№ 1985
гр. Пазарджик, 07.11.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Мира Мирчева
при участието на секретаря Иванка Панчева
Сложи за разглеждане докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №
20255220102135 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:55 часа се явиха:
И. Д. Х. (ищец), редовно призован чрез адвокат С. В. М. (**********
Адвокатска Колегия - Пазарджик) от АК-Пазарджик, не се явява и не се
представлява.
Съдът ДОКЛАДВА молба вх.№ 30443/06.11.2025 г. от И. Д. Х., с ЕГН:
**********, с постоянен адрес: ул. ********* № **, с. Г., , общ. П., обл. П.,
чрез Адвокат С. В. М., от АК - гр. Пазарджик със съдебен адрес гр.
Пазарджик, ул. „Цар Самуил“ № 28, к. 21 срещу „Сити Кеш“ ООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: бул. Цариградско шосе № 115
Е, ет. 5, р-н Младост, гр. София, общ. Столична, обл. София , представлявано
от Николай Пенчев Пенчев, с която заявява, че поради служебна ангажираност
на 07.11.2025 г. от 10:00 ч. като процесуален представител на жалбоподателя
по АНД № 1117 от 2025 г. на Районен съд - гр. Пазарджик, ако не успее да се
яви на насроченото съдебно заседание по гражданско дело № 2135 от 2025 г.
на Районен съд - гр. Пазарджик от 10:00 ч., дава в писмена форма становището
по хода на делото, по доказателствата и по съществото на спора.
По хода на делото: Счита, че не са налице процесуални пречки. Моли да
се даде ход на делото.
Поддържа така подадената искова молба срещу „Сити Кеш“ ООД, с
ЕИК: *********, с която иска да бъде обявен договор за потребителски
1
кредит (ДПК) № 9213575 сключен на 29.05.2023 г. между И. Д. Х., с ЕГН:
********** и „Сити Кеш“ ООД, с ЕИК: ********* за нищожен поради
противоречие на закона - чл. 26 от ЗЗД във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 22
от ЗПК и да осъдите "Сити Кеш" ООД, с ЕИК: ********* на основание чл. 55,
ал. 1, изр. 1 от ЗЗД да заплати на И. Д. Х., с ЕГН: ********** сумата в размер
на 481.00 лв. като недължимо платено. В условията на евентуалност на
искането ни за обявяване на договор за потребителски кредит (ДИК) №
1200774 за нищожен, моля да обявите за нищожна клаузата на чл. 11, ал. 1 от
договор за потребителски кредит предвиждаща заплащане на неустойка в
размер на 437.95 лв. при непредоставяне на уговореното в договора
обезпечение в тридневен срок от сключване на договора, поради заобикаляне
на закона - чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал.
4 от ЗИК, противоречие с добрите нрави - чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и
неравноправност - чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗИ във връзка с чл. 146, ал. 1 от ЗЗИ.
Моли да се приеме проект-доклада за окончателен по делото. Моля да се
приемат представените по делото доказателства.
Представя справка за банкова сметка. Няма други доказателствени
искания. Ако няма направени други доказателствени искания от ответната
страна, счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което моли да
се приключи и да се даде ход на устните състезания. Представя списък на
разноските, ведно с договор за правна защита и съдействие.
СТАНОВИЩЕ ПО СЪЩЕСТВОТО НА ДЕЛОТО:
Предвид събраните по делото доказателства и правната регламентация,
моля да обявите договор за потребителски кредит (ДИК) № 9213575 сключен
на 29.05.2023 г. между И. Д. Х., с ЕГН: ********** и „Сити Кеш“ ООД, с
ЕИК: ********* за нищожен поради противоречие на закона - чл. 26 от ЗЗД
във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 22 от ЗИК и да осъдите "Сити Кеш" ООД,
с ЕИК: ********* на основание чл. 55, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД да заплати на И. Д.
Х., с ЕГН: ********** сумата в размер на 481.00 лв. като недължимо платено.
В условията на евентуалност на искането ни за обявяване на договор за
потребителски кредит (ДИК) № 1200774 за нищожен, моля да обявите за
нищожна клаузата на чл. 11, ал. 1 от договор за потребителски кредит
предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 437.95 лв. при
непредоставяне на уговореното в договора обезпечение в тридневен срок от
2
сключване на договора, поради заобикаляне на закона - чл. 26, ал. 1, пр. 2 от
ЗЗД във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗИК, противоречие с
добрите нрави - чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и неравноправност - чл. 143, ал. 2, т.
5 от ЗЗП във връзка с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 29.05.2023 г.
И. Д. Х., с ЕГН: ********** е сключила договор за потребителски кредит
(ДИК) № 9213575 със „Сити Кеш“ ООД, с ЕИК: ********* в размер на
кредита: 1 000.00 лв., размер на погасителната вноска: 3 х 8.65 лв. и 14 х 76.15
лв., брой вноски: 17, ГПР: 56.7 %, фиксиран лихвен процент: 44.5 %, дължима
сума по кредита: 1 092.05 лв. Съгласно чл. 5 от ДИК, договорът следвало да
бъде обезпечен с безусловна банкова гаранция или поръчители, които
трябвало да отговарят на множество посочени в договора условия. Като
съгласно чл. 11 от договора ако И. Д. Х. не предоставила договореното
обезпечение или то не отговаря на условията дължи неустойка в размер на
437.95 лв. Въпреки формално предоставения тридневен срок за осигуряване на
обезпечение още със сключването на договора била начислена неустойка за
непредоставяне на обезпечението и същата била включена в погасителния
план. Уговорената между страните в чл. 11 от договора за потребителски
кредит неустойка е за неизпълнение на задължението на кредитополучателя
да предостави на кредитора обезпечение на дълга.
Поставянето на твърде кратък срок за предоставяне на обезпечение - три
дни от сключване на договора, е нелогично и икономически необосновано.
Уговарянето на такъв срок, завишените изисквания, на които трябва да
отговарят поръчителите, както и непосилните условия за представяне на
банкова гаранция в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за
кредит, показват, че единствената цел на неустойката е различна от присъщата
й по закон функция да обезпечи изпълнението и да обезщети и санкционира
неизпълнението. За „Сити Кеш“ ООД е било предварително ясно, че И. Д. Х.
трудно би могла да осигури което и да е било от исканите обезпечения и е
почти сигурно, че ще дължи неустойка. Следователно действителната цел на
тази неустойка е да породи допълнително парично задължение за И. Д. Х.,
наред с това да върне главницата и да заплати възнаградителна лихва.
Определената неустойка представлявала скрита лихва и е следвало да бъде
калкулирана в ГЛП и ГПР, а не включването и заобикаля изискването за
максимален размер на ГПР съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК и я прави
3
недействителна на основание чл. 21 от ЗПК.
На основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК
целият договора за потребителски кредит бил недействителен, тъй като не е
посочен ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени
към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. Посочването на размера
на ГПР в договора за потребителски кредит било необходимо, защото дава на
потребителя ясна представа за реалната цена на финансовата услуга и му
позволява да прецени икономическите последици от сключване на договора.
Поради това посочването на ГПР е условие за действителността на самия
договор за потребителски кредит, а неспазването му има за резултат
недействителност на договора съгласно чл. 22 от ЗПК. Според § 1, т. 2 от ДР
на ЗПК "общата сума, дължима от потребителя" представлява сборът от
общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя, които
пък представляват всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябвало да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. В ДПК, който е сключила И. Д. Х.
е посочен размер на ГПР от 56.7 %, но този размер не отговаря на
действителните разходи, които тя ще направи във връзка с кредита, тъй като
не била включена дължимата неустойка за непредоставяне на обезпечение.
Това противоречи на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и води до недействителност на
договора за потребителски кредит на основание чл. 22 от ЗПК.
Посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е
достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на
разпоредбата на чл. 11, т. 10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна,
точна и максимално ясна информация за разходите, които следва И. Д. Х. да
стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това в договора
4
трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия
размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и
изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи
и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на
кредитополучателя в положение да тълкува всяка една клауза и да преценява
дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в
ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК. При посочване на ГПР в договора не е достатъчно да бъде определен
само неговият размер, който да е рамките на предвиденото в чл. 19, ал. 4 ЗПК -
до пет пъти законната лихва. Задължително трябва да бъде описана и
методиката на изчисляване на ГПР, която да била в съответствие с описаната в
част I от Приложение I към Директивата математическа формула, както и да
са посочени данните, въз основа на които е направено това изчисляване (това
мнение се споделя от съдебната практика: Решение № 11884 от 28.10.2022 г. на
СРС по гр. д. № 71077/2021 г., Решение № 49 от 25.02.2022 г. на ОС -
Пазарджик по в. гр. д. № 833/2021 г., Решение № **1 от 25.05.2022 г. на ОС -
Пазарджик по в. гр. д. № 224/2022 г.).
Тази неточност в посочването на размера на разходите поставя И. Д. Х. в
положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването и по
кредита, което ще се дължи и в това именно е недействителността в случая,
като не е спазено изискването на посоченото законово основание.
Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР
представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и
по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 от
ЗЗП, във връзка с чл. 68д ал. 1 от ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно
спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени
реалните икономически последици от сключването на договора. Съгласно
Решение на Съда от 15 март 2012 г. по дело C-453/10 Jana Perenicova и
Vladislav Perenic срещу SOS financ spol. s r. o. търговска практика, състояща се
в посочването в договор за кредит на по-нисък от действителния ГПР, трябва
да се окачестви като „заблуждаваща“ по смисъла на европейското
законодателство относно нелоялните търговски практики, доколкото тя
подтиква или е възможно да подтикне потребителя да вземе решение за
сделка, което в противен случай не би взел. Именно затова, считам че договора
не отговоря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради което и на
5
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 вр. с чл. 22, ал. 1 ЗПК е недействителен.
Договорът за потребителски кредит също така противоречал на добрите
нрави предвид размера на уговорения лихвен процент. В своята практика ВКС
трайно приема, че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща
възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва
при необезпечени кредити, а за обезпечени кредити - двукратния размер на
законната лихва (в този смисъл са Решение № 906/30.12.2004 г. по гр. д.
1106/2003 г. на ВКС, ГК; Решение №378/18.05.2006 г. по гр. д. 315/2005 г. на
ВКС, ГК; Решение №1270/09.01.2009 г. по гр. д. 5093/2007 г. на ВКС, ГК;
Определение 901/10.07.2015 г. по гр. д. 6295/2014 г. на ВКС, ГК). В Решение
№ 3432 от 28.11.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 3194/2022 г. се приема, че „че
щом размерът на лихвата е над 20%, респ. 30 %, то е налице противоречие с
добрите нрави“. Към момента на сключване на договора за потребителски
кредит - 29.05.2023 г., размерът на законната лихва по просрочени парични
задължения, определена по реда на чл. 1, ал. 1 от ПМС № 426 от 18.12.2014 г.,
е 12.77 %. Като дори да се приеме, че кредитът не е обезпечен, тъй като
предвиденото в договора обезпечение не е предоставено от И. Д. Х., то
максималният размер, до който може да бъде уговаряна възнаградителна
лихва е 38.31 %. Уговореният в случая ГЛП е 44.5 % и надхвърля допустимия
съгласно морала размер, противоречи на добрите нрави, на принципа за
справедливост и добросъвестност в гражданския и търговския оборот и за
еквивалентност на насрещните престации. Възнаградителната лихва е
съществен елемент от съдържанието на договора за потребителски кредит,
предоставен от кредитна институция, предоставяща заеми по занятие, което
изключва възможността да бъде сключен без уговорката за заплащане на
възнаградителна лихва. Липсват и повелителни правила на закона, които да
заместят нищожната клауза на договора, поради което договорът за
потребителски кредит е нищожен съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД.
Предвид изложеното целият договор за потребителски кредит бил
нищожен поради противоречие на закона.
Съгласно чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен
за недействителен потребителят връща само чистата стойност на кредита, но
не дължи лихва или други разходи по кредита. Чистата стойност на кредита по
процесния договор за паричен заем е в размер на 1 000.00 лв. и всичко
6
заплатено над посочената сума се явява платено от И. Д. Х. на „Сити Кеш“
ООД при начална липса на основание. От представените по делото Платежни
нареждания към „Сити Кеш“ ООД се установява, че И. Д. Х. е заплатила
парична сума в общ размер от 1481.00 лв. на „Сити Кеш“ по договора за
потребителски кредит чрез няколко парични превода. Това обстоятелство не се
оспори от „Сити Кеш“ ООД и беше обявено за безспорно по делото с проект-
доклада. Поради което ако се установи, че договора за потребителски кредит е
недействителен „Сити Кеш“ ООД следва да върне 481.00 лв. на И. Д. Х., които
тя е платила в повече. Налице е фактическият състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за
връщане на платеното при начална липса на основание. И. Д. Х. е платила
сума в размер на 481.00 лв. в повече по процесния договор за паричен заем,
който е недействителен.
Предвид изложеното "Сити Кеш" ООД с ЕИК ********* следва да
заплати сума в размер на 481.00 лв. на И. Д. Х. поради връщане на платеното в
същия размер поради начална липса на основание.
Неустоечната клауза била формулирана по такъв начин, че да заобикаля
императивните законови разпоредби на чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от
ЗПК, регламентиращи разходите по кредита. Заплащането на неустойката
представлява скрит косвен разход за кредитополучателя, който е свързан с
кредита и увеличава цената му. Тя няма характеристиките на възнаградителна
лихва, тъй като не зависи от размера на заемната сума и от срока за ползване
на кредита, но неминуемо води до възникване на допълнителни разходи за
кредитополучателя, които са били известни за „Сити Кеш“ ООД към момента
на сключване на договора за кредит и е трябвало да бъдат включени в ГПР на
основание чл. 19, ал. 1 и 2 от ЗПК. В случая това не е сторено, като по този
начин отразеният в договора размер на ГПР се оказва неверен, а посочената
стойност на ГПР бил в пъти по-ниска от действителната такава. Това, освен че
заблуждава потребителя за реалната икономическа тежест на кредита,
заобикаля императивното изискване на чл. 19, ал. 4 от ЗПК за максималния
допустим размер на разходите по кредита и противоречи на задължителното
изискване на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на размера на ГПР в
договора за потребителски кредит. Неустойката също така излизала извън
присъщите и обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция и е
нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като противоречи на добрите
нрави и нарушава основните принципи на справедливост и добросъвестност в
7
отношенията между потребител и кредитор. Неустойката, освен това,
заобикаляла разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, забраняваща при забава на
потребителя кредиторът да търси други вреди освен лихва върху неплатената
в срок сума за времето на забавата. На следващо място неустоечната клауза е
нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, тъй като задължава
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано висока неустойка. Нищожността на неустоечната клауза води до
недействителност на целия договор за потребителски кредит на основание чл.
22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК поради не посочване на всички
компоненти на ГПР в договора.
Както споменал по-горе клаузата противоречи на добрите нрави
съгласно чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал.
2, т. 5, тъй като задължава И. Д. Х. при неизпълнение на неговите задължения
да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Налице е
значителна нееквивалентност на насрещните престации в ущърб на
потребителя. По този начин неравноправно се третира икономически по-
слабият участник в оборота и се използва недостига на материални средства у
него за облагодетелстване на другата страна по сделката. Това противоречи на
установените в гражданския и търговския оборот неписани правила за
добросъвестност, накърнява принципа на справедливост и равноспоставеност
между гражданскоправните субекти и за еквивалентност на престациите по
двустранни договори.
Предвид изложеното неустоечната клауза била нищожна като
заобикаляща закона, накърняваща добрите нрави и неравноправност.
Предвид гореизложеното моли съдът кумулативно да обяви договор за
потребителски кредит (ДИК) № 9213575 сключен на 29.05.2023 г. между И. Д.
Х., с ЕГН: ********** и „Сити Кеш“ ООД, с ЕИК: ********* за нищожен
поради противоречие на закона - чл. 26 от ЗЗД във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 и
чл. 22 от ЗПК и да осъден "Сити Кеш" ООД, с ЕИК: ********* на основание
чл. 55, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД да заплати на И. Д. Х., с ЕГН: ********** сумата в
размер на 481.00 лв. като недължимо платено.
В условията на евентуалност на искането на ищцата за обявяване на
договор за потребителски кредит (ДПК) № 1200774 за нищожен, моли съдът
да обяви за нищожна клаузата на чл. 11, ал. 1 от договор за потребителски
8
кредит предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 437.95 лв. при
непредоставяне на уговореното в договора обезпечение в тридневен срок от
сключване на договора, поради заобикаляне на закона - чл. 26, ал. 1, пр. 2 от
ЗЗД във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, противоречие с
добрите нрави - чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и неравноправност - чл. 143, ал. 2, т.
5 от ЗЗП във връзка с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
Претендира разноски, в това число адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38 от Закон за адвокатурата.
СИТИ КЕШ ООД (ответник), редовно призован, чрез представляващ
Адвокатско дружество „Нестори, Угляров, М." - адвокат Х. М. Г. , надлежно
упълномощен, с пълномощно представено по делото, не изпращат
представител.
Съдът ДОКЛАДВА молба вх.№ 29814/03.11.2025 г. от "СИТИ КЕШ"
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.
1784, р-н Младост, бул. Цариградско шосе № 115 Е, ет. 5, чрез АДВОКАТСКО
ДРУЖЕСТВО „НЕСТОРИ, УГЛЯРОВ, М.“, код по БУЛСТАТ *********, чрез
адвокат Х. М. - САК, с личен адвокатски номер **********, email:
******@***.**, тел. **********, Съдебен адрес: гр. София, ул. „Отец Паисий“
№ 15, офис Б, с която:
Молят насроченото за 07.11.2025 г. от 10,00 ч. открито съдебно
заседание да се гледа в тяхно отсъствие. Не възразяват да се даде ход на
делото.
Поддържат отговора по чл. 131 ГПК, както и представените с него
доказателства.
Неприсъствено решение / прекратяване на делото
Молят, на основание чл. 238, ал. 2 ГПК, да бъде постановено
неприсъствено решение срещу ищеца, в случай че същият не се яви на
откритото съдебно заседание, не вземе становище по отговора на исковата
молба и не поиска разглеждане на делото в негово отсъствие. При
евентуалност, в случай че прецените, че не са налице предпоставките по чл.
239 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, молят да бъде
прекратено делото на основание чл. 238, ал. 2 ГПК, предл. първо.
9
По същество на спора
Молят да бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни
като съдът съобрази подробните разсъждения от отговора по чл. 131 ГПК.
По отношение на поисканите от ищеца разноски
1. Невъзможно било да се установи дали представения по делото
договор за правна защита е свързан с настоящото гражданско дело. Посочено
е единствено, че адвокатското възнаграждение ще се заплаща при
изключението на чл.38, ал.1, т 2 ЗАдв, но без да са посочени конкретното дело,
спорещи страни предмет, за които страните са постигнали съгласие за правна
защита и съдействие. Молят съда да обърне внимание, че в раздел „предмет“
на договора било посочено, че дължимата правна помощ се изразявала в „да
ме представлява пред РС Пазарджик във връзка със завеждане на исково
производство“. Намират, че така представения договор за правна помощ не е
индивидуализиран по начин, по който да послужи като доказателство за
сторени разноски по настоящото дело между страните, поради което не може
да породи желаните от ищеца правни последици.
2. Отделно възразяват срещу искането за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение и по двата иска. Исковете произтичат от едно
правоотношение и защитават един интерес, предвид това на ищцовата страна
не се дължат разноски и по двете претенции. Предвид това, дори и двата иска
на ищеца да бъдат уважени, то възнаграждението за процесуално
представителство, защита и съдействие следва да бъде присъдено на база
общия материален интерес, а не за всеки иск поотделно. Съгласно съдебната
практика, когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу
определен ответник в обективно кумулативно съединени оценяеми искове,
интересът, върху който следва да се определи минималният размер на
адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички искове - така
Определение № 29 от 20.01.2020 г на ВКС по ч. т д. № 2982/2019 г., II т о.;
Определение № 44534 от 12.12.2023 г по гр. д. № 3115/2023 г на СРС, 36 с-в и
др.
3. При условията на евентуалност, в случай че съдът приеме, че са
налице предпоставките за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение в полза на ищеца, приемете настоящото възражение за
тяхната прекомерност, като при определяне на новия им размер, моля да
10
съобразите промените в националното законодателство, продиктувани от
Решението на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 година по дело C-
438/22, а именно:
Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е изменена на „Наредба № 1/2004 г. за адвокатските
възнаграждения за адвокатска работа" (ДВ, бр.14 от 2025 г.), като посочените
размери на възнагражденията за адвокатска работа нямат задължителен
характер и обвързваща сила за клиента, адвоката и съда, а единствено могат
да служат за ориентир. В Допълнителните разпоредби на „Наредба № 1/2004 г
за адвокатските възнаграждения за адвокатска работа“ (ДВ, бр.14 от 2025 г.) са
уредени и критериите, които следва да се съобразят във всеки конкретен
случай при определяне на размера на адвокатското възнаграждение. От
значение са вида на спора, интереса, вида и количеството извършена работа и
преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В този смисъл
Определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на ТК, I отделение
на ВКС.
Съгласно §1а, ал. 2, т.2 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа (ДВ, брой 14 от 2025 г.) при определяне на фактическата и
правна сложност на случая се вземат предвид: видът и обемът на
проверяваните документи и книжа и необходимото време за проучване на
случая от фактическа страна, включително необходимото време за
провеждане на срещи с клиента и други лица, за огледи на недвижими имоти,
вещи и консултация със специалисти в съответната област и други
необходими действия съобразно конкретния случай; видът и обемът на
приложимата нормативна уредба, съдебна практика и правна литература от
значение за разрешаване на случая; комуникация с клиента или трети лица на
чужд език; извършване на адвокатската работа в почивни или празнични дни;
коефициенти за вида дело, извършените процесуални действия и развитието
на производството, предвидени в Правилата за оценка натовареността на
съдиите, приети от Висшия съдебен съвет, включително коригиращите
коефициенти за увеличаване на фактическата и правна сложност на делото.
В случая освен вида на делото, количеството извършена работа,
правната и фактическа сложност и процесуалното поведение на страните,
следва да се съобразят и допълнителни критерии, произтичащи от настоящата
11
специфика на спора:
- по спорните въпроси по делото съществува значителна по обем
съдебна практика;
- съдът следи служебно за неравноправни клаузи в потребителските
договори чл. 7, ал. 2 ГПК (ДВ, бр. 100 от 2019 г.)
- Решение на Съда от 13 юли 2023 г по дело C-35/22 на СЕС и
Решение на Съда от 21 март 2024 г. по дело С-417/22 на СЕС дават указания
на националните съдилища да изследват като основен критерий при
разпределяне на разноските по дела като настоящото дали е налице
добросъвестно упражняване на права от страна потребителя, както в
съдебния, така и в извънсъдебния етап от отношенията му с търговеца.
- Без да направи опит за доброволно уреждане на спора, ищецът е
образувал настоящото дело, въпреки всички предпоставки за сключване на
споразумение.
Всичко изброено в своята съвкупност налагало извода, че справедливият
размер на адвокатското възнаграждение следва да бъде в значително по-нисък
размер от посочения ориентир в Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа (ДВ, брой 14 от 2025 г.).
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото, с
оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
СЪДЪТ пристъпи към изясняване на делото от фактическа страна по
реда на чл.143 от ГПК и
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА за окончателен изготвения по делото доклад с определение
№ 2277/19.07.2025 г.
Не са налице условията за постановяване на неприсъствено решение,
както и по искането да бъде прекратено делото на основание чл. 238, ал. 2
12
ГПК, предл. първо, с оглед на което съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за постановяване на
неприсъствено решение по делото, както и искането да бъде прекратено
делото на основание чл. 238, ал. 2 ГПК, предл. първо
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ и
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
СЪДЪТ ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законоустановения
едномесечен срок, считано от днес, а именно до 07.12.2025 г.
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 11:10 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
13