Решение по дело №1/2024 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 111
Дата: 14 май 2024 г.
Съдия: Галина Христова Нейчева
Дело: 20242200600001
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 2 януари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 111
гр. С., 14.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Мая П. Величкова

Галина Хр. Нейчева
при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова
в присъствието на прокурора Д. Г. Г.
като разгледа докладваното от Галина Хр. Нейчева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20242200600001 по описа за 2024 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 313 и следващите от НПК.
С присъда Присъда № 260001/12.05.2023 г. по НОХД № 1865/2019 г. по
описа на РС - С. подс. К. С. Ш. е признат за невиновен и оправдан по
повдигнатите му обвинения за престъпления, както следва:
-По чл. 131, ал. 2, т. 3, вр. чл. 130, ал. 1 от НК за това, че на 02.02.2019 г.
в гр. С. в медицински център „Св. Анна“ причинил лека телесна повреда,
изразяваща се в нараняване на лявата скулна област, довело до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота на медицинския специалист
доц. д-р В. И. П., от гр. Стара Загора, Началник отделение по ортопедия и
травматология в медицински комплекс „Берое“, гр. Стара Загора;
-По чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК за това, че на 02.02.2019 г. в гр. С. в
медицински център „Св. Анна“ се заканил с убийство с думите „Ще те убия!“
на доц. д-р В. И. П., от гр. Стара Загора, като това заканване би могло да
възбуди основателен страх за осъществяването му;
-По чл. 216, ал. 1 от НК за това, че на 02.02.2019 г. в гр. С. в медицински
център „Св. Анна“ унищожил противозаконно чужда движима вещ (маркови
диоптрични очила със стъкла прогресив, антирефлексни и хелеоматик с рамки
RODENSTOCK R2148 B 145 CE) на стойност 602,00 лв., собственост на доц.
д-р В. И. П. от гр. Стара Загора.
1
Със същата присъда съдът е отнел в полза на държавата вещественото
доказателство по делото – 1 бр. CD, а вещественото доказателство – рамки за
очила, е разпоредил да се върне на В. И. П..
Срещу така постановената присъда е подаден въззивен протест от
прокурор при РП – С.. В протеста се твърди, че изводът на съда, че с деянията
си подсъдимият не е осъществил престъпленията по предявените му
обвинения, се намирал в противоречие със събраните по делото
доказателства. Правейки анализ на доказателствения материал, прокурорът е
стигнал до извода, че от събраните гласни и писмени доказателства и
изготвените експертизи, било доказано по безспорен и категоричен начин, че
подс. Ш. осъществил от обективна и субективна страна съставите на
престъпления по чл. 131, ал. 2, т. 3, вр. чл. 130, ал. 1 от НК, по чл. 216, ал. 1
от НК и по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК. Искането е СлОС да отмени
първоинстанционната присъда и да постанови нова, с която да признае подс.
Ш. за виновен по поддържаните от РП – С. обвинения за престъпления по чл.
131, ал. 2, т. 3, вр. чл. 130, ал. 1 от НК, по чл. 216, ал. 1 от НК и по чл. 144, ал.
3, вр. ал. 1 от НК.
В хода на съдебното следствие пред настоящата инстанция, предвид
наличието на данни за провеждане на лечение на подсъдимия в Психиатрично
отделение на МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД – С., съдът назначи
съдебнопсихиатрична експертиза, която да даде отговори страда ли подс. К.
С. Ш. към момента на изготвяне на експертизата от психично заболяване и
ако страда – какво е то; позволява ли му същото да участва в наказателното
производство и да носи наказателна отговорност.
Съгласно заключението на изготвената съдебнопсихиатрична
експертиза, към момента на изготвянето й, подс. К. С. Ш. страда от
„Параноидна шизофрения. Непрекъснато протичане. Халюцинаторно
параноиден синдром. Емоционално волева промяна на личността със
значително нарушение на социалното функциониране МКБ10-F20.0“ и
състоянието му не позволява да участва в наказателното производство и да
носи наказателна отговорност.
В разпита си пред съда вещото лице поддържа заключението. Твърди,
че подс. Ш. не разбира свойството и значението на извършеното и не е в
състояние да участва в наказателното производство. От 2022г. диагнозата му
е параноидна шизофрения. Има много активна психотична продукция с
халюцинации, налудности, която изцяло мотивира поведението му.
Промяната на личността е много напреднала, със сериозна социална
дезадаптация и има нужда от лечение, което провежда амбулаторно.
В хода на съдебните прения представителят на ОП – С. не поддържа
протеста. Предвид назначената и приета от въззивния съд
съдебнопсихиатрична експертиза на подсъдимия предлага на основание чл.
334, т. 4, вр. чл. 24, ал. 1, т. 5 от НПК съдът да отмени първоинстанционната
присъдата и да прекрати наказателното производство по делото.
Частният обвинител, редовно призован, не се явява в съдебно заседание.
Упълномощеният от него повереник изцяло се присъединява към
2
становището на прокурора.
Служебният защитник на подс. Ш. моли въззивния съд да отмени
постановената присъда и до прекрати наказателното производство.
Подс. Ш. изразява съгласие с казаното от защитника си и моли делото
да бъде прекратено.
При така приетото, неоспорено от страните заключение на
съдебнопсихиатричната експертиза въззивният съд намира, че е налице
хипотезата на чл. 24, ал. 1, т. 5 от НПК, според която образуваното
наказателно производство се прекратява, когато след извършване на
престъплението деецът е изпаднал в продължително разстройство на
съзнанието, което изключва вменяемостта.
В процесната хипотеза съдът не следва да разглежда обвинението по
същество и да се занимава с въпросите за това извършено ли е деянието,
обвиняемият ли е неговият автор и налице ли е вина, защото установеното в
хода на процеса основание обуславя задължително прекратяване на
наказателното производство, образувано и водено срещу лицето.
В случая е безспорно установено, че подс. Ш. страда от психично
заболяване „Параноидна шизофрения. Непрекъснато протичане.
Халюцинаторно параноиден синдром. Емоционално волева промяна на
личността със значително нарушение на социалното функциониране
МКБ10-F20.0“, което отговаря на критериите за продължително разстройство
на съзнанието, изключващо вменяемостта. При подсъдимия е нарушена
способността да разбира свойството и значението на извършеното, както и да
ръководи постъпките си. Съгласно изпълнената в хода на въззивното съдебно
следствие експертиза и разясненията на вещото лице, дадени в съдебно
заседание, състоянието на подсъдимия не позволява участието му в
наказателното производство и носене на наказателна отговорност.
С оглед изложеното, СлОС намира, че са налице основания за отмяна на
постановената присъда и прекратяване на наказателното производство,
водено срещу подс. К. С. Ш., тъй като след извършване на престъплението
същият е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което
изключва неговата вменяемост.
Като съобрази изхода на делото и като прецени, че предвид наличието
на прекратителното основание изходът на делото не подлежи на
преразглеждане от настоящата съдебна инстанция, СлОС не намира за
необходимо да ангажира становище по наведените в протеста доводи за
отмяна на първоинстанционната присъда.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 334, т. 4 НПК вр. чл. 24, ал. 1,
т. 5 от НПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда № 260001/12.05.2023 г. по НОХД № 1865/2019 г. по
описа на РС - С..
3
ПРЕКРАТЯВА наказателното производство водено срещу К. С. Ш.,
ЕГН: ********** за престъпления по чл. 131, ал. 2, т. 3, вр. чл. 130, ал. 1 от
НК; по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК и по чл. 216, ал. 1 от НК.
Решението може да бъде обжалвано и/или протестирано на основание
чл. 346, т. 4 от НПК в 15-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховен касационен съд.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4