Р Е Ш Е Н И Е
№ …………./………….2020 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 12-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет
и пети септември две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ФИЛИП РАДИНОВ
при участието на секретаря С. Стоянова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 2265 по описа за 2020 година
на РС Варна, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е въз основа
на искова молба, подадена от Г.С.А., ЕГН: ********** срещу ***за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 10.00 лева, представляващи частичен иск
от общо 414.84 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в увреждане на облицовка задна броня и лайсна задна броня
цяла, причинени в резултат на установено
на 04.07.2019 г. застрахователно събитие по договор № ***за застраховка
„Каско“, клауза „Пълно Каско“ на л.а. марка ***, както и законната лихва от
датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на
19.02.2019 г. е сключил Застраховка „Каско Стандарт", клауза „Пълно
каско" на личния си автомобил марка ***с ответника, със срок на действие
от 27.02.2019 г. до 27.02.2020 г. Посочва, че автомобилът бил застрахован за
сумата от 4000.00 лева, като застрахователната премия възлизала на 337.37 лева,
разсрочена на 4 вноски, като към момента били изплатени. Навежда твърдения, че
на 02.07.2019 г.около 19.00 ч.паркирал автомобила в гр. *** като на 04.07.2019 г., около 19.30 ч., отивайки до
автомобила, установил, че същият е увреден от неизвестно МПС, със следните щети
установени от огледа, извършен от ответника на 05.07.2019 г.: облицовка задна
броня и ласна задна броня цяла. Ищецът заявява, че ответникът му определил
застрахователно обезщетение в размер на 45.08 лв., които били преведени по
банкова сметка ***. Ищецът извършил проучване в няколко сервиза, занимаващи се
с ремонт и възстановяване на увредени автомобили, от които установил, че сумата
необходима за възстановяване на автомобила е в размер на 459.92 лв. В тази
връзка ищецът посочва, че сумата, която застрахователят следвало да му изплати
414.84 лева, след приспадане на заплатената до момента сума в размер на 45.08
лева.
Направено
е искане за уважаване на предявения иск.
Претендира
се заплащане на сторените съдебно-деловодни разноски, за което е представен
списък по чл. 80 от ГПК.
В
законоустановения срок по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявения иск. Не оспорва наличието на застрахователно
правоотношение между страните по застраховка „Каско“, както и настъпването на
застрахователно събитие на 04.07.2020 г., вкл. заплащането на сумата от 45.08
лева след прихващане с последна вноска от премията и коефициент на редукция, поради
наличието на предходни щети. Посочва, че по желание на ищеца застрахователното
обезщетение е било определено по експертна оценка. Счита, че определеното и
изплатено от ответника обезщетение е правилно определено, съобразно ОУ; че са
налице предходни щети, след което не е било извършено дозастраховане, което е
довело изчерпване на застрахователната сума във връзка с предишни заведени и
изплатени щети на клиента.
Направено
е искане за отхвърляне на предявения иск.
Претендира
се заплащане на сторените съдебно-деловодни разноскил.
В съдебното заседание,
чрез процесуалния си представител, ищецът подържа исковата молба. Допуснато е изменение на предявения частичен иск,
чрез неговото увеличаване до пълния размер от 242,40 лева.
В съдебното заседание,
чрез процесуалния си представител, ответникът подържа отговора.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Страните не спорят, а и от представената по делото Застрахователна
полица № ***/19.02.2019 г. се
установява, че между тях е сключен договор за застраховка „Каско Стандарт”,
клауза „Пълно каско”, със срок на застрахователно покритие от 27.02.2019 г. до
27.02.2020 г. за собствения на ищеца лек автомобил марка „***.
Страните не спорят и че
в срока на застрахователно покритие по сключения между тях договор е настъпило
застрахователно събитие – на 04.07.2019 г. от ищеца е установено увреждане на
облицовка задна броня и лайсна задна броня цяла на процесния лек автомобил, във
връзка с което е изготвен Опис на претенция № *** и
ответникът е заплатил на ищеца сумата от 45,08 лева, представляваща
застрахователно обезщетение по сключения между тях договор.
Представени са от ответника Общи условия по застраховка „Каско Стандарт” на ***
От заключението по
възложената съдебно-автотехническа експертиза се установява, че общата стойност
на щетите на процесния лек автомобил, ведно с труда поотделно и като обща сума
по средни пазарни цени, изчислени на база
предлаганата цена в три сервиза с европейски сертификат за качество ISO
9001:2008 и три сервиза без такъв сертификат е в размер от
371,82 лева.
Въз основа
на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните,
съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен
е иск с правно основание чл. 405 от КЗ.
Според
чл. 405 ал. 1 от КЗ при настъпване на застрахователно събитие, представляващо
покрит застрахователен риск при имуществено застраховане, застрахователят е
длъжен да заплати застрахователно обезщетение в уговорения срок.
Основателността
на предявения иск изисква ищецът да докаже: 1) наличието на валидно
застрахователно правоотношение, 2) настъпването на застрахователно събитие,
представляващ покрит застрахователен риск в срока за застрахователно покритие,
3) вида и размера на причинените от събитието щети, 4) наличието на
причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат.
По делото не е спорно, че между страните е
съществувало валидно застрахователно правоотношение по сключен застрахователен
договор „Каско Стандарт” за лек автомобил *** и в срока на застрахователно покритие е настъпило
застрахователно събитие, представляващо покрит застрахователен риск,
вследствие, на който на застрахования лек автомобил са причинени щети по облицовка задна броня и лайсна задна броня цяла. Посоченото
обуславя извода, че са налице предпоставки за ангажиране на
отговорността на застрахователя.
Спорен
между страните е въпросът за размера на причинените от застрахователното
събитие щети. Съгласно чл.386 ал.2 КЗ, застрахователното
обезщетение трябва да бъде равно на размера на действително претърпените вреди
към деня на настъпване на събитието. Обезщетението по имуществена
застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна
сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да
надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като
пазарната му стойност към датата на увреждането. Този принципен отговор следва
от разпоредбите на чл. 386 ал. 2 от КЗ във връзка с чл. 387 ал. 1 от КЗ, уреждащи, че когато между
страните по застрахователни договор не е уговорено друго, то обезщетението се
дължи по действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се
смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго от същия вид и
със същото качество, т. е. по пазарната му стойност, съгласно чл. 400 ал. 1 от КЗ – в този смисъл Решение
№ 167/11.05.2016 г. по т. д. №
1869/2014 г. на ВКС, II т.о., актуално и след влизане в сила
на Кодекса за застраховането от 01.01.2016 г. При изчисляване размера на обезщетението не
следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е
инкорпориран в самата действителна стойност – в този смисъл Решение №
6/02.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 293/2010
г.,
I т. о. В тази връзка, клаузата
на общите условия, предвиждаща нещо различно, противоречи на разпоредбите на
Кодекса за застраховането. Дори и застрахованият да е заявил
изплащане на обезщетение по експертна оценка, то това не може да доведе до
отричане на възможността причинените щети на застрахованото имущество да бъдат
възмездени в размер на действителната им стойност. В
тази връзка следва да бъде съобразено, че не е възможно влезлият в сила и
действащ застрахователен договор, по който е заплатена дължимата
застрахователна премия, да не осигурява застрахователно покритие за поетия
застрахователен риск, каквото разрешение на въпроса е дадено в Решение №
155/05.12.2016 г., т. д. № 1092/2015 г., ВКС, II т.о. Влезлият в сила застрахователен договор поражда за застрахователя
задължение при настъпване на застрахователно събитие да изплати на
застрахования обезщетение за претърпените от събитието вреди, достатъчно по
размер за възстановяване на автомобила в състояние годно за обикновената му
употреба.
Съобразно неоспореното
заключение на вещото лице, средната пазарна стойност на
щетите към момента на събитието е 371,82
лева. След приспадане на заплатената от застрахователя сума от 45,08 лева., дължимото обезщетение
възлиза в размер от 326,74 лева, в рамките на който размер е претендираната с
иска сума от 242,40 лева.
По
изложените съображения и при наличие на всички предвидени в закона предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя,
съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен в
заявения размер, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба – 17.07.2020 г., до окончателното изплащане на задължението.
С
оглед изхода на спора, своевременно отправеното искане и представените
доказателства, ответникът, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сторените по делото разноски в размер от 560 лева,
от които 50 лева за държавна такса, 150 за депозит за вещо лице и 360 лева за
адвокатско възнаграждение.
Воден
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА *** да заплати на Г.С.А., ЕГН ********** с адрес ***,
сумата от 242,40
лева /двеста четиридесет и два лева и четиридесет стотинки/, представляваща обезщетение
за имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на облицовка задна броня и
лайсна задна броня цяла, причинени в резултат на реализирано застрахователно
събитие от 04.07.2019 г. по договор № ***за застраховка „Каско Стандарт”,
клауза „Пълно каско” на лек автомобил марка „***, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба – 17.07.2020 г., до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 405 от КЗ.
ОСЪЖДА
*** да заплати на Г.С.А.,
ЕГН ********** с адрес ***, сумата от 560 лева /петстотин и
шестдесет лева/, представляваща сторени по делото разноски, на основание чл. 78
ал. 1 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: