РЕШЕНИЕ
№ 312
гр. Кюстендил, 21.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Андрей Н. Радев
при участието на секретаря Янка Ян. Ангелова
като разгледа докладваното от Андрей Н. Радев Гражданско дело №
20231520100346 по описа за 2023 година
„ЗАД АРМЕЕЦ“АД, със седалище и адрес на управление – гр. София, ул.
„Стефан Караджа“№ 2,ЕИК *********,представлявано от изпълнителните
директори М. И. и К. В.,чрез юрисконсулт М. Ж., е предявило против М.
Н.,род.на ***год.,от гр.К., кв.“***“, бл.***, вх.**,ап.№ ***,искове да бъде
осъден ответника да заплати на ищеца сума в размер на 545,10 / петстотин и
четиредесет и пет и десет/ лева, представляваща изплатено от ищеца
застрахователно обезщетение по регресна претенция включващо и
ликвидационните разноски в размер на 10,00-десет лева, ведно със законна
лихва върху исковата претенция от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата
В срока за отговор на ИМ особеният представител на ответника разивва
съображения за недопустимост и неоснователност на исковата
претенция,моли за прекратяване производството по делото,респ. за
отхвърляне на предявените искове.
КРС,след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите и
възраженията на страните при усл.на чл.235,ал.2 и 3 ГПК,приема за
установено следното:
1
На 22.11.2017 год. в гр.София,ответникът управлявал лек автомобил марка
„Опел“,модел“Омега“ с ДК №***,когато в гр.София на бул.“Царица Йоанна“
и ул.“Петър Дертлиев“ удаил движещияг се пред него лек автомобил марка
„Тойота“,модел „Ярис“ с ДК № ***,управляван от св.П. Г. Т..На място
двамата попълнили двустранен констативен протокол /л.9/,в който отразили
обстоятелствата,при които било извършено ПТП,като ответникът лично и
собственоръчно написал ,че е виновен за събитието.Протокола съдържа данни
за застрахователите на двата леки автомобила,като от комбинирана
застрахователна полица № 003012/17.08.2017 год./л.8/ се установява,че
застраховател на увреденият автомобил е ищцовото дружество.От
извършените справки/л.12,л.85/ се установява,че управляваният от
ответникът автомобил не е имал валидна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ на датата на ПТП.
Пред ищецът собственика на увреденият автомобил предявил
застрахователна претенция/л.15/,автомобилът бил огледан за причинени
щети,била образувана преписка по щета №***,от материалите по която /л.17-
25/ се установява,че ищецът възложил ремонта на оторизиран сервиз и след
ремонтните дейностти,който ищецът заплатил,предал автомоибила на
собственика.До ответникът била изготвена регресна покана/л.25/,като няма
данни същата да е станала негово достояние преди образуването на
настоящото производство.Съгласно експ.з-ние вх.№ 12716/08.12.2023
год./л.93-988,изп.от в.л. инж.Н. В. причинените на застрахованият при ищеца
автомобил вреди са в причинно-следствена връзка с реализираното ПТП,а
стойността на щетите,причинени на лек автомобил марка „Тойота“,модел
„Ярис“ с ДК №**** възлиза на сумата от 535,10 лв.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от цитираните
доказателства.На основание установеното съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ вр. с чл. 45 от
ЗЗД. Посочената разпоредба гласи, че с плащането на застрахователно
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне, като може да реализира пряк
иск срещу деликвента. Искът е предявен против прекият причинител на
2
вредата,поради което е допустим,а възраженията на ответника неоснователни.
Видно от законовата разпоредба предпоставките за предвидената
суброгация са следните: 1) наличие на действително застрахователно
правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено
застраховане, в изпълнение на което 2) застрахователят да е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение, и 3) за увредения да е
възникнало право на деликтно вземане по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, основаващо се на
следните елементи от фактическия състав на непозволеното
уврежданедеяние, противоправност, настъпили в причинна връзка с деянието
вреди и вина, която по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага.
По делото се доказа от представеният двустранно подписан протокол,че
ответникът като водач на МПС,за което не е имало валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“,е нарушил при
управление на МПС на 22.11.2017 год. в гр.София,правилата на Закон за
движение по пътищата,при което управляваният от него лек автомобил е
ударил движещият се пред него лек автомобил,чиято гражданска отговорност
е била застрахована от ищцовото ТД.Механизма на ПТП и вината на
ответникът се установиха и от приетото като обективно,безпристрастно и
неоспорено експ.з-ние на в.л. инж.Н. В.. От представените доказателства се
установи, че във връзка с инцидента застрахователят е образувал преписка по
застрахователна претенция, като след като е разгледал и оценил причинените
щети е изплатил на оторизиран сервиз стойността на ремонта,за което е
изготвена и фактура. Следователно на основание чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ в
негова полза е възникнало регресно вземане за изплатената сума спрямо
виновния за инцидента водач. Доколкото ответникът не представя
доказателства,че е платил исковата сума на ищеца,която е равна на тази,която
съгласно фактурата е платена от последният на сервиза,съдът приема, че
исковата претенция е основателна.С връчването на ИМ,макар и на особен
представител,ответникът е поканен да изпълни доброволно задължението
си,като няма доказателства това да е сторено,преди или по време на процеса.
Безспорно установено по делото е, че прекият деликвент и ответник в
настоящото дело е причинил процесното ПТП от което са настъпили
имуществени вреди за третото лице,като се установяват всички елементи от
фактическият състав на чл. 45 ЗЗД за ангажиране на отговорността на
3
ответника за причинените от противоправното му поведение имуществени
вреди на правоимащото ДСК Аутолизинг ЕООД,като към момента на
настъпването на ПТП и увредата ответникът не е имал застраховка
гражданска отговорност за моторното превозно средство, с което е извършено
процесното ПТП.
Предвид доказателствата е безспорно,че исковата сума за отстраняване на
вредите по автомобила е заплатена от ищцовото ТД, в резултат на което
ищецът е встъпил в правата на последното до размера на заплатеното
обезщетение за вредите от деликта.
Предвид гореизложеното искът следва да бъде уважен за пълният предявен
размер.Върху претендираната главница следва да се присъди обезщетение за
забава в размер на законната лихва от датата на завеждане на исковата молба
в съда до окончателното й изплащане.На практика ИМ освен другите й
функции има и такава на покана за доброволно изпълнение.
Съобразно изхода от спора на ищеца следва да се присъдят направените по
делото разноски в размер на 100,00 лв. за държавна такса,400,00 лв.за
възнаграждение на особен представител на ответникът и 200,00 лв. за
възнаграждение на вещо лице и 10,00 лв. за призоваване на свидетел.Няма
доказателства ищецът да е довнел сумата от 100,00-сто лева за
възнаграждение на вещото лице инж.Н. В.,поради което с решението съдът
ще го осъди да заплати.При представяне на документ за внасяне на горната
сума и съответно искане от ищеца има възможност допълнително платеното
да се претендира за присъждане в тежест на ответникът.По делото ищецът е
представляван от юрисконсулт,на когото съдът определя възнаграждение в
размер на 100,00-сто лева.Общият размер разноски,които съдът ще присъди
на ищеца е сумата от 710,00 лв.
Водим от горното и на осн.чл.410,ал.1,т.от Кодекс за застраховането и
чл.86,ал.1 ЗЗД,съдът,
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Н.,род.на **** год.,от гр.К., кв.“***“,бл.***,вх.***,ап.№
***,ДА ЗАПЛАТИ на „ЗАД АРМЕЕЦ“АД, със седалище и адрес на
4
управление – гр. София, ул. „Стефан Караджа“№ 2,ЕИК *********,сума в
размер на 545,10 / петстотин и четиредесет и пет и десет/ лева,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение по регресна
претенция,включващо и ликвидационните разноски в размер на 10,00-десет
лева, ведно със законна лихва върху горната,считано от 21.02.2023 год. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА М. Н.,род.на *** год.,от гр.***,кв.“***“,бл.***,вх.***,ап.№
***ДА ЗАПЛАТИ на „ЗАД АРМЕЕЦ“АД, със седалище и адрес на
управление – гр. София, ул. „Стефан Караджа“№ 2,ЕИК *********,сумата от
710,00 /седемстотин и десет/ лева,представдляваща сторените от последното
разноски по воденето на делото.
ОСЪЖДА „ЗАД АРМЕЕЦ“АД, със седалище и адрес на управление – гр.
София, ул. „Стефан Караджа“№ 2,ЕИК *********,ДА ЗАПЛАТИ по сметките
на РС-Кюстендил за вещи лица сумата от 100,00-сто лева,представляваща
разликата между внесената като депозит от горното сума от 200,00 лв. за
съдебно-автотехническа експертиза до окончателно определеното
възнаграждение на в.л. инж.Н. В. в размер на 300,00-триста лева.
Решението ,изключая частта му за разноските,по която има характер на
определение,в която подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от
съобщаването му пред Окръжен съд Кюстендил,подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд Кюстендил в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните,на ищеца по реда на чл.50,ал.5 ГПК,чрез
връчване на преписи.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
5