Р Е Ш Е Н И Е № 617
/неприсъствено/
гр.Видин,
30.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският районен съд, гражданска
колегия, в публично заседание на тридесет и първи август две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: Даниел
Димитров
Членове:
при секретаря О. Велизарова и в присъствието на
прокурора ..........…...…като разгледа докладваното от съдия Димитров гр.дело №
51 по описа за 2020 год. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова
молба от „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, с която против Г.Н.М. ***, ЕГН **********
е предявен иск с правно основание по чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79 ал. 1 ЗЗД.
Твърди се в
исковата молба, че ответницата, в качеството на собственик, е клиент на ТЕ по смисъла на
чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост
(СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба №
16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. С оглед изложеното и по силата на
нормативните актове, ответницата е клиент на ТЕ и за нея важат разпоредбите на
действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.
Излага,
че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба
на топлинна енергия от "Топлофикация София АД на клиенти за битови нужди в
гр. София, които се изготвят от "Топлофикация София" ЕАД и се
одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в
едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен
ежедневник и мат силата на договор между топлопреносното предприятие и
клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
клиентите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения
между клиентите на ТЕ и Дружеството: правата и задълженията на двете страни;
редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите
при неизпълнение на задълженията и др.
Сочи,
че ответницата не е упражнила правата си
по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ и спрямо нея са влезли в сила действащите за процесния
период ОУ. За последната в сила са били ОУ, одобрени с Решение №
ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, в сила от 14.01.2008 г., както и ОУ, одобрени с
Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. В Раздел XI от ОУ
от 2014 г. - „Заплащане на ТЕ", чл. 33, съответно чл. 33, Раздел VIII от
ОУ от 2008 г., са определени редът и срокът, по който купувачите на ТЕ /в т. ч.
и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. С ОУ от
2008 г. е установено, че това е в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. В този смисъл, задължението на ответницата за заплащане на
дължимите от нея суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е
най-късно до края на месеца, следващ месеца на доставката на ТЕ. Поддържа, че с
изтичането на последния ден от месеца ответницата е изпадала в забава за тази
сума и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху
задължението. С ОУ от 2014 г. е установено, че клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за ТЕ в 30-дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на дружеството. Съгласно ОУ от 2014 г. „Топлофикация
София" ЕАД начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по изготвените изравнителни сметки. От 12.03.2014 г.
(влизането в сила на ОУ от 2014 г.) дружеството ежемесечно удостоверява
публикуването в интернет страницата на данни за дължими суми за ТЕ в
присъствието на нотариус, като се съставят констативни протоколи,
удостоверяващи явяването на нотариус и извършените действия по публикуване на
данни за дължими суми за ТЕ, чрез осигуряване на интернет достъп до
индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите на дружеството, който
достъп се осъществява чрез официалната уеб-страница на „Топлофикация
София" ЕАД на адрес: http://toplo.bg/клиенти/ проверка на сметка.
Твърди,
че ответницата е използвала доставяната от дружеството ТЕ през процесния период
и към настоящия момент не е погасила задължението си.
Излага,
че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се
извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в
изпълнение на разпоредбата на чл. 138б от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се
намира имота на ответницата, са сключили договор за извършване на услугата
дялово разпределение на ТЕ с "Техем
сървисис" ЕООД. Съгласно
чл. 32, ал. 1, т. 2 от ЗЕ сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от
"Топлофикация София" ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края
на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото
разпределение на ТЕ в сградата - "Техем сървисис" ЕООД на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Твърди се, че ищецът е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа
на което е образувано ч. гр. д. № 1521/2019 г. по описа на ВдРС, и по което е
издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47
от ГПК.
Иска се от съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение Г.Н.М. с ЕГН: **********, че дължи на
„Топлофикация София" сумата от 2244.64 лева, от които: 1917,62 лева - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.
05.2015г. до м. 04.2018г., ведно със законната лихва от 29.03.2019г. до
изплащане на вземането, 282,68 лева - мораторна лихва за забава от 14.09.2016г.
до 15.03.2019г., както и суми за дялово разпределение в размер на 36,94 лева -
главница за периода от м.02.2016г. до м.04.2018г. и 7,40 лева - лихва за
периода от 30.03.2016г. до 15.03.2019г.
Претендират
се и направените разноски, включително и за юрисконсултско възнаграждение.
Ответницата редовно
призована, по
смисъла на чл. 41, ал. 2 от ГПК, не се
представлява и не взема становище по исковете. Въпреки
дадената й възможност за писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК не е постъпил
такъв. На същата са указани последиците на чл.133, чл.143 ал.3 от ГПК, както и
на чл. 238. ал.1 ГПК, а именно,
че ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви
в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника.
С исковата молба ищецът е поискал
постановяването на неприсъствено решение на основание чл. 238 ал.1 от ГПК.
Съдът, като взе предвид, че на ответницата
са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването й в съдебно заседание, намира, че са налице предпоставките по чл.
239 ал. 1 и 2 ГПК за постановяване на неприсъствено решение по делото.
Доказателствата по делото
са писмени.
Съдът намира, че са налице
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение /чл.239 ал.2 ГПК/,
поради което следва да бъде постановено такова, като съображенията за това са
следните:
Съгласно чл.238 ал.1 ГПК,
ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника.
В случая са налице
посочените по-горе предпоставки. За да се постанови неприсъствено решение в
съответствие със заявения петитум, формалните предпоставки по чл.238 ал.1 ГПК
не са достатъчни. Освен тях чл.239 ал.1 т.2 ГПК поставя и изискване по
същество, а именно: искът да е вероятно основателен с оглед посочените в
исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства.
В случая съвкупността от
фактите, наведени в исковата молба и събраните по делото доказателства, са
достатъчни да обосноват основателността на заявената искова претенция. Тъй като
истинността на приложените към исковата молба писмени доказателства не е
оспорена, то съдът ги преценява само от тяхната външна страна. Приетите по
делото писмени доказателства не будят съмнение за формална нередовност.
Ето защо исковата претенция
като основателна следва да бъде уважена като се признае за установено, че
ответницата дължи претендираната парична сума.
Във връзка с изложеното
предявеният иск следва да бъде уважен като се признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата
от 2244.64
лева, от които 1917.62 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м. 05.2015 г. до м. 04.2018 г.,
ведно със законната лихва от 29.03.2019 г. до изплащане на вземането, 282.68
лева - мораторна лихва за забава от 14.09.2016 г. до 15.03.2019 г., както и
суми за дялово разпределение в размер на 36.94 лева - главница за периода от
м.02.2016 г. до м.04.2018 г. и 7.40 лева - лихва за периода от 30.03.2016 г. до
15.03.2019 г.
В случая основателна се
явява и претенцията за присъждане на направените разноски.
Съобразявайки т. 12 на ТР № 4/2013 на
ОС ГТК на ВКС и изхода на делото ответника следва да понесе отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство.
С оглед изхода на делото и на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК ответника
следва да понесе направените от ищеца разноски в настоящето производство за
държавна такса в размер на 88.35 лв. ,включително и тези по чл.78 ал.8 ГПК вр.чл.37 ЗПП за възнаграждение
на юрисконсулт,което съдът ,като съобрази предмета и сложността на делото
, определя на 100.00 лв.
Отвеника следва да заплати на ищеца и направените
разноски по заповедното производство, в общ размер на 94.89 лв. /44.89 лв. - заплатена
държавна такса и 50.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение/.
Водим от
горното, Съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.Н.М. ***, ЕГН
**********, че дължи на „Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б сумата
от 2244.64
лева, от които: 1917.62 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м. 05.2015 г. до м. 04.2018 г.,
ведно със законната лихва,считано от
29.03.2019 г./датата на подаване на заявлението/ до изплащане на вземането, 282.68 лева -
мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 14.09.2016 г. до
15.03.2019 г.,както и сумата от 36.94 лв./главница/,представляваща суми за
дялово разпределение за периода от м.02.2016 г. до м.04.2018 г. и 7.40 лева - лихва за периода от 30.03.2016 г.
до 15.03.2019 г.
ОСЪЖДА Г.Н.М. ***, ЕГН **********,
да заплати на „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б сумата в общ размер от
188.35 лв. /88.35 лв. внесена държавна такса и 100.00 лв. юрисконсултско възнаграждение/,разноски
в исковото производство.
ОСЪЖДА Г.Н.М. ***, ЕГН **********, да
заплати на „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, сумата в общ размер
от 94.89 лв., направени разноски по ч.гр.д. № 1521/2019 г. по описа на ВдРС /44.89
лв. - заплатена държавна такса и 50.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение/.
Решението
не подлежи на обжалване.
На страните да се връчат преписи от решението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: