условията на чл. 280,
ал. 1 от ГПК пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен
срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5