Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 05.06.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ Е въззивен
състав, в закрито съдебно заседание на пети юни две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.И.
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с.
БИЛЯНА КОЕВА
като
разгледа докладваното от съдията гр. д. №
7030 по описа за 2017 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.250 ГПК.
Постъпила е молба от жалбоподателите за допълване на решение № 1160/22.02.2018
г., постановено по гр. д. № 7030/2017 г. по описа на СРС, ГО, ІІ Е въззивен състав. Считат, че предвид мотивите и диспозитива на съдебното решение въззивният
съд не се е произнесъл в цялост по изложените във въззивната
жалба доводи и аргументи. Съдът не е взел предвид аргументите относно
противоречие на решението на ВКС със свръхповелителни
и повелителни разпоредби, налагащи правила в интерес на обществото, а именно: с
разпоредбата на чл.38 ЗС се предвижда, че дворовете в сградите в режим на етажна
собственост са общи на всички собственици на самостоятелни обекти в сградата,
които не могат да се делят. Този довод не е обсъден в мотивите и в диспозитива на постановеното от въззивния
съд решение. По този начин съдът не е обхванал целия спорен предмет. Моли съда
да допълни постановеното на 22.02.2018 г. съдебно решение, като разгледа
посочения по – горе довод за нищожност на решението на ВКС.
В срока по чл.250, ал.2 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, с
който оспорва молбата. След като съдът е потвърдил изцяло обжалваното съдебно
решение, не е налице непълнота на въззивното съдебно
решение. Отделно от това въззивният съд е взел
отношение по релевирания от жалбоподателя довод.
Съдът, след като се запозна с
материалите по делото и обсъди доводите на страните, приема за установено
следното:
Искането
за допълване на постановеното на 22.02.2018 г. съдебно решение е своевременно
направено, в рамките на установения в нормата на чл.250, ал.1 ГПК срок. Същото
изхожда от легитимирани страни в процеса и е процесуално допустимо. Разгледано
по същество, е неоснователно.
Непълно
е съдебното решение, което не обхваща целия спорен предмет, очертан във въззивната жалба, като съдът не е формирал воля относно
част от спорното право, по което е налице произнасяне в диспозитива
на обжалваното съдебно решение.
В
случая с депозираната въззивна жалба ищците обжалват
изцяло първоинстанционното
решение в частта.
С постановеното
на 22.02.2018 г. решение въззивният съд е потвърдил
изцяло обжалваното съдебно решение. В мотивите въззивният
съд е обсъдил доводите на жалбоподателите, като е счел същите за неоснователни.
По този начин съдът се е произнесъл по целия спорен предмет, очертан с въззивната жалба на ищците, поради което не е налице
основание за допълване на постановеното съдебно решение в искания смисъл.
Следва
да се отбележи, че съдът не постановява отделни диспозитиви
по всеки един от поддържаните във въззивната жалба
доводи, а когато първоинстанционното решение е
валидно и допустимо, въззивният съд решава спора по
същество, като потвърждава или отменя изцяло или отчасти първоинстанционното
решение, на основание чл.271, ал.1, изр.1 ГПК. В случай, че са налице сочените
от жалбоподателите пороци на постановеното от въззивня
съд решение, то същите подлежат на преценка по реда на инстанционния
контрол, а не от постановилия съдебното решение съд в производството по
допълване на съдебния акт.
Воден
от гореизложеното и на основание чл.250 ГПК, съдът
р е ш и:
ОТХВЪРЛЯ молбата вх. № 54092/18.04.2018
г., депозирана от жалбоподателите, за допълване на решение № 1160/22.02.2018
г., постановено по гп. д. № 7030/2017 г., по описа на
СГС, ГО, ІІ Е въззивен състав, като неоснователна.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните
при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.