Номер 1618 Година 2017, 11.10. Град
ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – І отделение, ІІІ състав
на 19.09.2017 година
в публично заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ КОМСАЛОВА
Секретар:
МИГЛЕНА НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от СЪДИЯ
ТАНЯ КОМСАЛОВА адм. дело
номер 1922 по описа за 2016 година и като обсъди :
Образувано е
по жалба, предявена от М.А. А.а, ЕГН
**********, *А.А., ЕГН ********** и Д. А. А., ЕГН **********,***
и Е.И.К., ЕГН **********,***, подадена чрез процесуалния им представител адв. А.Й.,
със съд. адрес:***, , против Акт на Главния архитект на Район “Южен” при Община
Пловдив, за въвеждане в експлоатация на строеж V – та категория, жилищна сграда І-Б, първи етап-мезонет на кота +3,00 м. и +5,79 м., находящ
се в *** по плана на кв. ***, с
административен адрес: **, обективиран в
Удостоверение № 32 от 16.06.2016 г.
В жалбата са изложени подробни аргументи във връзка с правния интерес
от оспорване на акта, както и във връзка с основателността на жалбата.
Навеждат се доводи за
незаконосъобразност на обжалвания акт и се иска неговата отмяна от съда. Твърди
се също така, че не са налице предпоставките, визирани в разпоредбите на чл.
177, ал.1 и ал. 3 от ЗУТ за издаване на удостоверение за въвеждане в
експлоатация на обекта.
Сочи се, че строежът не
е изпълнен в съответствие с одобрените инвестиционни проекти, съответно не е
съобразен с действащия ПУП и одобрен по реда на чл. 241 от ППЗТСУ (отм.) идеен
инвестиционен проект за жилищна сграда с три секции.
На следващо място се
счита, че строежът не е съобразен с изискванията на чл. 169, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ и чл. 169а, ал.1 от ЗУТ.
Излагат се доводи, че не
са извършени мероприятията, предвидени в част „Вертикална планировка“ и не е
реализирано озеленяване по одобрения проект.
Според жалбоподателите
РС № 42 от 15.06.1995 г. е с отпаднало основание, тъй като не е заверено при
условията на чл. 153 ЗУТ. Сочи се още, че не са завършени всички фасади на
сградата, както й, че липсва покривна конструкция.
Твърди се също, че не е
представен протокол за строителна линия и ниво и окончателен доклад по смисъла
на чл. 168, ал.6 от ЗУТ.
Подробни съображения са
изложени в жалбата и в представена писмена защита. Претендират се разноски по
делото.
Ответникът по жалбата
– Главен Архитект на Район „Южен“ при Община Пловдив, чрез процесуалният си представител юриск. А., е на становище, че жалбата е неоснователна, по
доводи, подробно изложени в представената писмена защита. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна Е.Н.А., чрез процесуалния представител адв. Х. моли за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на
оспорения акт.Излагат се подробни съображения в представена по делото писмена
защита. Претендират се разноски.
Във връзка с допустимостта на жалбата,
следва да се посочи, че с Определение № 1459/17.09.2016 г. по
адм.д. № 1922/2016 г. на Административен съд Пловдив е оставена без разглеждане
жалбата на М.А. А.а,
*А.А.и Д.А. А., и тримата с
адрес: *** и Е.И.К., с адрес: ***, подадена чрез процесуалния им представител адв.А.Й., със съд. адрес:***, против Удостоверение № 32 от 16.06.2016г. за
въвеждане в експлоатация на Главния Архитект на Район “Южен” при Община
Пловдив, на обект : Жилищна сграда І-Б, първи етап, в *** по плана на ***, с административен адрес: *** и е прекратено производството по делото (л.95). Това определение на съда е било
поставено на контрол от касационната инстанция, и с Определение № 12479/17.11.2016 г. на Върховен
административен съд, второ отделение, постановено по адм.д. № 12003/2016 г.,
Върховният административен съд се е произнесъл по въпроса за допустимостта на
съдебния контрол върху оспорения акт, като е отменил Определение № 1459/17.09.2016 г. по адм.д. № 1922/2016 г. на Административен
съд Пловдив и е върнал делото на същия съд за ново произнасяне по
допустимостта на жалбата с дадени указания, преценката за допустимост на оспорването да
бъде извършена след изясняване на обстоятелствата, относими към разрешаването
на двете жилищни сгради І-А, собственост на оспорващите и въведена в
експлоатация през 2014 г. и І-Б с възложител Е.Н.А., по чието заявление е
издадено обжалваното удостоверение за въвеждане в експлоатация, както и имат ли
тези сгради общи части по инвестиционен проект, като спорните обстоятелства
да бъдат изяснени с допустими
доказателства, вкл. чрез съдебно-техническа експертиза.
В изпълнение на така
дадените задължителни указания, с Разпореждане от 24.11.2016 г. по адм.д. №
1922/2016 г. на Административен съд Пловдив е допусната СТЕ, както и са дадени
указания на страните за разпределение на доказателствената тежест във връзка с
оспорването на акта.(л.119)
В хода на съдебното производство са допуснати
и приети две СТЕ, изготвени от ** и
**, като изводите
на вещите лица във връзка с поставените въпроси, касаещи допустимостта на
жалбата, се свеждат до следното:
Според заключението на
вещо лице Н., прието в съдебно заседание на 14.03.2017 г., съгласно идеен проект, одобрен на 14.07.1994
г. за ново жилищно застрояване в **, то се състои от три конструктивни тела- I-A, I-Б, I–В, за които
има една единствена стълбищна клетка (стълбище), която е част от обема на тяло
(част) I-A. Другите
две тела - I-Б, I–В, нямат вертикална връзка между етажите си в
рамките на контура им (като самостоятелни конструктивни тела). Експертът е
посочил, че „това обстоятелство поставя последните две тела (части I-Б, I–В), в зависимост от реализацията на тяло I-A.
Вещото лице е направило
заключение, че независимо, че са три самостоятелни по отношение на
конструкцията тела, те са части на един обект.
Посочено в СТЕ е, че
общата част-стълбищна клетка, обслужваща трите конструктивни тела, като част от
тяло I-А,
е въведена в експлоатация с Удостоверение № 28 от 23.05.2014 г. на основание
съдебно решение № 1094/23.04.2014 г. по АД № 3213/2013 г.
Установено е също, че
проходът на кота ±0,00, който се намира в южната част на тяло I-Б, е подхода от улицата към вътрешен
двор на ** и от него са достъпни входовете към трите „конструктивни“ тела,
съгласно одобрени проекти. Експертът е пояснил, че той обслужва всички
собственици в ** и собственици на самостоятелни обекти в реализираните тела.
В о.з. експертът е
заявил, че „…Проходът, разположен в южната част на тяло І-Б, тоест в южната част на
ПИ ***, е обща част за трите тела I-А, І-Б и І
-В ….“
Описано е още в СТЕ, че единственият достъп до двора, от който се влиза
в тяло І-А, е стълбището. Заявено е от експерта, че „…от същото това стълбище се влиза и в І-Б и
след време и в І-В, предвид идейния проект от 1994г. …… всяко едно тяло си има
своите контури и може би като обща част могат да се смятат само фасадите към
двора и към улицата като обща част от този обект състоящ се от три тела….“
В тази част заключението
по назначената СТЕ на инж. * е с идентични изводи, като е описано, че „..Тъй
като сградата по идейния проект е разработена с възможност за изпълнение на 3
отделни самостоятелни тела, собствениците на всяко от тях са били свободни да
възлагат технически инвестиционни проекти за т.на* Сграда I-A, Сграда I-Б и Сграда I-B отделно, с издаване на отделни
разрешения за строеж….“ В тази връзка е посочено от експерта, че „... Сградата
е разделена на 3 самостоятелни тела с възможност за отделно изпълнение на всяко
от тях, но стълбищната клетка функционално е обща за трите. Посочено е, че в
проектите тя е част от Сграда I-A, строи се едновременно с нея, като не е
включено ползването й от другите две сгради като необходимо присъщи общи части
на сградата по Закона за собствеността с оформяне на правата на отделните собственици
върху тях по съответния законов ред. При строителството първа във времето е
започната Сграда I-A, с
одобрен архитектурен проект на 12.08.1994 г. и одобрен конструктивен проект на
26.08.1994г., с издадено разрешение за строеж №79/09.08.1994г. и Протокол за
откриване на строителна линия и ниво - на 08.09. 1994г. По-късно, за Сграда I-Б са одобрени технически
инвестиционни проекти по части: "Архитектура" - на 25.05.1995г.,
"Конструкции" - на 05.06.1995г., както и "ВиК" и
"ЕЛ" части на проекта. Издадено е Разрешение за строеж №42/15.06. 1995г.
за "Жилищна сграда“.
Изводите на вещите
лица относно основателността на жалбата, ще бъдат коментирани при разглеждане
на спора по същество.
При така
установеното и дадените експертни изводи по допустимостта на жалбите се налагат
следните правни изводи.
Жалбоподателите се
легитимират като собственици на идеални части от дворно място с Протокол от
04.12.1989 г. по дело №7045 от 1989 г. на ПРС, НА №*, том №*, дело № 6689 от 1972 г., НА за
дарение на недвижим имот № *, том *, дело № 6222/1989 г., НА за дарение на недвижим
имот №*, том *, дело №15309 от 1994 г. и НА за дарение
на недвижим имот № *,
том *, дело №
10360/95 г.
Удостоверението за
въвеждане в експлоатация /разрешението за ползване/ по чл. 177, ал.3
ЗУТ представлява
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214, ал.1
ЗУТ, подлежащ на обжалване
по реда на чл. 215
ЗУТ, по аргумент от чл. 217,
ал.1,т.7 ЗУТ.
Възложителят на строежа
по смисъла на чл. 161
ЗУТ е легитимиран по чл. 177, ал.1
ЗУТ да регистрира пред
органа, издал разрешението за строеж, въвеждането му в експлоатация. Правото
да инициира производството по издаване на акта по чл. 177, ал.3
ЗУТ обуславя и правния
интерес да оспори по реда на чл. 215
ЗУТ издаденото
удостоверение за въвеждане в експлоатация, ако има основание за това.
Съществуването на условията за издаването на акта по чл. 177, ал.3
ЗУТ подлежи на разглеждане
по съществото на делото. (Определение № 6375 от 22.05.2017 г. по адм. д. №
4878/2017 на Върховния административен съд; Определение № 6217 от 03.05.2012 г.
по адм. д. № 4301/2012 на Върховния административен съд).
С оглед изводите на
вещите лица по назначените СТЕ, настоящият състав намира, че жалбоподателите, в
качеството си на собственици на ПИ с идентификатор ***, са възложители по
смисъла на чл. 161, ал.
1 ЗУТ.
Същите притежават вещни права върху поземления имот и съответни идеални части
от констатираните общи части на сградите, поради което имат право да обжалват
удостоверението за въвеждане в експлоатация на първи етап от процесния строеж,
независимо дали в предмета му попада техен собствен самостоятелен обект или не.
В обхвата на удостоверението са общи части на сградата съгласно чл. 38, ал. 1
ЗС, сред които и проходът,
разположен в южната част на тяло І-Б, т.е. в южната част на ПИ ***, който както
е посочено в СТЕ, е обща част за трите тела –А, І- Б и І–В.
Направените в качеството
на възложители възражения за несъответствие на строежа с издадените строителни
книжа и приложените документи обуславят правния им интерес от оспорването.
Този смисъл и жалбата
като подадена в рамките на предвидения за това преклузивен срок и при наличието
на правен интерес, се явява ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество
жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
От материалите по делото
се установява, че началото на административното производство е сложено със
Искане с вх. № 41-9400-576 от 21.02.2011 г. на Е.А. за регистриране на строеж IV категория. Като приложение към
искането са описани следните документи: документи за собственост, протокол за
откриване на строителна площадка от 06.07.1995 г.; заповедна книга № 1, Акт обр. № 14 за приемане на конструкцията от 10.12.1999 г.; Констативен
акт по чл. 176, ал. 1 ЗУТ от 10.02.2011 г. / Обр. 15/
за установяване годността на приемане на строежа; документи, удостоверяващи
съответствието на вложените строителни продукти със съществените изисквания към
строежите и д* документи, подробно
описани в заявлението (л.41 и сл.).
При извършена проверка
на строителството и строителните книжа от длъжностни лица при Район „Южен“
–Община Пловдив на обект „Жилищна сграда-I-Б“, намираща се в **, с
административен адрес: ***,
е констатирано, че при изпълнение на строежа няма извършени отклонения от
одобрените строителни книжа. Резултатите от проверката са обективирани в
Констативния протокол от 15.10.2014 г.
(л.60).
В приложения Акт за
удостоверяване годността на конструкцията преди започване на довършителните
работи от 10.12.1999 г. (л.77) е посочено, че от представители на проектанта,
инвеститора и строителя е прегледана съставената и представената документация
(заповедна книга) и сертификати за бетона и стоманата и след обстоен преглед
на стоманобетоновата конструкция е констатирано, че „..същата е с качествено
изпълнение на здравина и могат да започнат полагането на всичко видове
довършителни работи…“
Видно от приложения Акт
за установяване на годността за приемане на процесния строеж (Акт обр. 15), при извършената проверка по документи и на място
от комисия е установено следното:
Жилищната сграда е
четириетажна и е част от одобрен и съгласуван КЗСП и идеен проект, както и виза
за проучване и проектиране, издадена от Първо кметство, Община Пловдив на
13.10.1994 г.
Одобреният проект на
25.05.1995г. е надстройка над съществуващия партер и сутерен. Партерът по
предназначение и издадено разрешение за ползване № 25/18.05.1994 г. е кафе-аперитив.
Надстройката е жилищна част-четири нови етажа. (два мезонета) и мансарда на
ниво +14,16м.
С протокол № 24, т. 7 от
19.11.1999 г. на отдел „Строителство, архитектура и благоустройство“ при Община
Пловдив, Район „Южен“ по желание на възложителя е разрешено и одобрено на
06.12.1999 г. етапно строителство, на основание чл. 228, ал. 2 от ППЗТСУ.
Описано е, че „..при този
първи етап, сградата е триетажна, като над съществуващия приземен етаж са
изградени два жилищни етажа-мезонет на коти + 3,00 м. и +5,75 м.., т.е. едно
жилище“.
Описано е също, че временно
подовата плоча на бъдещия четвърти етаж ще изпълнява функция на плосък покрив,като
са изпълнени необходимите по норматив хидро и топлоизолации.
Посочено е също, че при
проектирането са спазени изискванията на „Норми за проектиране на сгради в
сеизмични райони“-1987 г., като сградата е осигурена на земетръс IX степен. Описаните проекти са налични
по преписката.
В отговор на искането с
писмо с изх.№41-9400-576 (3) от 24.06.2011 г.
на Директор Дирекция УТТИКСЕ при Община Пловдив, Е.А.е уведомен, че
стълбищната клетка, осъществяваща достъпа до обекта, е част от извършен
незаконен строеж в същия имот, поради което не може да бъде издадено
удостоверение за въвеждане в експлоатация (л.39).
До Кмета на Район „Южен“
при Община Пловдив е депозирано повторно искане за регистриране на строеж от Е.Н.
с вх. № 41-9400-576(4) от 12. 06.2015г., към което са приложени допълнително
следните документи: Заповед № 18-6968 от 20.05.2014 г. на АГКК, Удостоверение с
изх. № 25-28138/20.05.2014 г. и сертификати за контрол. (л.20).
На 06.06.2016г. от Е.Н. е подадено ново заявление за снабдяване
с удостоверение за въвеждане в експлоатация на сградата с вх. № 46-ДОИ-3(4) от
09.06.2016 г. (л.19).
Последвало е издаването
на Удостоверение № 32 от 16.06.2016г. на
Главен Архитект на Район „Южен“ при Община Пловдив, за въвеждане в експлоатация на строеж V – та категория, жилищна сграда І-Б, първи етап-мезонет на кота +3,00 м. и +5,79 м., находящ
се в *** по плана на кв. ***, с административен адрес: ***.
По преписката е приобщено още Постановление № 1454/2015 г. от 21.10. 2015г.
на Окръжна прокуратура, гр. Пловдив, с което е отказано да се образува
досъдебно производство срещу длъжностни лица от Район „Южен“, Община Пловдив
за престъпление по чл. 282 от НК, по жалба от М.А. срещу действия на длъжностни
лица от Район „Южен“, Община Пловдив за обект, находящ
се в г* Пловдив, ул. „Тодор Александров“
№ 21, и е прекратена преписката.
В хода на съдебното производство като доказателства са приобщени:
- НА № *, том № *, дело №
6222от 1989 г. и НА №*, том №*, дело №10360/95 г., от които се установява, че Д.А.
и Е.К., са собственици на ¼ ид. части от
дворно място, представляващо парцел XIV, имот с пл. №
8-стар, от кв. 147-стар, а по новия регулационен план- имот 305, ведно с
½ ид. част от паянтова жилищна сграда, с
административен адрес: ***(л.137);
- Скица на ПИ № 15-403263-16.08.2016 г.
С молба с вх. № 8734/15.05.2017 г. от процесуалния представител на ответника
са представени: фактура от * и *; писмо от * до Е.Н. с
изх. № ПО 296/07.02.1995 г.; технически и енергиен паспорт и конструктивен
проект на сграда 1- Б.
В молбата е заявено, че „…от страна на администрацията не са били
изискани договори за присъединяване към ВиК и ел. мрежа, тъй като е имало
открити партиди..“
Посочено е също, че „..окончателен доклад съгласно чл. 168 ЗУТ не е изготвян,
тъй като за обекти V–та
категория, такъв доклад не се изисква…“(л.181).
Както се посочи, в хода на настоящото съдебно производство са назначени
две съдебно-технически експертизи, вещите лица по които след проверка на наличните
по преписката доказателства и посещение на място са обобщили следното:
Двете конструктивни тела са реализирани до: Тяло I-A е изцяло завършено, тяло I-Б е
завършено до стоманобетонна плоча на кота +8,60, като фусовете (стоманена
армировка) на колони стърчат. Според заключението на арх. Н.а е реализиран
първия етап по одобрен проект от 1999 г. до втори жилищен –трети надземен етаж,
включително. Установено е също, че и двете тела са обитаеми.
Вещото лице е направила замерване с ролетка, като е установила, че по
северната страна в тяло I-Б (дублиращ
южния зид на тяло I-A) има самостоятелен зид.
В отговор на въпроса, дали основите на сграда I-Б са изпълнени съобразно одобрените проекти и дали същите навлизат в
общото дворно място, предвидено по проекти, свободно от застрояване, експертът
е посочил, че след направено измерване по южната стена на „кафенето“ (северна
на прохода) и по вътрешната и страна на кота – 2,70 (изцяло подземен избен
етаж), е констатирано разминаване от 40 см., като е достигнало до извода,
че„…може да се предположи (тъй като не са видими основите и няма друг достъп до
тях), че основите на тяло I-Б са реализирани по проект, в рамките на надземния
контур на тялото…“
Вещото лице * по втората назначена по делото СТЕ, след оглед на място и
проверка на документите по преписката, е формирала следните изводи във връзка
със спорните по делото фактически обстоятелства:
Сградата, за която е
издадено Удостоверение за въвеждане в експлоатация, към момента на огледа е на
три етажа с едно подземно ниво. Първият етаж е с обществени функции - соларно
студио с кафе - бар и складови и помощни площи в сутерена. Вторият и третият
етаж представляват едно общо жилище – мезонетен тип,
с вътрешна стълба между двете нива. Част от първия етаж се заема от проход от
улицата към вътрешността на двора, с монтирана ажурна входна врата при
тротоара, от който проход под цялата ширина на сградата се достига до незастроената
вътрешна част на имота. Оттам става влизането в стълбищната клетка, обща за
трите сгради в ПИ с идентификатор *** - Сгради I-A, I-Б и I-B, предвидени в
одобрения идеен проект. От трите сгради построени към момента са: Сграда I-A-собственост
на жалбоподателите по делото и Сграда I-Б-собственост на заинтересованата
страна по делото. Строителството на третата проектирана сграда I-B не е
започнало до момента. Общата стълбищна клетка обслужва и двете построени
сгради, като на нивата на етажите има апартаментни врати за всяко жилище -
едното от Сграда I-A , другото - от Сграда I-Б, като на мястото на бъдещата
врата за жилището от Сграда I-B в момента е монтиран прозорец.
Констатирано от експерта
е, че през 1994г. е одобрен идеен проект, който е само по част: "Архитектура".
В него е предвидено стълбищната клетка да е неразделна част от Сграда I-A. Констатирано е още, че в одобрения през 1995г.
конструктивен проект за Сграда I-Б, конструктивна връзка между Сгради I-A и
I-Б няма, а представляват самостоятелни конструкции на фуга от 5см. една от
друга. Експертът е установил също, че е спазено предвиждането на одобрения
идеен проект от 1994г., където стълбищната клетка е част от конструкцията на
Сграда I-A и за Сграда I-Б няма друга стълбищна клетка, а е показано влизане от
същата, която е част от Сграда I-A.
Вещото лице е
констатирало, че на място се установява точно съответствие на изпълнението на
плочите на коти +3,00м. и +5,79м. до стената на стълбищната клетка. Сграда I-B
започва от ръба на стълбищната клетка в посока на изток. Експертът е посочил,
че няма Навлизане на Сграда I-Б в предвиденото пространство за застрояване на
Сграда I-B.
Описано в
заключението на експерта е, че издадената на 27.05.1994г. скица с виза
представлява копие от действащия към тази дата ПУП, одобрен със Заповеди
№449,450/15.06.1981г. за регулации и Заповед №620/15.07.1985г. за застрояване
и служи за изготвяне на идеен проект. Такъв е изготвен и съгласуван на 14. 07.1994г.
от Главния архитект на Община Пловдив - Първо кметство. Идейният проект е само
по част "Архитектура". Сградата е проектирана в УПИ ** по плана на кв.**.
** е констатирала още, че издадената на
13.10.1994г. скица с виза за проучване и проектиране отчита наличието на
съгласуван идеен проект и разрешава проектирането на сградата в следваща фаза -
технически и работен проект по всички части. Тъй като сградата по идейния
проект е разработена с възможност за изпълнение на 3 отделни самостоятелни
тела, собствениците на всяко от тях са били свободни да възлагат технически
инвестиционни проекти за т.на* Сграда I-A, Сграда I-Б и Сграда I-B отделно, с издаване на отделни
разрешения за строеж. Описано в СТЕ е, че сградата е разделена на 3
самостоятелни тела с възможност за отделно изпълнение на всяко от тях, но
стълбищната клетка функционално е обща за трите. В проектите тя е част от
Сграда I-A, строи се
едновременно с нея, като не е включено ползването й от другите две сгради като
необходимо присъщи общи части на сградата по Закона за собствеността с оформяне
на правата на отделните собственици върху тях по съответния законов ред. При
строителството първа във времето е започната Сграда I-A, с одобрен архитектурен проект на
12.08.1994г. и одобрен конструктивен проект на 26.08.1994г., с издадено
разрешение за строеж №79/09.08.1994г. и Протокол за откриване на строителна
линия и ниво -на 08.09.1994г. По-късно, за Сграда I-Б са одобрени технически инвестиционни
проекти по части: "Архитектура" - на 25.05.1995г.,
"Конструкции" - на 05.06.1995г., както и "ВиК" и
"ЕЛ" части на проекта. Издадено е Разрешение за строеж № 42/15.06.1995г.
за "Жилищна сграда".
Посочено в
СТЕ е, че по делото не приложен протокол за определяне на строителна линия и
ниво и откриване на строителна площадка,
Експертът е
констатирал, че и в двете визи се разрешава проектиране на нова сграда -
основно застрояване по действащия ПУП. В него е предвидено ново застрояване на
сграда с височина 14,50м., а не надстрояване на съществуваща сграда.
Описано е,
че в Разрешение за строеж №42/15.06.1995г. строежът е наименован
"Жилищна сграда" и допълнително в условията е вписано "Южната
секция от жилищната сграда по одобрения проект". Според експерта „…Така наименован строежа се определя като нова жилищна сграда…“
При преглед
на одобрените проекти, които са неразделна част от разрешението за строеж за
сграда I-Б, експертът
е установил несъответствие между „описанието“ на строежа в разрешението за
строеж и отразеното в одобрените проекти.
При подробно описание на
предвиденото по приложените по делото проекти е формиран извода, че „…в
проектите е предвидено съществуващите на място сутерен и първи етаж да бъдат
запазени по време на строителството на новата жилищна сграда и те да бъдат
надстроени до височина на сградата 14,50м. В проектите не се предвижда
съществуващото заварено застрояване на кафе – аперитив със сутеренен етаж да
бъдат премахнати, а запазени и надстроени….“
Експертът е
констатирал, че на 06.12.1999 г. е одобрен проект по част:
"Архитектура", придружен от становища на проектантите по останалите
части на проекта, който се изготвя във връзка с инвестиционното намерение на
собственика за етапно изпълнение на сградата. Преди това е одобрен ПУП - изм.
на РП, одобрен със Заповед №ОА-1777/18.11.1999г., като УПИ X - 304,305 е
разделен на УПИ Х-305 и УПИ XII-304. Сгради I-A, I-Б и I-B се строят в УПИ Х-305. Установено е,
че в проекта от 1999г., подобно на проекта от 1995 г., е описано че "над съществуващия приземен етаж се предвижда строителство на два
жилищни етажа, които образуват едно жилище от мезонетен
тип".
Експертът е констатирал, че в чертежите избеното помещение също е посочено
като съществуващо складово помещение, а на първия етаж е отразен съществуващ
кафе-аперитив. Констатирано е, че се описва усилване на основите на сградата,
просичане на шайби и колони през съществуващите нива и нови елементи на коти
±0,00м., +5,79м. и +8,53м. - плочи и вертикални елементи. Експертът е посочил,
че не е съставен протокол обр.7 за кофраж и армировка
на плоча на кота +3,00м. Формиран е извода, че е изпълнявано надстрояване над
съществуващи сутерен и партер с просичане на вертикални елементи през
съществуващите нива. Описано е, че в Акт обр.15 от
10.02.2011г., Сграда I-Б
се описва като надстройка, а не нова сграда,категорията на строежа като
"Четвърта". Според заключението на експерта „…Прегледът на
одобрените проекти от страна на експертизата показва, че това наистина е така
по отношение на одобрените проекти, но не така е отразен строежа в издаденото
разрешение за строеж….
Описано
в СТЕ е, че на 18.06.1993 г. е одобрен конструктивен проект за изпълнение на:
"Стоманобетонова плоча на част от жилищната сграда- южната част със
самостоятелен вход".
Издадено
е Разрешение за строеж № 45/24.06.1993г.
Констатирано от експерта е, че двата проекта - от 1992г. и от 1993г.
се отнасят за една и съща част от съществуваща едноетажна паянтова жилищна
сграда - южната част от сградата.
Формиран е извод, че относно конструктивното въздействие на сграда I-Б върху съседните сгради при
така изпълнената й конструкция, е допустимо сграда I-Б да съществува като сеизмично
независимо тяло /сграда/ без самостоятелна стълбищна
клетка според техническите правила на НПССЗР от 1987г. и според действащите
сеизмични норми. Вещото лице е посочило, че „…Сграда I-Б е проектирана като самостоятелна
скелетна конструкция, отделена на фуги от всички страни от други съседни сгради
- Сграда I-A, Сграда
I-B и
стълбищната клетка, която се явява част от конструкцията на Сграда I-A. При този начин на проектиране и
изпълнение, въздействие на Сграда 1-Б върху съседните сгради не би следвало да
има“.
Съобразявайки
изисквания на нормите за антисеизмично осигуряване на сградите по правилата от
1987г., валидни към годината на проектиране на процесната сграда и по сега
действащите норми, инж. * е формирала извод, че при
одобряването на проектите е предвидено и допуснато от "ВиК" ЕООД
водопроводното и каналното отклонения да останат на същите места, като за новата
сграда /ако е необходимо/ само да се подменят тръби с по-големи диаметри. Експертът
е посочил, че на място визуално тези тръби не могат да бъдат установени, но от
местоположението на водомерите може да се съди, че връзките от сградата към
улицата са под прохода. Констатирано е, че сградата е присъединена към
техническата инфраструктура и инсталациите функционират.
Експертът
е формирал извод, че „…за строежа са съставени необходимите актове и протоколи
по време на строителството. Липсва протокол за определяне на строителна линия и
ниво, като очевидно е прието, че такъв не е необходим, тъй като се изпълнява
надстройка на съществуваща сграда.…...Не са представени протоколи за изпитване
на инсталациите….“
Посочено
е, че разделянето на сградата на 3 дяла на собственост с възможност всеки от
тях да се изпълнява самостоятелно и по различно време /каквото е заданието на
възложителите/ е наложило предвиждането на фуги между отделни самостоятелни
конструкции. Според вещото лице от конструктивна гледна точка такова изпълнение
не е най-доброто решение, тъй като се получават 3 тела, всяко с малка площ и
значителна височина, самостоятелно фундирано, но
проектанта - конструктор е следвал изискванията на възложителите и е изпълнил
заданието, съобразявайки се с изискванията на нормите. Експертът е формирал
извода, че начинът на ползване на стълбищната клетка от гледна точка на
собствеността и функционалните връзки между отделните обекти в сградата води
до усложнено конструктивно решение, но преход през противоземетръсна фуга от
едно в друго самостоятелни тела на конструкцията не е невъзможно или
недопустимо.
Описано
в СТЕ е също, че няма данни разрешение за строеж №42/15.06. 1995г. да е презаверявано или допълвано във връзка с разрешаване на
етапно изпълнение на строежа. Няма данни и да е издаван отделен административен
акт.
Установено
е, че за строежа не са одобрявани проекти по части: "Вертикална
планировка" и "Озеленяване". Констатирано е още, че сграда I-Б има две фасади - от улицата и от
двора. От улицата фасадата е напълно завършена. Откъм двора фасадата е
завършена с външна мазилка, но не е боядисана. Незавършена е долната страна на
плочата на кота +3,00м. в рамките на прохода. Там под плочата е положена
топлоизолация, но не е изпълнена мазилка. Описано е, че към момента на
проверката покривът на Сграда I-Б е плосък и представлява подовата
плоча на кота +8,88м., покрита с изолации и мозайка. Наличието на мозаечно
покритие в достатъчна степен гарантира хидроизолиране.
Не са напълно завършени железарските работи по временния покрив - плоча. Не са
довършени ламаринените поли по краищата на плочата, а е изпълнен само нисък
бетонов борд.
В
о.з. на 19.09.2017 г. инж. * е заявила, че „…. категорично строежът е ІV категория
независимо, че в административният акт, който се обжалва Удостоверението за
въвеждане в експлоатация, е вписан V категория…“
При така установеното от фактическа страна съдът достига и до следните правни изводи:
Преди всички следва да се посочи, че съгласно
правилото на чл.168 ал.1 от АПК при осъществяване на контрола за
законосъобразност съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени в жалбата, а е длъжен въз основа на представените от страните
доказателства за провери законосъобразността на оспорения административен акт
на всички основания по чл.146 от АПК, включително да обяви нищожността на
акта и без да е сезиран с такова искане /ал.2/.
Преди да се пристъпи към разрешаване на въпроса за
материалната законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт,
съобразно пределите на съдебния контрол очертан в предходния абзац, на
преценката на съда се поставя въпросът за валидността на предмета на съдебния спо*
Касае се за индивидуален административен акт,
издаден на основание чл. 177, ал.3 от ЗУТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал.1 от ЗУТ (ДВ бр. 101 от 2015 г.) След
завършването на строежа и приключване на приемните изпитвания, когато те са
необходими, възложителят подава заявление пред органа по ал. 2 или 3 за, въвеждането
на обекта в експлоатация, като представя окончателния доклад по чл. 168 ал.6, договорите с
експлоатационните дружества за присъединяване към мрежите на техническата
инфраструктура, технически паспорт и сертификат за проектни енергийни
характеристики и документ от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, че
е изпълнено изискването по чл. 175, ал.
5. Според ал.3 на чл. 177 ЗУТ строежите от
четвърта и пета категория се въвеждат в експлоатация въз основа на
удостоверение за въвеждане в експлоатация от органа, издал разрешението за
строеж. Удостоверението се издава в 7-дневен срок от постъпване на заявлението
по ал. 1 след проверка на комплектуваността
на документите и регистриране въвеждането на строежа в експлоатация, като по
преценка на органа може да се извърши и проверка на място. В алинея
пета на цитирана норма на чл. 177 ЗУТ е инкорпорирано изискване свързването на вътрешните инсталации и уредби на строежа с общите
мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура се извършва въз основа на
договор със съответните експлоатационни дружества.
При анализ на цитираните правни норми
се обоснова извод, че режимът по въвеждане в експлоатация на строежите е
регистрационен, а не разрешителен. При прилагането на тази норма компетентният
орган действа в условията на обвързана компетентност и е длъжен да регистрира
строежа, когато са изпълнени условията по чл. 177, ал.1 от ЗУТ.
В случая, РС № 42 от
15.06.1995г. е издадено от Главния
архитект на Район „Южен“ при Община Пловдив, който орган е издал и обжалвания
административен акт.
Предмет на Удостоверението за
въвеждане в експлоатация е приемане на строеж-жилищна сграда I-Б, Първи етап-мезонет на кота +3,00 м.
и +5,79 м.
Съдът намира за основателни
възраженията на оспорващите, че удостоверението за въвеждане в експлоатация е
издадено при допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила.
Съгласно чл. 228 ал. 2 от ППЗТСУ
(отм.), действала към датата на издаване на строителното разрешение, същото
може да се издава за отделни етапи или части от строежа, които могат да се изпълняват
самостоятелно.
В случая е посочено в Акт обр 15, че с
Протокол № 24, т. 7 от 19.11.1999 г. на отдел „Строителство, архитектура и
благоустройство“ при Община Пловдив, район „Южен‘ е разрешено и одобрено на 06.12.1999 г.
етапно строителство.
В СТЕ е посочено, че няма данни разрешение за строеж
№42/15.06.1995г. да е презаверявано или допълвано във
връзка с разрешаване на етапно изпълнение на строежа. Няма данни и да е
издаван отделен административен акт.
Настоящият състав на
Съда констатира обаче, че в одобрените проекти от 1999 г. има положен печат и подпис на
Главен Архитект на Район „Южен“ при Община
Пловдив- арх. Г.П. от дата 06.12.1999 г. с резолюция „Одобрявам“, като в
текста, съдържащ се върху печата, е посочено „…прегледал и представил за
одобрение съгласно проектите, нанесени с П* 24, т.7 от 19.11.99 г…“
Както се
посочи, изрично в Акт Обр 15 е посочено, че е разрешено и одобрено на 06.12.1999
г. етапно строителство, на основание чл. 228, ал. 2 от ППЗТСУ /отм./, съответно
така заявеното инвестиционно намерение на етапност е отразено върху представените от Е.Н. за одобрение проекти за
промяна в инвестиционните намерения.
При установеният факт, че одобреният
проект предвижда етапно строителство на тази част от строежа, за която се иска
етапно изпълнение, наведените доводи на жалбоподателя, че РС не е заверено и
допълнено за етапност, са неоснователни.
В тази посока следва да
се каже, че за разлика от разпоредбата на чл. 153, ал.3 от ЗУТ, в
която е въведен едногодишен преклузивен срок, с изтичането на който за главният
архитект отпада възможността да презаверява
строителното разрешение с изтекъл срок на действие, т. е. той губи своята
повременна компетентност, в разпоредбата на чл. 227, ал. 5 от ППЗТСУ
(отм.), презаверяването на строителното разрешение не
е било обвързано със срок.
Заедно
с това следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 181, ал.2 ЗУТ, предвижда
издаване на удостоверение за завършване, или етап на завършване на сградата, но
в ЗТСУ /отм./ не е предвидена такова изискване, с оглед на което се явява
неоснователно и възражението в жалбата за липса на удостоверение за етап на
завършеност.
В този ред на мисли и с оглед на
приложения по преписката Акт за удостоверяване на годността на конструкцията
преди започване на довършителни работи от 10.12.1999 г., Съдът намира за
неоснователни възраженията на жалбоподателите, че разрешението за строеж е с
отпаднало действие.
Съгласно чл.227 ал.3 от ППЗТСУ /отм./ Разрешението за строеж губи правно действие, когато в продължение на 3 години от неговото издаване строителството
не е започнало или когато в продължение на 5 години от издаването му не е
завършен грубият строеж, включително покривът на сградите.
В
конкретния случай е констатирано, че временно подовата плоча на бъдещия
четвърти етаж ще изпълнява функция на плосък покрив, като са изпълнени
необходимите по норматив хидро и топлоизолации. В СТЕ е посочено също, че към момента на проверката покривът на
Сграда I-Б
е плосък и представлява подовата плоча на кота +8,88м., покрита с изолации и
мозайка. Наличието на мозаечно покритие в достатъчна степен гарантира хидроизолиране. Не са напълно завършени железарските
работи по временния покрив - плоча. Не са довършени ламаринените поли по
краищата на плочата, а е изпълнен само нисък бетонов борд.
В
ППЗТСУ /отм./ няма легална дефиниция на понятието „груб строеж“, каквато се
съдържа в т.46 от &
от ДР на ЗУТ ("Груб
строеж"
е сграда или постройка, на която са изпълнени ограждащите стени и покривът, без
или със различна степен на изпълнени довършителни работи).
В
случая, като цяло може да се счита, че сградата- първи етап-мезонет на кота +3,00
м. и +5,79 м, е завършена до етап в груб строеж. Както се посочи, по
преписката е представен Акт об* № 14 за приемане на
конструкцията преди започване на довършителните работи от 10.12.1999 г.
Вещото
лице е констатирало, че на място се установява точно съответствие на изпълнението
на плочите на коти +3,00м. и +5,79м. до стената на стълбищната клетка.
Съгласно
чл. 7, т. 14 от Наредба № 7 от 26.07.1999 г. за съставяне на актове и
протоколи по време на строителството (отм.) (обн., ДВ, бр. 72 от 13.08.1999 г.) акт
за установяване годността на строителната конструкция (приложение № 14) се съставя
от проектанта, изпълнителя, независимия строителен надзор (технически
контрол); съдържа констатации за съответствието на строежа с проекта въз основа
на данни от съставената документация (дневници, заповедна книга, сертификатите
на вложените материали, изделия, конструкции, заготовки, данните от проведените
лабораторни изпитвания и заключения за изпълнение на бетонови, заваръчни, армировъчни,
инжекционни работи и д*) съгласно действащата нормативна уредба за приемане,
извършване и контрол на отделните видове строителни и монтажни работи, оценка
за наличие на недостатъци, възможността за тяхното отстраняване и заключение за
приемане на строителната конструкция при постигане изискванията на чл. 42, ал. 1 ЗТСУ /отм./.
На следващо място съгласно чл. 3, ал.
2 в* с ал.1 от НАРЕДБА № 2 от 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на
строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени
строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти (редакция от
11.12.2012 г.) искане
за издаване на разрешение за ползване на етап (част) от строежа може да се
прави в случаите, когато: 1. е издадено разрешение за строеж на етапа (частта)
от строежа при условията на чл. 152, ал. 2 ЗУТ; 2. са
променени инвестиционните намерения или при поява на непреодолими
обстоятелства, след издаване на разрешението за строеж; в този случай
строителните книжа за етапа (частта) следва да са актуализирани при условията
на чл. 152, ал.
2 и чл. 154, ал.
5, изречение първо ЗУТ.
Тук
следва да се посочи, че цитираните разпоредби на чл. 152, ал. 2 и ал. 4 ЗУТ
уреждат, че след издаване на разрешението за
строеж за отделни етапи (части) на строежите, изменения в одобрения
инвестиционен проект в обхвата на съществените отклонения по ал. 2, т. 5, 6, 7 и 8 от ЗУТ се отразяват със
заповед за допълване на издаденото разрешение за строеж и се допускат преди
реализирането им.
Това обаче не са правилата, действащи
към посочените дати на реализирането на строежа.
Разпоредбата на чл.229а ал.2 от
ППЗТСУ /отм./, действала към момента на издаване на РС № 42 от 15.06.1995 г., гласи, че за съществени
отклонения от издадените строителни книжа се издава акт за узаконяване, ако са
допустими по разпоредбите на закона, правилника и действащите нормативи.
В
случая обаче не се доказа, да са констатирани съществени отклонения от
издадените строителни книжа, съответно не е издаден и акт за узаконяване на
строежа.
В тази посока следва
да се приеме, че липсва изрично изискване в ППЗТСУ /отм./ одобреното етапно
изпълнение за строежа в процеса на изпълнение на целия строеж и при липса на
съществени отклонения, да се удостоверява
с нарочен акт на Главния Архитект, както е предвидено в разпоредбата на чл.
154, ал. 5 ЗУТ.
В конкретния случай е
налице отбелязване върху проектите от 1999г., с което същите са одобрени от
Главен архитект на район „Южен“ на дата 06.12.1999 г., както е посочено и в съставения
акт обр. 15.
На
следващо място следва да се посочи, че в приложените по преписката Акт Обр 15 и
техническия паспорт, строежът, предмет на Разрешение
за строеж № 42/15.06.1995г., е посочен като строеж IV-та категория, съгласно чл. 137 ЗУТ и
чл.8, ал.2, б.„б“, т.2 от Наредба №
1 от 30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи.
Единствено в обжалвания акт, строежът е
определен като такъв от V
категория. Според вещото лице инж. *, обектът е четвърта категория, независимо
от посоченото в удостоверението за
въвеждане в експлоатация.
Настоящият състав на
Съда приема, че в случая се касае за строеж от IV-та категория, като споделя напълно
дадените експертни изводи, пояснени при разпита на вещото лице, отделно от това
последните напълно кореспондират и с отразеното в съставения Акт Обр 15 и техническия паспорт.
В тази връзка следва да
се съобрази разпоредбата на чл. 177, ал.1 от ЗУТ,
която урежда, че изискването за представяне на окончателен доклад по чл. 168, ал. 6 от ЗУТ за
даденият строеж зависи от категорията му и такъв се изисква за строежите от
четвърта категория, по аргумент от чл. 168, ал.2 от ЗУТ,
съгласно който строителният надзор се упражнява от консултант за строежите от
първа до четвърта категория.
В допълнение следва да се посочи
също, че категорията на строежа е определяща и при издаване на техническия
паспорт.
Съгласно Наредба № 5 от 28.12.2006
г. за техническите паспорти на строежите (ДВ бр 79 от 13.10.2015 г.) Техническият паспорт на нов
строеж от първа до четвърта категория се съставя от консултанта едновременно с
изготвянето на окончателния доклад по чл.168 ал.6 ЗУТ. За
строежите от пета категория техническият паспорт се съставя
от техническия ръководител след завършване на СМР
Чл.13 от
посочената Наредба предвижда, че основа за съставяне на техническия
паспорт на нов строеж е окончателният доклад на консултанта - за строежите
от първа до четвърта категория, а за строежите от пета категория – констативният
акт за установяване на годността за приемане на строежа по чл. 176, ал. 1 ЗУТ, с
които се доказва съответствието на строежите със съществените изисквания
по чл. 169, ал.
1 - 3 ЗУТ.
В този смисъл съдът приема, че в случая преди издаване на процесния акт,
административният орган не е съобразил изискванията за издаване на удостоверение
за въвеждане в експлоатация за строежи IV категория, поради което преписката
следва да бъде върната на органа за произнасяне по същество на спора при
съобразяване на изискванията на чл. 177 и чл. 178 от ЗУТ и съдържанието на актовете и протоколите, които
се съставят по време на строителството, посочени в Наредба № 3/31.07.2003 г.
за съставяне на актове и протоколи по време на строителството.
Предвид на изложеното Съдът приема
атакувания индивидуален административен акт единствено и само по последно
изложените съображения за неправилен и незаконосъобразен, което обосновава
изводът за основателността на подадената жалба, като изрично следва да се
посочи че останалите аргументи в същата са неоснователни, което обаче като последица
налага неговата отмяна и връщане на административния орган за разрешаване на
административно правния въпрос, съобразно указанията, дадени в мотивната част на настоящото решение.
При този
изход на спора основателна е претенцията на оспорващите за присъждане на
сторените в процеса разноски, които се установиха в общ размер 1950 лева,
съгласно представен списък (л.267) /50 лева внесена ДТ, 1000 лв.-възнаграждения
за вещи лица и 900 лева уговорено и изплатено възнаграждение за един адвокат/,
които район „Южен“ при Община Пловдив следва да бъде осъден да им репарира.
Водим
от горното, Съдът:
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ Акт на главния архитект на Район “Южен” при Община
Пловдив, за въвеждане в експлоатация на строеж V–та категория, жилищна сграда І-Б, първи етап-мезонет на кота +3,00 м. и
+5,79 м., находящ се в *** по плана на кв. ***, с
административен адрес: **, обективиран в
Удостоверение № 32 от 16.06.2016 г.
ВРЪЩА преписката за ново произнасяне по
заявление с вх. № 46-ДОИ-3(4) от
09.06.2016 г. от Е.Н. за снабдяване с удостоверение за въвеждане в експлоатация
на сграда I –Б,
находяща се на административен адрес: ***, за разрешаване на административно правния въпрос,
съобразно указанията, дадени в мотивната част на настоящото
решение.
ОСЪЖДА Район “Южен”
при Община Пловдив да заплати на М.А.А., ЕГН **********,
*А.А., ЕГН ********** и Д.А. А., ЕГН **********,*** и Е.И.К.,
ЕГН **********,***, сумата от 1
950 /хиляда деветстотин и петдесет/ лева, разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с касационна жалба пред Върховния Административен съд на РБългария
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /П/