№ 129
гр. Сливен, 08.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:Мария Ян. Блецова Калцова
Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова
като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно
гражданско дело № 20232200500143 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв.П., особен
процесуален представител на С. Б. С., ЕГН ********** от гр. Н.З. ул. „ У.“, №
2 против решение № 68/14.03.2023 г. по гр.д. № 946/2022г. на РС – Н.З. с
което на основание чл.558, ал.7 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от
ЗЗД, въззивникът е бил осъден да заплати на „ Гаранционен фонд“, със
седалище и адрес на управление гр.С., ул. „Граф Игнатиев“, № 2, ет.4 сумата
от 21670.80лв., представляваща изплатено от въззиваемия обезщетение по
щета № 19210141/03.04.2019г., ведно със законната лихва считано от
03.08.2022г. (датата на подаване ан исковата молба) до окончателното
изплащане на задължението. С обжалваното решение въззивникът е бил
осъден да заплати и сумата от 1346.83 лв. разноски в производството.
Решението е обжалвано като неправилно и незаконосъобразно.
1
Страната посочва, че поначало исковата молба е била неясна, тъй като не
съдържала фактическа обстановка и това препятствало ответникът да
организира защитата си. Освен това липсвало пълно доказване на
виновността на ответника за причинените наранявания/страдания на
пострадалото лице - С. Б. С., причинно следствената връзка между евентуално
виновно поведение на ответника и настъпилите щети, размера на щетите и
евентуалното наличие на съпричиняване на вредоносния резултат. Страната е
изтъкнала редица нарушения при регистриране и изплащане на щетата от
Гаранционния фонд, както и при определяне размера на дължимото
обезщетение.
Моли обжалваното решение да бъде отменено и предявените искове да
бъдат отхвърлени. Няма доказателствени искания. Моли да му се присъди
възнаграждение за особен процесуален представител.
В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК не е депозиран отговор на въззивната
жалба.
В с.з.въззивникът редовно призован се представлява от особен
процесуален представител адв.П., която поддържа въззивната жалба и моли
същата да бъде уважена. Претендира разноски за двете инстанции.
В с.з. въззиваемата страна редовно призована се представлява от адв.П.,
който заявява, че оспорва жалбата и моли да се потвърди
първоинстанционното решение.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 17.03.2023г. и
в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 30.03.2023г.
е била депозирана въззивната жалба.
Установената и възприета от РС – Нова Загора фактическа обстановка
изцяло кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е
изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради
което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с
оглед процесуална икономия препраща към него.
Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния
акт. Разгледана по същество същата се явява основателна.
2
Пред РС- Нова Загора е бил предявен главен иск с правно основание чл.
558, ал.7 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи
кумулативното наличие на предвидените законови предпоставки, а именно: 1.
извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна
връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина на
делинквента, 2. пътнотранспортното произшествие да е настъпило на
територията на Република България и да е причинено от моторно превозно
средство, за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите.
Отговорността по чл. 45 от ЗЗД е водеща предпоставка на законовата
суброгация по чл. 558, ал. 7 от КЗ. При липса на някой от елементите на
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД (осъществен състав на непозволено
увреждане – виновно и противоправно деяние, вреди и причинно следствена
връзка с деянието) или наличие на основание, изключващо отговорността на
деликвента, Гаранционият фонд не би могъл да встъпи в правата на
увреденото лице, независимо от наличие на останалите предпоставки по чл.
558, ал. 7 КЗ - липса на сключена задължителна застраховка гражданска
отговорност на автомобилистите и плащане на обезщетение на увреденото
лице. Тежестта на доказване на фактическия състав по чл.45 от ЗЗД носи
ищецът.
В настоящия случай от събраните по делото доказателства, съдът
намира, че не е доказано по безспорен начин авторството на противоправното
деяние на ответника. По делото е представено Постановление за спиране на
наказателното производство от 04.02.2019г./ДС 682/2017г. по описа на РП –
Н.З. от което се установява единствено, че на ответника С. Б. С. е било
повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.434, ал.3, б. „а4,
предл.2, във вр. с чл.342, ал.1 от НК и че досъдебното производство е спряно.
От постановлението на РП – Нова Загора не може да се установи, по
безспорен начин отговорността на С. С. за настъпилото ПТП, при което е
пострадал Сашо Илиев Митев. Няма данни да е постановена присъда, с която
ответникът да е бил признат за виновен по повдигнатото му обвинение.
Възможно е след постановяване на въпросното постановление на РП – Нова
Загора да са последвали редица процесуални действия, които да изключват
3
отговорността на С. – оправдателна присъда, прекратяване на наказателното
преследване, повдигане на обвинение на друго лице, т.н. Освен това данните
по делото сочат, че автомобила, с който се предполага, че са причинени
нараняванията на Сашо Митев е имал за собственик друго лице – Румен
Божидаров Руменов. Не е ясно какво е неговото отношение към случая.
Липсват каквито и да е данни, от които може да се направи обоснован извод,
че автор на деянието е именно ответникът С. С..
По отношение на представения по делото Констативен протокол за ПТП
с пострадали лица ( 30.05.2017г.), следва да се има предвид, че същият е
съставен след датата на настъпване на ПТП – 24.05.2017г. Протоколът не е
подписан от ответника, нито от собственика на автомобила, нито от
пострадалото лице, а единствено от длъжностно лице на МВР при РУ – Нова
Загора. По този начин констативният протокол бидейки съставен от
длъжностно лице от органите на МВР в кръга на възложените му служебни
задължения съставлява официален свидетелстващ документ, който обвързва
съда с материална доказателствена сила единствено относно направените
пред него изявления на участниците относно обстоятелствата, при които е
настъпило процесното ПТП. В случая дори не е ясно, кой посочил данните на
служителя на МВР.
Като взе предвид изложените по - горе мотиви, съдът намира, че
ищецът не е провел успешно доказването на предявения главен иск, тъй като
не са представени доказателства – писмени или гласни, от които по безспорен
начин да се установи авторството на деликта, от който са настъпили щети,
които ищецът е заплатил. Ето защо, предявеният главен иск по чл. 558, ал.7
от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен като недоказан.
Предвид неуважаването на главния иск следва да се отхвърли и искът
по чл. чл. 86, ал.1 от ЗЗД, поради акцесорния му характер.
Тъй като правните изводи на въззивната инстанция не съвпадат с тези
на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да се отмени, а
предявените искове да бъдат отхвърлени.
По делото ответникът/въззивник в производството не е направил
разходи, поради които такива не следва да му се заплащат. Направените
разходи от ищеца за двете фази на производството, включително заплатеното
възнаграждение за особен процесуален представител следва да останат за
4
негова сметка. Въззиваемият/ищец следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СлОС държавна такса за въззивно обжалване в размер на 433.42лв.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № № 68/14.03.2023 г. по гр.д. № 946/2022г. на РС –
Нова Загора.
Вместо това постанови:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ Гаранционен фонд“, със седалище и
адрес на управление гр.С., ул. „Граф Игнатиев“, № 2, ет.4 против С. Б. С.,
ЕГН ********** от гр. Н.З. ул. „ У.“, №2 искове с правно основание чл.558,
ал.7 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата
от 21670.80лв., представляваща изплатено от „Гаранционен фонд“
обезщетение по щета № 19210141/03.04.2019г., ведно със законната лихва
считано от 03.08.2022г. (датата на подаване на исковата молба) до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „ Гаранционен фонд“, със седалище и адрес на управление
гр.С., ул. „Граф Игнатиев“, № 2, ет.4 против С. Б. С., ЕГН ********** от гр.
Н.З. ул. „ У.“, №2 да заплати по сметка на Сливенския окръжен съд държавна
такса за въззивно обжалване в размер на 433.42лв.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от получаване на
съобщението за постановеното решение пред ВКС на РБългария.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6