№ 3964
гр. София, 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско
дело № 20231100511554 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 6667 от 28.04.2023 г. по гр.д. № 39719/2022 г. Софийски
районен съд, 28 състав отхвърлил предявените по реда на чл. 422 ГПК от Е.
М. искове с правна квалификация чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) №
261/2004 г. във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено по
отношение на „Б.Е.“ АД, че „Б.Е.“ АД, ЕИК *******, дължи на руския
гражданин Е. М., роден на ********** г., сумите от 400 евро – обезщетение за
закъснение с повече от 3 часа на редовен пътнически полет на ответника
FB652 по маршрут Москва (Шереметиево) – Бургас на 03.07.2017 г., ведно със
законната лихва върху тази сума от 09.03.2022 г. до окончателното плащане, и
368.16 лева – законна лихва за забавено плащане на последната сума в
периода от 19.07.2017 г. до 08.03.2022 г. – задължения по заповед за
изпълнение № 8852/30.03.2022 г. по ч.гр.д. № 13319/2022 г. по описа на
Софийски районен съд, 28 състав.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца Е. А. М.,
непълнолетен, действащ лично и със съгласието на своята майка А. А. М.,
чрез пълномощник адв. К. В. от САК, който го обжалва изцяло с оплаквания
1
за неправилност – неправилно приложение на материалния закон. Районният
съд неправилно приел, че вземането на ищеца е погасено по давност.
Уреденият с чл. 135 ЗГВ (в относимата му за спора редакция) двегодишен
давностен срок бил приложим единствено към случаите, за които законът
предвижда рекламационно производство, но не и в случаите на обезщетения
по Регламент № 261/2004 г. при закъснели полети. В този смисъл била
константната практика на СГС, част от която се цитира в жалбата. С
направеното на 15.03.2019 г. извънсъдебно признание на задължението
давността била прекъсната и започнал да тече нов тригодишен давностен
срок, а заявлението по чл. 410 ГПК било подадено по електронен път на
09.03.2022 г., преди изтичане на срока. Поради това моли съда да отмени
атакуваното решение и вместо това постанови друго, с което да уважи изцяло
предявените искове. Претендира разноски за заповедното, исковото и
въззивното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК. Съображения
излага в писмена защита от 14.06.2024 г.
Въззиваемата страна „Б.Е.“ АД не е депозирала отговор по реда на чл.
263, ал. 1 ГПК. Със становище от 17.01.2024 г. оспорва въззивната жалба и
моли съда да потвърди първоинстанционното решение като правилно. Не
претендира разноски.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.
№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Обжалваното решение е валидно и допустимо, но въззивният съд го
намира за неправилно по следните съображения:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни
искове - с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 7, § 1, б. „б“ от
Регламент (ЕО) № 261/2004 г. на Европейския Парламент и на Съвета от 11
февруари 2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и
2
помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо
закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (Регламент
№ 261/2004) за сумата 400 евро, представляваща обезщетение за закъснение
над три часа на полет FB652 по направление Москва (Шереметиево) – Бургас,
планиран за 03.07.2017 г., и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за сумата 368.16 лв. –лихва за забава в плащането на обезщетението
за периода 19.07.2017 г. - 08.03.2022 г. Претендирана е и законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на
09.03.2022 г. до окончателното плащане. За вземанията е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 13319/2022 г.
на Софийски районен съд, 28 състав.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК,
ответникът е оспорил предявените искове с възражение, че ищецът не е
доказал да се е явил поне 45 минути преди полета; При условията на
евентуалност е релевирал възражение за погасяване по давност на главното
вземане с изтичане на двегодишния давностен срок по чл. 135 ЗГВ;
Акцесорния иск е оспорил с възражение, че няма доказателства за получаване
на поканата преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Искал е от съда
да отхвърли исковете.
Съгласно чл. 7, § 1, б „б“ от Регламент № 261/2004, пътниците имат
право на обезщетение, възлизащо на 400 евро за всички полети на
територията на Общността над 1 500 км и за всички други полети между 1 500
км и 3 500 км, като разстоянието се измерва по метода на дъгата на големия
кръг - чл. 7, § 4.
Съгласно задължителното за приложение от националните съдилища
решение от 19.11.2009 г. по съединени дела С-402/07 г. и С-403/07 г., членове
5, 6 и 7 от Регламент № 261/2004 трябва да се тълкуват в смисъл, че
пътниците на закъснели полети може да се приравнят на пътниците на
отменени полети за целите на прилагането на правото на обезщетение и че
така те могат да се позовават на правото на обезщетение по член 7 от
посочения регламент, когато поради закъснение на полет претърпяват загуба
на време, равна на или по-голяма от три часа.
За основателността на предявения иск с правно основание чл. 7, § 1, б.
„б“ от Регламент № 261/2004 в тежест на ищеца е да докаже съществуването
3
на валидно правоотношение с ответника по договор за въздушен превоз, за
който ищецът има потвърдена резервация; че в качеството на пътник ищецът
заминава от летище и/или до летище в държава-членка по смисъла на чл. 3 от
Регламента; че ответникът е въздушен превозвач от Общността по смисъла на
чл. 2 от Регламента; че превозът е изпълнен със закъснение от три или повече
часа, както и размера на дължимото обезщетение с оглед разстоянието между
началната и крайната точка на полета, измерени по дъгата на големия кръг.
Тези предпоставки в случая съдът намира за доказани. От приетия
електронен билет се установява, че между страните е възникнало валидно
облигационно правоотношение по договор за въздушен превоз, по който
ответникът, който е превозвач от Общността, се задължил на 03.07.2017 г. да
изпълни полет с номер FB652 по направление Москва (Шереметиево) –
Бургас; От приетата бордна карта се установява, че ищецът е потвърдил
резервацията за полета и се е явил навреме на гишето за резервация; От
електронния билет и печата-потвърждение на летище Москва върху него се
установява, че по разписание самолетът е следвало да излети в 16.40 ч. на
03.07.2017 г. и да пристигне в Бургас в 19.20 ч., вместо което е излетял на
04.07.2017 г. в 16.10 ч. поради късното пристигане на самолета; От приетата и
неоспорена разпечатка от интернет страница се установява, че разстоянието
между двете летища, измерено по метода на дъгата на големия кръг, е 1 652
км.
Установява се още, че на 19.07.2017 г. ищецът чрез пълномощник е
отправил покана до ответното дружество за плащане на дължимото
обезщетение в размер на 400 евро за закъснението на процесния полет, като
поканата е изпратена по електронен път на посочения на интернет страницата
на авиопревозвача имейл адрес за контакт по закъснели/отменени полети. С
писмо, изпратено от същия имейл адрес на 15.03.2019 г. ответникът признал,
че съгласно чл. 6 и чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент 261/2004 г. на Е. М. се дължи
финансово обезщетение за закъснял полет FB 652 от Москва до Бургас на
03.07.2017 г.
С оглед така установеното, предявеният главен иск е основателен в
претендирания размер от 400 евро. Поканата за плащане е отправена по
електронен път до имейл адреса, посочен от превозвача на интернет
страницата му, а ответникът не е твърдял, че електронното изявление от
4
19.07.2017 г. не е постъпило в посочената от него информационна система,
поради което съдът приема, че и акцесорният иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД е основателен в предявения размер от 386.16
лв.
Всъщност, с оглед доводите на страните в жалбата и в становището на
въззиваемия, спорен пред настоящата инстанция е само въпросът кой
давностен срок е приложим за главното вземане – предвиденият в чл. 135 ЗГВ
в
относимата му за спора редакция двегодишен давностен срок или
тригодишният давностен срок, предвиден в чл. 111, б. „б“ ЗЗД.
Съгласно чл. 135 ЗГВ в относимата му за спора редакция (преди
изменението с ДВ бр. 16/23.02.2021 г.), правото на иск срещу превозвача по
международните превозни договори се погасява в двегодишен срок, а по
вътрешните - в шестмесечен срок, считано от деня на пристигането на
въздухоплавателното средство в местоназначението, от деня, в който
въздухоплавателното средство е трябвало да пристигне, или от деня на
прекратяване на превоза. Систематичното тълкуване на нормата, която се
намира в Глава единадесета „Констативни протоколи, рекламации, давност“
обуславя извод, че посоченият двегодишен давностен срок е приложим
единствено към случаите, за които законът предвижда рекламационно
производство, каквито са тези при липси и повреди на багажи или товари, но
не и за случаите на обезщетения по Регламент № 261/2004 при закъснели
полети. Доводи за обратното не могат да бъдат извличани от мотивите на
законодателя за последващо изменение на закона, нито от измененията и
допълненията на чл. 135 ЗГВ с ДВ бр. 16/23.02.2021 г. Новите ал. 2 и ал. 3 на
чл. 135 не са тълкувателни норми и съответно нямат обратно действие, а в
относимата за спора редакция на закона отговорността на въздушния
превозвач по чл. 7 от Регламент № 261/2004 не попада в приложното поле на
чл. 135 ЗГВ.
Поради това приложение следва да намерят общите правила, уредени
в ЗЗД. Доколкото отговорността на въздушния превозвач по чл. 7 от
Регламент № 261/2004 има договорен характер – предвидените в регламента
обезщетения са за вреди от неточното изпълнение на задълженията по
договора от страна на въздушния превозвач, приложима е разпоредбата на чл.
5
111, б. „б“ ЗЗД, съгласно която вземанията за обезщетения и неустойки от
неизпълнен договор се погасяват с изтичане на тригодишна давност.
Съобразно правилото на чл. 114 ЗЗД, в случая давностният срок е
започнал да тече от 03.07.2017 г., когато полетът е следвало да бъде изпълнен.
Преди изтичане на срока, с извънсъдебното признание на ответника на
15.03.2019 г. давността е прекъсната и от 16.03.2019 г. е започнал да тече нов
тригодишен давностен срок (чл. 116, б. „а“ ЗЗД и чл. 117, ал. 1 ЗЗД), като в
периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. вкл., или за период от 69 дни, давност не
е текла по силата на разпоредбата чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (обн. ДВ бр.
28/24.03.2020 г.) и § 13 от ПЗР на Закона за здравето (обн. ДВ бр.
44/13.05.2020 г.). Заявлението по чл. 410 ГПК е подадено по електронен път
на 09.03.2022 г., а съгласно установената в чл. 422, ал. 1 ГПК фикция искът се
счита предявен от датата на подаване на заявлението. Към този момент
тригодишният давностен срок не е бил изтекъл, а с предявяване на иска
давността е прекъсната и е спряла да тече – чл. 116, б. „б“ ЗЗД и чл. 115, б.
„ж“ ЗЗД.
Поради това настоящият въззивен състав намира, че евентуалното
възражение на ответника за погасяване п давност на главното вземане е
неоснователно. Предвид несъвпадението на крайните изводи на двете
инстанции първоинстанционното решение следва да бъде отменено и вместо
това въззивният съд постанови друго, с което исковете се уважат.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените разноски, които за заповедното производство
са в размер на 325 лв., за първоинстанционното производство – в размер на
475 лв., и за въззивното производство - в размер на 450 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 20045382 от 30.06.2022 г., постановено по
гр.д. № 19419/2021 г. на Софийски районен съд, 69 състав, и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
6
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Е. А. М., роден на
********** г., гражданин на Руската федерация, непълнолетен, действащ
лично и със съгласието на своята майка А. А. М., с адрес: Руска федерация, гр.
Волгода, ул. „*******, срещу „Б.Е.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „*******, Аерогара София, искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) №
261/2004 г. на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г.
относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците
при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и за
отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че „Б.Е.“ АД, ЕИК *******, ДЪЛЖИ на Е. А. М., роден
на ********** г., гражданин на Руската федерация, непълнолетен, действащ
лично и със съгласието на своята майка А. А. М., сумата 400 евро,
представляваща обезщетение за закъснение над три часа на полет FB652 по
направление Москва (Шереметиево) – Бургас, планиран за 03.07.2017 г.,
заедно със законната лихва върху тази сума от 09.03.2022 г. до окончателното
плащане, и сумата 368.16 лв., представляваща лихва за забава в плащането на
обезщетението за периода 19.07.2017 г. - 08.03.2022 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 13319/2022 г. на Софийски районен съд, 28 състав.
ОСЪЖДА „Б.Е.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „*******, Аерогара София, да заплати на Е. А. М., роден на
********** г., гражданин на Руската федерация, непълнолетен, действащ
лично и със съгласието на своята майка А. А. М., с адрес: Руска федерация, гр.
Волгода, ул. „*******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 325 лв.,
представляваща разноски за заповедното производство, сумата 475 лв.,
представляваща разноски за първоинстанционното производство, и сумата
450 лв., представляваща разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
7
2._______________________
8