Р
Е Ш Е
Н И Е
№.....
гр.София, 21.03.2018год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и
осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Георгиева като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело №5905 по описа за 2017
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от С.Н. Р. срещу Г. Ф. искове с правна квалификация чл. 557, ал. 1, т.2, б.“а“, вр. с чл.558, ал. 5 от КЗ, вр.чл.496 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сума в размер на 50000лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди по повод възникнало
на 28,01,2016год. пътнотранспортно произшествие в гр.Русе, ведно със законна
лихва от датата на увреждането до изплащане на вземането.
Релевират се доводи, че на
посочената дата- 28,01,2016год., в гр.Русе, в района на бул. Цар Освободител и ул.Стара
планина се реализира пътнотранспортно произшествие с участието на моторно
превозно средство -лек автомобил, с марка БМВ 316, с ДКН********, управляван
от Л.Л.Л., който поради нарушение на
правилата за движение по пътищата е реализирал ПТП с ищцата, в качеството й на
пешеходец. Ищецът сочи да е претърпял неимуществени вреди описани в исковата
молба и подлежащи на обезщетение.
Депозирана е молба пред Г. Ф., по
която е образувана щета, определено и
изплатено обезщетение в размер на
20000лв., с според ищцата не съответства на претърпените неимуществени вреди–
обстоятелство, обуславящо интерес от исковата претенция. С оглед наличието на задължение за парично
вземане ответника дължи и обезщетение за забава.
Съобразно изложеното е заявено
становище за основателност на исковата претенция. Претендира разноски.
Ответникът-Г. Ф. в указания
законоустановен едномесечен срок по реда на чл. 131 от ГПК излага становище за
неоснователност на исковата претенция. Не оспорва механизма на ПТП. Излага
доводи, че платената извънсъдебно сума за обезщетение за претърпени
неимуществени вреди е съответна на травмите получени от ищцата и претендираното
обезщетение е прекомерно.
С оглед изложеното моли исковата
претенция да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски.
Третото лице помагач -Л.Л.Л. не
излага становище по основателността на исковата претенция.
При така изложеното, след като
обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Не е спорно между страните настъпването на пътно
транспортно произшествие на 28.01.2016год. в гр.Русе с пострадал пешеходец С.Н.Р.,
който на посочената дата, в района на
бул."Цар Освободител" и ул."Стара планина" бил ударен от лек
автомобил БМВ 316, с ДКН №********, управляван от Л.Л.Л., без задължителна
застраховка Гражданска отговорност.
В този смисъл и протоколно определение постановено
по реда на чл.146 от ГПК в съдебно заседание от 26,02,2018год., с което е прието за безспорно настъпването на
ПТП, както и релевантните факти необходими за фактическия състав на правната
норма- реализирането на неимуществени вреди за
ищцата в пряка причинна връзка с инцидента, както и изплатено
извънсъдебно по молба на С.Р. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20000лв.
преди датата на исковата молба депозирана на 15,05,2017год.
От изслушаното по делото заключение на
съдебно-медицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, което
следва да бъде кредитирано при постановяване на съдебния акт се установява, че при ПТП ищцата е получила
следните травматични увреждания:
-счупване
на външния кондил, вътреставно на лява голямопищялна кост /в областта на лява коленна става/, причиняващо трайно
затруднение в движенията на ляв долен крайник, за
срок по-голям от 30 дни, около 3,5-4 месеца.
Приложено
е консервативно лечение в болнични и домашни условия. След ПТП, ищцата е
хоспитализирана и е диагностицирана като е извършена операция за репозиция на фрактурата
и фиксация с АО винт. Поставена е ортеза. Изписана е с указания за придвижване с 2 помощни
средства и с препоръка да не се натоварва увредения крайник, назначена е
медикаментозна терапия и контролни прегледи.
Най-интензивни
са били болките и страданията търпени от ищцата непосредствено след травмата, след оперативната интервенция, в първите 10-15дни, с постепенно затихващ характер и в началото на раздвижването. Възстановителния
период характерен за процесната травма е 3,5-4 месеца и е приключил, без данни за възникнали усложнения. Механизмът на
счупването отговаря на механизма на ПТП.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез
разпит на свидетеля Никола Ралчев, чиито показания съдът цени по реда на чл.172
от ГПК, от които се установяват неимуществените вреди претърпени от ищцата.
На 06.07.2016г. при Г. Ф. е постъпило искане от името на ищеца за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди без конкретизиран размер.
С писмо изх.№24-01-396/17,02,2017год.
ответникът е приел да изплати обезщетение в размер на 20000,00лв. за претърпените телесни увреждания.
Безспорно сумата е платена на ищцата
на 09,03,2017год.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предмет
на разглеждане в настоящото производство са предявени искове с пр.кв.чл.557,
ал.1, т.2, б."а", вр.чл.558, ал.5 от КЗ, вр.чл.496 от КЗ и чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
По иска с пр.кв.чл.557, ал.1, т.2, б."а"
от КЗ.
За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, характера на вредите, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина на извършителя, както и обстоятелството, че противоправното деяние е осъществено на територията на Република България и е причинено от моторно превозно средство, което обичано се намира на територията на Република България и няма сключена застраховка Гражданска отговорност. Необходимо е да се установи и наличието на предпоставките на чл.558, ал.5 от КЗ сочещ на допустимост на претенцията –т.е. ако Ф.ът не се е произнесъл по подадената молба в срока по чл.496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на обезщетението.
За установено по делото съдът намира
настъпило на 28,01,2016год. ПТП по вина на водач, управлявал моторно превозно средство без застраховка
Гражданска отговорност, вследствие на което на ищцата са причинени травматични увреждания. Извод в тази насока се обосновава от събраните по делото доказателства,
ценени поотделно и в тяхната съвкупност. Налице е противоправно деяние
извършено от водач на МПС, без ГО- Налице е противоправно деяние нарушение на чл.5,
ал.2, т.1, чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДВП.
Настоящият състав приема, че в хода на процеса от събраните доказателства
се установява, че ищецът е претърпял увреждания на долен ляв крайник, като пряка последица от процесното ПТП. На
основание чл. 557, ал. 1, т. 2 от КЗ ответникът следва да обезщети причинените щети. При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва
да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11,
според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера
на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При
определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита
конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към
момента на увреждането спрямо пострадалия (решение на ВКС 83-2009- II
Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение
1-2012- II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС, постановено по
реда на чл. 290 от ГПК/
С оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото
лице се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които
в конкретния случай имат характера на претърпени
болки и страдания вследствие на извършеното деяние. Настоящия съдебен състав
намира, че претърпените неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер
на 23000.00лв.
При определяне на същите съдът съобрази фактът, че в
продължение на около два месеца пострадалата била с поставена ортеза на долен ляв
крайник, в който период е ползвала помощни средства и логично е била възпрепятствана
възможността й да се обслужва в ежедневието, възрастта на
лицето/49год. при настъпване на ПТП-активна трудоспособна възраст, препятствана
по причина на инцидента/, възстановителния период от травмите около 4месеца,
както и обстоятелството, че за в бъдеще се очакват болка и дискомфорт при
натоварване и промяна във времето. Съдът съобрази и фактът, че при извършената
оперативна намеса е поставена метална фиксация, която предполага повторна
операция за премахването й, както и
обстоятелството, че с оглед свидетелските показания пострадалата изпитва
затруднения в сгъването на крайника и при клякане. Следва да бъде отчетено и психичното отражение от реализирания деликт върху увредения- / при всички случай претърпян инцидент от ПТП
оказва негативно психо-емоционално отражение върху пострадалия, което се
установява и от събраните гласни доказателства-страх от пресичане на пътното
платно/.
От друга страна съдът съобрази обстоятелството, че
оздравителния период е приключил, въпреки изпитваните болки понастоящем, липсват данни за остатъчен физиологичен дефицит
във функциите на травмирания крайник. Не се ангажираха доказателства сочещи на
претърпени неимуществени вреди извън обичайните и конкретните нужди на
пострадалата след ПТП.
При определяне на обезщетението съдът съобрази
лимитите на застрахователното обезщетение и икономическата конюнктура в
страната към момента на настъпване на застрахователното събитие-2016год.
Предвид извършеното извънъсдебно плащане от
ответника в размер на 20000лв., което следва да бъде съобразено, исковата
претенция е основателна за сума в размер на 3000лв. За
разликата до пълния предявен размер исковата претенция следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Върху посочената главница се дължи законна лихва от датата на исковата молба до изплащане на
вземането.
По претенцията за обезщетение за
забава.
Съгласно чл.558, ал.1 от КЗ Ф.ът дължи лихва за забава при спазване на чл.497 от КЗ от датата, на която изтича срокът за произнасяне по претенция, предявена от
увреденото лице. Срокът за произнасяне не може да бъде по-дълъг от три месеца//чл.496 , ал.1 от КЗ/ от датата на завеждане на претенцията по реда на чл.380 от КЗ. Съобразявайки горната разпоредба и с
оглед датата на молбата, депозирана пред ответника съдът намира, че
обезщетение за забава се дължи считано от 07.10.2016г. Ето защо исковата претенция за обезщетението за
забава от 07,10.2016год. до датата на исковата молба -15,05,2017год. е
основателна и неоснователна за периода от датата на ПТП-28,01,2016год. до
06,10,2016год.
По
разноските:
На осн.чл.78, ал.1 от ГПК, с оглед изхода от спора
на ищцата се дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на
136,80лв. от общо 2280,00лв., от които 2000,00лв.-д.т. и 280,00лв.-в.л.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат
разноски съобразно отхвърлената част от иска, които съдът намира за доказани в
размер на 94,00лв. от общо 100,00лв.- юрисконсултско възнаграждение определено по реда на чл.25, ал.1 от НЗПП.
На осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв. на АД"В., У. и П.",
съобразно уважената част от иска се дължи адв.възнаграждение в размер на 121,80лв. от общо 2030,00лв.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА "Г. Ф.", с адрес *** да заплати на С.Н.Р., с ЕГН **********, със съд.адрес *** на осн.чл.557,
ал.1, т.2, б."а" от КЗ сумата от
3 000,00лв.,
представляващи обезщетение за причинени по повод възникнало на 28,01,2016г. ПТП
неимуществени вреди, причинени от моторно превозно средство, без задължителна
застраховка гражданска отговорност, ведно със законната лихва от 07,10,2016г.
до окончателното изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за горницата над 3000,00лв. до
пълния предявен размер от 50000,00лв., както и за лихва за забава за периода от
28,01,2016год. до 06,10,2016год. като
неоснователна.
ОСЪЖДА "Г. Ф.", с адрес *** да заплати на С.Н.Р., с ЕГН **********, със съд.адрес *** на осн.чл.78,
ал.1 от ГПК сумата от 136,80лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА С.Н.Р., с ЕГН **********, със съд.адрес *** да заплати на "Г. Ф.", с адрес *** на осн.чл.78,
ал.3 от ГПК сума в размер на 94,00лв.-разноски.
ОСЪЖДА "Г. Ф.", с адрес *** да заплати на АД"В., У. и П.", на основание
чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. сумата от 121,80лв.–адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е
постановено при участието на ТЛП-Л.Л.Л..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: