Решение по адм. дело №1216/2023 на Административен съд - Пловдив

Оспорва се Разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации № Р-12-114 от 25.04.2023г. на ВР.И.Д. Председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ и Решение за поправка на очевидна фактическа грешка № РД-10-235/28.04.2023г. на ВР.И.Д. Председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“.

Жалбоподателят „ИНСА ОЙЛ“ ЕООД, ЕИК *********, гр.Раковски, ул.Предел № 1, представлявано от управителя Г. Я. С.,чрез процесуален представител адвокат К., моли да се отменят оспорваните актове, като незаконосъобразни. Навежда възражения за допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, изразяващо се в пропуск да се изпълни задължението за уведомяване по чл.26 АПК, при което оспорващото дружество е било лишено от възможността да участва като страна в производството – нарушение на чл.34 АПК. Твърди липсата на предпоставки за провеждане на процедурата по чл.62 от АПК, тъй като по реда на поправката на очевидна фактическа грешка органът е променил формираната от него воля и е допълнил волеизявлението си. Поддържа се да липсват фактически основания за издаване на оспорения административен акт. Посочено е, че не са отразени конкретни данни за равностойността в нефт на вноса и вътрешнообщностните пристигания на нефтопродуктите по чл.2 ал.1 ЗЗНН за предходната година, съгл. чл.14 от закона, нито данни за равностойността в нефт на потреблението им на територията на страната през предходната календарна година. Заявено е, че в разпореждането е посочено да е взета предвид информацията по чл.4 ал.2 и ал.3, ал.5 т.2 б.“а“, б.“б“, подбуква „бб“, б.“в“, обстоятелствата по чл.12 ал.4 и чл.14 ЗЗНН, докладна записка № 2532/21.04.2022г. и изчисления по „Методика за изчисляване на среднодневния нетен внос и вътрешнобщностни пристигания на нефт и нефтопродукти в равностойност на нефт и определяне нивата на запаси за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти по чл.2 ал.1 ЗЗНН /Методика/, без изчисленията да се съдържат в разпореждането или да са приложени към него. Не е посочен и начина на изчисляване на нивата на определения запас. От тук се твърди, че разпореждането не е мотивирано. Твърди се, че разпореждането не съдържа данни за спазване на чл.12 ал.2 ЗЗНН, която разпоредба изисква да се определи коя е по -голямата от двете величини – равностойността в нефт на вноса и вътрешнообщностните пристигания на нефтопродуктите или равностойността в нефт на потреблението им на територията на страната. Поддържа се и противоречие на административния акт с материалния закон, тъй като неправилно е изчислен средно дневния нетен внос и вътрешнобщностните пристигания на нефт и нефтопродукти и средно дневното потребление на нефтопродуктите на територията на страната през предходната 2022г. по реда на чл.14 и 15 от закона, като се твърди неправилно прилагане на утвърдената методика. Оспорва се размерът на определените нива на запас за извънредни ситуации, които дружеството трябва да създаде и съхранява. Възразявава се, че разпореждането е постановено в нарушение на принципа на съразмерност по чл.6 АПК, тъй като не са отчетени вредите, които ще бъдат нанесени на дружеството от неправилно изчислените и увеличените нива на задължителните запаси за извънредни ситуации, които следва да бъдат създадени, съхранявани и обновявани изцяло със собствени средства. От страна на административния орган не са взети предвид стойността на нефтопродуктите, които следва да се заделят като запас и възможностите на дружеството да осигури чрез наличните си средства и активи тази стойност. Прави се възражение, че изпълнението на разпореждането би довело дружеството до фалит поради липсата на достатъчно средства за създаване и поддържане на запаса и поради липсата на възможности за съхранение на запаса във всички налични складове. Прави се възражение за непропорционалност на вменените задължения, с аргумент от решението на СЕС по дело № С-395/2022г., вкл. във вр. с икономическия риск, свързан с пазарната цена на горивата, както и за несъобразяване с разпоредбите на чл.16 и чл.17 от Хартата за основните права на ЕС /Хартата/ вр. с чл.52 §1 от същата. Твърди се, че на дружеството се налага принуда, ограничаваща свободното използване на ресурсите, с които разполага, тъй като го задължава да предприеме мерки, които могат да доведат до значителни разходи и до риск за икономическото му оцеляване. В подкрепа на изложените възражения се представят писмени и гласни доказателствени средства. Претендират се разноски.

Ответникът Председател на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”, чрез процесуален представител юрисконсулт Г., оспорва жалбата и поддържа законосъобразност на оспорваното разпореждане и решение. Излага съображения за спазване на формата и на административнопроизводствените правила. Твърди, че са налице достатъчно изложени мотиви, обосноваващи издаването на разпореждането, включително и такива, изложени в докладната записка, към актът препраща в съответствие с Т.Р. № 16 от 1975г. на ОСГК. Твърди, че при издаване на разпореждането е спазен изцяло материалния закон, като оспорва твърдението, че изпълнението на вмененото задължение би довело до фалит дружеството, тъй като видно от количествата продукти, доставени от жалбоподателя на територията на страната от внос и ВОП през предходната година, са налице достатъчно финансови средства в значителен размер. Позовава се на значимите обществени отношения, изпълнението на които е уредено със ЗЗНН. Поддържа се, че при преценката за основателност на обжалвания акт, следва да бъде отчетен балансът между обществения и частния интерес, тъй като актът е постановен в защита на особено важни държавни интереси и е със срок на действие 1 година, като отмяната на разпореждането ще има за резултат сериозно увреждане на държавния интерес. За намаляване разходите на дружеството се твърди да са налице законови възможности по см. на чл.24 ал.1, чл.18 ал.1 т.2, чл.21 ЗЗНН. Счита се за неправилно твърдението в жалбата, че определените с оспореното разпореждане нива на запаси за извънредни ситуации не са съобразени с наличните възможности за съхранение на този запас – позовава се на чл.18 ал.1 т.1 ЗЗНН. Твърди, че не се касае за безвъзмездно задължение за формиране и поддържане на запас за извънредни ситуации, тъй като задължението е срочно, след което количествата нефтопродукти нямат статут на ЗИС и могат да бъдат продадени на пазара, като финансовите средства от продажбата са в полза на собственика на горивата. Позовава се на чл.1 от Директива на Съвета 2009/119/ЕО и чл.1 ал.1 ЗЗНН. Твърди, че е съобразена нормата на чл.23 ал.2 и ал.3 от ЗЗНН като нивата на ЗИС на дружеството са определени по видове нефтопродукти пропорционално спрямо общото участие на всички задължени лица в общия нетен внос и ВОП на територията на страната през предходната календарна година. Твърди, че са предвидени законови възможности, гарантиращи пропорционалност на запасите и осигурени равнопоставени условия на конкуренция. В подкрепа на становището си представя писмени доказателства. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на разноските на жалбоподателя.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Жалбата е подадена на 12.05.2023г. Оспорваното разпореждане е връчено на 28.04.23г./известие за доставяне на лист 338 от делото/, а решението за поправка на ОФГ е връчено на 05.05.23г./известие за доставяне на лист 340 от делото/. Следователно, жалбата е подадена в изискуемия 14-дневен срок, от адресат на оспорвания акт и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

С оспореното Разпореждане са определени на „Инса Ойл“ ЕООД нива на запаси за извънредни ситуации за периода 01.07.2023г.-30.06.2024г. по видове, съгл. чл.2 ал.1 ЗЗНН : нефт – 14 010,017 тона; автомобилни бензини – 1 047,356 тона; газьоли – 36 409,873 тона; гориво за дизелови двигатели – 22 752,787 тона; разпоредено е на търговското дружество да приведе нивото си на запаси за извънредни ситуации в съответствие с определеното по т.1, като създаде до 01 юли 2023г. количествата при спазване условията на чл.30 ал.1 ЗЗНН; разпоредено е търговското дружество да поддържа създадените от него нива на запаси за извънредни ситуации по т.1 за срок до 30.06.2024г.; разпоредено е да създаде, съхранява и обновява със свои средства и за своя сметка запасите за извънредни ситуации по т.1.

С решението за поправка на ОФГ, освен поправките относно датите на цитираната в разпореждането докладна записка, разпоредените нива на запаси са променени, както следва: нефт – 14 015,008 тона; автомобилни бензини – 1 047,729 тона; газьоли – 36 422,844 тона; гориво за дизелови двигатели – 22 760,893 тона; Интересното е, че въпросната докладна записка, цитирана в разпореждането, на която органът се позовава и която съставлява неразделна част от мотивите на оспорвания административен акт, е с дата, последваща датата на издаване на самия административен акт. Видно от административната преписка е, че докладна записка от 21.04.2023г. има/лист 484/, като в същата се съдържа информация относно начина на изчисляване на нивата за запаси. С докладната записка от 25.04.2023г.,т.е. тази съставена след издаване на административния акт, също приложена по преписката/лист 531/ е направен изцяло наново начинът на изчисляване на необходимите количества нива на запаси. Тоест, инициираната от органа поправка на ОФГ не се изразява с отстраняване на техническа неточност и на проста грешка в изчисленията, а с въвеждане на изцяло нови мотиви, което в рамките на производство по чл.62 от АПК е недопустимо и е в нарушение на принципа за стабилитет на административните актове. Допуснатото нарушение е самостоятелно основание за отмяна на разпореждането и на решението, с което то е поправено.

Оспореното разпореждане е издадено на основание чл.8 ал.2 т.3 и ал.3, чл.12 и чл.23 ЗЗНН. В обстоятелствената част на административния акт са отразени документи, съдържащи фактически основания, както и регламентиращи способите и реда за определяне на нива на запаси за извънредни ситуации за периода 01.07.2023г. – 30.06.2023г. по видове съгл. чл.2 ал.1 от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти /ЗЗНН/ : предоставената информация по реда на чл.4 ал.2 и ал.3, ал.5 т.2 б.“а“ – 4 634 842,029 тона, подбуква „бб“ – 0,071/средно производство на нефта, представляващо използваната стойност за намаляване на сумата от нетния внос на сруов нефт, газов кондензат и суровини за нефтените рафинерии/; б.“в“ – 4 062 978 тона/ изчисленото потребление по видове нефтопродукти в равностойност на нефт за предходната година, като сума от агрегирания показател „брутни вътрешни доставки“, определен в глава 3.2.2.11 от приложение В към Регламент /ЕО/ № 1099/2008; докладна записка № 2492/21.04.2023; изчисления по Методика за определяне на нивата на запаси за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти по чл.2 ал.1 ЗЗНН и нефтопродукти въз основа на нетния внос и ВОП на територията на страната на енергийните продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент /ЕО/ № 1099/2008 и на тежките горива, в равностойност на нефт /Методиката/, утвърдена със Заповед № РД-10-214/04.08.2020г. /л.345/; Общо разпореждане за създаване на нивата на запасите за извънредни ситуации за задължените лица и ДА ДРВВЗ за периода 01.07.2023г. – 30.06.2024г., определени въз основа на среднодневния нетен внос и ВОП на нефт и нефтопродукти, съгласно чл.12 ЗЗНН, утвърдено от Председателя на ДА ДРВВЗ.

Не се спори, че дружеството жалбоподател е вписано в регистъра на задължените лица за процесния период, които през 2022г. са внасяли и/или осъществявали вътрешнообщностни пристигания на енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент /ЕО/ № 1099/2008 и/или тежки горива. Последното е видно от Заповед № РЗЛ-9/21.04.2023г./лист 517/. Като няма спор и по това,че жалбоподателят е задължено лице в обхвата на дефинираното от закона понятие - §1 т.11 ДР ЗЗНН.

Дружеството е представило на Председателя на ДА ДРВВЗ Справка -декларация по чл.4 ал.2 ЗЗНН /л.360 и сл./

Извършена е проверка, обективирана в Констативен протокол № 914/05.04.2023г. относно предоставената информация по реда на чл.4 от ЗЗНН.

В докладната записка от 21.04.2023г./лист 484/ относно нива на запаси за извънредни ситуации /ЗИС/ по ЗЗНН, които задължените лица и ДА ЗРВВЗ следа да поддържат за периода 01.07.2023г. – 30.06.2024г, е описана, разгледана и анализирана информация за 2022г, получена от : задължените лица по чл.4 ал.2 ЗЗНН, от Агенция Митници /чл.4 ал.3 ЗЗНН/ и в констативните протоколи, както и от НСИ /чл.4 ал.5 т.2 ЗЗНН/. Извършен е сравнителен анализ на изчислените общи количества ЗИС от нефт и нефтопродукти, които трябва да се поддържат от задължените лица. Изчислено е общото участие на всички задължени лица, посочено е общото ниво на ЗИС от нефт и нефтопродукти в равностойност на нефт, което ДА ДРВВЗ следва да поддържа за същия период в Таблица 2 от докладната записка. Посочено е още, че съгласно т.4 от Методиката за определяне на нивата на запаси за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти по чл.2 ал.1 ЗЗНН, въз основа на нетния внос и ВОП на територията на страната на енергийните продукти по приложение А, глава 3.4 от регламент /ЕО/ № 1099/2008 и на тежките горива, в равностойност на нефт, за изчисляването на количествата крайни нефтопродукти, които ще обезпечават определеното й ниво на ЗИС, се използва процентното съотношение между представеното по реда на чл.4,ал.5,т.2,б.“в“ от ЗЗНН годишно потребление по видове нефтопродукти, спрямо общото годишно потребление на всички нефтопродукти.

За установяване правилността на констатациите на администрацията във връзка с възраженията на жалбоподателя, по делото беше допусната съдебно икономическа експертиза, заключението на която съдът кредитира като компетентно изготвено. На база на събраните по делото доказателства и административната преписка, вещото лице П. прави изчисление на равностойността в нефт на годишния нетен внос и ВОП на енергийните продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент /ЕО/ № 1099/2008 и тежките горива през предходната календарна година /2022г./

Посочва се, че равностойността в нефт на годишния нетен внос и ВОП на енергийните продукти по приложение А, глава 3.4 от регламент /ЕО/ № 1099/2008 и тежките горива е 4 810 439 тона. Среднодневният нетен внос и ВОП, изчислен при 365 дни в годината е в размер на 13 179,285 тона. Посочено е, че нетният внос и потреблението се изчисляват от НСИ на база общовалиден за ЕС макет, утвърден от Евростат и е цитирана нормата на чл.4 ал.5 т.2 ЗЗНН. Изчислението е основано на стъпки 1-5 от данните на НСИ, описани подробно на стр.2 и 3 от заключението.

Относно равностойността на годишно потребление по видове нефтопродукти по чл.2 ал.1 ЗЗНН за 2022г. за територията на РБ, същата се изчислява на 4 064 978тона.

Среднодневното потребление по видове нефтопродукти по чл.2 ал.1 ЗЗНН за 2022г. за територията на РБ, изчислено при 365 дни в годината, е в размер на 11 131 тона.

Среднодневният нетен внос и ВОП на нефтопродукти, според вещото лице, е 13 179,285 тона.

Среднодневното потребление на нефтопродукти е 10 122,373 тона.

Общото количество на ЗИС въз основа на 90 дни среднодневен нетен внос и ВОП на нефтопродукти по чл.2 ал.1 ЗЗНН за 2022г., според експерта е 1 186 135,65 тона, а въз основа на 61 среднодневно потребление на територията на страната е 679 018,267 тона.

Изчисленията на вещото лице съвпадат с тези на ответната администрация, но едва посредством експертното заключение става ясно как са правени тези изчисления, което означава, че оспорваното разпореждане е немотивирано. Видно от преписката е, че отсъстват изчисления, въз основа на които са определени нивата на запаси за извънредни ситуации на жалбоподателя, а е посочен само крайния резултат. Приложимите формули от ползваната методика се посочват едва от вещото лице в хода на съдебното производство. В случая изчисленията са част от мотивите на разпореждането със съществено значение относно количествата на определените индивидуални нива на ЗИС за адресата на акта. Така, за съда единствената възможност да провери законосъобразността на акта при посочените в него фактически и правни основания за издаването му и при липсата на конкретни изчисления, остава експертното заключение, с което на практика се стига до допълване мотивите на административния орган.

С оглед на това се налага извод за немотивираност на оспорваното разпореждане. Включените в акта мотиви, включително и тези в съпровождащите го документи, са твърде общи и не разкриват в достатъчна степен волеизявлението на административния орган по отношение елемента – количество на определените ЗИС.

По отношение на това дали правилно е определено нивото на ЗИС за 2023г. за жалбоподателя, според вещото лице определените нива са правилно изчислени в съответствие с чл.23,ал.2 от ЗЗНН. Видно е,че получените от вещото лице стойности на стр.9 от заключението съвпадат с тези по разпореждането, след поправката му с решението за поправка на ОФГ.

Пазарната стойност на нефтопродуктите, определени на задълженото лице, като запас за извънредни ситуации съгласно разпореждането, е *********,27.

Според експертното заключение на база ГФО на дружеството от 2022г. финансовите ресурси не са достатъчни за формиране на определените нива на запаси и дружеството не е в състояние на поеме такъв паричен разход.

Последното се налага като извод и въз основа на отговора на десети въпрос от заключението, според който декларираната печалба от всички дейности на дружеството за 2022г., след облагане с КД е в размер на 18 901хил. лв.

Установява се от експертното заключение и,че оперативната вместимост на всички складови обеми на дружеството е 66 577,69 тона, от което следва, че за съхраняването на ЗИС ще се заемат 100% от наличните складови обеми, като недостигът от складови обеми за съхраняване на ЗИС е 7668,784 тона.

Според експерта при формирането на определения ЗИС са взети предвид не реализираните количества на нефт и нефтопродукти, а нетния размер на внос и ВОП на такива. Определения ЗИС е в размер на 11,41 % спрямо нетен внос и ВОП на нефтопродукти и в размер на 8,43% спрямо реализираните от дружеството нефтопродукти през 2022г. Според вещото лице процентът на нетна печалба, който е 1% е 11 пъти по-малък от процента на определените нива на запас.

Относно възможността по чл.18, ал.1, т.1 от ЗЗНН се установява, че при делегиране чрез договор създаването и съхраняването на 100% от определените му нива на ЗИЗ на съхранители в страната, притежаващи складове, регистрирани по чл.38 ЗЗНН, дружеството или ще следва да заплати за една година 17001825,14лв. наем, при наемане на лицензиран обем и гориво от съответния външен съхранител, или, при наемане само на лицензиран обем от съответен външен съхранител и влагане от жалбоподателя на собствено гориво с посочване на размер на лихвата и други разходи, дължими при ползване на банков кредит за осигуряване на средства за закупуване на горивото, определено като ЗИС с оспореното разпореждане, месечно ще се дължат 445 478,84лв., а за 1 година – 5 345 746,08лв. Според експертното заключение, за дружеството жалбоподател ще са необходими 114 087 500 заемни средства за закупуване на определените му нива на запази. При използването на заемен капитал, общо невъзстановими разходи за наем на обем плюс лихви и такси, ще са в приблизителен размер от 11 221 252,33лв.

Изводът до тук е, че касае за немотивиран административен акт, изпълнението на който е невъзможно за неговия адресат или, в случай, че бъде изпълнен, това ще постави в риск съществуването му.

Липсата на мотиви проличава в хода на разглеждане на експертното заключение, каза се, посредством което именно става възможно да се разбере механизмът на определяне на дължимите нивата на ЗИС.

Относно изпълнението, видно от събраните по делото доказателства, включително и представените в хода на производството по искането за спиране, адресатът на административния акт, при липсата на достатъчни собствени складови наличности, е положил усилия да намери възможности за съхранение на определените с разпореждането запаси за извънредни ситуации чрез отправени запитвания. Същите подробно са разгледани с определение на съда № 1501 от 13.06.2023г./лист 321/,оставено в сила с определение на ВАС № 8300/07.08.2023г.

Установи се, че за формирането на определения запас от задълженото дружество ще се изискват свръх възможностите му финансови ресурси.

Действително, нито вместимостта на съоръженията в базите на търговското дружество, нито разходите за това са обстоятелства, които са релевирани от законодателя като определящи обстоятелства при определянето на конкретните нива на запаси за извънредни ситуации, но тук идва нормата на чл.6 ал.2 и ал.5 АПК, въвеждаща принципът за съразмерност и пропорционалност на степента на засягане на правата и законните интереси на адресата на акта спрямо защитимия обществен интерес и преследваната от закона цел.

От друга страна, финансовата възможност на задълженото лице по ЗЗНН също не е критерий за определяне нивата на ЗИС, но пряко влияе върху изпълнимостта на постановеното разпореждане. Обективно неизпълняемият административен акт е незаконосъобразен, тъй като от същия не могат да възникнат целените последици. В тази насока, дори оспореното разпореждане да не противоречи на целта на закона и определените с него задължения да са в точно установен от закона размер и при отсъствие на правно установена за административния орган възможност, определеният размер да бъде намален – обективната му неизпълняемост води до извод за формално издаване на акта без гарантирана възможност за изпълнението му, при отчитане на спецификата на регламентираното административно производство, което дължи гарантиране осъществяването на преследваната със закона значима цел.

Всички установени данни относно пазарната стойност на нефтопродуктите, нетния оборотен капитал на задълженото лице, средствата, необходими за формиране на определения запас и оперативната печалба, вместимостта на съоръженията в базите на търговското дружество, водят до несъмнен извод за прекомерност на вменените задължения и за неизпълнимост на същите.

Предвид определените количества запас за извънредни ситуации и общата вместимост на всички лицензирани складове на „Инса Ойл“ ЕООД, регистрирани по реда на чл.38 ЗЗНН се установи, че е обективно невъзможно изпълнение на разпореждането чрез влагане в собствени регистрирани складове.

Невъзможността за изпълнение на вмененото задължение се обосновава и в хода на производството за спиране на предварителното изпълнение, в рамките на което се установи и липсата на други собственици на регистрирани складове, при които да се приемат за съхранение разпоредените запаси от нефт. Така, видно е,че след връчване на оспореното разпореждане, от дружеството са предприети действия за създаване на определените с оспореното Разпореждане количества запаси за извънредни ситуации, като съгл. ЗЗНН запасите могат да се съхраняват от задължените лица само в лицензирани складове, регистрирани по реда на чл.18 ЗЗНН и съгл. тази норма възможностите на задължените лица за формиране на запас са – чрез съхранение в собствен лицензиран склад или посредством влагането на определеното количество запас от нефтопродукти при външен съхранител – друго лице, което разполага с лицензиран склад. Изпратените 11 броя запитвания са приложени към искането за спиране на производството. Тоест, налице е фактическа установеност за липса на достатъчно свободни вместимости при останалите собственици на регистрирани складове в страната по см. на чл.18 ал.1 т.1 ЗЗНН.

Следва да се съобразят, с оглед на изложеното и мотивите по т.89 от Решение на СЕС от 30.04.2024г. по съединени дела С-395/22 и С-428/22, до приключването на производството по което, настоящото производство беше спряно поради отношение на преюдициалност. Видно от същото е, че следва да се отчитат и финансовите последици от задълженията по отношение на запасите спрямо размера на съответните икономически оператори и оборота, реализиран от тях в рамките на дейността им, както и да се съпоставят тези последици с наложената тежест на всички останали икономически оператори, на които са вменени задължения по отношение на запасите. В това отношение и предвид съображение 11 от Директива 2009/119 обстоятелството, че налагането на задължение по отношение на запасите е свързано със значителен риск за икономическото оцеляване на съответния икономически оператор или може съществено да засегне неговото конкурентно положение, представлява признак за непропорционалния характер на задължението, освен ако то не е съпроводено с подходящо обезщетение. В случая не е извършена съпоставка на финансовите последици с наложената тежест на всички останали икономически оператори, на които са вменени задължения по отношение на запасите, но се установи, че такава не е необходима, тъй като от експертното заключение се установява, че наличните финансови средства на дружеството и тези с възможност за привличане, не са достатъчни за закупуване на горивата, необходими за формиране на определения запас за извънредни ситуации. Заключението установи също, че и нетния оборотен капитал на дружеството не е достатъчен за изпълнение на разпореждането, защото дори дружеството да разпродаде всичките си активи, получената сума като нетен оборотен капитал няма да е достатъчна за формиране на запаса за извънредни ситуации. Установи се от експертизата, че печалбата, реализирана за 2022г. от дружеството е с 11 пъти по-малка от необходимите за формиране на ЗИС средства. Оперативната вместимост на всички складови обеми на задълженото дружество е по-малка от необходимата за заемане на определените количества, което означава, че за съхраняването на ЗИС ще се заемат 100% от наличните складови обеми.

Каза се, възможността на дружеството – жалбоподател да делегира създаването и съхраняването на част от определените му нива на запаси на икономически оператори и/или съхранители, както и на централни структури за управление на запасите от друга държава-членка на Европейския съюз по реда на чл. 18 ал. 1 т. 2 и т. 3 ЗЗНН, представлява начин за намаляване на неблагоприятните последици от обжалваното разпореждане, но изпълнението на тази възможност посредством двата способа „е свързано с по-голям ресурс от време по организиране и изисква по-големи разходи по заплащането на тези услуги – в чл. 18, ал. 1 от ЗЗНН изрично е предвидено, че делегирането се осъществява за сметка на задълженото лице“. Нормата на чл. 3 ал. 4 ЗЗНН изисква след запълване на вместимостите, с които разполага задълженото лице, последното да обезпечи допълнителен финансов, материално-технически и трудов ресурс за създаването и поддръжката на нови складове, което в конкретния случай би възпрепятствало сериозно основната дейност на дружеството - производство и търговия с горива, тъй като последицата е свързана с евентуална невъзможност за изпълнение на сключени договори, както и невъзможност за обслужване на банкови кредити, загуба на клиенти и позиции на пазара. Дори в хипотеза на финансово осигуряване на необходимите средства за създаване на определените с разпореждането нива на запаси посредством заемни средства и/или допълнителни кредити – дружеството следва да запълни наличния си резервоарен парк само с определените количества запаси, които е длъжно да съхранява за срок от една година. Това обективно би изключило възможност за осъществяване и на търговска дейност, която би осигурила финансови средства за наемане на допълнителна складова база. Невъзможността за дейност или силното й ограничаване, представлява значителен риск за икономическото оцеляване на конкретния икономически оператор или може съществено да засегне неговото конкурентно положение.

Тоест, макар количествата нива на ЗИС да се определени по законови критерии, налагането на задължението по отношение на запасите е свързано със значителен риск. Следователно, налице е признак за непропорционален характер на задължението, тъй като то не е съпроводено с подходящо обезщетение и липсва компенсаторен механизъм. От съществено значение е и разликата в пазарната стойност на горивата към 2022г. и продажната им стойност след срока на действие на административния акт. В тази насока установената стойност от експертното заключение за разликата е дължимо съпоставима с конкретните икономически показатели на дружеството, както и кредитното му състояние, което е в пряка връзка с осъществяваната дейност и конкурентно положение. В тази вр. с основание жалбоподателят поддържа, че задължението за формиране на запаса за извънредни ситуации за 2023г. е функция на реализираните горива през предходната 2022г., поради което задължението за формиране на запас следва да може да бъде поето само чрез влагане на част от печалбата, а в конкретния случай цялата реализирана печалба е недостатъчна да поеме разходи по задължението и дружеството ще трябва да влага допълнителни средства в значителни размери.

Ето защо оспореното разпореждане и решението за поправка на ОФГ следва да се отменят, като обективно неизпълняем акт, издаден в нарушение на принципите за пропорционалност и съразмерност, създаващ риск за икономическото оцеляване на неговия адресат.

По разноските:

С оглед изхода на спора, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените разноски. Съгласно доказателствата за направени такива и представения списък на разноските, те са в размер на 50лв. държавна такса; 1 090 лв. депозит за вещо лице и 14 400лв. адвокатско възнаграждение. Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира за неоснователно. Договореното и заплатено възнаграждение за един адвокат е в размер на 12 000лв. без ДДС и е дванадесет пъти по-високо от определения минимум по чл.8,ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/наредбата/. Като съобразява действителната фактическа и правна сложност на делото, както и защитимия интерес, който макар и да не е материален по смисъла на наредбата, е свързан със значителен финансов интерес, и след като отчита съображенията в Решение на СЕС по дело С-438/22г. и разпоредбата на чл. 36 ал. 2 ЗАдв., съдът намира, че следващото се адвокатско възнаграждение обосновано е с дванадесет пъти по-високо от минимума. Този извод се налага и при съпоставянето на настоящия спор с тези по други дела, по които следващото се възнаграждение е по чл.8,ал.3 от наредбата, като например такива с предмет оспорване на ПАМ по реда на ЗДвП, оспорване на актове по реда на ЗДСл или ЗСПД, по които производствата и правната сложност на спора са несравнимо по-леки.

Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по оспорване на „ИНСА ОЙЛ“ ЕООД, ЕИК *********, гр.Раковски, ул.Предел № 1, представлявано от управителя Г. Я. С., Разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации № Р-12-114 от 25.04.2023г. на ВР.И.Д. Председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ и Решение за поправка на очевидна фактическа грешка № РД-10-235/28.04.2023г. на ВР.И.Д. Председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“.

ОСЪЖДА Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, гр. София да заплати на „ИНСА ОЙЛ“ ЕООД, ЕИК *********, гр.Раковски, ул.Предел № 1, представлявано от управителя Г. Я. С., сумата от 15 540/петнадесет хиляди петстотин и четиридесет/ лева разноски.

Решението може да се обжалва пред Върховния Административен Съд в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено.