Р Е Ш Е Н И Е №260543
24.09.2020г., гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII – ти съдебен състав в открито съдебно заседание на
двадесет и трети юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при
участието на секретаря Василена Стефанова като разгледа докладваното от съдия
гражданско дело № 19726 по описа за 2018г. на съда, за да се произнесе взе
предвид следното.
Предмет
на делото е иск с правна квалификация чл. 415 вр. с чл. 422 ГПК вр. с чл.
53 ТЗ.
Ищец
Е.Б.С. с ЕГН ********** с адрес: *** чрез адв. Я.Р. иска да се признае за
установено по отношение на И.Б.Б. с ЕГН ********** с адрес: ***, че последния
дължи сумите за които е била издадена заповед № 9217/29.11.2016г. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №
16107/2016г. по описа на РС – Пловдив както следва: 20 000 лева дължими по
запис на заповед от ***с падеж 30.11.2013г. ведно със законната лихва за забава
от датата на подаването на заявлението по чл. 417 ГПК- 28.11.2016г. до
окончателното му изплащане.
Ищецът
поддържа, че на ***ответника е издал запис на заповед за сумата от 20 000
лева с падеж 30.11.2013г., който запис бил редовен от външна страна и разполагал
с всички предвидени от закона реквизити. Във връзка с издадената заповед по чл.
417 ГПК в срока по чл. 414 ГПК И.Б. възразил, което обусловило и правния
интерес на ищеца да предяви настоящия иск. Ангажират се доказателства.
Претендират се разноски.
Ответник
И.Б. чрез адв. И. М. оспорва претенцията заявява възражения както за
неавтентичност на документа, така и за неговата неистиност предвид
обстоятелството, че записа на заповед съдържал различни почерци в текстовата
част, бил бланкетен, възразява са за погасяване на вземането по давност.
Падежът бил антидатиран, невярна била и посочената дата на издаване. Прави се
възражение за злоупотреба с бланков подпис. Посочва се че с оглед търговската
дейност на дружество „Маклер-2002“ АД са подписвани множество документи, сред
които и процесния запис на заповед. Заявява се, че ищецът не сочи наличието на
каузално правоотношение по повод на което е издаден процесния запис на заповед,
както и че били образувани повече от 15 идентични дела по реда на чл. 417, т.9 ГПК базирани на издадени в полза на ищеца записи на заповед за стотици хиляди
левове. Иска се отхвърлянето на предявения иск. Ангажират се доказателства.
Претендират се разноски.
Съдът
след като се запозна с твърденията на страните поотделно и в съвкупност и на
основание чл. 12 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна
следното.
Със
заповед № 9217/29.11.2016г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК издадена по
ч.гр.д. № 16107/2016г. по описа на РС – Пловдив е разпоредено ответника да
заплати на ищеца сумата от 20 000 лева дължими по запис на заповед от ***с
падеж 30.11.2013г. ведно със законната лихва за забава от датата на подаването
на заявлението по чл. 417 ГПК- 28.11.2016г. до окончателното му изплащане.
В
срока по чл. 414 ГПК е подадено възражение срещу заповедта във връзка с което е
предявен настоящия иск поради което и същият се явява допустим.
Видно
от представения по делото запис на заповед издаден на 24.01.2020г. ответник
И.Б.Б. се е задължил безусловно и неотменимо да заплти в полза на ищец Е.Б.С.
сумата от 20 000 лева с падеж 30.11.2013г. като заявлението по чл. 417 ГПК
е подадено на 28.11.2016г., т.е преди изтичането на 3-годишната погасителна
давност на менителничното притезание. Следователно, възражението на ответника
за погасяване по давност на вземането се отхвърля като неоснователно.
Отхвърля
се като неоснователно и възражението на ответника затова че ищецът не сочел
каузално правоотношение по което да докаже, че е изправна страна. Първо, ищецът
няма задължение да сочи каузално правоотношение, а ответникът се брани с
правоизключващи възражения, които черпи от евентуално каузално правоотношение,
което ако смяташе за необходимо следваше да въведе в спорния предмет след което
да се разпредели доказателствената тежест. Второ, по делото спорния предмет не
е разшираен и касае единствено редовността на записа на заповед като
едностранна сделка и като частен писмен свидетелстващ документ. Трето, не може
да се очаква ищецът да въвежда каузално правоотношение след като се позовава на
абстрактната сделка, а съда да го санкционира за несправяне с доказателствената
тежест за нещо кое дори той не твърди.
По
редовността на документа.
Видно
от приетото по делото заключение на вещото лице М.С. подписа положен за „издател“
в процесния запис на заповед е изпълнен от ответника, а текстовете „Пловдив“ и
„Белград 2“ са изпълнени от ищеца. Съдът кредитира заключението като
компетентно и безпристрастно като независимо, че вещото лице е участвало по
експертизи по други дела между страните, то това обстоятелство не може да
компрометира заключението.
По
делото е приета тройна съдебно-почеркова експертиза от вещи лица от друг
съдебен район – ОС-Стара Загора, П.П., Г.М. и И.И. всички вписани в списъка на
вещите лица и всички експерти – криминалисти, специалисти в областта на
графическото и техническото изследване на документи. От заключението на
тройната експертиза се установява с категоричност, че ответник И.Б. е изпълнил
подписа срещу реквизита „Издател“, ръкописно изписания буквен и цифров текст с
които са изпълнени редовете на запис на заповед от ***с издател И.Б.Б. за
сумата от 20 000 лева в полза на Е.Б.С. е изпълнен от ответника.
Експертизата потвърждава и че текстовете „Пловдив“ и „Белград“ са изписани от
ищеца.
Тройното
заключение е обосновано, пълно, изгответно от незаинтересовани вещи лица, които
подробно обосновавата методологията за достигане изводите си поради което и
съдът изцяло кредитира заключението.
По
делото е прието и допълнително заключение на тройнаа съдебно-почеркова
експертиза като сравнителните образци са взети пред вещите лица и съдебния
състав. Според допълнителното заключение ръкописно изписаният цифров текст
„**********“ на ред трети, „20 000“ на ред девети, „30.12.2013“, на ред 11
и „24.01.2010“ на ред 15 в процесния запис на заповед от ***с издател И.Б.Б. за
сумата от 20 000 лева в полза на Е.Б.С. е изпълнен от ответника. Вещита
лица отново са категорични в заключението си, в открито съдебно заседание го
защитава и отхвърлят всички възражения на ответника относно авторството на
изходящите от ответника изявления.
Следователно,
по делото несъмнено е установено, че процесния запис на заповед е редовен
частен свидетелстващ документ с достоверна дата и подписан от ответника. Този
документ не съдържа неистински волеизявления до колкото изписаното в текстовата
му част извън „Пловдив“ и „Белград“ изхожда ответника. Категорично се установи
авторството на волеизявлението на ответника, както и фактът че последния
съзнателно се е задължил по записа на заповед към ищеца. Не се доказа наличието
на менителничен бланкет, не се доказаха и останалите възражения на ответника
във връзка с подписването на процесния запис на заповед по повод обработка на
документооборота в дружество „Маклер-2002“ АД.
Ето
и защо предявения иск е основателен и доказан и като такъв следва да се уважи
изцяло. На основание чл. 78 ГПК следва да се присъдят разноски на ищеца за
настоящата инстанция в размер на сумата от 400лева за държавна такса. Искането
за присъждане на адвокатско възнаграждение не прецизирано с точен размер като е
заявено основанието на чл. 38, ал.1, т.3 ЗА поради което в тази му част е
неясно и съдът го отхвърля тъй като не може да извлече от представения списък
на разноски каква сума се претендира. Относно разноските в заповедното
производство – такива не се присъждат, тъй като в заповедта по чл. 417 ГПК
заповедния съд не ги е присъдил.
Съдът
констатира постъпило заявление от вещи лица П.Г.П., Г.Г.М. и И.З.И. с което е
поискано издаването на изпълнителен лист за сумата от общо 880 лева –
разпределена съгласно протоколно Определение от 10.06.2020г., която сума
представлява допълнително възнаграждение за което вещита лица са представили
задължителната по чл. 29, ал.2 и чл. 31, ал.2 от Наредба № 1/16.01.2008г. и
Правилника за вещите лица – справка-декларация относно отработеното време и
часове при изготвяне на експертизите.
Искането
е основателно тройното основно и допълнително заключение на вещите лица е
допуснато по почин на ответника. Последният е бил уведомен в о.с.з от
10.06.2020г. за задължението си да внесе възнаграждението на вещите лица, бил е
повторно уведомен затова на 13.08.2020г. като до момента няма доброволно
внасяне на сумите. Размерът на последните не е оспорен. Ето защо ответника
следва да бъде осъден да заплати на вещите лица сумите от 530 лева за П.П., 230
лева за Г.Г.М. и 220 лева за И.З.И., следва ответника да бъде осъден и за
сумата от 100 лева в полза на трите вещи лица за сторените от тях разноски за
транспортни разходи.
Така
мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, ЧЕ И.Б.Б. с ЕГН ********** с адрес: *** ДЪЛЖИ
В ПОЛЗА на Е.Б.С. с ЕГН ********** с адрес: *** сумата за която е била издадена
заповед № 9217/29.11.2016г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 16107/2016г. по описа на РС – Пловдив
както следва: 20 000 лева дължими по запис на заповед от ***с падеж
30.11.2013г. ведно със законната лихва за забава от датата на подаването на
заявлението по чл. 417 ГПК- 28.11.2016г. до окончателното му изплащане;
ОСЪЖДА И.Б.Б. с
ЕГН ********** с адрес: *** да заплати в полза на Е.Б.С. с ЕГН ********** с
адрес: *** сумата от 400 лева разноски за настоящата инстанция;
ОСЪЖДА И.Б.Б. с
ЕГН ********** с адрес: *** да заплати в полза на вещо лице – г. П.Г.П. с
ЕГН:**********, с адрес: *** на основание чл.81 ГПК сумата от 530 лева
възнаграждение за изготвянето на тройна съдебно почеркова експертиза вх. №
11050/13.02.2020г. и допълнителна експертиза вх. № 20864/09.04.2020г. по гр.д.
№ 19726/2019г. по описа на РС – Пловдив;
ОСЪЖДА И.Б.Б. с
ЕГН ********** с адрес: *** да заплати в полза на вещо лице – г. Г.Г.М. ЕГН
**********,*** на основание чл.81 ГПК сумата от 230 лева възнаграждение за
изготвянето на тройна съдебно почеркова експертиза вх. № 11050/13.02.2020г. и
допълнителна експертиза вх. № 20864/09.04.2020г. по гр.д. № 19726/2019г. по
описа на РС – Пловдив;
ОСЪЖДА И.Б.Б. с
ЕГН ********** с адрес: *** да заплати в полза на вещо лице – г. И.З.И. *** на
основание чл.81 ГПК сумата от 230 лева възнаграждение за изготвянето на тройна
съдебно почеркова експертиза вх. № 11050/13.02.2020г. и допълнителна експертиза
вх. № 20864/09.04.2020г. по гр.д. № 19726/2019г. по описа на РС – Пловдив;
ОСЪЖДА И.Б.Б. с
ЕГН ********** с адрес: *** да заплати общо в полза на П.Г.П. с ЕГН:**********,
с адрес: ***, Г.Г.М. ЕГН **********,*** И.З.И. *** сумата от 100 лева, която
представляват транспортни разходи на вещите лица за явяването им в открити
съдебни заседания на 26.02.2020г. и 10.06.2020г.
Да се издадат изпълнителни листове в полза
на вещите лица за присъдените суми.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните, а в частта му за присъждане на
разноски в полза на вещите лица решението има характер на разпореждане и
подлежи на обжалване съгласно чл. 407 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
В.С.