№ 67
гр. Пещера, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, I НАК. СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанаска Ст. Павлова-
Стоименова
при участието на секретаря Севделина М. Пенчева
като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Павлова-Стоименова
Административно наказателно дело № 20225240200125 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. Г. М., ЕГН **********, от с. ****,
против Наказателно постановление № 22-0315-000534/15.09.2022г.
Полицейски инспектор в ОДМВР Пазарджик, РУ Пещера, с което на
основание чл. 175,ал.3,пр.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лева
и е лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
В депозирана жалба се навеждат доводи за необоснованост и
незаконосъобразност на НП, като се излагат подробни доводи в тази посока,
Иска се неговата отмяна .
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява
лично, а се представлява от адв. К. У..
Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител.
Поддържат тезата в писмено становище, че НП е правилно и законосъобразно
и следва да бъде потвърдено. Ангажират доказателства.
Съдът, като съобрази доводите изложени в жалбата и събраните по
делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
1
прие за установено следното:
Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна /санкционираното лице/, поради което същата е
допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
На жалбоподателя, е съставен АУАН серия АД бл.№
195612/08.06.2022г., за това, че на 08.06.20…..г. около 21,40 часа в с. Нова
махала,ул.“Виделина“ срещу №11 управлява МПС марка Уаз с рег. № РА
5235КМ, лична собственост като извършва следното нарушение - управлява
МПС, със служебно прекратена регистрация на основание чл. 143 ал. 10 от
ЗДвПот 27.07.2019г. Посочен е че е нарушена нормата на чл. 140 ал.1 от
ЗДвП.
АУАН е подписан с възражение – „нямам“.
Издадено е и обжалваното Наказателно постановление № 22-0315-
000534/15.09.2022г. от Полицейски инспектор в ОДМВР Пазарджик, РУ
Пещера, с което на основание чл. 175,ал.3,пр.1 от ЗДвП му е наложена глоба
в размер на 200 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 6
месеца.
В НП е посочено, че се издава на основание Постановление за отказ
да се образува досъдебно производство.
По делото е представена Мотивирана резолюция № 22-0315-
М000032/08.06.2022 година на Началника на РУ МВР Пещера, с която
прекратява административно наказателното производство по АУАН
195612/08.06.2022г. Резолюцията не е връчена на нарушителя.
Приета е по делото прокурорска преписка вх.№3647/2022 , от която е
видно че с Постановление на РП – ТО Пещера за отказ да се образува
досъдебно производство по пр.вх.№3647/2022 г. от 09.09.2022 г., е отказано
да се образува досъдебно производство от страна на държавното обвинение,
тъй като липсват данни за вина на жалбоподателя, предвид че прекратяване
на регистрацията е станало служебно и за това обстоятелство жалбоподателят
2
не е бил уведомяван.
Установява се от писмо на гл.инспектор при Сектор „ПП“ ОД МВР
Пазарджик, че регистрацията на ППС с рег. № РА 5235 КМ е служебно
прекратена на 22.07.2019г. на основание чл. 143 ал. 10 от ЗДвП след получено
уведомление от ГФ.
Прието е по делото Заповед №8221з-1632/02.12.2021 година на
Министъра на вътрешните работи във връзка са дадени указания за
представяне на писмени доказателства за материалната компетентност на
полицейския инспектор да издаде посоченото НП.
Прието е по делото писмо от Сектор ПП при ОДМВР Пазарджик, с
което дават сведения, че лек автомобил УАЗ 469 Б с рег. № РА 5235 КМ е
собственост на М. Г. М. , като регистрацията е служебно прекратена на
22.07.2019г. , а на 11.06.2022 г. регистрацията е възстановена. Уведомление
до собственика за прекратената регистрация не е изпращано.
При съвкупна преценка на събраните по-горе доказателства от
фактическа страна Съдът намира, че при издаване на процесното НП е
допуснато нарушение на материалния закон и съществено процесуално
нарушение , изразяващо се в следното :
На първо място наказващия орган е посочил, че е нарушена материално
правната разпоредба на чл.140 ал.1 от ЗДвП –а именно по пътищата, отворени
за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места.
Безспорно процесния автомобил е бил с поставени табели на
определените за това места. От събраните по делото доказателства се
установява на първо място, че жалбоподателят не е имал умисъл за
извършване на посоченото нарушение, тъй като не е бил уведомен за
извършената служебно прекратена регистрация на автомобила. Служебното
прекратяване на регистрацията не е било станало достояние на
жалбоподателя, ето защо и същият е действал със съзнанието, че управлява
автомобил регистриран по надлежния ред. В аспекта на което жалбоподателя
не би могъл да има умисъл за извършване на процесното нарушение, тъй като
същият не е бил уведомен за служебното прекратяване на регистрацията ,
3
при все че автомобила е бил с поставени регистрационни табели на нужните
за това места. В конкретния случай при служебното прекратяване на
регистрацията, собственикът, респективно водачът, на съответното превозно
средство няма как да узнае за служебното прекратяване на регистрацията, ако
не е уведомен за това. Липсата на уведомяване и наличието на поставени
регистрационни табели на автомобила са попречили на нарушителя да
осъзнае общественоопасния характер на извършеното от него действие по
управление на автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на
тези последици. Липсата на субективна страна от състава на нарушението по
чл. 175, ал. 3 от ЗДвП прави деянието, извършено от жалбоподателя
несъставомерно, тъй като той не е знаел, че регистрацията на автомобила е
прекратена служебно и поради това не е знаел, че не следва да го управлява
по пътищата, отворени за обществено ползване.
При така установеното съдът намира, че макар от обективна страна да
са налице елементите от състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, то
липсват каквито и да било доказателства за това, деянието да е осъществено
от жалбоподателя виновно. Това определя нарушението като несъставомерно,
поради липса на субективна страна.
На следващо място НП е издадена на основание прокурорско
постановление, но в същото е посочена дата на прекратяване на
регистрацията – 22.07.2019г., а в оспорваното НП – 29.07.2019 година.
Последното представлява съществено процесуално нарушение, тъй като
постановлението за отказ и НП следва да бъдат в неразривна връзка по
между си досежно установените и релевантни факти. В случая датата, на
която е служебно прекратена регистрацията, е един от тези факти.
В случая съдът съзира и още едно съществено нарушение, за което
жалбоподателят не е навел твърдения, а именно материалната компетентност
на наказващия орган, за която съдът следи служебно. Посочено е че
оспорваното наказателно постановление се издава от „полицейски
инспектор“ без да е посочена каквато и да било заповед за упълномощаване,
или друг акт за делегиране на тези правомощия. В случая това обстоятелство
не би могло да се установява за първи път пред въззивната интстанция , тъй
като е елемент от проведеното административно наказателно производство, а
4
именно компетентността на лицето, което го води и налага наказание. Ето
защо настоящия състав намира, че оспорваното наказателно постановление е
издадено от лице без нужната материална компетентност за това. Не се
представиха доказателства за това че полицейския инспектор е бил надлежно
упълномощен да издава НП по ЗДвП. Представената заповед на министъра на
вътрешните работи делегира тези правомощия единствено на началниците на
районните управления. Друга заповед подобно преупълномощаване и
делегиране на това правомощие няма.
Дори да приемем, че жалбоподателя е нарушил от обективна страна
забраната по чл. 140, ал. 1 пр. 1 от ЗДвП, то същият е допуснал формално
осъществяване състава на административно нарушение от обективна страна.
По силата на чл. 11 от ЗАНН следва да се приложи разпоредбата на 28 от
ЗАНН. От нарушението не е настъпил вредоносен резултат и дори преди
датата на издаване на наказателното постановление, дори преди датата на
издаване на постановлението на наблюдаващия прокурор за отказ за
образуване на досъдебно производство, жалбоподателят на 11.06.2022
година е сключил застраховка – ЗЗГГ и регистрацията е служебно
възстановена. Наказващият орган може да не наложи наказание, като
предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушение ще му бъде наложено административно наказание. ЗАНН не
съдържа легално определение на понятието "маловажен случай", затова на
основание "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид. Атакуваното наказателно постановление е издадено от
наказващия орган в нарушение с чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, като тази разпоредба
задължава последния да извърши задълбочена проверка за приложението на
чл. 28 от ЗАНН.
В случая настоящия състав не би могъл да приложи посочената
разпоредба, предвид че в хода на административно наказателното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които по
необратим начин са опорочили производството по делото и не биха могли да
бъдат санирани в съдебната фаза на производството.
5
Предвид изложеното съдът намира, че в хода на административно
наказателното производство са допуснати нарушения на материалния закон
водещи до неправилно ангажиране на отговорността на жалбоподателя за
извършено от него нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, както и процесуални
нарушения нарушаващи правото му на защита, поради което, издаденото
наказателно постановление следва да се отмени.
Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по ал. 1
страните имат право на разноски по реда на АПК. Искане за разноски е
направено единствено от страна на жалбоподателя чрез своя представител.
Видно от приложения по делото договор за правна помощ, адв. У., е
предоставил правна помощ на жалбоподателя , не е направено възражение за
прекомерност, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък
от предвидения в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и осъжда другата страна да го заплати. С оглед изхода от
спора, а именно отмяната на НП, въззиваемата страна следва да бъде осъдена
да заплати сумата от 500 лв. адвокатско възнаграждение на жалбоподателя за
един адвокат.
Водим от горното и на основание мл. 63 ал. 2 т. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0315-
000534/15.09.2022г. Полицейски инспектор в ОДМВР Пазарджик, РУ
Пещера, с което на М. Г. М., ЕГН **********, от с. ****, на основание
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лева и е лишен
от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА ОДМВР Пазарджик да заплати на М. Г. М., ЕГН
**********, от с. **** , разноски в размер на 500,00 лева .
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Пазарджишкия административен съд в 14-дневен срок от съобщението на
6
страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
7